Р Е Ш Е
Н И Е
№… Разград
10.ІІІ.2020г.
година Град
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Разградски
окръжен
2020
съд
3.
ІІ.
На Година
РАЯ
ЙОНЧЕВА ПУБЛИЧНО
В заседание
в следния състав:
Секретар:
Н.Реджебова ПРЕДСЕДАТЕЛ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА АТАНАС ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В.гражданско 2019 №289
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №369/21.VІІІ. 2019г. по
гр.д.№418 по описа му за 2019г. , състав на РРС
е уважил предявеният
от А.Б. З.- Ш. срещу С.Ш., А.И. и Р.И. установителен
иск, като в хипотеза на чл.26 СК е признал за недействителен договор от
9.ХІ.2018г., със сключването на който, съпругът й С.Ш. е продал семейното им
жилище без нейното съгласие на своите
родители-ответниците-А. и Р.И..
Недоволни от така постановеното решение,
ответниците обжалват същото като недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На посочените
основания, в условия на алтернативност молят за
обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството, респ. за
отмяната му и за постановяване на ново такова, с което предявеният срещу тях
иск бъде отхвърлен.
В с.з., чрез процесуално представляващият
ги по пълномощие адв. Д., въззивниците излагат съображения в подкрепа на
въведените с жалбата основания за недопустимост, респ. неоснователност на
предявеният срещу тях иск. Позовавайки се на факта, че с Решение №288/21.VІ.2019
по грд №2023/208 на РРС бракът на С.Ш. –
прехвърлител по атакуваната сделка с въззиваемата е прекратен, оспорват
активната процесуална легитимация на последната и обстоятелството, че процесният имот е със
статут на семейно жилище. Претендират
присъждане на сторени за две инстанции разноски.
В законоустановения
и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала от
правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност.В с.з., чрез
представляващият я по пълномощие –адв.С., въззиваемата оспорва основателността
на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно,
обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на
сторени по въззива разноски.
Като подадена в срок, от надлежно
конституирани в производството страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, жалбата е допустима.
При служебно дължимата се по реда на
чл.269 ГПК преценка, съдът констатира, че решението на първоинстанционният съд е валидно, а в обжалваните си части и процесуално допустимо. Постановено е от
законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по
същество на надлежно предявен, в условията на чл.124 ГПК във вр. с чл.26 СК иск.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е
валидно и допустимо, като произнесено от компетентен първоинстанционен съд, в
рамките на правомощията му, като такъв, по предявен пред него иск . Както при
разглеждане на делото, така и при постановяване на решението,
първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото
на участие и защита на страните.
Правилно и съответно на търсената с иска
защита е разпределил
доказателствената тежест и в рамките на
дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка, подлежащите на
доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с
допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си
сочат на относимост към подлежащите на
доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.
Пред тази инстанция, въззивниците
не ангажират, допустими по см. на
чл.266 ГПК доказателства. Като следва да се отбележи, че по императив на чл.235(3) ГПК и като факт, обуславящ изхода на делото, въззивният съд съобрази влязлото в
сила в хода на настоящото производство решение,
с което е разрешен спорът между страните в бракоразводния процес относно родителските
права и ползването на сем. жилище.
Настоящият съд приема, че не са
налице пороците на обжалваното решение, визирани във въззивната жалба, поради
което намира същата за неоснователна и недоказана. От
анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съд прие за установени
фактически обстоятелства и направи правни изводи идентични с тези на РРС, като
в тази насока и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд . Като настоящата инстанция счита въззивната жалба за
неоснователна и поради следното:
Предмет на настоящото производство е иск за
обявяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка с имот, за
който ищцата твърди, че представлява семейно жилище, лична собственост на ответника
С.Ш.-неин бивш съпруг и син на останалите двама ответници Твърди, че
разпореждането е извършено без нейно
съгласие и без разрешение на съд, при висящност на водения между тях бракоразводен
процес, в хода на който са били
поставени за разрешаването им въпросите
за родителските права, по отношение на роденото от брака им малолетно
дете и за ползването на индивидуализирания
като семейно жилище процесен имот. Като доказателство е изискана и приложена преписка
по грд №2023/2018. Последното е било образувано на производство пред РРС по иск,
предявен на 17.Х.2018 от А. З. срещу възивника С.Ш. за прекратяването на брака им, кумулиран
с иск за родителски права по отношение на роденото от брака им малолетно дете и
с искане за ползване на процесния имот, обитаван по време на брака им като семейно жилище.
