Решение по дело №10493/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 07.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

МИЛЕН ЕВТИМОВ

 

при секретаря Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр. дело № 10493 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц.Р.Р. срещу решението от 28.04.2020 г., поправено с решение от 31.07.2020 г., по гр.д. № 49334/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частта, в която е заместено съгласието на въззивника за пътувания на детето му Д.Ц.Р.до САЩ и до държавите-членки на Европейския съюз, включително Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се разреши на детето Д.да пътува, придружавано от двамата си родители или от въззиваемата страна и лице, посочено от въззивника, за срок от 2 години, само до държавите-членки на Европейския съюз, за период от не повече от 7 дни на всяко пътуване.

Въззиваемата страна Л.С.С. оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната част да се потвърди.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и е допустим в обжалваната част.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С решението от 28.04.2020 г., поправено с решение от 31.07.2020 г., по гр.д. № 49334/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, е заместено съгласието на бащата Ц.Р.Р. за пътувания на детето Д.Ц. Р., придружавано от майката Л.С.С. и само със съгласието на майката, в държавите членки на Европейския съюз, вкл. Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия – за срок от две години, считано от влизане в сила на съдебното решение, без ограничения на броя на отделните пътувания на година, но с обща продължителност до 30 дни годишно, и в САЩ – за срок от две години, считано от влизане в сила на съдебното решение, без ограничения на броя на отделните пътувания на година, но с обща продължителност до 45 дни годишно, както и е заместено съгласието на бащата за издаването на паспорт или друг равнозначен документ на детето Д.Ц.Р.по реда на ЗБЛД, само със съгласието на майката.

Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2 от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем (т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС).

Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция. В отговора на исковата молба въззивникът-ответник е признал, че цялото семейство на въззиваемата страна-ищца (майка, втори баща, сестри) живеят трайно и работят в САЩ, че майката заедно с детето Д.Ц.Р.няколко пъти са посещавали роднините си в САЩ и други страни по света (Франция, ОАЕ, Аржентина), както и че по време на тези пътувания детето се е чувствало добре и че добре са се отразили на неговото емоционално и психофизично развитие тези пътувания. От друга страна, в социалните доклади на ДСП Красно село, представени пред първата и пред въззивната инстанция, са направени изводи, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, че в интерес на детето е да поддържа връзка с всичките си близки роднини – да познава и да контактува с роднините си, както по майчина, така и по бащина линия, и че няма установена причина, която да сочи, че не е в интерес на детето да пътува до САЩ и Европа с майка си, ако това е съобразено с режима му на отглеждане и учебната му ангажираност и няма да наруши контактите с бащата. Самата Д.Ц.Р.е заявила пред социалните работници, че обича да пътува с майка си и с баща си.

Предвид предишните пътувания на детето в чужбина (при които то се е чувствало добре), наличието на роднини на детето в САЩ и желанията на детето и на майката (при която детето живее) да пътуват, въззивният съд, също както първоинстанционният съд, намира, че е в интерес на Д.Ц.Р.да пътува в държавите членки на Европейския съюз, вкл. Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, и в САЩ. В случай че въззиваемата страна незаконно задържи детето в тези държави в нарушение на определеното от първоинстанционния съд време на пътуванията (което време няма да наруши режима на отглеждане, учебната ангажираност и контактите на малолетната с бащата й), детето подлежи на незабавно връщане в Република България по силата на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., тъй като България и посочените държави са страни по Конвенцията. Обжалваното решение е постановено изцяло в съответствие с изискванията на  т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС. Следва да се посочи, че въззивникът без уважителни причини не се е явил за изслушването му в нито една от двете инстанции, а за реализиране на пътуванията, поискани от лицето в жалбата, не е необходима съдебната намеса.

С оглед на изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА решението от 28.04.2020 г., поправено с решение от 31.07.2020 г., по гр.д. № 49334/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139 състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.