№ 3523
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.А П. ПОПОВА
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Д.А П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221100104930 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД – за осъждане на
ответниците да заплатат на ищеца сума, представляваща обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, следствие на непозволено увреждане, причинено от тях.
В исковата молба се твърди, че на 18.02.2021 г. около 23:20 ч., прибирайки се
към дома си, на кръстовището на ул. „Неразделни“ и ул. „Стара планина“ в гр. София,
ищецът ми бил нападнат от ответниците, които с удари и ритници но лицето и тялото
извършили спрямо него грабеж, като взели намиращи се у него движими вещи.
Ответниците го нападнали в гръб и го поваЛ. по лице на земята, надвесили се над него
и започнали да нанасят удари по лицето и тялото му. Поставили прозрачно тиксо па
устата му. в последствие му казали да разпери пръстите на лявата си ръка, по която
стъпвали със сила. От на нанесените удари, С. М. е получил следните увреждания:
избИ.е на първи горен ляв зъб, охлузване на носа, кръвонасядане на долен десен
клепач, кръвонасядания по лигавичната повърхност на долна и горна устна, охлузвания
по гръбната повърхност на лявата ръка, кръвонасядания в областта на гривнената става
на лява ръка, кръвонасядания но гръбната повърхност на дясна ръка. Твърди, че по
случая е образувано наказателно производство, като по НОХД No 4844 от 2021г. по
описа на СГС, НО, 28, е одобрено споразумение, с което ответниците са признати за
виновни в извършването на престъпление по чл. чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Твърди се, че от деянието ищецът търпи вреди –
имуществени /разходи за лечение/ и неимуществени/болки и страдания, негативни
1
емоции, свързани със затруднения при дъвчене и говорене, лош естетически вид, страх,
безпокойство и тревожност, затруднения в процеса на обучението си/, чието
обезщетяване иска. Претендира разноските по делото.
Ответниците оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят
недоказаност на претенциите. При условия на евентуалност - правят възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че 18.02.2021 г. около 23:20 ч., прибирайки се към дома
си, на кръстовището на ул. „Неразделни“ и ул. „Стара планина“ в гр. София, ищецът
ми бил нападнат от ответниците, които извършили спрямо него грабеж, отнемайки му
движими вещи. При побоя ищецът е получил следните увреждания: избИ.е на първи
горен ляв зъб, охлузване на носа, кръвонасядане на долен десен клепач,
кръвонасядания по лигавичната повърхност на долна и горна устна, охлузвания по
гръбната повърхност на лявата ръка, кръвонасядания в областта на гривнената става на
лява ръка, кръвонасядания но гръбната повърхност на дясна ръка.
По случая е образувано наказателно производство, като по НОХД No 4844 от
2021г. по описа на СГС, НО, 28 състав. На 16.12.2021г., е одобрено споразумение, с
което ответниците се признават за виновни като съизвършители в извършването на
престъпление по чл. чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК по отношение на ищеца - за това, че на 18.12.2021 г. в гр. София, в района на ул.
„******* като съизвършители отнели чужди движими вещи от владението на ищеца с
намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила – И. П.
нанесъл на пострадалия удар с крак в областта на лицето, а К. И. – удари с крака и ръце
в областта на тялото и лицето на ищеца, причинявайки му средна телесна повреда,
изразяваща се в избИ.ето на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето -
горен резец
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно – медицинска
експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено и неоспорено от
страните, се установява в медикобиологичен аспект естественият оздравителен процес
при травматично избит зъб за мекотъканната травма - венечна лигавица в областта на
избития зъб се възстановява /зараства/ за около 15- 20 дни. Празната алвеола /костно
гнездо/ на липсващия /избит/ зъб се изпълва с кост за около 3-6 месеца при избити
горни зъби. По своята медикобиологична характеристика травматичното избИ.е първи
горен зъб в ляво /зъб 21/ е довело до затруднение на дъвченето във фазата на отхапване
и говоренето. Поставянето на ,,временен крепител с фибро влакно и фотополимер“ е
по-скоро с естетична цел, но не възтановява напълно дъвкателната функция на избития
2
зъб. Вещото лице сочи, че окончателно възстановяването на първи горен зъб вляво по
изкуствен начин е настъпило след приключване на лечебния процес в пълен обем.
От заключението на приетата по делото съдебно – психологична експертиза се
установява, че по време на инцидента ищецът е преживял наред с физическите травми
/избИ.е на преден зъб-резец, многобройни охлузвания и кръвонасядания/ и психическа
под формата на ОСТЪР СТРЕС /свръхсилно емоционално пренапрежение/.
Стресиращото събитие е неочаквано, внезапно и със силен отрицателен заряд. Това
състояние е свръхсилно неочаквано и негативно и включва цял спектьр от отрицателни
емоционални преживявания - от емоционален щок и ужас от мисълта за това ’’Защо?!
Как да се справя?! Как да издържа... да не ме осакатят...?!” - през опасенията и
страховете за последствията на по-късен етап, преживяваните болки и страдания към
момента на инцидента и към последващите седмици и месеци на възстановяване и
лечение. Всички тези негативи рязко снижават качеството на живот до ниво борба за
възстановяване на предишната физическа форма и вид, разрушават поведенческия
стереотип на живот и професионална дейност, поетите ангажименти, както и личните
взаимоотнощения с приятели, колеги и близки. в психологичен план то се преживява
от ищеца като унизително усещане за безпомощност, непредсказуемост и страх. На
емоционално равнище – ищецът е преживял болка, гняв, яд унизеност от потъпкване
на човешкото достойнство, които впоследствие рефлектират върху важни личностови
конструкти като снижаване на самочувствието и самооценката, загуба на доверие в
хората, снижаване на активността и мотивацията. След преживяването на острата фаза
на инцидента, за ищеца е настъпила фаза на реакция на стреса, която преобръща
подредения му и структуриран начин на живот /т.е. установения динамичен стереотип/.
Психологически това е изразено както следва: на когнитивно ниво - нсвъзможност за
концентация и устойчивост на вниманието, неволево връщане на мислите към
нежелания инцидент; загубена способност да изпълнява интелектуални задължения и
невъзможност да се представи добре па изпитите си, а на емоционално равнище --
преживяване на сложни и противоречиви чувства на болка, гняв, яд, страдание.
унижение, безпомощност. Нa физиологично ниво — ищецът е изпитал болки и
страдания от счупения преден резец, от охлузванията и синините; последващо лечение
нри стоматолог за възстановяване на дъвкателната и естетична функция - все нежелани
и болезнени манипулации. На поведенческо ниво - отдръпване от социума, нежелание
за комуникация, за излизане извън дома, затваряне в себе си. Вследствие на
принудителната рязка промяна в динамичния стереотип на ищеца, настьпва промяна в
поведението му, което е предимно избягващо /избягване на срещи с хора, на нови
запознанства, избягване на мястото на инцидента, избягване дори на разговори за това
и затваряне в себе си/.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът не намира
основание да не цени, се установяват вида и интензитета на търпените негативни
3
емоции от ищеца. Свидетелите установяват че ищецът е търпял негативни емоции
свързани от една страна с болковите симптоми на получената травма, а от друга – с
негативните психологически изживявания, проявени при ищеца като неудобство,
нежелание за общуване, страх от повторно посегателство върху личността му.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За уважаване на такава искова претенция следва
по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: деяние на
ответника, настъпила вреда за ищеца, пряка, причинно-следствена връзка между
деянието и вредите, противоправност на деянието и вина на ответника, които в
настоящия случай са налице.
Съгласно нормата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, т. е. относно наличието на елементите на деликтната
отговорност, като чл.413, ал.3 от НПК придава на сключено пред съд споразумение
значението на влязла в сила присъда. С оглед изложеното, следва да се приеме, че
обвързващото действие на одобрените от съда споразумения се проявява по отношение
на причинените на пострадалия от престъплението /ищеца/ травматични увреждания,
противоправността на деянието и виновността на делинквентите – ответници.
Предвид това, в процесния случай деликтът, извършителите, тяхната вина,
причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно
установени Установено е по делото, че на 18.12.2021 г. в гр. София, ответниците са
нападнали ищеца, отнели са му движими вещи и са му причинили телесни увреждания
– средна телесна повреда, изразяваща се в избИ.е на зъб, както и кръвонасядания и
охлузвания.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна
връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните
увреждания и търпените болки и страдания от страна на пострадалия са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът на
неимуществените вреди следва да се се определи от съда по справедливост, съгласно
чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на претърпените имуществени вреди са представени разходо –
оправдателни документи, от които се установява, че ищецът е извършил разходи за
4
лечение в размер на 4 270 лева. Извършените дентални услуги са за експулсия на
постоянен зъб, добавяне на кост, изработване на временен крепител, поставяне на
имплант, протезиране и поставяне на корона – манипулации, свързани с нанесеното от
ответниците телесно увреждане на ищеца /избИ.е на зъб/ и съставляват имуществени
вреди, които подлежат на репариране / в тази връзка и заключението на приетата по
делото СМЕ/.
Досежно обезщетението на неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД,
размерът му следва да се определи от съда по справедливост.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на
НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.
Отчитат се характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца болки и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки
етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната
/така Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС /.
Изхождайки от посочените критерии, съдът прие, че справедливото обезщетение
в конкретния случай възлиза на 25 000 лева. За да определи този размер съдът
съобрази обстоятелствата, при които е извършен деликта – касае се за престъпно
посегателство както срещу собствеността, така и срещу личността на пострадалия –
причинени са му травматични увреждания. Съдът отчете и това, че освен
първоначалните болкови симптоми, свързани със самата травма – счупване на зъб и
охлузвания и кръвонасядания, ищецът е търпял в продължение на половин година и
болки, свързани с екстракцията на зъба и поставяне на имплант. Отчетено бе това, че
през възстановителния период, ищецът е изпитвал затруднения при хранене и говорене
/така свидетелските показания/, както и затруднения при социалното общуване,
свързани както с неудобство от естетичен характер, така и със силен страх от
повторение на посегателството /така -показанията на свидетелите и заключението на
СПЕ/.
Съдът съобрази и заключението на вещото лице по приетата СПЕ, съгласно
което търпените негативни емоции от ищеца са с особено висок интензитет – проявена
е остра стресова реакция, изразена в засилена тревожност, затваряне в себе си,
нежелание за контактуване и дистанпиране от социума приблизително за около
половин година, загуба в доверието в хората. Независимо от това, че ищецът е
5
преодолял и надмогнал преживяната остра стресова реакция, това събитие ще остане в
съзнанието и спомените му като тежко премеждие, застрашило живота, здравето,
цялостния личностен интегритет, способността му развитие, социална реализация и
благополучие.
Поради това съдът прие, че сумата от 25 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в
този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в
резултат на непозволеното увреждане. Предявеният иск е основателен в пълен размер,
в който следва да бъде уважен.
Основателността на главния иск влече основателност и на акцесорните
претенции за лихва за забава от датата на увреждането до датата на подаване на ИМ, в
размер от 3 650.92 лева /изчислен с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК/, както и за
законна лихва върху главницата. от датата на подаване на ИМ до окончателното
плащане
Присъдените суми са дължими солидарно от ответниците.
При този изход на делото, разноски на ответниците не се дължат. В тяхна тежест
следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски по делото – заплатени ДТ и
адвокатско възнаграждение. В тяхна тежест следва да се възложи и сумата от 700 лева
– заплатени от бюджета на съда възнаграждения на ВЛ. Сумите са платими по сметка
на Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД К. К. И., ЕГН **********, от гр.Враца,
ул.*******, и И. К. П., ЕГН **********, от гр.*******, ул.******* № *******,
солидарно да заплатят на С. К. М., ЕГН **********, от гр.София, ул.*******4, сумата
от 29 270 лева, от които 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и 4 270
лева – обезщетение за имуществени вреди, от непозволено увреждане, извършено от
ответниците на 18.12.2021 г. в гр.София – избИ.е на зъб, охлузвания и кръвонасядания,
ведно със законната лихва върху сумите от 13.05.2022г. до окончателното им плащане,
сумата от 3650.92 лева – лихва за забава за периода 18.02.2021г. до 13.05.2022г., както
и 2 824.73 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА К. К. И., ЕГН **********, от гр.Враца, ул.*******, и И. К. П., ЕГН
**********, от гр.*******, ул.******* № *******, да заплатят по сметка на Софийски
градски съд сумата от 700 лева – разноски за възнаграждения на ВЛ, платени от
бюджета на съда.
6
ОТХВЪРЛЯ молбите на К. К. И., ЕГН **********, и на И. К. П., ЕГН
********** за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7