Както в настоящото производство,
така й в хода на бракоразводния процес, за страните не е съществувал спор, че като
придобит по дарение и преди брака му с въззиваемата З., процесният имот е бил
лична собственост на въззивника С.Ш.. Между страните в бракоразводния процес не
е било спорно и обстоятелството, че процесния имот се е ползвал от тях като
семейно жилище. На този извод сочи и процесуалното
поведение на С.Ш. в
бракоразводния процес, който в съдържание на подадените на 5.ХІІ.2018г - отговор и насрещен иск, е обективирал
признание по обстоятелството, че процесният имот по време на брака му с въззиваемата
е бил тяхно сем. жилище (вж.л.18 и сл. грд №2023/2018 РРС).
Едновременно с подадените от него
отговор и насрещен в бракоразводния процес иск, въззивникът С.Ш. е депозирал
като доказателство по грд №2023/2018 на РРС нот.акт №89/9.ХІ.2018 по нот.
д.№1058/2018 по опис на нотариус Р. Иванова, рег.№378НК и р-н на действие при
РС-Разград, удостоверяващ нотариално договор, по силата на който С.Ш. продава процесният имот на баща си Р.И. за сумата от 9 800,00лв.
С постановеното по грд №2023/2018 Решение №288 /21.VІ.2019г., сключеният на
14.ХІ.2014г. брак между С.Ш. и А. З. е прекратен по вина на двамата съпрузи,
родителските права по отношение на роденото от брака им малолетно дете са
възложени на майката, а ползването на процесния имот, признат от страните в
това производство като тяхно семейно по време на брака им жилище, е
предоставено на майката за срок от една година при съобразяване на установения
по делото факт за принадлежност на същия в собственост на родителите на С.Ш. - хипотеза на чл.56,
ал.3 СК.
В частта за прекратяването на брака, така постановеното решение е вл. в
сила на 8.VІІІ.2019, а в останалите си части, вкл. в частта за родителските
права и ползването на сем. жилище, същото влиза в сила на 3.І.2020г.
На 28.ІІ.2019г., при висящност на
воденото от нея бракоразводно дело, въззивемата е сезирала РРС с иск за
обявяване относителната недействителност на извършената от С.Ш. сделка на
разпореждане с имота, индивидуализиран в предмет на спора за ползването му след прекратяването на брака
й с отчуждителя.
Позовано на факта, че в хода
на образуваното по този иск грд №418/2019, с влязлото в сила на 8.VІІІ. 2019г.
Решение №288/21.VІ.2019г. по грд №
2023/2018 бракът му с А. З. е прекратен, въззивникът С.
Шакир твърди недопустимост на иска за обявяване относителната недействителност
на извършената от него сделка на разпореждане с имота, оспорвайки активната
процесуална легитимация на ищцата.
В обжалваното решение №369/21.VІІІ.2019, РРС е приел че за ищцата е налице правен интерес от търсената защита,
защото към дата на постановяването му, с
решение на бракоразводен съд на същата, в качеството й на титуляр на
упражняваните върху малолетното им дете родителски права, е било предоставено и ползването на бившето семейно жилище.
Въззивният състав се
солидаризира с приетата от първоинстанционния съд допустимост на иска . Факт е,
че правният интерес за страната от
завеждане на иска е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за
които съдът следи служебно.
Факт е, че с прекратяването на
брака й с въззивника С.Ш., в хода на настоящия процес въззиваемата е
„изгубила“ качеството си на съпруга -
несобственик, предпоставящо активната й
легитимация да атакува с иск по
чл.26 СК сделката на разпореждане с недвижимия имот, за който се твърди, че е
бил семейното жилище. Факт е обаче, че по силата на съдебен акт същата е призната за
титуляр на родителските права по отношение на роденото от брака й с Ш.
малолетно дете и съответно ползвател на семейното жилище, в хипотеза на чл.56(3 СК.
Т.е., с постановеното Решение №288/21.VІ.2019г. по грд № 2023/2018, охранявайки
интересите на малолетното дете, съдът в бракоразводния процес е постановил в
право на въззиваемата ползването на семейното жилище. Така, извършеното от съпруга - собственик действие на разпореждане със семейното
жилище , в хода на бракоразводното дело
и то в интерес на лице от кръга
на неговите роднини по права линия,
рефлектира върху съдебно признатите на съпругата-несобственик права върху имота и в този смисъл предпоставя интереса й от предявяването на иска за
прогласяване относителната недействителност на сделката, за извършването на
която не е дала съгласието си.
Поради което, въведеното в срок за отговор и с въззивната
жалба възражение за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална
легитимация, се явява неоснователно.
При
тези данни по делото първоинстанционният съд е приел, че процесното жилище има
характер на семейно по смисъла на § 1 от ДР на СК и спрямо него е приложима
разпоредбата на чл. 26 СК. Изложени са съображения, че установената липса на
съгласие от съпругата - несобственик за сключения между ответниците по делото
договор от 9.ХІ.18 г. за продажба процесното жилище, води до порок на
сделката, обуславящ нейната относителна недействителност по отношение на
съпругата - несобственик, както е прието в т. 2 от ТР № 5/2103 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съгласно чл. 26 от СК, в сила от
1.Х.2009 г., действията на разпореждане
със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг се извършват със
съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище. Когато липсва
съгласие разпореждането се извършва със разрешение на районния съдия, ако се
установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
По делото е безспорно установено че от брака си страните имат родено дете,
което понастоящем е малолетно. Обосновано от обсъдените по горе доказателства,
в това число и с депозираните в бракоразводния процес признания на въззивника
Ш. , съдът приема за безспорно, че
процесният имот е "семейно
жилище" по смисъла на § 1 от ДР на СК.
Така даденото първоинстанционния
съд, разрешение на въведения в спор
от въззивниците материалноправен
въпрос относно понятието "семейно жилище" по смисъла на чл. 26 СК във
вр. с §1ДР на СК, не е в противоречие, а напротив - в пълно съответствие с
константата съдебна практика, включително на ВКС, намерила израз в Определение № 568/14.VІ.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1272/2018 г., IV г. о., постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК решение № 404/10.І.2012 г. по гр. дело № 1720/2010 г.
на III-то гр. отд. на ВКС, ППВС № 20/1963
г. и ППВС № 12/1971 г., които са задължителни за всички съдилища.
В решение № 404 / 10.І.2012 г. на
ВКС по гр. дело № 1720/10 г. на III г. о. на ВКС се приема, че меродавният
признак за определяне на жилището като "семейно" е фактическото му
обитаване от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца за задоволяване на
техните жилищни нужди в ежедневието. Според задължителната съдебна практика,
съдържаща се в разрешенията, дадени в ППВС № 12/1971 г., това е жилището,
обитавано от съпрузите и техните деца до прекратяването на брака, а при
фактическа раздяла - до деня на раздялата. Т. е., при прекратяването на брака и при фактическата
раздяла на съпрузите семейно е жилището, което те са обитавали до настъпването
на тези събития. Именно това обстоятелство дава основание на всеки един от
съпрузите при прекратяване на брака с развод, поради настъпила фактическа
раздяла между тях да заяви претенция за предоставяне ползването му след развода
именно като семейно жилище.
Липсата на съгласие според
второто изречение на чл. 26 СК може да бъде попълнена с разрешение на районния
съд при определени условия, дадени в закона и в едно охранително производство с
елементи на състезателност. В случая обаче подобно производство не е проведено
и районният съд не е разрешил на прехвърлителя да прехвърли имота на своя баща при
несъгласие на съпругата. Оспореният по реда на чл. 26 СК
договор е относително недействителен. Договорът е породил
действие между разпоредилия се съпруг и третото лице, но е непротивопоставим на
съпругата - несобственик, доколкото в
случая доказано засяга разрешеното й с
постановеното в бракоразводния процес
право на ползване върху семейното жилище.
Като е приел, че към дата на
атакуваната сделка, процесното жилище не
е загубило семейния си характер, поради което е било необходимо съгласие на
съпругата - несобственик за разпореждането с лична собственост на другия съпруг
и оттам за основателност на предявения иск с правно основание чл. 26 СК,
първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с практиката
на ВКС.
По изложените мотиви и в
хипотеза на чл.272 ГПК, РОС
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №369/21.VІІІ.
2019г. по гр.д.№418 по описа му за 2019г., състав на РРС.
На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА С.Р.
Ш., ЕГН**********, А.С.И., ЕГН**********
и Р.Ш.И., ЕГН********** да заплатят на А.Б. З.- Ш., ЕГН********** разноски по
делото в размер на 400,00лв.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на визираните в чл.280 ГПК
предпоставки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.