№ 56
гр. Враца, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500548 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 270772/04.11.2021 г. на М. К. А.
от гр.Враца и „Юлстрейд“ ООД-гр.София, против решение №
260453/18.10.2021 г. по гр.д. № 1279/2021 г. по описа на Районен съд-Враца в
частта, в която е уважен предявеният от „Златия Агро“ ЕООД евентуален иск
и е признато за установено, че клаузата на р.III, т.1 от договор от 21.07.2015 г.
за наем на земеделска земя, сключен между ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“ и М.
К. А., с нотариална заверка на подписите с рег.№ 4355/21.07.2015 г. на
нотариус В. В., с рег.№ *** в Нотариалната камара, вписан в Служба по
вписванията-Лом с дв.вх.рег.№ 6221/03.08.2015 г., акт № 238, т.14, по силата
на която на наемателя са предоставени за временно и възмездно ползване
следните земеделски имоти в землището на с.***, обл.Монтана: поземлен
имот с идентификатор 16184.25.70 с площ 5 979 кв.м., поземлен имот с
идентификатор 16184.134.24 с площ 3 300 кв.м., поземлен имот с
идентификатор 16184.792.10 с площ 101 009 кв.м., поземлен имот с
идентификатор 16184.28.110 с площ 8 749 кв.м. и поземлен имот с
идентификатор 16184.28.160 с площ 5 899 кв.м., е нищожна на основание
1
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона – чл.229, ал.2 ЗЗД, в
частта относно уговорения срок на договора след 01.10.2018 г.
В жалбата се твърди, че в атакуваната част решението е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон. Развиват се доводи, че
изводите на районния съд, че наличието на търговска сделка не изключва
приложението на чл.229, ал.2 от ЗЗД, са неправилни. Поддържа се, че
решението на ВКС, на което се е позовал районният съд, няма тълкувателен
характер и не представлява задължителна съдебна практика, като се посочва и
решение на СРС, постановено в обратния смисъл на решението на ВКС.
Иска се отмяна на решението на районния съд в обжалваната му част и
присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В жалбата се прави искане за приемането като доказателство по делото
на решение № 20087349/06.04.2021 г. по гр.д. № 49779/2020 г. по описа на
СРС.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК от въззиваемата страна „Златия Агро“
ЕООД-гр.***, е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва като
неоснователна и се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно. Навеждат се доводи, че разпоредбата на чл.229, ал.1 от ЗЗД
придава значение на вида на сделката само във връзка с нейния срок, т.е.
сделка, сключена от собственик, имащ правото да се разпорежда, може да
бъде за срок от над десет години, ако е търговска. В случая договорът е
сключен за десет, а не за повече години, поради което няма значение
препратката към чл.286 ТЗ и позоваването на вида на сделката като търговска.
Сочи се, че в следващата ал.2 на същата разпоредба е дадено разграничение
за това кой и за колко време може да сключва договор за наем. Въззиваемият
счита, че в случая „Юлстрейд“ ООД, като правоприемник на ЕТ „М.А.-
Юлстрейд-Ю. К.“ е собственик на 3/18 ид.ч., поради което няма право да се
разпорежда с имотите и не може да сключва договор за повече от 3 години.
Навежда доводи, че дори и сделката да бъде приета като търговска, то
ограниченията относно представителната власт на наемодателя, въведени с
различни закони, в т.ч. и с чл.32, ал.1 ЗС, продължават да имат действие. В
тази насока се позовава на практиката на ВКС на РБ.
Въззиваемото дружество иска потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.
В отговора се прави възражение по направеното с жалбата
2
доказателствено искане, като се изтъква, че не са налице предпоставките на
чл.266 ГПК, тъй като представеното решение на СРС е постановено преди
приключване на първоинстанционното производство, както и че същото не е
влязло в законна сила и няма доказателствена стойност.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на „Златия Арго“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище гр.***, чрез юрисконсулт П. Ц. М., с която против М.
К. А. от гр.Враца, ЕГН **********, и „Юлстрейд“ ООД, ЕИК ***, със
седалище гр.София, в условията на обективно съединяване са предявени
следните искове:
1/ Главен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за
установено, че Договор за наем на земеделска земя, вписан в СВ-Лом с вх.
рег.№ 6221/03.08.2015 г., акт № 238, том 14, е нищожен за срока му на
действие след 30.09.2016 г., поради противоречие с разпоредбите на чл.4а,
ал.2 ЗСПЗЗ и § 10 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 42 от 22.05.2018 г., в
сила от 22.05.2018 г.) по отношение на описаните в исковата молба имоти в
с.***, обл.Монтана;
2/ Евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за
признаване за установено, че същият договор е нищожен за срока му на
действие след 30.09.2018 г., поради противоречие с разпоредбата на чл.229,
ал.2 ЗЗД по отношение на описаните в исковата молба имоти в землището на
с.***, обл.Монтана;
3/ Евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за
признаване за установено, че същият договор е нищожен, поради
противоречие с разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗС.
В исковата молба се твърди, че на 20.07.2020 г. между „Златия Агро“
ЕООД и съсобственици, притежаващи необходимия общ минимален дял от
3
над 50 % идеални части, съгласно изискванията на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, е
сключен договор за аренда, вписан в СВ-Лом с вх. рег. № 4030/20.07.2020 г.,
акт № 260, том 6, по отношение на следните земеделски имоти в землището
на с. ***, област Монтана: поземлен имот с идентификатор 16184.25.70 с
площ 5 979 кв.м., поземлен имот с идентификатор 16184.134.24 с площ 3 300
кв.м., поземлен имот с идентификатор 16184.792.10 с площ 101 009 кв.м.,
поземлен имот с идентификатор 16184.28.110 с площ 8 749 кв.м. и поземлен
имот с идентификатор 16184.28.160 с площ 5 899 кв.м.
Поддържа се, че за същите имоти между ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“-
арендодател и М. К. А. - арендатор е сключен договор за наем на земеделска
земя с вх. рег. № 6221/03.08.2015 г., акт 238, том 14, със срок на действие 20
години, считано от 01.10.2015 г. Сочи се, че на 03.10.2016 г. между ЕТ „М.А.-
Юлстрейд-Ю. К.“ и „Юлстрейд“ ООД е сключен Договор за продажба на
търговско предприятие по чл.15, ал.1 ТЗ, по силата на който ответното
дружество, в качеството си на правоприемник, е станало страна по договора
за наем на земеделска земя, сключен с другия ответник М. К. А.. Твърди се, че
„Юлстрейд“ ООД, като правоприемник на арендодателя ЕТ „М.А.-Юлстрейд-
Ю. К.“, е собственик на 3/18 ид.ч. от имотите.
Ищецът навежда доводи, че тъй като договорът за наем между
ответниците е сключен преди редакцията на чл.4а, ал.2 (ДВ бр.42, в сила от
22.05.2018 г.), то съгласно § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е следвало да бъде
потвърден от съсобствениците, притежаващи повече от 25/100 ид.ч. от
съсобствения имот. Твърди се, че съсобственикът „Юлстрейд“ ООД не е
представил в ОСЗ-*** декларации от съсобственици, притежаващи 25/100
ид.ч., поради което договорът би следвало да има действие за една година, т.е.
до 30.09.2016 г. Сочи се, че съгласно разпоредбите на § 10, ал.3 от ПЗР на
ЗИД на ЗСПЗЗ договорът за наем на земеделска земя, сключен между М. К. А.
и ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“, чиито правоприемник е „Юлстрейд“ ООД, е
следвало да бъде заличен по служебен път.
В условията на евентуалност ищецът поддържа, че ако съсобственикът
„Юлстрейд“ ООД докаже съсобственост над 25/100 ид.ч., то съгласно
разпоредбите на чл.229, ал.2 ЗЗД договорът за наем би следвало да има
действие за три години, т.е. до 30.09.2018 г., тъй като е сключен за срок от 20
години и не е търговска сделка.
В исковата молба се твърди, че към момента на подписване на
4
договора действат и ограниченията на чл.32, ал.1 ЗС. Развиват се
съображения, че впоследствие е въведено правилото на чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ за
сключване на наемен договор за земеделска земя и по този начин
отношението на ЗСПЗЗ и ЗС са като специален към общ закон, поради което
след поправките от 22.05.2018 г. следва да намират приложение изискванията
на ЗСПЗЗ. Ето защо, в светлината на изискванията на чл.32, ал.1 ЗС и чл.4а,
ал.2 ЗСПЗЗ, сключеният на 21.07.2015 г. договор за наем е
непротивопоставим на договор за аренда в земеделието, вписан в СВ-Лом, с
дв.вх.рег.№ 4030/20.07.2020 г., акт № 260, том 6.
