О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
04.02.2020 г. град Бургас
Бургаският
районен съд XXXVIII – ми граждански състав
на
четвърти февруари
две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател:
Невена Ковачева
Като
разгледа гражданско дело № 695 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Стокар – 89“ ЕООД, ЕИК *********
срещу „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК *********, с която се претендира приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи плащане по
издадена от ответното дружество фактура.
След като изготви служебна справка в
Търговския регистър, съдът установи, че „Стокар – 89“
ЕООД е със седалище в гр. Айтос.
В
тази връзка и като взе предвид обстоятелство, че предмет на настоящото
производство е иск на потребител, съдът намира, че местно компетентен да
разгледа иска като е Районен съд – Айтос. Този извод се налага, тъй като
разпоредбата на чл. 113 ГПК предвижда, че исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя,
а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Въпреки че ищецът е юридическо
лице, разпоредбата е приложима и за него. Съгласно текста на чл. 119, ал. 3 ГПК
за подсъдността по чл. 113 ГПК съдът следи служебно. В случая предявеният иск притежава белезите на иск на
потребител по смисъла на чл. 113 ГПК
и § 13, т. 1 ЗЗП,
тъй като страна по спора е потребител. Ищецът, макар и
юридическо лице, безспорно е потребител на тази услуга, тъй като специалния ЗЕ
изрично го определя като такъв, а и на основание сключения с ответника договор
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. Затова
качеството на ищеца на потребител в широк смисъл определя иска като иск на
потребител съгласно чл. 113 ГПК. Действително в разпоредбата на чл. 113 ГПК са
използвани понятията „настоящ или постоянен адрес”, които имат отношение само
към физическите лица. От тълкуването на нормата обаче става ясно, че
посочването в нея не е лимитативно и тя не изключва приложението й по отношение
на юридическите лица. Разпоредбата не следва да се тълкува толкова стеснително,
а във връзка с дадената в специалния закон дефиниция на потребител да се приложи
и по отношение на дружествата.
Ето защо съдът намира, че делото
следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на компетентния да го
разгледа Районен съд – Айтос.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производство по гражданско дело № 695/2020 г. по описа
на Бургаския районен съд.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Районен съд – Айтос.
Препис от определението да се връчи на ищеца чрез процесуалния му представител.
Определението може да се обжалва от
ищеца пред Бургаския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: