Решение по дело №4399/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1573
Дата: 8 май 2024 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20223110104399
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1573
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110104399 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и е
образувано по предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
специални положителни установителни искове с материалноправна квалификация по чл. 92
от ЗЗД от И. А. „В. К. и В.-п. д.“ – гр. С. срещу „С. - М. и С.“ ЕООД, ЕИК * за приемане за
установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответното
дружество дължи на ищеца сумите, както следва:
- 222.53 лева, представляваща неустойка по Договор за наем № Н-17 от 18.11.2019 г.,
начислена за периода от 23.07.2021 г. до 30.09.2021 г., за неплатена в срок наемна цена
срещу ползуването на снек-бар; площадка с бар-плот; две площадки с налични дървени
беседки; пътека, находящи се в *, дължима за периода от 20.02.2020 г. до м.05.2020 г., за
която сума е издадена фактура № **********/01.10.2021 г.;
- 8 051.40 лева, представляваща неустойка по Договор за наем № Н-20/28.09.2020 г.,
начислена за периода от 23.07.2021 г. до 30.09.2021 г., за неплатена в срок наемна цена
срещу ползуване на Снек-бар „П.“ на територията на хотел „А.“, с отдаваема площ от 35.92
кв. м., с предназначение – за търговска дейност, находящ се в *, дължима за периода от
28.10.2020 г. до м.04.2021 г., за която сума е издадена фактура № **********/01.10.2021 г.,
които суми са предмет на издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение № 6928 от 09.12.2021 г. по ч. гр. д. № 17573 по описа за 2021 г. на РС-
Варна, ГО, 41-ви съдебен състав.
Твърди се в сезиралата съда искова молба , че между страните са учредени две
облигационни правоотношения въз основа на два договора за наем, респективно от
18.11.2019 г. и от 28.09.2020 г., с които ищецът в качеството си на наемодател е предоставил
на ответното дружество-наемател ползването на гореописаните недвижими вещи публична
държавна собственост срещу насрещното задължение на последния да заплаща съответната
наемна цена, а именно по договора от 18.11.2019 г. в размер на 396.00 лева без ДДС с падеж
до 15-то число на месеца следващ месеца, за който се дължи наемната цена и 139.50 лева без
ДДС по договора от 28.09.2020 г. със същия падеж.
Поддържа се, че ответникът-наемател не е изпълнил паричните си задължения да
1
заплаща уговорените наемни вноски за периода от 28.10.2020 г. до м.04.2021 г. по договора
за наем от 28.09.2020 г. и за периода от 20.02.2020 г. до м. 05.2020 г. по договора за наем от
18.11.2019 г., поради което наемодателят претендира дължимостта на процесните
неустойки, чието заплащане е изрично уговорено между страните в разпоредбите на чл. 27
от договорите.
По същество се моли съдът да уважи предявените искове.
Моли се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва учредените между
страните облигационни правоотношения на основание договорите за наем от 18.11.2019 г. и
от 28.09.2021 г. с предмет ползването на гореописаните недвижими вещи срещу
договорените наемни цени.
Оспорва обаче дължимостта на претендираните неустойки, като твърди, че по
договора от 18.11.2019 г. наемната цена се дължи само за периода от 01 Юни до 15
Септември на съответната година, като дължимият до момента наем е платен изцяло, а по
договора за наем от 28.09.2020 г. наемът се дължи само за периода от 01 Май до 30
Септември на съответната година, като и по този договор дължимите наемни вноски до
момента са заплатени изцяло.
Оспорва се твърдението на ищеца, че се дължи наем за всеки един месец от годината
с доводи, че това би противоречало на чл. 2 от договорите, а и на тръжната документация.
Поддържа, че разпоредбата на чл. 11, ал. 2 и от двата договора не създава задължение за
заплащане на наем за всеки един месец от годината, а че обектите ако бъдат предадени в
периода от 01.05 до 30.09, респективно от 01.06 до 15.09 на съответната година, то
наемателят няма да дължи наем за периода от 01.05/01.06 до датата на предаване на обекта.
Твърди се, че между страните е налице спор досежно тълкуването на чл. 2, ал. 2 и чл. 11, ал.
2 от договорите, поради което е обективирано искане за приложението на чл. 20 от ЗЗД от
съда.