В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
„Юлстрейд“ ООД и от М. К. А., които оспорват основателността на
предявените искове. Навеждат доводи, че договорът за наем, по който
ответниците са страни, е сключен преди 22.05.2018 г., когато е влязъл в сила
чл.4а ЗСПЗЗ, и в този смисъл е съобразен с изискванията на действащото към
момента на сключването му законодателство. Ответниците считат, че не е
възникнало задължението по § 10 от ПЗР на ЗСПЗЗ за представяне на
декларации от съсобствениците, тъй като такова е предвидено само по
отношение на имотите, отдадени от наемодател – несобственик (чуждо на
собствеността лице), каквато хипотеза не е налице в случая, тъй като
наемодателят е съсобственик на поземлените имоти.
Ответникът „Юлстрейд“ ООД оспорва твърдението на ищеца, че е
собственик на 3/18 ид.ч. от поземлените имоти, описани в исковата молба.
Твърди, че дружеството притежава 4/15 ид.ч. от имотите, или 26,67%.
Посочва, че дори договорът да е бил сключен при действието на чл.4а от
ЗСПЗЗ, нарушение на съответната разпоредба не би имало.
Ответниците оспорват и втория иск, предявен в условията на
евентуалност, като навеждат доводи, че след прехвърляне на търговското
предприятие на едноличния търговец – страна по договора, наемодател се
явява „Юлстрейд“ ООД, който има качеството на търговец по смисъла на
чл.1, ал.2 ТЗ и в този смисъл приложение следва да намери презумпцията на
чл.286, ал.3 ТЗ и сделката да бъде определена като търговска, а съгласно
чл.229, ал.1 ЗЗД договорът за наем не може да бъде сключен за повече от 10
години, освен ако е търговска сделка.
В отговорите се изразява становище за неоснователност и на третия
иск, предявен в условията на евентуалност, като се навеждат доводи, че
5
разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗС не е приложима в случая, тъй като
правоотношението се урежда от ЗСПЗЗ с оглед специфичния обект на
договорите за наем на земеделска земя. Навеждат се и доводи, че сделките на
управление, сключени в противоречие с чл.32, ал.1 ЗС, не са нищожни, а имат
за последица непротивопоставимост спрямо неучаствалите съсобственици.
С Решение № 260453/18.10.2021 г. по гр.д. № 1279/2021 г. Врачанският
районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан главния иск за
признаване за установено, че Договор за наем на земеделска земя, вписан в
СВ-Лом с вх. рег.№ 6221/03.08.2015 г., акт № 238, том 14, е нищожен за срока
му на действие след 30.09.2016 г., поради противоречие с разпоредбите на
чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ и § 10 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.42 от 22.05.2018 г,,
в сила от 22.05.2018 г.). Със същият съдебен акт е уважен предявеният в
условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на сделката,
поради противоречието й със закона – чл.229, ал.2 ЗЗД. Предвид уважаването
на този иск, първоинстанционният съд не се е произнесъл по последния
евентуално съединен иск.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която е
отхвърлен главният иск. Предметът на въззивната проверка обхваща
правилността на първоинстанционния съдебен акт в частта, в която е уважен
евентуалния иск за прогласяване на нищожността на сделката, поради
противоречието й със закона – чл.229, ал.2 ЗЗД.
След като обсъди събраните пред първоинстанционния съд писмени
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
С договор от 20.07.2020 г. за аренда на земеделска земя Е. Ж. Т., С. И.
Н., В. Р. В., П. Р. В., В. Е. Н., С. П. С., Д. К. И., А. Й. М. и Д. С. Б. са отдали
под аренда на ищеца „Златия Агро“ ЕООД процесните пет земеделски имота
за срок от 10 години, считано от стопанската 2020/2021 г.
От представените удостоверение за наследници с изх. № АО-14-
65/16.01.2020 г. и удостоверение за наследници с изх. № АО-14-66/16.01.2020
г. на Община *** се установява, че Е. Ж. Т., С. И. Н., В. Р. В., П. Р. В., В. Е.
Н., С. П. С., Д. К. И., А. Й. М. и Д. С. Б., в качеството на наследници на П. Н.
К., бивш жител на гр.*** и Н. К. С., бивш жител на гр.***, към датата на
сключване на горепосочения договор за аренда – 20.07.2020 г., са били
наследници по закон на повече от 50% от собствеността върху процесните
6
земеделски имоти.
Видно от Договор за продажба на наследствени права, сключен на
06.11.2014 г. и вписан в Служба по вписванията-Лом с вх.рег.№
7687/06.11.2014 г., акт № 97, том XXII, А. А. Й. е продал на Ю. М. К., в
качеството му на управител на ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“, наследствените
си права от наследодателя С. А. С. - Т., б.ж. на с.***, като съвкупност от
права и задължения, вкл. право на собственост, представляващи 1/10 ид.ч. от
поземлените имоти – земеделска земя, собственост на наследниците на Н. К.
С. и П. Н. К..
С нотариален акт за констатиране право на собственост върху
поземлени имоти-земеделска земя № 98, том XXII, рег.№ 10969, дело №
1702/06.11.2014 г. на нотариус С. С., вписан в Служба по вписванията-Лом с
вх.рег.№ 7688/2014 г. ответникът ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“ е признат за
собственик на 1/18 идеална част от процесните пет земеделски имота.
С нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти-
земеделска земя № 100, том XXII, рег.№ 7689, дело № 1704/06.11.2014 г. на
нотариус С. С., вписан в Служба по вписванията-Лом с вх.рег.№ 7689/2014 г.,
И. А. М., Ю. В. М. и И. А. М., чрез пълномощника си Ю. М. К., са продали на
ответника ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“ своите общо 1/9 идеални части от
процесните пет земеделски имота.
Сборът на посочените идеални части от собствеността върху
процесните имоти, придобити от ответника „Юлстрейд“ ООД като
правоприемник на ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“ в посочените документи за
собственост, се равнява на 3/18 идеални части (или 1/6 идеални части) от
процесните поземлени имоти, което представлява под 25% от собствеността
върху тях. Наличието на идентичност между описаните с идентификатор в
исковата молба имоти и описанието на същите със стар номер по предходен
план се извлича от представените скици на процесните имоти, издадени от
Служба по геодезия, картография и кадастър-Монтана, в които са посочени и
номерата на имотите по предходен план.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 21.07.2015 г. между ЕТ „М.А. – Юлстрейд
– Ю. К.“, в качеството на наемодател, и М. К. А., в качеството на наемател, е
бил сключен Договор за наем на земеделска земя, с нотариална заверка на
подписите с рег.№ 4355/21.07.2015 г. на нотариус В. В., с рег.№ *** в
7
Нотариалната камара, вписан с дв.вх.рег. № 6221/03.08.2015 г., акт 238, т.14
на СВ-Лом, предмет на който са земеделски земи в землището на с.***,
обл.Монтана, сред които и процесните пет имота. Според т.1 от Раздел ІІІ на
договора, срокът му на действие е 20 години, считано от 01.10.2015 г.
Не е спорно и обстоятелството, че с Договор от 03.10.2016 г. за
продажба на търговско предприятие по чл.15, ал.1 от Търговския закон ТЗ) ,
вписан в СВ-Лом с вх. рег. № 709/02.02.2017 г. ЕТ „М.А. – Юлстрейд – Ю. К.“
е продал търговското си предприятие на „Юлстрейд“ ООД като съвкупност от
всички права, задължения и фактически отношения.
С Решение № 361/28.11.2019 г. по гр. дело № 1268/2016 г. на Районен
съд-Лом е била допусната съдебна делба на земеделски имоти, сред които и
имотите, предмет на наемните договори, между съсобствениците им, сред
които и ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“ с права 18/504 идеални части.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Както бе посочено, очертаният с въззивните жалби предмет на спора
пред настоящата инстанция е свързан с действителността на клаузата на т.1 от
раздел ІІІ на Договор за наем на земеделска земя от 21.07.2015 г., сключен
между ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“ и М. К. А., в частта относно уговорения
срок на договора за период над 3 години, т.е. след 01.10.2018 г.
Правното основание на иска е чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, като ищецът
поддържа противоречие с разпоредбата на чл.229, ал.2 ЗЗД, според която
лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не
могат да сключват договор за наем за повече от три години.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците
навежда доводи, че при произнасянето си по уважения иск районният съд е
нарушил диспозитивното начало, тъй като е обсъждал въпроса за
приложението на чл.229, ал.2 ЗЗД и е приел, че сделката е нищожна поради
противоречие с тази правна норма, а ищецът е заявил като предмет на спора
само наличието или не на търговска сделка. Такива оплаквания липсват във
въззивните жалби, но доколкото касаят допустимостта на обжалваната част на
първоинстанционното решение, то следва да бъдат обсъдени като част от
дължимата от настоящата инстанция служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК.
