Определение по дело №695/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1026
Дата: 4 февруари 2020 г.
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20202120100695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                            04.02.2020 г.                                                град Бургас

 

Бургаският районен съд                                                         XXXVIII – ми граждански състав

на четвърти февруари                                                                две хиляди и двадесета година 

в закрито заседание в следния състав:     

                                                                                                   Председател: Невена Ковачева

 

Като разгледа гражданско дело № 695 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на „Стокар – 89“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК *********, с която се претендира приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи плащане по издадена от ответното дружество фактура.

            След като изготви служебна справка в Търговския регистър, съдът установи, че „Стокар – 89“ ЕООД е със седалище в гр. Айтос.

            В тази връзка и като взе предвид обстоятелство, че предмет на настоящото производство е иск на потребител, съдът намира, че местно компетентен да разгледа иска като е Районен съд – Айтос. Този извод се налага, тъй като разпоредбата на чл. 113 ГПК предвижда, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Въпреки че ищецът е юридическо лице, разпоредбата е приложима и за него. Съгласно текста на чл. 119, ал. 3 ГПК за подсъдността по чл. 113 ГПК съдът следи служебно. В случая предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК и § 13, т. 1 ЗЗП, тъй като страна по спора е потребител. Ищецът, макар и юридическо лице, безспорно е потребител на тази услуга, тъй като специалния ЗЕ изрично го определя като такъв, а и на основание сключения с ответника договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. Затова качеството на ищеца на потребител в широк смисъл определя иска като иск на потребител съгласно чл. 113 ГПК. Действително в разпоредбата на чл. 113 ГПК са използвани понятията „настоящ или постоянен адрес”, които имат отношение само към физическите лица. От тълкуването на нормата обаче става ясно, че посочването в нея не е лимитативно и тя не изключва приложението й по отношение на юридическите лица. Разпоредбата не следва да се тълкува толкова стеснително, а във връзка с дадената в специалния закон дефиниция на потребител да се приложи и по отношение на дружествата.

            Ето защо съдът намира, че делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на компетентния да го разгледа Районен съд – Айтос.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПРЕКРАТЯВА производство по гражданско дело № 695/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.

            ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Айтос.

            Препис от определението да се връчи на ищеца чрез процесуалния му представител.

 

            Определението може да се обжалва от ищеца пред Бургаския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: