№ 123
гр. Варна, 09.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:И. Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от И. Владова Въззивно гражданско дело №
20243100502528 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 61878/31.07.2024г.
по регистратурата на РС-Варна, подадена от ********** срещу Решение №
2369/21.06.2024г. постановено по гр.д. № 13341/2022г. по описа на РС-Варна, изменено по
реда на чл.248 от ГПК с Определение № 11932/22.10.2024г. В ЧАСТТА, с която на
основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на И. Л. А.,
ЕГН ********** сумата от 25000 лева – частичен иск от претенция в пълен размер на
59347,76 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на размера
на неполучената от ищеца основна заплата, в размер на 1465 лева месечно, за периода от
03.04.2019г. 10.06.2022г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.10.2022г. до окончателното изплащане, на основание
чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ; сумата от 1300 лева – частичен иск от претенция в пълен размер
на 10729 лева – лихва за забава, начислена за периода от 05.10.2019г. до 04.10.2022г., както и
сумата от 3580,98 лева – съдебно-деловодни разноски дължими на ищеца, на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Въззивникът - **********, чрез процесуалния си представител заявявa становище за
недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната му част, а в евентуалност –
за неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и
необоснованост.
Поддържа възраженията, че главната искова претенция е насочена срещу ******* на
Р.България като ответник, който не притежава пасивна процесуална легитимация. Твърди, че
националната ни уредба не предвижда възможност за ангажиране на отговорността на
******* във връзка със законодателната му дейност, която отделно от това не подлежи и на
съдебен контрол от общите съдилища. Излага, че ******* не е процесуален субституент на
държавата по реда на ЗОДОВ и не е сред определените в чл.7, ал.1 от ЗОДОВ ответници, а
1
чл.2в от ЗОДОВ урежда единствено редът за разглеждане на исковете срещу държавата за
вреди от нарушение на правото на Европейския съюз.
Излага също, че ищецът И. А. не е обжалвал Заповед № 6544/02.04.2019г. на
директора на Агенция „Митници“, с която е прекратено служебното му правоотношение,
което е довело до влизането й в сила и е обусловило законност на уволнението. Посочва, че е
налице нарочна и специална регламентация на последиците от незаконното уволнение на
държавен служител – тази по чл.104, ал.1 от ЗДСл., изразяваща се във възможност да се
получи обезщетение за времето, през което държавният служител не е бил на работа поради
уволнението, но за не повече от 6 месеца, поради което е неприложим общият искове ред на
ЗОДОВ за обезвреда на причинени вреди. В тази връзка се позовава и на чл.8, ал.3 от
ЗОДОВ, според който отговорността на държавата за вреди по реда на ЗОДОВ възниква
тогава, когато за нейното реализиране няма друг установен ред, a в случая счита, че
приложим е редът на чл.104 от ЗДСл. На това основание счита постановеното срещу
******* решение за недопустимо.
При извод за допустимост на съдебното решение се правят възражения за
неправилността му. Излага, че нормата на чл.2в от ЗОДОВ, вр.чл.4 §3 от ДЕС няма директен
ефект за частноправните субекти и не поражда за тях право на позоваване пред съд.
Посочва, че в обжалваното решение не са изследвани всички елементи от фактическия
състав на извъндоговорната отговорност на държавата, чрез процесуалния й субституент за
причинени вреди в следствие на нарушение на правото на ЕС, а именно наличие на
нарушена правна норма на ЕС, с която се предоставят права на частноправни субекти,
нарушение, което да е достатъчно съществено и наличие на пряка причинно-следствена
връзка между нарушението и настъпилата вреда. Счита също, че вредата не е доказана по
основание и размер. Позовава се на липса на извършен анализ на факта на влизане в сила на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, както и на
недоказаността на наличието на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
вредата, което е възложено в негова тежест. Посочва, че настъпването на претърпените от
ищеца неимуществени вреди е опосредено от собственото му поведение на бездействие
изразяващо се в неподлагане на съдебен контрол на заповедта за уволнение и
непотърсването на работа в процесния период от 03.04.2019г. до 10.06.2022г., при липса на
законова пречка за това. На това основание счита за приложима нормата на чл.5, ал.1 от
ЗОДОВ, според която държавата се освобождава от задължението да заплати обезщетение,
когато резултатът е причинен от поведението на субекта. Посочва се също, че задължение да
прецени приоритетността на общностното право пред националното, което му противоречи,
е имал и самия работодател – директорът на дирекция „Митници“, както и че ******* е
създало достатъчно правила, които да гарантират „върховенството“ на правото на ЕС. Като
аргумент за неправилност на обжалваното решение се посочва още липсата на надлежна
преценка по критерия „достатъчна същественост“ на извършеното нарушение, като за такова
следва да се счита нарушение извършено въпреки постановяване на решение, установяващо
твърдяното неизпълнение на задължение; нарушение след преюдициално запитване или
2
трайно установена практика на СЕС в съответната област. Прави се възражение и за
неприложимост на ХОПЕС. Моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да
бъде отменено, а предявените срещу ******* на Р.България искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – И. Л. А., чрез процесуалния му представител. Заявява становище за
