Р Е Ш
Е Н И Е
№ 201
Гр. Кубрат,
08.11.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен
съд в публично заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 359 по описа на
РСКт за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК,
предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл.240 и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж
рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк
София, сгр.14, представляван от Д.Д.–
заместник управител чрез пълномощник юрисконсулт Н.А.М., като твърди, че в
изпълнение на Договор за потребителски заем № PLUS-11201180/16.03.2015 г., е
предоставил на ответника заем в размер
на 20 000.00 лева и 5 400.00 лв. – за закупуване от него на застраховка, а
сумите са изплатени от кредитора по начин, уговорен в чл. 1 от договора, с
което дружеството е изпълнило задълженията си по същия; ответникът като
кредитополучател се е задължил да погаси заема с плащането на 72 месечни вноски
– всяка по 589.46 лева, които съставляват изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите – 26.22 %, и
годишния лихвен процент – 23.00 %, посочени в параметрите по договора, но не е
изпълнил задължението си да погасява в срок задължителните вноски, като
преустановил плащането им на 05.11.2017 г., като към тази дата е погасил 30
месечни вноски и останал задължен за 42 месечни вноски; съгласно чл. 5 от
договора, тъй като е просрочил повече от две
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска – 05.12.2017 г., вземането на кредитора е станало изискуемо в пълен
размер, считано от посочената дата, за което кредиполучателя
е уведомен по реда и условията на чл. 9 от договора с изпратено му на посочения
от него адрес за кореспонденция между страните уведомление и покана за
доброволно изпълнение, връчена на 19.03.2018 г., моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, на който издадената срещу него Заповед №
126/22.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр.
дело № 168/2019 г. по описа на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, че той дължи на ищеца претендираните
суми: 15 001.67 лева – главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.02.2019 год. до изплащане на вземането; 6 435.19 лева – възнаградителна
лихва начислена за периода от 05.11.2017 г. до 05.04.2021 г.; 1 411.59
лева – мораторна лихва начислена за периода от
05.12.2017 г. до 11.02.2019 г., като претендира и присъждане на разноските по
заповедното и настоящото производство.
Ответникът
П.В.П., ЕГН ********** *** чрез особен представител адв.
Р.П.от АК-Разград депозира писмен отговор, с който заявява становище, че
исковете са допустими, но оспорва същите като неоснователни. Твърди, че
договорената възнаградителна лихва надвишава
законната такава, поради което представлява нищожна клауза в договора.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа страна:
От
приложените към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 168/2019 г.по описа
на РС – Кубрат, приети като
доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за потребителски заем №
PLUS-11201180/16.03.2015 г., условия по договора (л. 18 - л. 21); сертификат за
сключване на застраховка „защита на плащания“ (л. 22), се установи по несъмнен
начин, че на посочената дата между ищцовото дружество
и ответника са сключени два договора – договор за кредит и договор за покупка
на застраховка „Защита на плащанията“.
Сключеният
договорът за кредит е за 20 000.00 лв., по силата на който, ответникът се
е задължил да върне заемната сума на 72
равни месечни вноски с оскъпяване, с краен падеж 05.04.2021 г. Договорен е ГПР –
26.22%, лихвен процент 23.00%, удържана е такса ангажимент 500.00 лева и
застрахователна премия от 5 400.00 лева.
От
приложеното към исковата молба, неоспорено от ответника, извлечение по кредит №
PLUS-11201180/16.03.2015 г. (л. 23 – л.30), се установява, че по договорения
между страните погасителен план за периода 04.05.2018 г. до 02.03.2018 г. е
изплатил 30 броя вноски, всяка една в размер на 589.46 лева, след което е
платил на три пъти сума в общ размер на 545.00 лева, след което преустановил
плащанията по кредита.
Тъй
като не платил следващите две месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска – 05.12.2017
г., вземането на кредитора е станало изискуемо в пълен размер, считано от
посочената дата, за което кредитополучателя е уведомен по реда и условията на
чл. 9 от договора с изпратено му на посочения от него адрес за кореспонденция
между страните уведомление и покана за доброволно изпълнение, връчена
19.03.2018 г., удостоверено с неоспорена от ответника товарителница 8201803160012,
с положен от него подпис за получател на изпратената му покана – предсрочна
изискуемост (л.32).
След
като ответникйт е бил уведомен за реализираното от
ищеца право на предсрочна изискуемост на
всички вземания по договора за кредит, видно от цитираното по – горе извлечение по кредита, на 30.04.2018 г. и на
28.05.2018 г. ответникът е платил по сметка на ищеца на два пъти по 200.00
лева.
Ищцовото
дружество, позовавайки се на договореното с ответника свое право на предсрочна
изискуемост, на 20.02.2019 г. предявило целия дълг за плащане с Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, образувано в ч. гр. дело № 168/
2019 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Издадената
по цитираното гражданско дело Заповед № 127/22.02.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което заявителят е бил
уведомен, че следва да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната
заповед.
Приетият
като писмено доказателство Договор за потребителски заем № PLUS-11201180/16.03.2015 г., съставляващ
частен диспозитивен документ, подписан и от двете
страни, е годно доказателствено
средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли
лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от
ответника, има обвързваща съда доказателствена сила,
поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се
твърдят от ищеца, относно удостовереното от ответника с подписването на
договора изпълнение на ищеца по процесния договор за
потребителски кредит – по негова сметка е постъпила част от разрешения му
кредит в размер на 20 000.00 лева, на 16.03.2015 г., след удържане от същата
сума на застрахователна премия в размер на 5400 лв. и т.нар.такса ангажимент в
размер на 500.00 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Искът за установяване на вземането на ищцовото
дружество по издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл.
415 ГПК и след дадено от съда указание
по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се
явява процесуално допустим.
Не е спорно между страните по делото, че
са установили помежду си облигационно
правоотношение, произтичащо
от сключения между тях на
16.03.2015 г. Договор
за потребителски заем № PLUS-11201180. По силата на същия
ищцовото дружество е превело по сметка
на ответника сумата по кредита
в размер на 20000.00 лева, след удържане
от същата сума на застрахователна
премия в размер на 5 400 лв. и т. нар. такса ангажимент
в размер на 500.00 лева, т.е. сумата
5 900 лева, която той, ведно с възнаградителна
лихва, се е задължил да върне
в сроковете и размерите на задължителни месечни вноски по погасителен план. Ответникът за периода 05.05.2015 г. до 05.11.2017 г. е изплатил 30 вноски, всяка една
в размер на 589.46 лева, и една непълна
в размер на 545.00 лева в периода 15.12.2017 г. до 02.03.2018 г., а след като е уведомен от ищеца за
обявената от него предсрочна изискуемост на всички вземания по договора с покана
за плащане, връчена му на
19.03.2018 г., на датите
30.04.2018 г. и 28.05.2018 г. е платил по 200 лв., но останал задължен за 42 погасителни вноски, вкл. и до сега,
поради което следва да се
приеме, че не е изпълнил задължението
си по чл.
240 ЗЗД в претендирания от ищеца размер. В тази насока е и извършеното доказване на иска.
Страните са сключили договор за потребителски кредит, който попада
под защитните клаузи залегнали в ЗПК и ЗЗП. Сключили са и договор
за застраховка „Защита на плащанията“, дължимата застрахователна премия по който
в размер на 5 400 лева е отнесена към главницата.
Конкретният договор за кредит е сключен
при действието на Закона за
потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът не споделя възражението на особения представител
досежно прекомерност на претендираната за заплащане възнаградителна лихва. В настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена
форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения
кредитен ресурс, ведно със застрахователна
премия, общ размер на плащанията,
лихвения процент по кредита – фиксиран
годишен лихвен процент от 23.00 % и годишният процент на разходите – 26.22%, погасителен план, съдържащ информация за броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните
вноски и техния размер. С оглед на това
и предвид, че размерът на уговорената
договорна лихва (и ГПР) по процесния договор
не надвишава максимално предвидения като допустим размер
в ЗПК, не е налице основание за прогласяване
нищожността на уговорката за възнаградителна лихва и тя
е дължима от заемополучателя заедно с получената в заем сума.
Предвид изложеното и до колкото
не са направени други възражения, съдът намира, че претенциите на ищцовото дружество следва да бъдат уважени в пълен размер.
При този изход на спора
и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва
да се възложат
и направените от ищеца разноски по настоящото производство, пропорционално на уважената част от исковете, както и сторените такива за
заповедното, или в общ размер на 1 363.94 лв., от които внесена държавна такса по заповедното производство – 456.97 лв.,
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство
– 50 лв., държавна такса по установителното
производство – 456.97 лв., възнаграждение за особен представител – 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство –
100 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.В.П., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж рег. № ********* чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес
Парк София, сгр.14, представляван от Д.Д.– заместник управител чрез пълномощник юрисконсулт Н.А.М. следните суми, за които е издадена Заповед № 127/22.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 168/2019 г. по описа
на РС – Кубрат: 15 001.67 лева (петнадесет хиляди
и един лева, шестдесет и седем стот.) – представляваща главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски заем № PLUS-11201180/16.03.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2019 год. до изплащане на
вземането; 6 435.19 лева (шест хиляди четиристотин тридесет и пет
лева, деветнадесет стот.) – възнаградителна
лихва начислена за периода от 05.11.2017 г. до 05.04.2021 г.; 1 411.59
лева (хиляда четиристотин и единадесет лева, петдесет и девет стот.) – мораторна лихва
начислена за периода от 05.12.2017 г. до 11.02.2019 г., на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сгр.14, представляван от Д.Д.– заместник
управител чрез
пълномощник юрисконсулт Н.А.М. сумата
от 1 363.94 лева (хиляда триста шестдесет и три
лева, деветдесет и четири стот.) представляваща направени в настоящето и в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Разград.
Председател: /П/ Ал.
Великова