Решение по дело №237/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „****“ ЕАД срещу решение № 139 от 02.04.2025 година, постановено по АНД № 65/2025 година по описа на Районен съд Перник, с което е изменено наказателно постановление /НП/ № **** от 30.12.2024 година, издадено от **** на РИОСВ – [област], с което на касатора, на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 28 000 лева за нарушение на чл. 123в, т. 2 във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, като размерът на имуществената санкция е намален от 28 000 лева на 15 000 лева.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска съда да отмени оспорения съдебен акт и да отмени НП.

В проведеното съдебно заседание на 18.06.2025 година касаторът редовно призован се представлява от юрисконсулт С. С., който поддържа жалбата и пледира същата да се уважи, като се отмени обжалванотото решение и вместо него се постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание на 18.06.2025 година, ответникът по касационната жалба – **** на РИОСВ [област], редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г., която оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В проведено съдебно заседание на 18.06.2025 година представителят на Окръжна прокуратура Перник предлага оспорваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и взе предвид становищата на страните, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само по отношение на изложените в жалбата доводи, като служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните:

За да постанови решението си, Районен съд Перник е събрал като доказателства по делото показанията на актосъставителя С. Г. и показанията на свидетеля по акта Л. Д., както и писмените доказателства, представени с административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички необходими реквизити според чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, без при съставянето им да са допуснати съществени процесуални нарушения. От материална страна съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение на чл. 123в, т. 2 ЗООС, като в случая се касае за обективна безвиновна отговорност на юридическото лице. Приел е също, че наложената санкция не е съобразена с чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е изменил размера на имуществената санкция като го е намалил от 28 000 лева на 15 000 лева.

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства. Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд по следните съображения:

Съгласно чл. 123в, т. 2 ЗООС операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Според § 1, т. 39 от ДР на ЗООС "комплексно разрешително" е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. В случая като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че не е изпълнено Условие 9.1.3 и Условия 9.1.7 от Комплексно разрешително № **** г., актуализирано с решение № ****/2021 г. издадено от изпълнителния директор на ИАОС, а именно да се овлажняват всички участъци от площадката, които са източници на неорганизирани емисии на прах и да предприемат всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества. Констатирано е, че на 10.06.2024 година на прощадката на сгуроотвал „****, находящ се в [жк], стопанисвана от „****“ЕООД, предназначена за временно съхранение на производствени отпадъци от дейността на ТЕЦ „****“ се складират прахообразни вещества – сгуропепелна маса. При складирането на тези отпадъци не са предприети мерки, включващи овлажняване на участъци от площадката за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества, което е довело до повдигане на сгуропепелна маса и до образуване на неорганизирани емисии. При извършената на място проверка не е установена техника /булдозери, багери, цистерни/, нито работници, които да осъществяват дейности на територията на сгуроотвала.

Контролните органи и АНО в съответствие с изискванията на закона са извършили и дължимото описание на нарушението от гледна точка и на другите съставомерни елементи от обективна страна – изпълнително деяние /неизпълнение на изискванията на чл. 123в, т. 2 ЗООС във връзка с неизпълнение на условията в комплексното разрешително/. В съставения АУАН е посочено място на извършване /площадката на сгуроотвала, стопанисвана от „*****“ЕАД/, дата на извършване, начин на извършване и обстоятелствата, при които е осъществено нарушението. Релевантните факти са описани в точна и ясна последователност, отнесени са правилно към съответната материалноправна норма – чл. 123в, т. 2 ЗООС и са подведени към относимата санкционна разпоредба – чл. 164, ал. 1 ЗООС. Чрез даденото описание на административното нарушение е очертана по безспорен начин рамката на обвинението и е доведена до знанието на настоящия касатор фактическата обстановка за вмененото му административно нарушение. Правото на защита не е нарушено, тъй като словесното описание на нарушението съответства на правната [жк], което безусловно разкрива волята на наказващия орган и дава възможност на санкционирания субект да разбере повдигнатото обвинение. Поради гореизложеното доводите на касатора за незаконосъобразно съставен АУАН не се споделят.

Възражението на касатора за липса на посочена дата на нарушението или период на извършване на нарушението е неоснователно. От приобщените по административнонаказателната преписка, както и във въззивното производство доказателства, безспорно се установява, че именно на дата – 10.06.2024 година, е извършено вмененото на дружеството нарушение. Видно и от АУАН, и от НП изрично е посочена именно тази дата на извършване на нарушението.

Противно на довода в жалбата, настоящият състав намира, че не е налице нарушение и на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Това е така защото наказателното постановление е издадено след надлежна проверка на събраните и изготвени документи. Следва да се посочи, че длъжностните лица са извършили на 10.06.2024 година проверка на съоръжението на дружеството касатор въз основа на сигнал за запрашаване. Проверката е извършена в присъствие на представител на дружеството. Съответно АУАН е съставен от същите длъжностни лица извършили проверката, в присъствието на представител на дружеството. АУАН е предявен и връчен. Възражения срещу повдигнатото обвинение не са депозирани. С оглед горното не може да се приеме, че има нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Противно на довода в жалбата, настоящия състав приема, че нарушението е доказано. Фактическият състав на нарушението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС е изпълнен. На конкретната дата касаторът не е изпълнил Условие 9.1.3 и Условия 9.1.7 от Комплексно разрешително, актуализирано с решение № ****/2021 г. издадено от изп. директор на ИАОС, тъй като не е овлажнил всички участъци от площадката – клетка 1 и клетка 2, които са източници на неорганизирани емисии на прах и не е предприел всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества. Площадката е силно изсушена, като от повърхността се повдига прах, която образува пълна пелена и запрашава територията около и извън сгуроотвала. Плътните облаци прах запрашават района и жилищните квартали „****“ и „****“. На площадката липсва техника /булдозери, цистерни, гондоли и др./, както и липсват работници, които да осъществяват дейности по оросяване и не се извършват дейности по овлажняване. Така описано нарушението по никакъв начин не е ограничило правото на защита на наказаното лице да бъде запознато както с приетите за осъществили се факти, така и с конкретното неизпълнение на конкретно задължение и откъде произтича същото. Нито в хода на административно наказателното производство, нито при въззивното обжалване са ангажирани доказателства, които да разколебаят установеното нарушение. Поради горното доводите на касатора са напълно неоснователни.

Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон. Безспорно по делото е установено, че на 10.06.2024 година касатора не е изпълнил Условие 9.1.3 и Условия 9.1.7 от Комплексно разрешително, актуализирано с решение № ****2021 г. издадено от изп. директор на ИАОС, за което на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС е ангажирана административно наказателната му отговорност. Изводите на районния съд довели до намаляване размера на наложената имуществена санкция се споделят, като при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК се препраща към тях без да е необходимо същите да бъдат повторно излагани и преповтаряни.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че обжалваният съдебен акт е правилен. При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци, свързани с неговата валидност и допустимост, а решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.

Относно разноските:

При този изход на спора ответникът има право на разноски. Претенция за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в минимален размер е заявена своевременно. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 80.00 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. решение № 139 от 02.04.2025 година, постановено по АНД № 65/2025 година по описа на Районен съд Перник.

ОСЪЖДА „*****“ АД, представлявана от изпълнителния директор Б. Б., с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността [населено място], [жк], ТЕЦ“****“ да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите [област], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], съдебни разноски в размер на 80.00 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.