Отделно, инвокира възражение за нищожност на неустоичните клаузи и по двата
договора поради противоречието им с добрите нрави, доколкото уговорените размери за
неустойка са прекомерни и превишават трикратно евентуалното главно задължение.
По същество се моли съдът да отхвърли исковете изцяло и претендира сторените
съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява. С молба от 03.04.2024 г. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото е присъединено ч. гр. д. № 17573 по описа за 2021 г. на РС-Варна, от което
е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 6928/09.12.2021 г., срещу която в законоустановения
срок е постъпило възражение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок,
заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземанията си.
Не се спори между страните, а и от представения договор от 18.11.2019 г. /л. 20/ и
договор от 28.09.2020 г. /л. 27/ се установява, че страните в производството са и страни по
две наемни правоотношения с предмет временното и възмездно ползване, респективно на
снек-бар; площадка с бар-плот; две площадки с налични дървени беседки; пътека, находящи
се в *, по първия договор за наем и на Снек-бар „П.“ на територията на хотел „А.“, с
отдаваема площ от 35.92 кв. м., с предназначение – за търговска дейност, находящ се в *, по
втория договор за наем.
Видно е от договорите още, че договорената наемна цена по договора от 18.11.2019 г.
е 475.00 лева с ДДС /чл. 3, ал. 2 вр. ал. 1 от договора/, а по договора от 28.09.2020 г. – 167.40
2
лева с ДДС /чл. 3, ал. 2 вр. ал. 1 от договора/.
Договорът от 18.11.2019 г. е сключен за срок от 5 години и влиза в сила от датата на
подписването му. Наемната цена се дължи от датата на подписване на приемо-
предавателния протокол по чл. 5. Видно е от ангажирания приемо-предавателен протокол /л.
18/, че ищецът е предоставил на ответника ползуването на наетия снек-бар; площадка
покрита с декоративни камъни; пътека покрита с декоративни камъни и осветителни тела на
20.02.2020 г. Договореният падеж за заплащане на наемната цена е 15-то число на месеца,
следващ месеца, за който се дължи наема.
Договорът от 28.09.2020 г. е сключен за срок от 3 години и влиза в сила от датата на
подписването му. Наемната цена се дължи от датата на подписване на приемо-
предавателния протокол по чл. 5. Видно е от ангажирания приемо-предавателен протокол /л.
25/, че ищецът е предоставил на ответника ползуването на наетия снек-бар „П.“ на
28.10.2020 г. Договореният падеж за заплащане на наемната цена е 15-то число на месеца,
следващ месеца, за който се дължи наема.
В договора от 18.11.2019 г. е договорена неустоична клауза /чл. 27/, както следва: за
всеки ден закъснение в плащането на наемната цена или дължимите консумативи след
определената дата, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 0.2% от
дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от трикратния размер на месечния
наем.
В договора от 28.09.2020 г. също е уговорена неустоична клауза, съгласно която /чл.
26/ за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена или дължими консумативи след
определената дата, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 10% за всеки
ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем, когато забавата продължи
до 30 календарни дни, а в случай че забавата надхвърли 30 календарни дни, се начислява
неустойка в трикратния размер на месечната наемна цена за всеки просрочен месец.
По делото са ангажирани и процесните фактури, издадени на 01.10.2021 г. /л. 16 и л.
17/, от които е видно, че по договора от 18.11.2019 г. са начислени неустойки за периода от
23.07.2021 г. до 30.09.2021 г. за неплатени наемни вноски, дължими за периода от 20.02.2020
г. до м.05.2020 г., а по договора от 28.09.2020 г. неустойката е също начислена за периода от
23.07.2021 г. до 30.09.2021 г. за неплатени в срок наемни вноски, дължими за периода от
28.10.2020 г. до м.04.2021 г.
От решение № 2875 от 07.08.2023 г., постановено по гр. д. № 4400 по описа за 2022 г.