допустимост, но неоснователност на същата поради правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Поддържа изразеното становище за наличието на пасивна
процесуална легитимация на ответника по главния иск – ******* на Р.България, която
произтича от чл.7 от ЗОДОВ, а именно онези органи, от чиито незаконни актове, действия и
бездействия са причинени вредите, а самата отговорност на държавата, действаща чрез
органите си, произтича от чл.4, § 3 от ДЕС, който възлага на държавите членки да вземат
всички общи или специални мерки необходими за гарантиране изпълнението на
задълженията произтичащи от договори или актове на институциите на Съюза. Посочва, че
процесуалната легитимация на ******* като ответник по искове за вреди от нарушено право
на ЕС е потвърдено и в практиката на ВКС. Възразява срещу съждението на въззивника във
въззивната жалба, че обезщетението на ищеца следва да бъде съизмерено с обезщетението за
принудителна безработица /чл.104, ал.1 от ЗДСл./. Посочва, че увреждането на ищеца, от
което се претендират вреди по делото, е последица от незаконосъобразната законотворческа
дейност на ******* допуснала уволнението му в противоречие на защитените от
общностното право ценности /изменението на чл.10, ал.1 от ЗМ/, а не от
незаконосъобразността на самото уволнение, което е различен юридически факт. На това
основание счита за недопустимо прилагането по аналогия на последиците от незаконното
прекратяване на служебното правоотношение на ищеца към вредите от нарушение на
общностното право. Възразява се и срещу заявеното във въззивната жалба становище за
неприложимост на ХОПЕС и договорите по отношение на държавните служители.
Счита, че съдът правилно е установил фактите по спора, намерил ги е за доказани
съобразно събраните по делото доказателства и основателно е уважил предявеният главен
иск. Позовава се на доказано нарушение на правото на ЕС, с което се гарантира свободното
движение на работници в рамките на Европейския съюз, както и правото на всички
работници да осъществяват дейност по свой избор в Съюза, извършено от ответника –
******* с приемането на изменението на чл.10, ал.1 от ЗМ послужило като основание за
уволнението на ищеца. Поради това, че е налице нарушаване на основно право на
работниците и служителите, нарушението е съществено такова и се явява в причинно-
следствена връзка с претърпените от ищеца имуществени вреди. Поради доказаност на
всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма, включително
размера на претендираното обезщетение съобразено със заключението на проведената
ССчЕ, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено.
Поддържа се становище и за допустимост на евентуалния иск по чл.7 от
3
Конституцията на Р.България предявен срещу Държавата, предвиждащ отговорност на
държавата, а не на отделни нейни органи и длъжностни лица.Изложени са аргументи за
основателността му, предвид наличието на доказано основание за ангажиране отговорността
на държавата за обезщетяване на вредите от незаконната дейност на НС, изразена в
приемането на закон, обявен за противоконституционен с решение на КС. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
Становище по въззивната жалба на ******* на Р.България е депозирано и от
Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез процесуалния му представител.
Счита формираните от първоинстанционния съд изводи за основателност на предявените
срещу ******* на Р.България, в качеството му на процесуален субституент на държавата
искове, за правилни, законосъобразни и в съответствие със съдебната практика. Посочва, че
именно ******* е органът, от чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени
вредите /чл.7 ЗОДОВ/, тъй като то носи отговорността за съответствието на приетите закони
с правото на ЕС и другите международни договори ратифицирани и действащи по
отношение на Р.България. Поддържа заявеното становище за неоснователност на
предявените срещу Държавата евентуални искове, както и заявеното възражение за
погасяването на вземанията на ищеца по давност. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна – Прокуратурата на Р.България не е изразила становище по
въззивната жалба.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията
по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 61878/31.07.2024г. по
регистратурата на РС-Варна, подадена от ********** срещу Решение № 2369/21.06.2024г.
постановено по гр.д. № 13341/2022г. по описа на РС-Варна, изменено по реда на чл.248 от
ГПК с Определение № 11932/22.10.2024г. В ЧАСТТА, с която на основание чл.2в, ал.1, т.1
от ЗОДОВ жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на И. Л. А., ЕГН ********** сумата от
25000 лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 59347,76 лева, представляваща
4
обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на размера на неполучената от ищеца
основна заплата, в размер на 1465 лева месечно, за периода от 03.04.2019г. 10.06.2022г.
включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 05.10.2022г. до окончателното изплащане, на основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ;
сумата от 1300 лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 10729 лева – лихва за
забава, начислена за периода от 05.10.2019г. до 04.10.2022г., както и сумата от 3580,98 лева –
съдебно-деловодни разноски дължими на ищеца, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2528/2024г. по описа на ВОС за разглеждане
в открито съдебно заседание на 29.01.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а
на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор и становището на
Държавата от 04.12.2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5