Р Е
Ш Е Н
И Е
№
795/16.06.2022 година, град Б.
Административен съд - Б., в съдебно
заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
прокурор Дарин Христов, разгледа
адм. дело № 2550/2021 година
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ищецът Ж.Д.С. с ЕГН ********** и
адрес ***, е предявил иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
(ГДИН) – юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище град София,
за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева за
претърпени имуществени и неимуществени вреди в периода 04.11.2016 – 19.02.2021 година
(съгласно уточнение, направено в първото съдебно заседание по делото), по време
на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Б.ки затвор, причинени от
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията
на Б.ки затвор, част от структурата на ГДИН.
В исковата молба са изложени твърдения за засягане на достойнството на С.,
вследствие на неправомерни действия, изразяващи се в поставянето му в
неблагоприятни условия на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“. Ищецът твърди, че в периода 04.11.2016 – 29.09.2017 година не
разполагал с елементарни битови и хигиенни условия в помещенията, в които е
изтърпявал наказанието си - недостатъчно
лично пространство и пренаселеност на килиите и недостатъчно количество дневна
светлина, липса на възможност да удовлетворява физиологичните си нужди през
определена част от денонощието (предвид липсата на санитарни възли в
помещенията и използването на кофи за тази цел), неосигуряване на нормален
достъп до медицинско обслужване. За претърпените унижения и предизвиканото
душевно страдание, представляващи неимуществени вреди, за останалата част от
исковия период (29.09.2017 – 19.02.2021 година) не излага конкретни доводи за
претърпени неимуществени вреди. Общо С. претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева. Заявява и имуществени вреди,
претърпени от него в периода 08.02.2017 – 03.05.2018 година поради пълната
удръжка на привежданите му в затвора суми, извършена по запор, наложен от частен
съдебен изпълнител (ЧСИ) в нарушение на чл. 446 от ГПК. Заявява, че поради
незаконното отнемане на средства е бил принуден да извършва услуги на други
лишени от свобода, за да се сдобие с някои „крайно необходими неща“, без да
сочи какви точно са тези вещи. Твърди, че цените в затворническата лафка са
били неоснователно завишени, а храната недостатъчна, а по тази причина, нерядко,
лишените от свобода са извършвали нарушения на вътрешния ред. За претендираните
вреди, определени от него като „имуществени“, С. иска обезщетение в размер на
10 000 (десет хиляди) лева.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител - адвокат.
Не оспорва писмените доказателства, представени от ответника. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по иска, чрез процесуален представител, представя подробен
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и
размер и пледира същия да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът счита, че исковата молба е неоснователна.
След като съпостави твърденията и възраженията на страните, както и
доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка.
В процесния период ищецът С. е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 2 години и 6 месеца + 4 години и 6 месеца, с начало на наказанието –
28.10.2016 година, с първоначално постановен строг режим.
Със заповед № 85/28.03.2018 година, режимът на изтърпяване на наказанието на
С. *** заповед № 86/03.05.2018 година ищецът е преместен в общежитие от открит
тип „С.“, като от 30.12.2019 година е изтърпявал наказанието „лишаване от
свобода“ на лек режим.
В интервала 28.10.2016 – 29.11.2016 година С. е бил настанен в спално
помещение № 502 в коридора на Приемно отделение, където е съжителствал с други
2-3 лишени от свобода на приблизителна площ от 10,00 м². В спалното
помещение е имало отваряеми прозорци с размери 1,30 м – ширина и 1,55 м –
височина. От септември 2016 година това спалното помещение е било отредено за
непушачи. Отоплението през зимния период се е осъществявало посредством
централно парно и радиатори във всяко спално помещение. Сградата на затвора Б.,
първоначално, е била конструирана без санитарни възли в отделните спални
помещения - с налични общи за коридора, обособени в отделно санитарно помещение.
Достъпът до течаща вода през 2016 година не е бил ограничен през светлата част
на денонощието – както да питейна, така и до такава за къпане. След приключване
на вечерната проверка всички спални помещения са се заключвали за през нощта.
Идентични са били и условията за ползването на баня, като ползването на гореща
вода за всички лица, настанени в Б.ки затвор се е осъществявало ежеседмично -
във вторник и в четвъртък.
На 29.11.2016 година С. е бил настанен в ІХ група на трети етаж в спално помещение № 302, с размери 3,23 м дължина и
1,90 м ширина или обща площ около 6.14 кв.м., в което е съжителствал с до двама
лишени от свобода. Спалното помещение е разполагало с отваряеми прозорци с
размери 1,30 м – ширина и 0,75 м – височина. До юни 2017 година сградата на
корпуса на затвора, не е разполагала със самостоятелни тоалетни и течаща вода в
отделните спални помещения. И за периода ноември 2016 – юни 2017 година през
деня всички помещения на групите са били отворени и лишените от свобода са имали
свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособените за това
помещения – общи за целия коридор. Санитарният възел на трети етаж е разполагал
с два душа и две тоалетни. Съгласно приложено по делото разпределение на спални
и сервизни помещения в Затвора Б. – ІІІ етаж, приемно отделение общата площ на
сервизните помещения е била 18,05 м², от които 6,44 м² – умивалня, 6,08
м² – баня и 5,98 м² – тоалетна (лист 129). За удовлетворяването на
физиологичните нужди на лишените от свобода през тъмната част от денонощието администрацията
е осигурявала кофи с капаци, които са се намирали в съответните помещения. В
общата баня на етажа непрекъснато се е подавало съответното количество течаща
вода, приоритетно студена, а по график (два дни в седмицата) и топла.
С.но ремонтните работи (СМР) в корпуса на затвора – за въвеждане на международните
изисквания за третиране на лишените от свобода, са с начало 08.09.2016 година,
когато е дадена С.на линия.
На 19.06.2017 година, с оглед стартирането на СМР в корпуса на затвора Б.,
на територията на ІХ група, трети етаж числеността е нараснала, като е варирала
до 85 лишени от свобода, в обща жилищна площ от 116,81 м², разположени в 6
спални помещения от 14,76 м² до 21,74 м², в които са настанявани в зависимост
от квадратурата съответно от 7 до 18 лишени от свобода с площ на човек - средно
по 1,34 м². Спалните помещения са разполагали с отваряеми прозорци с
размери 1,30 м – ширина и 0,75 м – височина. От ответника не са представени
данни къде точно е бил настанен в този период ищеца с аргумент, че такава
информация не е била съхранена. Самият ищец също не посочва точното помещение,
в което е изтърпявал наказанието си към този период.
Приемателно-предавателният протокол за приемането на СМР на корпуса на Б.ки
затвор, в който се е намирал С., е бил подписан на 28.09.2017 година и от този
момент е стартирал процес по настаняване на лишените от свобода в
осъвременените помещения, в това число и на ищеца.
След извършване на преустройствата, към 27.10.2017 година, С. е бил
настанен в спално помещение № 307 с обща жилищна площ от 19,43 м², с
тоалетна в спалното помещение с размер – 1,17 м² и мивка с постоянно
течаща вода. Съжителствал е с още петима лишени от свобода (лист 58 и лист 59 и
лист 130).
Към 27.11.2017 година, С. е бил преместен (по негово желание) в спално
помещение № 303 с обща жилищна площ – 15,40 м², с тоалетна в спалното
помещение с размер – 1,17 м² и мивка с постоянно течаща вода (лист 58 и
лист 130). В това помещение ищецът е съжителствал с още петима лишени от
свобода (лист 60), като към 14.12.2017 година броят на лишението от свобода в
спалното помещение е бил общо 7 човека (лист 61), а към 15.01.2018 година - шестима
лишени от свобода (лист 62).
През месец февруари 2018 година С. е бил преразпределен в отремонтираната VІ
група, етаж 5 на корпуса на затвора, с обща жилищна площ – 112,14 м².
Отделните спални помещения в тази група са били с жилищна площ от 13,37 м²
до 17,53 м², а тоалетната във всяко спално помещение с размер – 1,17 м²,
съответно имало е и мивка с постоянно течаща вода. Всяко спално помещение е
разполагало с отваряеми прозорци с размери 1,30 м – ширина и 1,55 м – височина.
С. е бил настанен в спално помещение № 508 с площ от 13,37 м², с тоалетна
към него с площ 1,17 м² и е съжителствал с още двама лишени от свобода
(лист 130).
Всеки месец до 10-то число на лишените от свобода, в това число и на ищеца,
са били раздавани санитарни материали за почистване на спалните помещения и
общите части, както и всеки лишен от свобода е получавал сапун за поддържане на
личната хигиена.
Проветряването и вентилацията в спалните помещения се е осъществявала по
естествен начин, чрез отваряне на прозорци и врати. През зимния период
отоплението в корпуса на затвора се е осъществявало чрез локално парно, като
реда и начина на топлоотдаване и бил утвърден със заповед на началника на
затвора.
Храненето при всички условия и обстоятелства, във всички групи е било
организирано съобразно „График за разпределение на времето за хранене на
лишените от свобода, настанени в коридор на ПО“ изготвен от инспектор СДВР,
съгласуван с началник група НОД и утвърден от началника на затвора. Съгласно
приложения по делото график І смяна (спални помещения № 508, № 510 и № 512) и
ІІ смяна (спални помещения № 502, № 504 и № 506) закусват от 06:40 часа до
07:20 часа, обядват от 11:30 часа до 12:30 часа и вечерят от 18:00 часа до
19:00 часа (лист 66).
Ежемесечно е било предоставяно меню с отбелязани количества и хранителни
стойности, като С. е бил на общо меню и е получавал добавка, във връзка с
полагането на труд. В досието на ищеца, няма информация, удостоверяваща
необходимостта или заявено желание за друг тип меню.
На 03.05.2018 година, след промяна на режима от строг на общ и представяне
пред комисия за прекатегоризиране, ищецът е бил настанен е в затворническо
общежитие „С.“ към Б.ки затвор.
В затворническото общежитие (от открит тип) спалните помещения са били
обзаведени с легла, метални шкафчета и маси. Средната площ на спалните
помещения е била около 17,19 м², от тях 1,35 м² санитарен възел.
Всички спални помещения са разполагали с по един прозорец с дървена дограма с
размери 1,55/2,58 м, с 3 отваряеми части. Осигурена е била възможност за
проветряване и достъп до естествена светлина. В общежитието С. е бил настанен в
спално помещение № 16 с площ от 17,19 м², с тоалетна към него с площ от 1,35
м², с още 3 броя лишени от свобода, като спалното помещение е било за
непушачи (лист 130).
Настанените във всяко от помещенията лишени от свобода (в това число и
ищецът) са разполагали със самостоятелен санитарен възел и са имали осигурен
постоянен достъп до течаща вода. Всеки ден от 06:00 часа до 20:00 часа е било
осигурено ползване на топла вода за тоалет в общо помещение - баня, оборудвано
с душове.
Храненето е било организирано на основание чл. 84 от ЗИНЗС, като храната се
е приготвяла в затворническата кухня на Б.ки затвор. Ежедневно е осигурявана:
закуска, обяд и вечеря по график, като храненето на лицата се е извършвало в помещение - обща столова,
оборудвано с маси и столове.
На лишените от свобода е била осигурена възможност за престой на открито,
през светлия период от денонощието от 06:00 часа до 20:00 часа. Както и
възможност за закупуване на желани стоки от магазин (затворническа лавка).
Осигурена е била възможност за
провеждане на свиждане с близките и роднините, всяка събота или неделя (по
избор на лишения от свобода) от 09:00 часа до 11:00 часа и от 13:00 часа до
16:30 часа, както и право на хранителна пратка един път месечно до 10 кг.
По време на противоепидемичните мерки (март 2020 – края на исковия период)
свиждането се е извършвало по график, с цел избягване, струпване на хора в
общото помещение за свиждане в съботно-неделните дни. В този период е било
осигурено провеждане на свиждане от лишените от свобода настанени в затворническото
общежитие чрез видеоконферентна връзка.
През процесния период в Б.ки затвор е имало назначени двама лекари и една
медицинска сестра за осигуряване на медицинското обслужване на лишените от
свобода. Посещението на медицинския център за всички звена се е осъществявало
по определен график (за всяка група е посочен деня в график на дейностите),
след записване при надзорно охранителния състав. От медицинския картон на Ж.С. се
установява, че той има лека форма на артериална хипертония, която не ограничава
полагането на труд и не изисква постоянно наблюдение или стационарно настаняване,
както и не е необходима специална диета. По данни от амбулаторен журнал на медицинския
център за проведен преглед е установено, че за процесния период ищецът е имал
еднократно посещение при лекар на 08.08.2019 година, поставена му е диагноза и е
била проведена медицинска терапия (лист 68 – 70).
През 2017 година и 2018 година С. е работил и е получавал възнаграждение,
като в справка рег. № 7526/17.12.2021 година се сочи, че на основание чл. 78
ал. 3 от ЗИНЗС, чл. 57 ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС и като трето задължено лице при
наложен запор върху възнаграждение на лишените от свобода, ежемесечно са му
били удържани суми в размер до 2/3 от получаваното. За периода 01.01.2019 –
19.02.2021 година С. е полагал доброволен неплатен труд на основание чл. 80 от ЗИНЗС и не са му направени удръжки от трудовото възнаграждение (лист 88).
Със запорно съобщение с изх. № 534/18.01.2017 година по изпълнително дело №
20167030400770, частен съдебен изпълнител Михалев е наложил запор върху
трудовото възнаграждение и суми в касата на затвора, внесени за лични нужди на
длъжника Ж.С. до погасяване на задължението към взискателите –НАП и Община Б.
(лист 93). Наложеният запор е бил вдигнат със съобщение за вдигане на запор с
изх. № 273/08.01.2021 година, поради постъпване на сума в размер на 48 лева
(лист 94).
Със запорно съобщение с изх. № 5413/16.05.2017 година по изпълнително дело
№ 20177030400471, частен съдебен изпълнител Михалев е наложил запор върху
трудовото възнаграждение и суми в касата на затвора, внесени за лични нужди на
длъжника Ж.С. до погасяване на задължението на взискателя – Районен съд Б.
(лист 92). Наложеният запор е вдигнат със съобщение за вдигане на запор с изх.
№ 12690/07.12.2017 година (лист 95).
Със запорно съобщение с изх. № 30591/18.12.2018 година по изпълнително дело
№ 20188000401011, частен съдебен изпълнител Б. е наложила запор върху вземането
за трудово възнаграждение на Ж.С. (лист 91).
Съгласно справка за получено трудово възнаграждение и направени удръжки по
запорни съобщения на Ж.С. за периода 28.10.2016 година – 19.02.2021 година,
същият е получил за 2017 година следните трудови възнаграждения: февруари – 69
лева; март – 92 лева, от които е удържан запор в размер на 55 лева; април - 92
лева, от които е удържан запор в размер на 55 лева; май - 92 лева, от които е
удържан запор в размер на 55 лева; юни - 92 лева, от които е удържан запор в
размер на 55 лева; юли - 92 лева, от
които е удържан запор в размер на 55 лева; август - 92 лева, от които е удържан
запор в размер на 55 лева; септември – 65,17 лева, от които е удържан запор в
размер на 39 лева; октомври - 92 лева, от които е удържан запор в размер на 55
лева; ноември - 92 лева, от които е удържан запор в размер на 55 лева; декември
- 92 лева, от които е удържан запор в размер на 55 лева. За 2018 година е
получил следните трудови възнаграждения: януари – 102 лева, от които е удържан
запор в размер на 61 лева; февруари - 102 лева, от които е удържан запор в
размер на 61 лева; март - 102 лева, от
които е удържан запор в размер на 61 лева; април - 102 лева, от които е удържан запор в размер
на 61 лева; май – 8,50 лева; август – 44,35 лева, от които е удържан запор в
размер на 26 лева; септември – 255 лева, от които е удържан запор в размер на
153 лева; октомври – 160,56 лева, от които е удържан запор в размер на 96 лева
(лист 89).
Със запорно съобщение с изх. № 1546/11.02.2021 година, по изпълнително дело
№ 202117030400042,
частен съдебен изпълнител Михалев е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Ж.Д.С. до погасяване на задължението към взискателя
– ЦУ на НАП (лист 90).
Съгласно справка с рег. № 7929/30.12.2021 година за периода 28.10.2016 –
19.02.2021 година за лишения от свобода Ж.Д.С. е имало получени две запорни
съобщения върху суми в касата на затвора: по изпълнително дело № 770/2016
година, по което са направени следните удръжки: 75.76 лева (една четвърт) от
наличните суми в касата на 05.04.2017 година; 50 лева (пълен размер на удръжка
от запис) на 23.04.2020 година; 295.71 лева (пенсионен запис пълен размер на
удръжката) на 20.08.2020 година; 191.63 лева (пенсионен запис пълен размер на
удръжката) на 24.09.2020 година; 192.63 лева (пенсионен запис пълен размер на
удръжката) на 13.10.2020 година;191.63 лева (пенсионен запис пълен размер на
удръжката) на 17.11.20202 година; 48 лева (удръжка от пенсионен запис, салдо до
погасяване на задължението) на 14.01.2021 година (лист 96). Представена е и
справка за извършени трансфери за периода 28.10.2016 година – 19.02.2021 година
по отношение на Ж.С. (лист 101 – 107).
През месеците август, ноември и декември 2016 година в сградата на затвора
и в затворническото общежитие, в което е пребивавал ищеца, е извършвана
дезинсекция и дератизация за
унищожаването на хлебарки, дървеници и вредни гризачи. През месеците януари, февруари,
март, април, май и септември 2017 година в сградата на затвора е извършвана
дезинсекция за унищожаването на хлебарки и дървеници. През месеците януари,
март, май, юли, септември и ноември 2018 година в сградата на затвора и в общежитието
е извършвана дезинсекция и дератизация
за унищожаването на хлебарки, дървеници и вредни гризачи. През месеците януари,
март, май, август, септември и ноември 2019 година в сградата на общежитието е
извършвана дезинсекция за унищожаването на хлебарки и дървеници. Пред януари,
март, май и юни 2020 година в сградата на общежитието е извършвана дезинсекция
за унищожаването на хлебарки и дървеници. За извършваната дезинсекция и
дератизация са съставяни протоколи от изпълнителя (лист 181 - 206). Приложени
са и договор за възлагане на обществена поръчка с рег. № 10808 от 08.11.2016
година, с предмет – „Извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на
ГДИН и териториалните й служби“ (лист 170 – 173) и договор за възлагане на
обществена поръчка с рег. № 11179 от 13.11.2018 година, с предмет – „Извършване
на дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби“
(лист 174 – 180).
В проведеното на 13.03.2020 година съдебно заседание е разпитан като
свидетел Й.И.И. – пребивавал с ищеца в един отряд през периода януари 2017
година – септември 2018 година. Свидетелят твърди, че във всички спални
помещения е било пренаселено, като на 13 – 14 кв.м. са били между 10 – 12
човека. Леглата са били на триетажни вишки и предвид пренаселеността, част от леглата
са закривали прозорците на спалните помещения и по този начин не е имало достъп
до пряка светлина и свеж въздух. Твърди, че за над 100 човека в целия салон е
имало само две чешми с два душа и три клекала.
Сочи, че вечер от 19:00 часа до 06:00 часа на следващия ден лишените от
свобода са удовлетворявали физиологичните си нужди в кофи в спалното помещение. Заявява, че от
затворническата администрация не са предоставяли хигиенни и подръчни материали
за почистване, само рядко хлорна вар за тоалетните. Имало е много дървеници. По
отношение на храненето сочи, че всеки се
е хранел където може, тъй като столовата е била превърната в спално помещение,
в коридора е имало няколко пейки. И. заявява, че престоят на открито е бил един
път на ден около 40 – 50 минути, много труден е бил достъпът до лавка, тъй като
е нямало ред. Твърди, че не са им били предоставяни списания и вестници,
телевизор е можело да се внесе „отвън“, но е нямало къде да бъдат поставени,
тъй като помещението са били пренаселени. Свидетелят И. заявява, че когато са
ги преместили в отремонтирана част, лишените от свобода вече са имали течаща
вода и санитарни възли.
Съгласно извършената съдебно – икономическа експертиза за периода 2017 година и 2018 година С. е
работил и получавал възнаграждение, като поради постъпили запорни съобщения от
възнаграждението му са удържани суми в размер на 2/3 на основание чл. 78 ал. 3
от ЗИНЗС, чл. 57 ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНСЗ. Получените и удържаните суми са
посочени в конкретни размери в таблица № 1 от експертизата, като в колона 1 е
посочен месеца и година, в колона 2 – тарифната заплата, в колона 3 –
заработената сума, в колона 4 – сумата за работника (40 % от заработента сума
до момента в който лицето минава на по-лек режим и от август 2018 година в размер на 50 % от
заработената заплата), в колона 5 – ДДФЛ 10 %, в колона 6 – запор, в колона 7 –
лавка (пари от заплата, които лишеният от свобода няма право да ползва в брой,
а в полагаемият му се размер използва като пазарува със специална карта на
лавката, като от август 2018 година, поради смяна на режима на изтърпяване в
по-лек, С. е придобил право да разполага с пари в брой и тогава сумите са
отразени в колона 9) , в колона 8 – всичко удръжки (колона 5 + колона 6 +
колона 7) и в колона 9 – сума за получаване (лист 138). Вещото лице е посочило,
че през процесния период С. е получил по сметката си освен заработените пари от
заплата, също така и суми от пенсия, както и преводи от трети лица, отразени в
таблица № 2 от експертизата, като в колона 1 е посочен месеца и годината, в
колана 2 – типа трансфер, в колона 3 – стойността и в колана 4 – изпращач (лист
139).
Съгласно експертизата от сметката на С. са удържани пари по запорни съобщения
на ЧСИ в общ размер на 1 046,36 лева. От сметката му са удържани и суми на
основание ползвани пари в лавката на затвора в общ размер на 89 лева за
фонокарти (таблица 3 от експертизата) (лист 140), в общ размер на 1 246,53
лева за пазаруване, от които 97,77 лева за месец ноември 2016 година, 39,19
лева за месец декември 2016 година и месец януари 2017 година, 48,18 лева за
месец февруари 2017 година, 53,50 лева за месец март 2017 година, 36,18 лева за
месец април 2017 година, 51,05 лева за месец май 2017 година, 53,85 лева за
месец юни 2017 година, 68,36 лева за месец юли и август 2017 година, 7,86 лева
за месец септември 2017 година, 52,21 лева за месец октомври 2017 година, 12,51
лева за месец ноември 2017 година, 29,68 лева за месец декември 2017 година,
20,42 лева за месец януари 2018 година, 16,01 лева за месец февруари 2018
година, 32,35 лева за месец март 2018 година, 15,45 лева за месец април 2018
година, 46,62 лева за месец май 2018 година, 30,80 лева за месец юни 2018
година, 7,65 лева за месец юли 2018 година, 335 лева за месец януари 2021
година и 191,89 лева за месец февруари 2021 година (таблица № 4 от
експертизата) (лист 140 - 143).
Вещото лице е посочила в таблица № 5 (лист 143) какви са удържаните суми по
запорните съобщения, наложени върху трудовото възнаграждение на С.. Същите са в
общ размер на 1 053 лева, както следва: за март 2017 година – 55 лева, за април
2017 година – 55 лева, за май 2017 година – 55 лева, юни 2017 година – 55 лева,
за юли 2017 година – 55 лева, за август 2017 година – 55 лева, за септември 2017
година – 39 лева, за октомври 2017 година – 55 лева, за ноември 2017 година –
55 лева, за декември 2017 година – 55 лева, за януари 2018 година – 61 лева, за
февруари 2018 година – 61 лева, за март
2018 година – 61 лева, за април 2018 година – 61 лева, за август 2018 година –
26 лева, за септември 2018 година – 153 лева и за октомври 2018 година – 96
лева.
Вещото лице е отразила в таблица № 6 удържаните суми от сметката на С. по
изпълнителните дела, с които е наложен запор освен върху трудовите възнаграждения, също и върху суми в касата на затвора, внесени за лични
нужди (лист 144). Същите са в общ размер на 1 046,36 лева, като на
05.04.2017 година са удържани 75,76 лева, на 23.04.2020 година – 50 лева, на
20.08.2020 година – 296,71 лева, на 24.09.2020 година – 191,63 лева, на
13.10.2020 година – 192,63 лева, на 17.11.2020 година – 191,63 лева и на
14.01.2021 година – 48 лева.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Според чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
В конкретния случай, ищецът твърди, че са му нанесени неимуществени и
имуществени вреди от незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни
лица от ГДИН. Ответникът е със седалище София и съгласно чл. 12 ал. 2 ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието, ангажирано с прякото ръководство
и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите и
арестите, какъвто е и затворът в гр. Б., са нейни териториални служби (чл. 12
ал. 3 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия
и/или бездействия на администрацията на ареста и затвора и длъжностни лица в
системата на тези администрации, отговаря юридическото лице ГДИН.
Съдът счита за необходимо да разгледа поотделно двете претенции на ищеца С.
– в частта относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди
и в частта относно претенцията за обезщетение за нанесени имуществени вреди в
резултат на неправомерни парични преводи на собствените му парични средства по
запорните съобщения на ЧСИ през периода, в който С. е пребивавал в Б.ки затвор.
Тази необходимост е свързана с различната доказателствена тежест в процеса
относно твърденията за настъпването на имуществените и неимуществените вреди. Докато
за настъпването на неимуществените вреди е въведена законовата презумпция на
чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС, то доказването на имуществените вреди, обуславящо
основателността на тази част от иска, е обвързано с общите правила на
доказване, съдържащи се в нормите на чл. 153 – 155 от ГПК и всяка от страните
следва да докаже твърденията си при пълно насрещно доказване със средствата,
допустими в процеса.
1. Относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
За уважаване на предявеният иск – в тази му част, следва да бъде установено
кумулативното наличие на следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие
на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава
чл. 3 от закона, настъпила - в резултат на нарушението -неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по
силата на въведената с разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС оборима
презумпция и установена причинно – следствена връзка между тях.
Съответно, за да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да обори
презумпцията на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС с доказателствените средства, допустими
в процеса.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Според чл. 3 ал. 2 т. 2 - 3 от ЗИНЗС, за жестоко или нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни тези свои
задължения за него са настъпили вреди, изразяващи се в засягане на личността и
достойнството му и понасяне на страдания, поради това, че е принуден да живее в
силно ограничено пространство, да облекчава физиологичните си нужди в кофа,
намираща се в помещението, където спи, пред погледите на останалите затворници,
както и от обстоятелството, че през същия период на него му е препятстван
достъпа до адекватен санитарен възел и течаща вода.
Разпоредбата на чл. 3 и чл. 43 ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции
за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Тези разпоредби са действали през процесния период, заявен от ищеца, което е
основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказанието си лишаване от свобода.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(Европейската конвенция), която е ратифицирана от България през 1992 година и
съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното
право на страната, като има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от
Европейската конвенция, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 година и 2076 (LXII) от 13.05.1977 година, които нямат задължителна
сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва
да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека (решение от 10.02.2012 година по делото на Шахънов срещу
България), разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от
условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от
отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до
намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия
на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти
от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според
Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито
едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за това, че през периода 04.11.2016 – 29.09.2017 година не
e разполагал
с елементарни битови и хигиенни условия в помещенията, в които е изтърпявал
наказанието си - недостатъчно лично
пространство и пренаселеност на килиите и недостатъчно количество дневна
светлина, липса на възможност да удовлетворява физиологичните си нужди през
определена част от денонощието (предвид липсата на санитарни възли в
помещенията и използването на кофи за тази цел), неосигуряване на нормален
достъп до медицинско обслужване. За претърпените унижения и предизвиканото
душевно страдание, представляващи неимуществени вреди за останалата част от исковия
период (29.09.2017 – 19.02.2021 година) не е изложил конкретни доводи за
претърпени неимуществени вреди. Общо С. претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
От доказателствата по делото, от които се установяват битовите условия, при
които С. е изтърпявала наказанието си Б.ки затвор, съдът приема, че в случая е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника по
отношение на повечето от твърденията в исковата молба, защото органите, на
които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по
изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода (доживотен
затвор) са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве,
нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.
3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и
чл. 29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може
да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение.
В конкретния случай, за периода 04.11.2016 – 29.09.2017 година, според доказаните
факти се касае за нечовешко и унижаващо отношение към С. при изтърпяване на
наложеното му наказание. Няма данни и твърдения за подлагане на мъчения и на
жестоко отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на
упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното
им наказание. Визираният по-горе нормативен регламент на Конвенцията и
Конституцията на Република България подробно е развит в разпоредбите на чл.3,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС (в редакцията релевантна на процесния период).
Конкретно установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и
течаща вода водят до извода, че килиите, в които е бил настанен ищеца от
началото на ноември 2016 година до края на септември 2017 година, не отговарят
на посочените изисквания, тъй като за обитателите (в това число и за С.) е бил
препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода в продължение на част от
всяко денонощие и те - в разрез с всички нормални етични стандарти и човешко
отнасяне, са били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофи, които
се намират в същото помещение. От свидетелските показания и писмените
доказателства – справки от администрацията се установи, че в обитаваните
помещения всъщност са се осъществявали всички битови дейности, извършвани от
лишения от свобода ежедневно – в условия на изключителна пренаселеност. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишения от свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за неговото
здраве поради липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно
помещение, в което лишеният от свобода е длъжен да спи, да пребивава през деня и
нощно време, както и да облекчава физиологичните си нужди в кофа без наличието
на течаща вода, посредством която да се хигиенизират непосредствено след това.
Освен противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане следва
да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото
деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки
права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.
Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС,
само по себе си, представлява третиране, способно да породи у него физическо,
емоционално и морално страдание, каквито той твърди. Липсата на елементарен
битов стандарт свързан с принудата ищецът да облекчава физиологичните си нужди
в кофи в същото помещение, където спи и съхранява хранителните си продукти,
липсата през същия период на течаща вода в помещението, както и значителната
пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал С. (на моменти с лична площ
по - малка от 2,00 м² на човек) са от такова естество, че предизвикват във
всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца
страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за
него (в този смисъл решение от 02.02.2006 година на ЕСПЧ по делото Й. срещу
България; решение от 10.01.2012 година на ЕСПЧ по делото Ш. срещу България и
други).