на РС-Варна, влязло в законна сила на 08.01.2024 г., се установява, че ответникът е осъден
да заплати на ищеца на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД сумата в
размер на 2 615.46 лева, представляваща наемна цена, дължима по процесните два договора
за наем за периода от 01.01.2021 г. до 13.10.2021 г. за ползване на процесните недвижими
вещи и сумата в размер на 4 473.51 лева – мораторна неустойка, начислена за периода от
20.02.2020 г. до 29.09.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Не се спори по делото, а и от приобщеното ч. гр. д. № 17573 по описа за 2021 г. на
РС-Варна, е видно, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 417 от
ГПК заповед за незабавно изпълнение на парично задължение досежно претендираните
вземания, която е оспорена от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК и в изпълнение
указанията на съда заявителят-ищец в законоустановения преклузивен срок е предявил иск
за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство по чл. 422 от ГПК и неговата допустимост.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират в
облигационни отношения по силата посочените в исковата молба договори за наем, на които
се основават претенциите; обстоятелството, че се явява изправна страна по същите, т.е. че е
3
изпълнил поетите с него задължения да предостави спокойното и безпрепятствено ползване
на наетите вещи; наличието на акцесорно съглашение в договорите, според които при
неизпълнение на паричното задължение за заплащане на наем или разходите за ползуването
на наетите вещи, неизправната страна дължи заплащането на посочената в исковата молба
неустойка в претендирания размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже своите дилаторни и перемпторни възражения в отговора, а при установяване на
горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна
отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер са
предварително определени от страните и същевременно е обезпечителен способ за точно и
добросъвестно изпълнение на договорните задължения. В тежест на длъжника е да установи
точното изпълнение на поетото договорно задължение в качествено, количествено и
темпорално отношение, като кредиторът не е длъжен да доказва нито настъпването на
конкретните вредоносни последици, нито техния размер. Мораторната неустойка като
добавъчно, несамостойно, акцесорно задължение следва съдбата на главното задължение,
чието изпълнение обезпечава при настъпване на имуществени вреди от неизпълнение на
договорно задължение. Нейната изискуемост настъпва от момента на неизпълнението.
Не се спори между страните, а и от приобщената доказателствена съвкупност по
несъмнен начин се установява, че между страните са сключени посочените в исковата молба
договори за наем от 18.11.2019 г. и 28.09.2020 г.; че ищецът е изпълнил непаричното си
задължение да предостави и осигури спокойното и безпрепятствено ползване на наетите
вещи; че и по двата договора е уговорена клауза за заплащане на неустойка при забавено
изпълнение на паричните задължение за заплащане на наемната цена или разноските за
ползеането на вещите; че ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца наемна цена,
дължима за периода от 01.01.2021 г. до 13.10.2021 г. за ползване на процесните недвижими
вещи и мораторна неустойка, начислена за периода от 20.02.2020 г. до 29.09.2021 г.
В настоящия казус се претендира мораторна неустойка, начислена за периода от
23.07.2021 г. до 30.09.2021 г. върху дължимите и незаплатени наемни вноски, начислени за
периода от 20.02.2020 г. до м.05.2020 г. по договора за наем от 18.11.2019 г. и за периода от
28.10.2020 г. до м.04.2021 г. по договора за наем от 28.09.2020 г.
По искането за тълкуване на чл. 2, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 от договорите, на основание чл.
20 от ЗЗД:
При договора за наем задължението на наемодателя се свежда до това да предостави
възможността на наемателя да ползва наетата вещ - дали наемателят ще се възползва от тази
възможност е въпрос на негова преценка, доколкото договорът е консенсуален, а не реален.
В конкретния случай се установи по несъмнен начин по делото от ангажираните приемо-
предавателни протоколи, че ищецът като наемодател е изправна страна, доколкото е предал
държането на вещите на ответника-наемател. Първият договор е сключен за срок от 5
години, а вторият за срок от 3 години. И двата договора влизат в сила от датата на
подписването им, респективно, считано от 18.11.2019 г. и 28.09.2020 г. Договорено е
наемната цена да се заплаща месечно, считано от подписването на приемо-предавателния
протокол в срок до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Плащането на
наемната цена е периодично, а именно всеки месец независимо от сезона, през който се
ползва наетата вещ, т. е. имайки предвид консенсуалния, двустранния и възмезден характер
на процесната правна сделка, то следва да се приеме, че наемната цена се дължи през целия
период на действие на облигационното правоотношение и същото не е обвързано от
сезонното ползване на наетите вещи, като последното произтича от вида на наетите
недвижими вещи, а именно същите са извън гражданския оборот, доколкото са публична
държавна собственост, видно от представените акт № 2308 и акт № 2396.
