Решение по дело №60908/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 март 2025 г.
Съдия: Ива Анастасиос Анастасиадис
Дело: 20231110160908
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4693
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110160908 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск от ... срещу ... с правна квалификация чл. 435 КЗ, вр. чл. 429, ал.
1 КЗ, вр. чл. 17, ал. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз
на стоки /CMR/ за сума в размер на 11730 швейцарски франка, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача на
товари по шосе“ № .../ ... г. за вреди на превозван товар при настъпило застрахователно
събитие на ... г. – кражба на част от товара, по време на извършен от ищеца превоз по
заявка за транспорт от ... на ..., за който е съставена международна товарителница от ...
г., ведно със законната лихва от ... г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба, уточнена с молба от 19.06.2024 г. са изложени твърдения, че
между страните по делото е сключен застрахователен договор „Отговорност на
превозвача на товари по шосе“, обективиран в Полица № ... от ... г. със срок на
застрахователно покритие от ... г. до ... г. Сочи се, че по силата на договор за
международен превоз по суша (транспортна заявка) с ..., на ищцовото дружество - ..., е
възложен международен автомобилен транспорт на стоки. Превозът е извършен с
МПС-влекач, марка „...“ модел ..., с рег. № ..., собственост на ищцовото дружество.
Ищецът поддържа, че на ... г. около 3 часа, по време на престой за почивка в паркинг
до бензиностанция „...“, находящ се на 20 км. от гр. ..., ..., водачът установява, че
брезентът на полуремаркето от дясната страна е срязан и пломбата е разбита, като
липсват шест броя велосипеди (...). Водачът извиква полиция, която установява
кражбата. Сочи, че във връзка с открадната стока, собственикът й, чрез упълномощен
представител, предявява претенция за плащане на сума в размер на 11730
швейцарски франка (11230 швейцарски франка – като стойност на откраднатата
стока, и 500 швейцарски франка – като разноски за събиране на вземането на
собственика на стоката), която била заплатена от ищеца, в качеството му на
превозвач, с платежно нареждане от 21.09.2023 г., с което обосновава и претенцията си
спрямо застрахователя-ответник, който е поел задължението да покрие риска от
1
възникване на отговорност на ищеца като превозвач по CMR при извършване на
превоз на стоки в рамките на посочения период на действие на полицата. Сочи, че по
отправена към ответното дружество застрахователна претенция, последният отказва
изплащане на застрахователно обезщетение. В о.с.з. поддържа иска и моли за
уважаването му. Претендира сторените разноски по делото.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение с ищцовото дружество, с твърдения в исковата
молба предмет. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, предвид липсата на
протокол от Комисар по авариите, който да констатира липсите, в какъв размер са те,
съответно на каква стойност. Сочи, че към момента на предаване на стоката не е
съставен приемо-предавателен протокол между превозвача и получателя на стоката,
което също препятства установяването на размера на щетите. Оспорва наличието на
покрит застрахователен риск, като излага твърдения, че превозното средство е било
паркирано на неохраняем паркинг или е било оставено без охрана, докато е било под
отговорността на застрахования, поради което последният чрез служителя си,
изпълняващ превоза, е проявил груба небрежност при опазване на товара. Посочва, че
към заявката за транспорт изпращачът е представил списък с охраняеми паркинги за
почивка, с който шофьорът не се е съобразил, съответно не е направил предварителна
регистрация, за да запази място за престой на влекача на такъв паркинг. Оспорва
наличието на трудово правоотношение между ищеца и лицето, извършило превоза,
като сочи че липсата на трудов договор е основание да откаже да изплати
обезщетение, доколкото превозът не отговаря на нормативно установените изисквания.
Поддържа, че ищецът в нарушение на чл. 17 от ОУ на застрахователя не му е
предоставил и рекламация по чл. 30 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, което обосновава право за последния да откаже да
удовлетвори ищеца за вземането му. При условията на евентуалност оспорва
предявения иск по размер. Моли за отхвърляне на иска. В о.с.з. поддържа
възраженията си. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен
договор за застраховане на гражданска отговорност /застраховка „отговорност на
автомобилния превозвач”/ ответникът се е задължил да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на ищеца за неизпълнение на
договорното му задължение за пазене на товара – чл. 368, ал. 1 ТЗ, респ. – за
реализираната му имуществената отговорност по чл. 373 ТЗ/; по време на действие на
застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие, носено от ответника –
възникнали са основания за ангажиране отговорността на ищеца за заплащане на
вреди, нанесени върху превозвания от него по сключен договор за превоз товар, които
вреди ищецът е отстранил чрез заплащане на обезщетение.
Искът се явява допустим.
Съгласно процесната застрахователна полица от ... г., е възникнало валидно
правоотношение по застраховка „Отговорност на превозвача” със срок на
застрахователното покритие от ... г. до ... г. между застрахования превозвач ... и
ответника – застраховател. Застрахователният интерес по полицата е именно
отговорността на застрахования /в случая ищеца/, като автомобилен превозвач на
товари, превозвани с МПС, в тази частност и с товарен автомобил влекач с рег. № ....