Като се вземе предвид кумулативният ефект от тези установени по делото
неблагоприятни за ищеца условия в Б.ки затвор за периода ноември 2016 - септември
2017 година (включително), чието осъществяване пряко накърнява човешкото му
достойнство и само по себе си представлява унизително третиране и фактът, че
през времето, когато ищецът е имал достъп до санитарен възел и течаща вода,
този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството, че се осъществява само
за кратки периоди от деня, през които малкото на брой санитарни помещения не
могат да обслужат всички лишени от свобода, обитаващи етажа, в неподдържани в
хигиенно отношение тоалетни и бани, където топлата вода се пуска два пъти
седмично в кратък времеви отрязък, следва да се направи извода, че ищецът
действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
По делото са събрани достатъчно доказателства – справки и свидетелски
показания, от които се установява в кои помещения е пребивавал ищеца през
претендирания период, каква е площта им и средно колко лишени от свобода са
били настанени в тях, редом със С.. От данните в представената от ответника
справка може да се направи общ извод, че всеки от лишените от свобода през
периода ноември 2016 – септември 2017 година в групата на ищеца е разполагал с
площ, далеч под предвидените 4,00 м². която не съответства на минимално
изискуемите стандарти за обитаема площ на лишен от свобода.
Фактът относно пренаселеността на помещенията, в които е изтърпявано
наказанието, сам по себе си, също е достатъчен за да се направи извод, че
ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения и не е
осигурил на затворниците - и в частност на ищеца - минимално изискуемата
жилищна площ, съответстваща на човешките представи за свободно пространство,
необходимо на едно лице, което да обитава, извършвайки своите елементарни,
необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и
хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща
изискванията на ограниченията, които наказанието поставя, а се касае за
изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. По тези
съображения съдът счита, че липсата на достатъчно жилищна площ е произвела у
ищеца твърдените негативни емоционални преживявания, защото при всяко психично
здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което да му
позволява спокойно биологично съществуване би причинило описаните в исковата
молба нематериални вреди, които обосновават извод за наличие на унизително
отнасяне.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел И. – в
частта относно лошите битови условия в корпуса на Б.ки затвор за периода ноември
2016 – септември 2017 година, през който С. е изтърпявал наказанието си.
Показанията на свидетеля са еднопосочни, подробни и логически обосновани. Те
съответстват на писмените доказателства, събрани в хода на делото - за пренаселеност на помещенията, в които
лишените от свобода изтърпяват наказанията си през част от исковия период, за
липса на основни санитарно - битови удобства, свързани с поддържането на лична
хигиена и удовлетворяване на физиологичните нужди на затворниците.
Твърденията на ищеца за пренаселеност на помещенията, в които е
изтърпявал наказанието си „лишаване от
свобода“ през периода октомври 2017 – до края на процесния период, са
недоказани. От представената справка от ответника се установява, че през този
период ищецът е бил настанен в спални помещения, чиято приблизителна площ в квадратни
метра, спрямо броя на настанените в тях лица, показва, че на всеки лишен от
свобода е била осигурена площ от около 4,00 м² и не е налице твърдяното
нарушение на установените международни стандарти. На С. е била осигурена
възможност за денонощно използване на санитарен възел за удовлетворяване на
физиологичните си нужди, както и непрекъснат достъп до течаща вода – в
помещението, в което е пребивавал. Помещенията са били с достатъчна осветеност
и на лишените от свобода е била предоставена възможност за престой на открито.
Храненето е било извършвано в съответствие с определените норми за грамаж,
калорийност и качество, в съответни помещения, предназначени именно за тази
цел. В помещенията редовно е била извършвана дезинсекция и дератизация на
вредителите, като писмените доказателства в тази насока не бяха опровергани от
показанията на свидетеля.
Предвид характера на увреждането, както и естеството и степента на
претърпените морални страдания, при отчитане на кумулативното въздействие върху
лицето на условията, размера на престоя на ищеца в Затвора Б. - за периода ноември
2016 – септември 2017 година, съдът
счита, че справедливото обезщетение на ищеца – за неимуществени вреди - следва
да е в размер на 2 000 (две хиляди) лева, като в останалата част - до пълния
претендиран размер от 20000 лева обезщетение,
искът следва да се отхвърли.
2. Относно претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на незаконни удръжки на суми, получавани от ищеца за положен труд и
суми, преведени от трети лица.
Ищецът заявява имуществени вреди, претърпени от него в периода 08.02.2017 –
03.05.2018 година поради пълната удръжка на привежданите му в затвора суми,
извършена по запори, наложени от ЧСИ в нарушение на чл. 446 от ГПК. Заявява, че
поради незаконното отнемане на средства е бил принуден да извършва услуги на
други лишени от свобода, за да се сдобие с някои „крайно необходими неща“, без
да сочи какви точно са тези вещи. Твърди, че цените в затворническата лафка са
били неоснователно завишени, а храната недостатъчна, а по тази причина, нерядко,
лишените от свобода са извършвали нарушения на вътрешния ред. За претендираните
вреди, определени от него като „имуществени“, С. иска обезщетение в размер на
10 000 (десет хиляди) лева.