Въззивният съд счита тези доводи за неоснователни, тъй като в
обстоятелствената част на исковата молба ищецът изрично се позовава
8
именно на противоречие с разпоредбата на чл.229, ал.2 ЗЗД и твърди
нищожност на клаузата от договора в частта, в която е сключен за срок,
надвишаващ предвидения в тази законова разпоредба 3-годишен срок.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съдебен
акт е валиден, а в обжалваната част – и допустим.
При произнасянето по правилността на решението на ВРС в
обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК въззивният
съд е ограничен от заявените в жалбата оплаквания. Релевираните от
въззивниците доводи касаят единствено приложението на разпоредбата на
чл.229, ал.2 ЗЗД по отношение на търговските сделки. Настоящият съдебен
състав намира, че законодателят е предвидил разграничение относно вида на
сделката единствено в ал.1 на чл.229 ЗЗД, касаеща ограничение в срока на
наемния договор в случаите, когато същият представлява гражданска, а не
търговска сделка. Въведеното в ал.2 на същата разпоредба ограничение за
срока на наемния договор, до който лицата, имащи право да вършат само
действия на обикновено управление, са овластени да го сключат, обаче се
прилага и в случаите, когато наемът е търговска сделка /в този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 15 от 08.09.2010 г. по т.д.№
395/2009 г., ТК, ІІ т.о./ Този извод се налага от възприетото разбиране, че
макар и да носи белезите на сделка за управление, сключеният за повече от
три години наемен договор наподобява сделка на разпореждане, тъй като
ограничава възможността на наемодателя да ползва отдадената по наем вещ
през продължителен период от време /в този смисъл – Тълкувателно решение
№ 91 от 1.X.1974 г., ОСГК на ВС/. По тази причина законът признава правото
за сключване на договор за наем със срок над 3 години единствено в полза на
лицата, които притежават правомощия да се разпореждат с вещта, като в
приложното поле на тази норма попадат не само последиците от
волеизявленията на мнозинството съсобственици, които могат да вършат
действия по обикновено управление на съсобствената вещ съгласно чл.32,
ал.1 ЗС, но също и последиците от волеизявленията на различни
представители – законни или договорни, в т.ч. и такива на търговските
дружества. Сключването на договор за наем над установения в закона
максимален срок или от лице, което няма правомощията да сключи договор
за срок над три години, не е порок на сделката, който обосновава нейната
пълна нищожност, но се отразява върху един от елементите на договора,
9
касаещ модалитета срок като го ограничава.
В конкретния случай, съсобственикът ЕТ „М.А.-Юлстрейд- Ю. К.“,
сключвайки наемен договор с ответника М. К. А. за срок от 20 години е
извършил сделка, приравняваща се на разпореждане, каквито правомощия с
оглед квотите му в съсобствеността безспорно не е притежавал. Изложеното
води до извод, че макар ответникът да е сключил валиден договор за наем,
като съсобственик на вещта, той е ограничен до извършването на действия по
обикновено управление. Предвид горното се налага изводът, че при
сключване на процесния договор за наем в частта му за уговорения срок е
била нарушена императивната разпоредба на чл.229, ал.2 ЗЗД, поради което
клаузата от договора в частта й за уговорения срок над три години е нищожна
поради противоречието й със закона и предявеният иск за прогласяване на
нищожността й е основателен.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.229, ал.2 ЗЗД, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден в тази част.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски
за настоящата инстанция има въззиваемият ищец, поради което следва да му
бъде присъдено възнаграждение за осъщественото представителство от
юрисконсулт в размер на 300,00 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП и
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260453/18.10.2021 г. по гр.д. №
1279/2021 г. по описа на Районен съд-Враца в обжалваната част, в която е
уважен предявеният от „Златия Агро“ ЕООД против М. К. А. и „Юлстрейд“
ООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.229, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК М. К. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.***, и „Юлстрейд“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Златия Агро“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ***, представлявано от
управителя К. Й. И., сумата 300,00 лв., представляваща разноски за
10
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11