Тълкувайки договора, съобразно правилата на чл. 20 от ЗЗД, съдът счита, че страните
в клаузата на чл. 27 от процесния договор от 18.11.2019 г. и чл. 26 от договора от 28.09.2020
г. са уговорили мораторна неустойка, обезщетяваща претърпени имуществени вреди от
забавеното изпълнение на задължението за плащане на уговорената наемна цена,
респективно в размер на 0.2% за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на
4
месечни наем по първия договор и 10% за всеки ден забава, но не повече от трикратния
размер на дължимия наем, когато забавата е до 30 календарни дни и в трикратния размер на
месечната наемна цена за всеки просрочен месец, ако забавата продължава повече от 30
календарни дни по втория договор за наем.
Възникването на предявеното акцесорно притезание, представляващо мораторна
неустойка, е обусловено от непогасяване на дължимата наемна цена за периодите от
20.02.2020 г. до м.05.2020 г. по първия договор за наем и от 28.10.2020 г. до м.04.2021 г. по
втория договор за наем. Клаузите за мораторна неустойка от договорите следва да се
тълкува систематично с чл. 3 от същите. Съгласно последната клауза, наемателят – носител
на паричното задължение – следва да заплати наема ежемесечно в срок до 15-то число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи наема, т.е. по първия договор считано от
15.03.2020 г. по арг. от чл. 2, ал. 2 от договора, а по втория договор за наем от 15.11.2020 г.
по арг. от чл. 11, ал. 2 от договора, имайки предвид представените приемо-предавателни
протоколи на л. 18 и л. 25 от делото, установяващи предаването на имотите на ответника.
Вземането на кредитора-наемодател, който е ищец в настоящото произовдство, е
падежирало с изтичане на срока, който е 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се
дължи наема, доколкото при срочните задължения срокът кани длъжника, като не е
необходима нарочна покана за изпълнение. От този момент наемателят-длъжник е изпаднал
в забава, а в патримониума на кредитора е възникнало субективното материално
притезателно право на неустойка за забавено изпълнение на задължението за плащане на
наем.
По делото от ответника не са ангажирани доказателства за погасяването на
вземанията за наем, дължими за периода от 20.02.2020 г. до м.05.2020 г. по договора за наем
от 18.11.2019 г. и за периода от 28.10.2020 г. до м.04.2021 г. по договора за наем от
28.09.2020 г.
По възражението за нищожност на мораторната неустойка:
Размерът на уговорената неустойка и по двата договора за наем е стопански поносим
и няма екзорбитантен размер. Сключването на съглашенията предполага намерение на
страните да ги изпълнят точно, което от своя страна изключва активирането на неустоичната
клауза, а натрупването на задължение за заплащане на неустойка е в резултат на
продължителното неизпълнение на задължение за удовлетворяване на вземането за главница
/наем/ и по двата договора, а не от начина, по който е уговорена самата неустойка. Ето защо,
към момента на сключване на договорите не би могло да се приеме, че се накърняват
добрите нрави и принципа на справедливостта чрез уговаряне на неустойките в разрез с
принципа за забрана за неоснователно обогатяване, който е един от основните в
обектиивното гражданско/търговско право. Следователно процесните неустойки не са
нищожни на това основание. Размерите на неустойката по всеки един от двата договора не
подлежи и на намаляване предвид разпоредбата на чл. 309 ТЗ.
Крайният извод на съда е, че предявеният иск за неустойка е доказан по основание.
Размерът на неустойката по първия договор за наем от 18.11.2019 г. възлиза на 220.50
лева, формирана, както следва: дължимият наем за периода от 20.02.2020 г. до м.05.2020 г. е
в общ размер на 1 573.06 лева Х 0.2% за всеки ден забава, т.е. по 3.15 лева за всеки ден
забава, като общият брой дни в периода от 23.07.2021 г. до 30.09.2021 г. е 70 Х 3.15 лева =
220.50 лева, по арг. от чл. 27 от договора. Искът за разликата до 222.53 лева следва да се
отхвърли като недоказан.
Размерът на неустойката по втория договор за наем от 28.09.2020 г. възлиза на
1 171.80 лева по арг. от чл. 26, ал. 2 от договора, доколкото процесният период на забава е
70 дни, т.е. повече от 30 календарни дни, което обуславя трикратния размер на месечната
наемна цена - 3 Х 167.40 лева с ДДС /месечна наемна цена/ = 502.20 лева неустойка за един
месец просрочие + 502.20 лева неустойка за втори месец просрочие + 167.40 лева неустойка
за просрочие от 10 дни в периода от 23.07.2021 г. до 30.09.2021 г. Искът за разликата до
8 051.40 лева следва да се отхвърли като недоказан.
При този изход от делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените от същия съдебно-деловодни разноски по повод съдебната защита
на субективното му материално право както в исковото производство, така и в заповедното,
5
с оглед задължителните за съдилищата тълкувателни указания, обективирани в т. 12 от ТР
№ 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, чийто общ размер възлиза на 88.42 лева, от които:
36.79 лева – разноски сторени в производството по ч. гр. д. № 17573 по описа за 2021 г. на
РС-Варна и 51.63 лева – разноски сторени по исковото производство.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД, в отношенията между страните, че „С. - М. и С.“ ЕООД, ЕИК *
ДЪЛЖИ на И. А. „В. К. и В.-п. д.“ – гр. С., ЕИК *, сумите, както следва:
- 220.50 лева, представляваща неустойка по Договор за наем № Н-17 от 18.11.2019 г.,
начислена за периода от 23.07.2021 г. до 30.09.2021 г., за неплатена в срок наемна цена
срещу ползуването на снек-бар; площадка с бар-плот; две площадки с налични дървени
беседки; пътека, находящи се в *, дължима за периода от 20.02.2020 г. до м.05.2020 г., за
която сума е издадена фактура № **********/01.10.2021 г.;
- 1 171.80 лева, представляваща неустойка по Договор за наем № Н-20/28.09.2020 г.,
начислена за периода от 23.07.2021 г. до 30.09.2021 г., за неплатена в срок наемна цена
срещу ползуване на Снек-бар „П.“ на територията на хотел „А.“, с отдаваема площ от 35.92
кв. м., с предназначение – за търговска дейност, находящ се в *, дължима за периода от
28.10.2020 г. до м.04.2021 г., за която сума е издадена фактура № **********/01.10.2021 г.,
които суми са предмет на издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение № 6928 от 09.12.2021 г. по ч. гр. д. № 17573 по описа за 2021 г. на РС-
Варна, ГО, 41-ви съдебен състав, КАТО

ОТХВЪРЛЯ, предявените от И. А. „В. К. и В.-п. д.“ – гр. С., ЕИК * против „С. - М. и
С.“ ЕООД, ЕИК * по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК първоначално
обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с
материалноправна квалификация по чл. 92 от ЗЗД за приемане за установено със сила на
пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца
сумите, както следва:
- 2.03 лева, представляваща разликата над присъдената сума от 220.50 лева до
претендираната сума от 222.53 лева, съставляваща неустойка по Договор за наем № Н-17 от
18.11.2019 г., начислена за периода от 23.07.2021 г. до 30.09.2021 г., за неплатена в срок
наемна цена срещу ползуването на снек-бар; площадка с бар-плот; две площадки с налични
дървени беседки; пътека, находящи се в *, дължима за периода от 20.02.2020 г. до
м.05.2020 г., за която сума е издадена фактура № **********/01.10.2021 г.;
- 6 879.60 лева, представляваща разликата над присъдената сума от 1 171.80 лева до
претендираната сума от 8 051.40 лева, съставляваща неустойка по Договор за наем № Н-
20/28.09.2020 г., начислена за периода от 23.07.2021 г. до 30.09.2021 г., за неплатена в срок
наемна цена срещу ползуване на Снек-бар „П.“ на територията на хотел „А.“, с отдаваема
площ от 35.92 кв. м., с предназначение – за търговска дейност, находящ се в *, дължима за
периода от 28.10.2020 г. до м.04.2021 г., за която сума е издадена фактура №
**********/01.10.2021 г., които суми са предмет на издадена по реда на чл. 410 от ГПК
заповед за изпълнение на парично задължение № 6928 от 09.12.2021 г. по ч. гр. д. № 17573
по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 41-ви съдебен състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, „С. - М. и С.“ ЕООД, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ на И. А. „В. К. и В.-п. д.“ – гр. С., ЕИК *
сумата в общ размер от 88.42 лева, от които:
- 36.79 лева – разноски сторени в производството по ч. гр. д. № 17573 по описа за
2021 г. на РС-Варна и
6
- 51.63 лева – разноски сторени по исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.

Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7