От събраните доказателства по делото и от заключението на назначеното вещо
лице се установява, че на ищеца действително са били удържани суми от ответната
администрация - по наложени запори от ЧСИ, както върху парични преводи,
получени от трети лица, така и върху възнаграждението, което С. е получавал за
извършена от него работа по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“.
В тази си част исковата молба е неоснователна.
Съгласно чл. 78 от ЗИНЗС, за всяка работа извън доброволния неплатен труд и
дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават
определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за
изработеното. Частта от възнаграждението по ал. 1 се определя със заповед на
министъра на правосъдието. На лишените от свобода могат да се правят удръжки
съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се
възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за
издръжка.
Според нормата на чл. 57 ал. 1 от ППЗИНЗС, удръжките по член 78, ал. 3
ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от Гражданско-процесуалния кодекс върху
цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази
негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на
лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.
В разпоредбата на чл. 446 ал. 1 от ГПК
е предвидено, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или
върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто
размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само: 1. ако
осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца,
и една пета, ако е с деца, които то издържа; 2. ако осъденото лице получава от
300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е
с деца, които то издържа; 3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв.
месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то
издържа; 4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над
600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то
издържа.
Получаваното
от ищеца възнаграждение за работата, която той е полагал в Б.ки затвор, не попада под изрично
предвидените изключения. Същото не е трудово възнаграждение. С. е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ и не се е намирал в трудово правоотношение,
съответно – получавал е възнаграждение за работа, но не е получавал трудово възнаграждение.
|
|
|
|
|
В
случая не е налице трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда, доколкото в ЗИНЗС е предвидено,
че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел поправяне на
осъдените лица и тяхното ресоциализиране. Също така полагането на труд от
лишените от свобода се извършва не само за да получат възнаграждение, а има и
други изрично предвидени последици, различни от тези присъщи на едно трудово
правоотношение - така например при изчисляване срока на изтърпяното наказание
два работни дни се смятат за три дни лишаване от свобода, строгият режим може
да бъде заменен с общ при добро поведение и положително отношение към труда и
обучението не по-малко от два месеца, след като непълнолетният е бил поставен
на строг режим.
В допълнение следва да се посочи, че законодателят е предвидил определен
доход като несеквестируем, за да се гарантира възможността на лицето да
задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло. В чл. 84, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС
изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1. безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите; 2. непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на
денонощие; 3. самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални
принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4. здравно
осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода
са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на
правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с
характера на извършената работа. С оглед така предвидените права на лишените от
свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за
задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди.
След като сумите, които ищецът е получавал за полагания от него труд в
Затвора в град Б., не попадат в изрично предвидените от законодателя
изключения, няма пречка върху тях да бъде наложен запор и те да служат за
погасяване на установените частноправни задължения на лицето, както правилно е
приела ответната администрация, изпълнявайки разпорежданията по запорните
съобщения на ЧСИ. Законосъобразни са и удръжките, извършвани до размера на
паричните суми, получени от С. като преводи от трети лица - за покриване на
личните му нужди. Тези суми също не попадат в ограниченията (несеквестируемостта),
наложени от закона и с превеждането им към ЧСИ не е допуснато никакво нарушение
на приложимото право.
Що се отнася до претенцията на ищеца за осъждане на ответника за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди от високи (непазарни) цени на
лавката на затвора, настоящият съдебен състав приема, че в тази си част искът е
неоснователен тъй като регулирането на цените в затворническата лавка не се
извършва от ГДИН, а от друг правен субект – държавно предприятие „Фонд „З. Д.““,
поради което ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря
юридически за евентуално претърпени имуществени вреди от ищеца.
В тази си част исковата молба на Ж.С. е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Съгласно чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
С оглед на цитираната разпоредба, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 10 лева, представляваща заплатена държавна такса – за разглеждане на
спора по същество (лист 12). По делото са представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 200 лева (лист 121), както
и на възнаграждение на вещото лице в общ размер 195 лева (лист 134 и 209). Общо
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер 405 (четиристотин и
пет) лева.
С оглед на изложеното, на основание чл. 203 ал. 2 от АПК във връзка с § 1
от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, и във връзка с чл. 286 ал. 3 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” –
юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище град София, да
заплати на Ж.Д.С. с ЕГН ********** и
адрес ***, сумата от 2000 (две хиляди) лева – обезщетение за неимуществени
вреди.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Ж.Д.С. с ЕГН ********** против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в останалата ѝ част за
претендираното обезщетение за неимуществени вреди – над 2000 (две хиляди) лева
до общо претендираната сума от 20 000 (двадесет хиляди) лева.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Ж.Д.С. с ЕГН ********** против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в частта за претендираното
обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да
заплати на Ж.Д.С. с ЕГН ********** сумата от 405 (четиристотин и пет) лева –
разноски по делото.
Решението може да се обжалва или протестира пред тричленен състав на
Административен съд – Б. в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: