РЕШЕНИЕ
гр.София,
27.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7356
по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Н.В.И. от гр.София твърди, че в резултат на ПТП,
настъпило на 11.10.2015г. в гр.София са й причинени телесни увреждания.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС М.Т., който
ударил ищцата на паркинг на магазин „Билла“. В резултат на описаното ПТП тя е
получила счупване на горния край на раменната кост, контузия на раменния пояс и
мишница. Ищцата била обездвижена за период от повече от 30 дни. Търпяла болки и
страдания, които все още не са отминали. Ищцата сочи, че увреждащият автомобил
имал сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие от 30.12.2014г.
до 30.12.2015г., валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на
последния за обезщетяване на причинени
вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на ПТП в размер на 35 000лв., ведно с лихвата от деня на
увреждането. В хода на процеса ищцата е починала. Като ищец е конституиран нейния
син А.Й.И.. Същият поддържа иска и моли съда да го уважи. Процесуалният й
представител претендира за разноски.
Ответникът З.Д.„Б.И.” АД оспорва иска по основание и
размер. Твърди, че е налице случайно деяние. Прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата, като твърди, че тя е пресичала неправилно и в
нарушение на правилата за движение. Счита, че увреждането на ищцата не е
сериозно, поради което претендираното обезщетение е прекомерно. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С констативен протокол от 11.10.2015г.
на СДВР ПП е установено, че на 11.10.2015г. около 13.30ч. в гр.София, л.а. Форд
Фокус с рег.№ *******с водач М.Г.Т. се движел по вход-изход на магазин Била на
бул.*******с посока от бул.Вазов към паркинга, и след входа на паркинга
участвал в ПТП с пешеходеца Н.В.И.. Срещу водача на автомобила е образувано
наказателно производство за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр
чл.342 ал.1 от НК. Същото е прекратено по искане на пострадалата ищца.
Св.Т., водачът на л.а. „Форд Фокус“
установява, че с личния си автомобил навлязъл в паркинга на магазин Била в кв.Х.Д..
След бариерата, в ляво видял възрастна жена, която вървяла странично към
автомобила му. В дясно видял група пешеходци. Спрял автомобила, за да премине групата
пред него. След това усетил ожулване по автомобила. Погледнал в огледалото за
обратно виждане и видял, че човек се свлича до колата му. На мястото нямало
пешеходна пътека, това било паркинг за автомобили. Според свидетеля в момента,
в който пострадалата се ударила в автомобила му, последният не се е движел.
Според него тя не е видяла автомобила и се е блъснала в него. Когато той
излязъл от автомобила пострадалата била седнала до автомобила и му казала „Ей ,
момче не ме ли видя? Какво направи?“. Носела очила, които били паднали на
земята.
Във връзка с установяване на механизма
на ПТП, съдът назначи и изслуша съдебна автотехническа експертиза. Вещото лице
установява следното: процесното ПТП е настъпило в гр.София, на бул.“Вл.Вазов“ в
района на паркинга на магазин Била, след зоната на бариерата на входа. ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието с добра метеорологична видимост.
Лекият автомобил се е движел по бул.Вл.Вазов. След като е стигнал до входа на
паркинга на магазин Била, водачът му е извършил завой, като е навлязъл в
паркинга. След като преминал през бариерата на входа, водачът е спрял
автомобила, за да пропусне преминаващи пешеходци, които са се движели в района
на паркинга и в следващия момент е потеглил. Пострадалата пешеходка се е
движела по платното за движение на паркинга от ляво надясно за посоката на
автомобила. Скоростта на движение на автомобила е била около 5 км/ч. Между
пострадалата пешеходка и левия заден калник се е реализирало съприкосновение,
вследствие на което пешеходката е паднала върху платното за движение. Според
вещото лице причините за ПТП са субективните действия на водача на лекия
автомобил с органите за управление на автомобила, който потеглил с автомобила
си в момент, в който пострадалата пешеходка се е намирал в близост до него от
лявата му страна. Водачът е имал възможност да забележи приближаваща се
пешеходка и достатъчно време да прецени траекторията й на движение. Като не
предприема потегляне на автомобила е имал възможност да предотврати
настъпването на съприкосновението с
автомобила и настъпването на ПТП. Пострадалата също е имала видимост към
автомобила, когато е приближавала към него. По данни от протокола за оглед
пострадалата пешеходка преди ПТП се е движела по платното за движение, което е
в зоната на паркинга и по него не е била обозначена зона за движение на
пешеходци.
А.И., сега ищец, е дал показания във
връзка с твърдените от пострадалата ищца болки и страдания. Към момента , в
който е дал показания, ищцата все още е била жива. Независимо от промяната в
качеството на този свидетел, съдът намира че може да ползва показанията му,
като ги прецени във връзка с останалите събрани доказателства за състоянието на
пострадалата след ПТП, особено във връзка със СМЕ. От показанията му се
установява, че преди ПТП майка му била много жизнена, виждала добре, носела
очила. След ПТП ръката й била обездвижена около месец. Вземала
болкообезболяващи лекарства. Наложило се свидетелят да напусне работа, за да
гледа майка си. Възстановяването продължило дълго време, но майка му не могла да
се възстанови напълно. Ръката й не била пълноценна, не можела да я вдига,
можела да повдига само лакътя. Отделно от това, майка му получила някаква
фобия, скованост, не искала да излиза, залежала се.
Назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза установява, че в резултат на ПТП пострадалата е получила контузия в
областта на лявата раменна става. Счупване на лявата раменна кост в областта на
шийката и големия туберкулум. Тази костна увреда се дължи на директен удар на
раменната става, когато пострадалият падне върху твърдата пътна настилка.
Най-често това се случва когато директният удар е в съчетание с ротационно
движение на ставата. Това счупване се среща често при пострадали при ПТП и от
пешеходци. Обичайно лечението при този
вид счупване е неоперативно. Раменната става временно се обездвижва с мека
бинтова превръзка към гръдния кош за срок от 30 дни, в зависимост от възрастта
този срок може да продължи до 35-40 дни. Вещото лице е категорично, че
счупването е в резултат на ПТП. Пострадалата е имала затруднено движение на
левия горен крайник за срок от 2,5 месеца. След 30 дни поставената й превръзка
на ръката е била свалена и пострадалата е започнала да раздвижва лявата раменна
става. В резултат на получената травматична увреда пострадалата е изпитвала
болки и страдания за срок от 3 месеца, като през първите 2 седмици след ПТП и
първите 2 седмици в началото на проведената рехабилитация болките са били с
по-интензивен характер. През останалото време ищцата е търпяла само периодично
явяващи се болки от обща преумора на левия горен крайник и особено при рязка
промяна на времето. Вещото лице е извършило преглед на пострадалата и е
установило, че движенията на лявата раменна става са възстановени, но при
отвеждане встрани на горния ляв крайник, движението е останало в трайно намален
обем с 30 градуса. Прогнозата е оптимистична , като за в бъдеще не би трябвало
да се очакват проблеми освен спорадичните болки, които ще се появяват при
пострадалата при студено и влажно време, което ще налага тя да ползва обезболяващи
средства.
Ищцата е починала на 9.11.2017г.
Л.а. „Форд Фокус“ е имал сключена ЗЗГО
при ответника по полица № **********/30.12.2014г. покриваща 30.12.2014г.- 30.12.2015г., вкл. и
датата на ПТП – 11.10.2015г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на изслушаната
съдебна медицинска експертиза съдът приема, че е налице пряка причинна връзка
между деянието на водача на л.а. „Форд
Фокус“ и настъпилите травматични увреждания на пострадалата. Същите са й причинили болки и страдания. Водачът
на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, като е потеглил в момент, в който
пострадалата е била в близост до
автомобила. Нарушени са разпоредбите на чл.5
ал.2 т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“, чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
Водачът е следвало да предприеме
потегляне на автомобила едва след като се убеди, че няма да застраши живота или
здравето на други участници в движението, вкл. и на ищцата. Въпреки, че е
паркинг, през него се очаква да минават пешеходци, които отиват към своите
автомобили след пазаруване или такива, които от автомобилите си се отправят към
магазина. Още повече, че водачът е бил
забелязал ищцата и е следвало да следи поведението й. Тя е била възрастен
човек, уязвима група участник в движението, и се ползва със специалната защита
на ЗДвП. Възражението на ответника, че е налице случайно деяние не може да бъде
споделено от съда. Само когато един водач е изпълнил предписанията на правилата
за движение досежно скоростта, направил е всичко зависещо от него и е изпълнил
изискванията на закона и правилника за приложението му и въпреки това са
настъпили обществено опасни последици, той не следва да носи отговорност , тъй
като е налице случайно деяние по см. на чл.15 от НК (така ТР №28/84г. на ВС). В
случая се установи , че поведението на водача е било противоправно.
Вината на водача се презумира до
доказване на противното. Презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД не е оборена от
ответната страна, поради което следва да се приеме, че деянието е извършено
виновно (в случая доказателствата сочат на непредпазливо деяние).
Налице са елементите на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено
виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищцата по делото и наличие на
причинна връзка между деянието и вредата.
От
друга страна, и във връзка с направеното възражение от ответника, съдът намира,
че ищцата също е имала поведение, което е довело до съпричиняване на увреждащия
резултат. Същата е била пешеходец по см. на чл.107 от ЗДвП. Задължение на
пешеходците , съгласно чл.108 ал.1 от ЗДвП, е да се движат по тротоара или
банкета на пътното платно. Съгласно ал.2 на с.т. „Пешеходците могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:1.
когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани; 2. при
пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява
движението на другите пешеходци“. Тези изключения обаче касаят движение по
платно за движение, а на паркинга такова няма. В нарушение на задължението да
се движи по тротоара, ищцата , вероятно за да скъси пътя си до магазина, е
преминала неправилно през паркинга. Движела се е в близост до увреждащия
автомобил, който в един момент е бил спрял заради преминаването на други пешеходци,
и при потеглянето автомобилът е ударил тялото на пострадалата, което при падането
на земята и съответно при полученото съприкосновение с твърдата асфалтова
покривка е получило описаните по-горе телесни увреждания. Ищцата е била
възрастен човек и е следвало да бъде внимателна къде и как се движи като
пешеходец и да не възприема поведение, което я поставя в риск от инциденти.
Достъпът до магазина е осигурен и от тротоар или специален път за движение на
пешеходци /каквито имат всички магазини/, които ищцата е следвало да ползва. По
правило здравословното състояние на пострадалия няма отношение към степенна на съпричиняване и
не е извинителна причина. А и по делото няма данни пострадалата да е имала
здравословни проблеми. От значение е наличието на причинна връзка между
поведението на увредената и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент
от фактическия състав на съпричиняването. Принос е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди. Причинно-следствената връзка е обективен факт. С това свое неправомерно поведение
ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат – телесните й
увреждания. Съдът приема 30% съпричиняване от страна на ищцата.
В резултат
на ПТП за ищцата са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от
получените травми, от тяхното лечение и възстановителен период.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./,
увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по
застраховката "гражданска отговорност". Между застрахователя и
собственика на МПС, причинило ПТП, е налице валидно сключен застрахователен
договор за гражданска отговорност на автомобила за процесния ден на ПТП.
Последният е основание за възникване на прякото право на ищцата срещу
застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства
(чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера на задължението на
застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от
деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава[1]. Преценявайки събраните по делото
доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за
преживените от ищцата болки и страдания при получаване на травмите,
последвалото лечение, продължителността на възстановителния период и
продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на ищцата, във вр.
с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и
съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната година,
съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 30 000лв.
Намалено с процента на съпричиняване, на ищцата се следва обезщетение в размер
на 21 000лв. Възстановителният период, заради възрастта на пострадалата, е
бил по - дълъг от нормалното – около 3 месеца, като болките не са отзвучали и
до края на живота й, а движението на ръката не е било напълно възстановено. Ищцата
не е търпяла оперативни интервенции и свързаните с това допълнителни болки и
страдания. Отделно обаче е претърпяла и психическа травма, която е характерна
за пострадалите от ПТП, особено възрастни хора
- станала страхлива, не искала да излиза, залежала се. ПТП е довело до
сериозна негативна промяна в качеството и начина на живот на ищцата, тогава на
85г., чийто живот е приключил 2 години по-късно.
В исковата молба ищцата претендира
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно
разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред
третите лица –ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното
увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да
е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради
което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на
увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната
разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на
застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без
да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования,
така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищцата
обезщетение се дължи от деня на увреждането - 11.10.2015г. до окончателното
изплащане на сумата.
Искът за разликата до първоначално
предявения размер от 35 000лв. ведно с мораторната лихва следва да се отхвърли
като неоснователен.
Вземането на ищцата от
застрахователя е имуществено право, което се наследява. Поради което нейният
наследник има право да продължи претенцията и да получи следващото се
обезщетение за търпените болки и страдания от наследодателя му.
По разноските.
Ищецът претендира разноски по списък в размер на 480лв.
Неговият процесуален представител претендира възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от ЗА.
Ответникът представя списъци с разноски за сумата 3000лв.
адвокатско възнаграждение и 15лв. за депозит за свидетел.
Ищецът прави възражение по списъка с разноски на
насрещната страна. Ответникът не оспорва размера на разноските на ищеца.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата се следват
направените от нея разноски по делото съобразно уважената част от иска /60%/ - 288лв.
На процесуалния представител на ищцата се следва възнаграждение по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 948лв. /60%
от 1580лв., минималния размер адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения
върху стойността на предявения иск от 35 000лв/.
На ответната страна, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска /40%/.
Основателно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Делото е приключило в сравнително кратък срок , проведени са 2
съдебни заседания и като цяло спорът не се характеризира с голяма фактическа и
правна сложност. На ответника следва да се присъди хонорар в минималния размер,
изчислен по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери
адвокатски възнаграждения върху стойността на предявения иск от 35 000лв , съобразно правилото на чл.78 ал.3 от ГПК
– 632лв. съответната част от разноските е 6лв.
След компенсация на двете насрещни задължения за
разноски до размера на по-малкото, ищцата остава да дължи на ответника сумата
от 350лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК
застрахователното дружество дължи държавна такса по сметката на СГС в размер на
740лв. Приспадната е платената от ищцата държавна такса в размер на 100лв.
Други разходи от бюджетна на съда не са правени.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК*******със седалище *** и адрес на
управление *** да заплати на Н.В.И., ЕГН ********** сумата от 21 000 лв., ведно с лихвата за
забава от 11.10.2015г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение
за причинени от ПТП на 11.10.2015г. неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при З. „Б.И.“ АД по застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № 14003210300, период на покритие от 30.12.2014г.
до 30.12.2015г., водач М.Г.Т., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 35
000 лв. ведно с лихвата за забава от 11.10.2015г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА В.А.И.да
заплати на З.Д.„Б.И.“ АД разноски по
делото в размер на 350лв.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“ АД да заплати на адв.В.Н., САК на основание
чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение
в размер на 948лв.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“ АД да заплати по сметката на СГС държавна
такса в размер на 740лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.