Решение по дело №14/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Албена Стефанова Стефанова
Дело: 20207250700014
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 75                            29.07.2020 г.                     град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- гр.Търговище

на двадесет и трети юни       две хиляди и двадесета година

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ –  Росица Цветкова

ЧЛЕНОВЕ:    Албена Стефанова 

                        Иванка Иванова

 

 

Секретар- Стоянка Иванова

Прокурор- Драгомир Сяров

          

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова а.х.д.14  по описа за 2020 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по Глава десета, раздел ІІІ на АПК.

Образувано е по протест на зам.окръжен прокурор-Драгомир Сяров срещу  разпоредбите на чл.17,ал.2,пр.1 и чл.52,ал.1,т.4 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Попово.

         В протеста се излага становище за противоречие на чл.17,ал.2,пр.1 от Наредбата с разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗМДТ. Навеждат се доводи за противоречие на чл.52,ал.1,т.4 от Наредбата с нормата на чл.61м,ал.1,т.4 от ЗМДТ, тъй като Общински съвет-Попово разширява кръга на превилигированите лица като позволява привилегия и на лицата, извършващи действия и по т.12 и т.13 от Приложение№4, Глава втора, Раздел пети от ЗМДТ. Предлага се протестираните разпоредби да бъдат отменени като незаконосъобразни.  Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание протестиращият прокурор- Драгомир Сяров  при Окръжна прокуратура- Търговище поддържа изцяло протеста на изложените в него доводи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по протеста – Общински съвет-Попово, представляван от неговия председател, в съдебно заседание не изпращат представител и не ангажират писмено становище.

         Настоящият състав на съда, след проверка на протеста, установи следното:

Предмет на оспорване по настоящото дело са разпоредби на подзаконов нормативен акт - Наредба на Общински съвет-Попово.  Оспорването или протестирането на акта по съдебен ред, съгл.187, ал.1 от АПК, не е обвързано с преклузивен срок, а съгласно чл.186, ал.2 от АПК по отношение на прокурора, подал протеста е налице активна процесуална легитимация. Предвид това протестът е процесуално допустим.

Съдът, след като прецени  събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на подадена докладна записка от кмета на Община Попово до Общински съвет гр.Попово за приемане на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Попово на 05.02.2008г. е проведено заседание на Общински съвет-Попово.

Приложената по делото докладна записка / стр.54 от преписката /е без входящ номер и дата. Към проекта на Наредбата не са представени мотиви по делото.

Въпреки дадените от съда указания с Определение №59/13.02.2020г. по делото не са представени доказателства проектът на  Наредбата да е бил публикуван на интернет страницата на Община Попово заедно с мотивите.

На 05.02.2008г. е проведено заседание на Общински съвет-Попово при кворум 27 общински съветника.  На заседанието съгласно т.1 от приетия дневен ред е обсъден внесеният проект на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Попово /Наредбата/. С Решение № 35 Общински съвет-Попово с 18 гласа “за” , 7 гласа „не“ и 2 „въздържал се“, е приел окончателния проект на гореописаната Наредба. За проведеното заседание и взетото решение е изготвен Протокол № 5/05.02.2008г. Протоколът и текстът на Наредбата са удостоверени с подписа на председателя на Общинския съвет-Попово.

По подадена докладна записка от кмета на Община Попово до Общински съвет гр.Попово за изменение на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Попово на 29.01.2010г. е проведено заседание на Общински съвет-Попово. Изменението засяга протестираната разпоредба на чл.17,ал.2 от Наредбата като думите „отчетна стойност“ се заменят с „по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2“. Предлаганите изменения не засягат приетата с Решение № 35/05.02.2008г. Общински съвет-Попово по Протокол № 5/05.02.2008г. редакция на чл.52,ал.1,т.4 от Наредбата.

По делото не са представени доказателства проектът за изменение на  Наредбата да е бил публикуван на интернет страницата на Община Попово заедно с мотивите.

На 29.01.2010г. е проведено заседание на Общински съвет-Попово при кворум 24 общински съветника. На заседанието съгласно т.1 от приетия дневен ред е обсъден внесеният проект за изменение на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Попово. С Решение № 418 Общински съвет-Попово с 24 гласа “за” е приел окончателният проект за изменение на гореописаната Наредба. За проведеното заседание и взетото решение е изготвен Протокол № 30/29.01.2010г.

Протестираната разпоредба на чл.17,ал.2, пр.1от Наредбата, изменена с Решение № 418/29.01.2010г по Протокол № 30/29.01.2010г. на Общински съвет-Попово, е със следното съдържание „ Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съгласно Приложение №2 …“.

Протестираната разпоредба на чл.52,ал.1,т.4 от Наредбата, приета с Решение № 35/05.02.2008г., по Протокол № 5/05.02.2008г. на Общински съвет-Попово е със следното съдържание „…лицата които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т.10 на приложение №2 от настоящата наредба, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара…“.

При така установеното, настоящият съд  след като обсъди доводите на страните приема следното:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на оспорените разпоредби на Наредбата, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, приложима субсидиарно по силата на чл.196 от АПК, съдът провери най-напред тяхната валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата на чл.9 от АПК.

Протестираните разпоредби на подзаконовия административен акт, са приети в предписаната от закона форма и от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл.21, ал.2, във връзка с ал.1, т.23 от ЗМСМА.

При издаване на протестираните разпоредби на Наредбата са спазени процесуалните изисквания, съгласно чл.27, ал.2 от ЗМСМА и чл.27, ал.3 от ЗМСМА.

По отношение на съответствието на протестираните разпоредби на Наредбата с материалния закон съдът намира следното:

Протестът е  основателен.

Общинските съвети имат правомощие да издават нормативни актове за уреждане на въпроси от местно значение, но само за тези, за които законът им е предоставил компетентност, само в рамките на предоставените им правомощия и в съответствие с нормативните актове от по-висока степен, съгласно чл.76, ал.1, ал.3 от АПК.

Съгласно текста на чл.21, ал.2 от ЗМДТ „..Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2…“ Видно от съдържанието на посочената норма законовият текст регламентира алтернативност между отчетната стойност по баланса на собственика или данъчната оценка, съгласно Приложение №2. С протестираната разпоредба на чл.17,ал.2,пр.1 от Наредбата не се предоставя избор, а изчерпателно се регламентира по-високата от двете стойности, каквото ограничение не се регламентира в законовата норма  на чл.21, ал.2 от ЗМДТ.

По изложените съображения настоящият съд намира, че разпоредбата на чл.17,ал.2,пр.1 от Наредбата се явява  в противоречие на норма от  нормативен акт от по-висок ранг, а именно на нормата на чл.21, ал.2 от ЗМДТ, поради което същата се явява незаконосъобразна и като такава  следва да бъде отменена.

Съгласно текста на чл.61м, ал.1,т.4 от ЗМДТДанъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност- лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара…“

Разпоредбата на чл.61м, ал.1,т.4 от ЗМДТ изключва от приложното поле на облекчението лицата, извършващи патентна дейност по т. 12 и т. 13 от Приложение № 1 към Наредбата, които точки са идентични с т. 12 и т. 13 от Приложение № 4 към ЗМДТ. Съгласно законовата разпоредба от намаленото заплащане на данъка могат да се ползват само бръснарските и фризьорските услуги и ветеринарно-фризьорските услуги.

С разпоредбата на чл.52,ал.1,т.4 от Наредбата Общински съвет-Попово в противоречие на чл.61м, ал.1,т.4 от ЗМДТ се разширява кръга на превилигированите лица като се позволява привилегия и на лицата, извършващи действия и по т.12 и т.13 от Приложението към Наредбата. Предвид това настоящият съд приема, че разпоредбата на чл.52,ал.1,т.4 от Наредбата противоречи на чл.61м, ал.1,т.4 от ЗМДТ-като норма от по-висок по степен нормативен акт и като такава се явява незаконосъобразна и  следва да бъде отменена. С посочената разпоредба на Наредбата се уреждат отношения, които вече са уредени от нормативен акт от по-висока степен в нарушение на чл.8 от ЗНА и в несъответствие с чл. 60, ал. 2 от КРБ, съгласно който данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.

Протестът е основателен и поради липса на мотиви. Въпреки дадените от съда указания по делото не са представени мотиви към текста на проекта  на нормативния акт, с който е приета протестираната разпоредба на чл.52,ал.1,т.4 от Наредбата, както и мотиви към проекта за изменение на нормативния акт, с който е изменена разпоредбата на чл.17,ал.2,пр.1 от Наредбата, които мотиви да се съдържат отделно и да са със съдържанието по чл.28 ал.2 от ЗНА в приложимите редакции. По делото са представени единствено докладни записки на кмета на Община Попово без дата и входящ номер. По делото не са ангажирани и доказателства за публикуването както на проекта за приемане, така и на проекта за изменение на Наредбата, заедно с мотивите към тях в интернет страницата на Община Попово, с оглед изискването за предоставяне на възможност за представяне на становища от заинтересованите страни съгласно чл.26, ал.2 и в последствие ал.3 от ЗНА /след изменението на същия закон с ДВ.бр.36/2016г., в сила от 04.11.2016г.  ДВ бр./

По изложените съображения съдът намира протестираните разпоредби за приети и при съществени нарушения на процесуалните правила, а именно  при неспазване на чл.28 и чл.26 от ЗНА в приложимите им редакции.

На основание всичко гореизложено следва  разпоредбите на чл.17,ал.2,пр.1 и чл.52,ал.1,т.4 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Попово да бъдат отменени като незаконосъобразни.

 При този изход на съдебния спор на основание  чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.196 от АПК на Окръжна прокуратура –Търговище следва да бъдат присъдени разноски в размер на 40 лева.

Воден от горното, на основание чл.193, ал.1 от АПК съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  по протест на прокурор при  Окръжна прокуратура-Търговище  разпоредбите на чл.17,ал.2,пр.1 и чл.52,ал.1,т.4 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Попово.

 

ОСЪЖДА Общински съвет - Попово да заплати на  Окръжна  прокуратура- Търговище  разноски по делото в размер на 40/четиридесет/ лева.

 

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                                         

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                 2.