Ответникът се е задължил да осигури застрахователно покритие и да обезщети
2
превозвача при настъпването на съответното застрахователно събитие, съгласно
действащата нормативна уредба, полицата и общите условия по застраховката. В
застрахователната полица се съдържа изявление на застрахованото лице – ищец, за
получаване на копие от Общите условия за застраховка „Отговорност на превозвача“
/ОУ/, запознаване с тях и приемането им. Съгласно чл. 298, ал. 1 ТЗ общите условия са
станали задължителни за другата страна – застрахованото лице, и са част от
застрахователния договор, тъй като са възникнали посочените в тази разпоредба и в
ал. 2 от същата предпоставки – застрахованото лице е заявило писмено, че ги приема.
Същите са му предадени при сключване на договора. Съгласно чл. 5, т. 16 от Общите
условия по застраховката, не се покрива отговорността на застрахования при кражба от
превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато
е било под отговорност на застрахования.
Процесният застрахователен договор представлява подвид на договора за
застраховка „Гражданска отговорност“. Това е така, защото в застрахователната полица
изрично се сочи, че покритият застрахователен риск се изразява в „отговорността на
застрахования в качеството на превозвач“, а в чл. 1 от Общите условия е предвидено,
че се покрива отговорността на превозвача, съгласно Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /СМR/. Това означава, че предмет на
поетото от застрахователя покритие е рискът от възникване на договорна отговорност
за превозвача за вредите, причинени от неизпълнение на негово задължение по
договор за международен автомобилен превоз.
За отношенията между страните по застрахователния договор следва да се
прилагат правилата на чл. 429 – чл. 435 КЗ.
За процесното застрахователно правоотношение не следва да се прилага
нормата на чл. 419 КЗ, защото предмет на поета от ответника застрахователна закрила
не е превозваният от ищеца товар, а отговорността на ищеца в качеството на превозвач
за вреди от неизпълнение на задълженията му по договор за автомобилен превоз на
стоки.
Елементите на фактическият състав на чл. 435 КЗ са наличие на валиден
договор за застраховка между страните, настъпване на предвидено в договора
застрахователно събитие, установяване вида и размера на причинените вреди на трети
лица и изплатено от застрахования обезщетение в полза на тези лица.
От представените по делото писмени доказателства, включително заявка за
транспорт от ... (л. 93 – 95 от делото), се установява, че по време на действие на
застрахователното правоотношение, на ищеца е възложен превоз от ... за ... на 75 броя
велосипеда по договор за международен автомобилен превоз на стоки, сключен с
дружеството .... Договорът за превоз се установява и от съдържанието на съставената
товарителницата на ... г. (л. 64 от делото). Велосипедите са натоварени в гр. ..., като е
следвало да бъдат доставени на получателя ... с товарен автомобил влекач с рег. № ....
Видно от съдържанието на товарителницата, при спазване на разпоредбата на чл. 30
(1) от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/,
при получаване на доставката на ... г., получателят е отразил липсата на 6 броя
велосипеда от натоварените общо 75.
Съгласно чл. 11 от процесната застрахователна полица, застрахованият е длъжен
при настъпване на застрахователно събитие да изиска протокол от авариен комисар за
щети в размер над 1000 евро за удостоверяване на събитието.
В случая такъв не се твърди да е съставен, а застрахованият, с уведомление за
3
щета, е съобщил пред застрахователя за кражба на товар на стойност 11230
швейцарски франка.
За установява на събитието и вредите от него по делото са ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпит на шофьора С. Н., натоварен, като служител на
ищеца, да извърши превоза на велосипедите по транспортната заявка през месец май
на 2023 г. От показанията на последния се установява, че същият е спрял за
регламентирана почивка товарния автомобилен влекач с натоварената стока на
паркинг на бензиностанция след границата на ... и ..., в близост до гр. .... Установява
се, че свидетелят е останал да пренощува в камиона и като се е събудил за тръгване,
установил, че брезентът му е бил отворен и липсвала стока. Свидетелят сигнализирал
полицията, като за събитието бил съставен протокол, в който била отразена липсата на
6 броя велосипеда от натоварената стока. Свидетелят не е заплащал за престоя на
паркинга.
Видно от искане за заплащане на обезщетение на представителя на карго
застрахователите на получателя на стоката ... – л. 17 от делото, към ... е отправено
искане за покриване на платеното обезщетение на претърпелия вреди получател в
размер на 11730 швейцарски франка. Видно от чл. 10 от заявката за транспорт от ...,
ищецът се с задължил шофьорите му задължително да спират само на паркинги,
посочени от ..., като при нарушаване на това изискване и извършване на кражба на
стоката, се е съгласил да отговаря за стойността на липсващия товар в пълен размер.
Именно в изпълнение на това свое задължение, с преводно нареждане от 21.09.2023 г.
(л. 23 от делото) ищецът е заплатил на ... претендираното обезщетение в размер на
11730 швейцарски франка.
Същевременно застрахователят може да прави всички възражения, които
почиват на застрахователния договор, включително възражение за неизпълнено
договорно задължение.
По делото безспорно се установява, че ищецът е нарушил установения ред от
застрахователя за доказване на събитието и вредите от него, подлежащи на
обезщетяване, а именно посредством изготвянето на протокол от авариен комисар, но
доколкото събитието и вредите се установяват от приетите по делото доказателства,
следва да се приеме, че това нарушение не е съществено с оглед интереса на
застрахователя и не следва води до отказ от изплащане на следващото се обезщетение
при възникнал риск по полицата.
Ответникът, обаче, възразява, че процесното събитие представлява изключен
риск по чл. 5, т. 16 от Общите условия по застраховката „Отговорност на превозвача“,
който предвижда, че не се покрива отговорността на застрахования при кражба от
превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато
е било под отговорност на застрахования.
Охраняемият паркинг представлява специално организирано място за паркиране
на товарни превозни средства, снабдено с необходимите обозначителни знаци,
ограждения, осветление, денонощна охрана, видеонаблюдение, за което превозвачът е
заплатил такса за престой.
В случая от събраните по делото доказателства, включително от показанията на
свидетеля Н. се установи, че същият е паркирал на паркинг на бензиностанция, за
който не е платил такса престой, паркингът не е бил охраняван от денонощна охрана,
включително не е бил ограден, както и обозначен със съответните знаци. Субективните
възприятия на свидетеля за сигурността на паркинга, не могат да компенсират
4
очевидните му характеристики на неохраняем паркинг.
От изложеното, категорично се установява, че е налице първата хипотеза на
изключен риск – превозно средство влекач с рег. № ..., намиращо се под отговорност
на застрахования, чрез управляващия го шофьор, е било паркирано на неохраняем
паркинг към момента на настъпване на събитието и щетата – кражбата от него на 6
броя велосипеда.
В случая не се касае до втората хипотеза на изключен застрахователен риск –
кражба от превозно средство, оставено без охрана. За да се прецени дали превозното
средство е оставено без охрана /надзор/ от страна на застрахования, следва преди
всичко да се отговори на въпроса – кога такъв надзор е налице. Такъв е налице, когато:
1) превозното средства се намира под непосредствената фактическа власт на
превозвача или лица, на които той е възложил, или 2) превозното средство е
заключено. Съответно – без надзор ще е МПС, за което нито една от двете хипотези не
е налице. В конкретния казус физическото присъствие на водача в самия камион
изключва хипотезата на „оставяне без надзор“, дори и същият да е спял.
Правото на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение при неизпълнение на предвидено в договора задължение е свързано с
това дали неизпълнението е значително с оглед интереса на застрахователя - по КЗ
/отм./, а по действащия КЗ правото произтича, както от интереса на застрахователя,
така и от това дали събитието е следствие от неизпълнението на това задължение.
Съгласно практиката на ВКС - Решение № 143/19.01.2021 г. по т. д. № 1505/2020 г. на
ВКС, „значителността на интереса не се извежда само от предвиждане в договора на
подобно задължение, т. е. причинно – следствената връзка между неизпълнението на
задължението на застрахования и настъпването на събитието не се презумира, а е
необходимо обективно установяване на такава връзка, като се преценяват вида на
съответното неизпълнение спрямо вида на съответното събитие, според тълкуването в
практиката на ВКС по КЗ /отм./. При действащия КЗ отказът за изплащане на
застрахователно обезщетение е свързан именно с доказването, че събитието е
вследствие от неизпълнение на задълженията на застрахования (неизпълнението е
довело до настъпване на събитието) и следователно наличието на причинно –
следствена връзка е включено от законодателя като елемент от фактически състав на
правото на застрахователя. В нормата на чл. 395, ал. 5 КЗ законодателят изрично е
предвидил, че при липса на причинно - следствена връзка между неизпълнението и
настъпването на събитието, неизпълнението не може да обоснове отказ на
застрахователя да заплати обезщетение“.
В настоящия случай категорично се установи такава причинно – следствена
връзка, защото паркирането от шофьора на влекача на неохраняемия паркинг
несъмнено е улеснило и е довело до последвалата кражба от него, в този смисъл
неизпълнението се явява и значително с оглед на интереса на застрахователя,
доколкото от кражбата са произтекли вреди в не малък размер. Именно защото рискът
от кражба на неохраняем паркинг е по - висок, той е предвиден от застрахователя като
изключен, с което застрахованият се е съгласил и е следвало да се съобрази.
Доколкото в този случай, при наличие на изключен риск, застраховката не
покрива отговорността на превозвача, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
При посочения изход на делото само ответникът има право на разноски, като
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, му се следват в общ размер на 325,00 лева, от които 225,00 лева
5
– депозит за в.л., и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на
100,00 лева.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 138-ми състав,
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., иск с правно основание чл.
435 КЗ, вр. чл. 429, ал. 1 КЗ, вр. чл. 17, ал. 1 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за сума в размер на 11730
швейцарски франка, претендирана като дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ № .../ ... г. за вреди на
превозван товар при настъпило застрахователно събитие на ... г. – кражба на част от
товара, по време на извършен от ищеца превоз по заявка за транспорт от ... на ..., за
който е съставена международна товарителница от ... г., ведно със законната лихва от ...
г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ
на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сума в размер на 325,00 лева, представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6