Решение по дело №761/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Образувано е по жалба от „Е**“ ***, ЕИК ***, със седалища и адрес на управление: гр. Варна, ул. „О. С“ № 56, подадена чрез адв. Ж., срещу Решение рег. № 32-70862/22.02.2023 г. към 3 бр. митнически декларации MRN: 19BG002002015170R9 от 09.09.2019 г., 19BG002002015782R5 от 17.09.2019 г. и 19BG002002016225R2 от 25.09.2019 г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна, с което е отказано приемане на митническата стойност на декларираните стоки по процесните декларации, определени са митнически стойности на внесените от „Е**“ *** стоки по същите декларации; разпоредена е корекция на митническите декларации относно процесните стоки в конкретно описани клетки, и са установени нови задължения по декларациите за мито и ДДС; както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания, като са установени за досъбиране мито в общ размер на 358,67 лв., ведно с лихва за забава на осн.чл.114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) №952/2013г вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, и за ДДС в общ размер на 789,06 лева.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му с материалния закон. Твърди се, че определената нова митническа стойност на автомобилите е по реда на чл. 70 във връзка с чл. 71 от Митническия кодекс /МК/ и оспореният административен акт е издаден с грешно правно основание – чл. 74, § 3 от МК, което само по себе си е основание за отмяна на решението, тъй като има приета договорна стойност, коригирана по реда на чл. 71 от МК и ответникът не е имал право да преминава към следващите методи за определяне. Оспорват прибавените транспортни разходи за процесните стоки от САЩ до Грузия, като сочат, че те не са част от договорната стойност на внасяните стоки и няма основание да бъдат прибавяни към митническата стойност. Твърдят, че е неприложим чл. 74, § 3 от МК за добавяне на транспортните разходи към договорната стойност на стоките, тъй като в разпоредбата не е предвидена такава възможност. Излагат се доводи, че жалбоподателят не участва в предходната продажба на стоките между продавача в САЩ и купувача в Грузия, за да се добавят в митническата стойност разходите за транспорт от САЩ до Грузия. Тези разходи не са част от договорната стойност между грузинския продавач и българското дружество. Оспорват данните от интернет сайта, тъй като в него изрично е посочено, че притежателят му не носи отговорност за верността на данните посочени в него. Сочат, че данни от интернет страници не могат да служат като основание за неприемане на митническа стойност. Излагат се твърдения, че има вносове, които могат да бъдат анализирани като сходни стоки или такива по чл. 74, § 2, буква „в“ от МК – най – голямото сборно количество, внесено на територията на ЕС. В заключение се излагат доводи за това, че митническите органи не са приложили последователно вторичните методи за определяне на митническа стойност, а направо са преминали към прилагането на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС)№ 952/2013. Молят оспореният акт да бъде отменен и да им се присъдят сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли за отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените разноски.

Ответната страна – Директорът на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата, намира я за неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността на оспореното решение с оглед доводите в жалбата и разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване акт, от лице с правен интерес – адресат на акта, и пред надлежния съд, поради което се явява допустима за разглеждане.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение рег. № 32-70862/22.02.2023 г. към 3 бр. митнически декларации MRN: 19BG002002015170R9 от 09.09.2019 г., 19BG002002015782R5 от 17.09.2019 г. и 19BG002002016225R2 от 25.09.2019 г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна.

На основание чл. 48 във връзка с чл. чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) №952/2013 и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците е извършена проверка в рамките на последващия контрол на „Е.-СМ“ *** с ЕИК ***. Проверката е възложена със Заповед за възлагане №ЗТД-2000-427(32-309224)/30.09.2021 г., спряна със Заповед №ЗТД- 2000-580(32-382617)/29.11.2021г., възобновена със Заповед №ЗТД-2000-171(32- 93857)/22.03.2022 г., продължена със Заповед №ЗТД-2000-172(32-93868)/22.03.2022 г., издадени от директора на ТД Митница Варна. Обхватът и предметът на проверката са установяване законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставяне на стоките под митнически режим, прилагането на мерките на търговската политика в ЕС, както и задължението му за заплащане и обезпечаване на публичните държавни вземания за стоките под съответния режим за периода от 01.10.2018 г. до 27.09.2021 година. Резултатите от проверката са обективирани в Доклад №BG002000/1/10/07.06.2022 г. (peг. №32-186276/07.06.2022 г. – от л. 12 до л. 40 от преписката).

Видно от съдържанието на доклада, през проверявания период „Е.-СМ“ *** е декларирало за поставяне под митнически режим „допускане за свободно обращение“ употребявани и катастрофирали леки автомобили с деклариран произход предимно от САЩ. В митническите декларации като държава на изпращане е посочена Грузия /GE/, а като изпращач на стоките е декларирано физическо лице D.M, а в един случай – G.D. Декларираният метод за определяне на митническата стойност на стоките е договорната стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013. За документиране продажбата на внасяните стоки /автомобили/, към митническите декларации са приложени документи с надпис „INVOICE“ с вписано име D.M (G.D в един случай), Batumi, Georgia и дата. В хода на проверката органите на митническата администрация са установили, че в представените документи с надпис „INVOICE“ липсват основни реквизити като номер на документ, издател, получател, условие на доставка, начин на плащане, идентификационни данни на страните - ЕИК, ЕГН и/или друг идентификационен номер на физическо лице, адрес на продавача и др.

Според обясненията на управителя на проверяваното дружество, автомобилите се заплащани в брой на продавача, като паричните средства са предавани в Грузия от техни колеги, пътуващи често от България до Грузия.

Установено е също, че за по-голямата част от внесените автомобили е налична информация в интернет сайтове https://en.bidfax.info и https://bid.cars за аукциони в САЩ, на които същите автомобили (съответстващи по VIN, марка, модел, година на производство) са били продадени на значително по-високи цени, отколкото са декларираните, като продажбите са осъществени обикновено 2-3 месеца преди датата на декларирането за внос на тези автомобили в България. При проверка в посочените интернет сайтове митническите органи са установили продажни цени на същите автомобили по критерий на търсене номер на шаси (VIN), който номер е уникален за всеки автомобил и еднозначно го идентифицира. Колите и митническите декларации, с които са внесени в страната, както и цената при продажбата им на аукциона в САЩ и датата на провеждане на аукциона, са описани по индивидуализиращи ги белези в следната таблица:

Въз основа анализа на данните от горната таблица органите на митническата администрация са достигнали до извод, че декларираните от проверяваното дружество цени на автомобилите при вноса им за свободно обращение в България са значително по-ниски (осреднено около 2,9 пъти) от цените, на които същите автомобили са били продадени на аукциони в САЩ. Това е дало основание да се появят съмнения относно достоверността на декларираните от „Е.-СМ“ *** стойности на внасяните употребявани и катастрофирали автомобили.

В оспореното решение ответникът е посочил кои са конкретните причини, констатирани в хода на последващия контрол, които представляват основателно съмнение и са основание да се приеме, че внесените от дружеството автомобили не са закупени на посочените в депозираните пред митническата администрация цени. Те са следните:

• Липсва търговска документация - договори, заявки, кореспонденция или какъвто и да е друг документ, удостоверяващ договарянето на покупко-продажбата на автомобилите;
• Липсват платежни документи за извършване на плащания за покупката на внесените употребявани и катастрофирали автомобили;
• Физическото лице D.M не фигурира като доставчик в счетоводната отчетност на проверяваното лице „Е.-СМ“ ***;
• Счетоводното отразяване на доставките се осъществява чрез дебитирането на сметка 304-Стоки срещу кредитирането на сметка 501-Каса в левове на база на митническите декларации, а представените при вноса документи „INVOICE“ не са отразени в счетоводната отчетност на „Е.-СМ“ ***;
• Получена е информация от Грузинската митническа администрация за 34 автомобила, видно от която 33 от тях са поставени под режим „Транзит“ и само 1 автомобил е реекспортиран. За реекспортираният автомобил Грузинската митническа администрация е предоставила Нотариален договор от 23.08.2019 г. за покупко- продажба между „Е.-СМ“ *** /купувач/, действащ чрез пълномощника си Д.М и Д. Х /продавач/. За транзитираните автомобили Грузинската митническа администрация е предоставила съобщения /notifications/, в които е посочено лицето „Е.-СМ“ *** с ЕИК ********* с представител/пълномощник Д.М за дължими такси към Грузинската служба по приходите, Митнически департамент, включваща и такса за външен транзит;
• В получените от грузинската митническа администрация документи се съдържат четири броя коносаменти за превоз на 4 автомобила от САЩ до Грузия. В полето описание на стоките в четирите коносамента е посочено следното:

Коносамент №	Контейнер	Описание
EBKG00242568	CCNU2214563	2013 NISSAN Leaf VIN: 1N4AZ0CP6DC408712 Dato Khakhva /61007001204
EBKG00289076	CXDU2065104	2013 TOYOTA Scion VIN: JF1ZNAA15D1728439 Elit SM OOD/ *********
EBKG00368441	TGHU9600338	2016 SUBARU CROSSTREK VIN: JF2GPANC6GH336882 Elit SM OOD / *********
**********	TGCU5065560	2016 SUBARU CROSSTREK VIN: JF2GPABC3G8283224 Elit SM OOD / *********

От анализа на горните коносаменти е установено, че за автомобил с VIN: 1N4AZ0CP6DC408712 в документите, получени от грузинската митническа администрация, има приложен Нотариален договор от 23.08.2019 г. за покупко-продажба между „Е.-СМ“ *** /купувач/ и Dato Khakhva /продавач/. Изложеното е възприето от митническите органи като основание да се приеме, че D. K, вписан в описанието на коносамент № EBKG00242568, е собственик на автомобила, превозван от САЩ до Грузия. Аналогично - вписването на името и ЕИК на „Е**“ *** в описанието на коносаменти EBKG00289076, EBKG00368441 и ********** може да обоснове извод, че автомобили с VIN: JF1ZNAA15D1728439, JF2GPANC6GH336882 и JF2GPABC3G8283224, превозвани от САЩ до Грузия, са предназначени именно за проверяваното дружество. Това обстоятелство е породило съмнения в контролните органи, че още при натоварване на съответните автомобили в САЩ същите са били предназначени за „Е.-СМ“ ***;

• Представеният от грузинската администрация Нотариален договор от 23.08.2019 г. за покупко-продажба между „Е.-СМ“ *** /купувач/, действащ чрез пълномощника си Д.М и Д. Х /продавач/ се отнася до покупко- продажбата на автомобил с VIN 1N4AZ0CP6DC408712, който е внесен от „Елит- СМ“ *** в България с митническа декларация с MRN 19BG002002015782R5/17.09.2019 - стока №1. Съобразено е, че към митническата декларация вносителят е приложил документ INVOICE/ 20-08-2019 с вписано име D.M, който документ е представен като фактура (код N380 в ЕД 2/3 на митническата декларация), удостоверяваща покупката на стоката. Така според административния орган чисто хронологично посочените документи сочат, че на 20.08.2019 г. D.M продава на „Е.-СМ“ *** автомобил с VIN 1N4AZ0CP6DC408712 съгласно документ INVOICE, а три дни по-късно - на 23.08.2019 г. „Е.-СМ“ ***, действащ чрез пълномощник (Д.М, т.е. същото лице) купува същия автомобил от Д. Х, което се доказва от нотариален договор. Изложеното е мотивирало ответника да формира извод, че представеният при вноса документ INVOICE не документира реално извършена покупко-продажба и категорично доказва, че не представлява търговска фактура, а е изготвян с цел представяне пред митническите органи при вноса в България;
• Декларираният като доставчик/продавач на стоките от Грузия D.M е пълномощник на „Е.-СМ“ *** съгласно Пълномощно peг. №5724/16.07.2019 г. на нотариус С.Д (№363 от регистъра на Нотариалната камара), с права: да представлява дружеството пред физически и юридически лица, нотариус, както и навсякъде където е необходимо, като закупува автомобили на името на дружеството за цена, при условия и от лица по негова преценка, марки и модели по негова преценка; да заплаща покупната цена в брой или по банков път от името на дружеството; да управлява новопридобитите автомобили в страната и чужбина; да представлява дружеството пред всички държавни органи на Грузия, в т.ч. Министерството на вътрешните работи, Митница, Фериботна компания, ГАИ, Полиция, Гранични служби и навсякъде, където е необходимо, като има право да подписва, подава и получава всякакви документи във връзка със закупените автомобили и техния износ от Грузия за България;
• При проверката не са установени доказателства, от които да е видно, че декларираният продавач D.M е собственик на автомобилите, които са предмет на вноса - в представените при вноса регистрационни талони на автомобилите от САЩ (CERTIFICATE OF TITLE/SALVAGE CERTIFICATE OF TITLE) като собственици са вписани други лица;
• Документите „Съобщения“ от грузинската администрация за дължими от „Елит- СМ“ *** такса обслужване, терминални услуги и външен транзит в Грузия за някои автомобили са с дата, предшестваща датата на документите INVOICE, представяни като фактура за продажба на същите, от което следва, че автомобилите са били собственост на „Е.-СМ“ *** преди издаването на представяните като фактура за продажба документи INVOICE;
• Върху регистрационните талони на автомобилите от САЩ (CERTIFICATE OF TITLE/SALVAGE CERTIFICATE OF TITLE) са положени печати, удостоверяващи износ от САЩ на превозно средство на определена дата, в повечето случаи около два-три месеца преди декларирането на същите за внос в България;
• При проверката е установено, че преди изпращането на автомобилите от Грузия до България същите са били превозени от САЩ до Грузия с морски контейнерен транспорт.

В хода на извършения последващ контрол органите на митническата администрация са взели предвид обстоятелството, че представените при вноса документи за регистрация на автомобилите са от САЩ - SALVAGE CERTIFICATE OF TITLE – форма на обозначаване на автомобил, който има щети или има тотална щета от застрахователна компания, която е изплатила застрахователна сума на собственика. Вписванията в SALVAGE CERTIFICATE OF TITLE за датата на прехвърляне на собственост върху автомобила съответстват на датите, на които съответните автомобили с посочени индивидуализиращи ги данни, са били продадени на онлайн аукциони в САЩ, съгласно уебсайтовете с данни за тези аукциони, като в документите за регистрация на автомобилите са вписани и новите им собственици. При вноса в България не са представени документи, отразяващи последваща продажба от посочения в документа за регистрация като собственик на автомобила към друго лице.

Въз основа на горните установявания е направен извод, че представените при вноса документи с надпис INVOICE не могат да бъдат приети като документи, удостоверяващи покупко-продажба на стоки като фактура по смисъла на чл. 145 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/ 2447, която се изисква като придружаващ документ, и на основание на която да бъде определена платената или подлежаща на плащане цена за стоките за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, доколкото липсват данни Д.М и Г.Д, представени като продавачи на колите от Грузия, да са собственици на който и да е от внесените от „Е.-СМ“ *** автомобили, съответно – липсва основание да се счита, че същите продават от свое име съответните автомобили. Приели са, че INVOICE, представени при декларирането на автомобилите в България не могат да се приемат като доказателства за действителна покупко-продажба и следва да се отхвърлят като база за определяне на платената или подлежаща на плащане цена за стоките.

Категорично доказано е в хода на последващия контрол, че автомобилите са били изнесени от САЩ и са превозени по море до Грузия, разтоварени са на пристанище в грузинско пристанище - порт Батуми, без да са били допускани за свободно обращение на територията на Грузия /т.е. не са получили статут на местни грузински стоки/, и от там са транзитирани до България. Това е станало основание у митническата администрация да възникнат сериозни съмнения, че още при износа на автомобилите от САЩ същите са били предназначени за получателя в България – „Е.-СМ“ ***. Останали са и съмненията за деклариране на занижена митническа стойност чрез представяне на документ, че стоката е продадена от грузинско физическо лице на „Е.-СМ“ ***, без да бъдат представени документи за предходна продажба, осъществена от собственика на автомобила според американския документ за регистрация (SALVAGE CERTIFICATE OF TITLE).

Поради изложените съображения и на основание чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е направен извод, че са налице основателни съмнения относно достоверността на декларираната стойност на внесените от „Елит – СМ“ *** употребявани и катастрофирали автомобили. Съобразена е разпоредбата на § 1 от цитирания чл. 74 от Регламент (ЕС), според която когато митническата стойност на стоките не може да се определи на основание чл. 70 от същия Регламент (ЕС) №952/2013, тя се определя по реда на чл. 74, § 2 от него, като се прилагат последователно букви от а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, или на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 - при невъзможност митническата стойност да бъде определена по предходния параграф.

Административният орган е приел, че спецификата на внасяните стоки - „употребяван лек автомобил, ударен“ предполага невъзможност да съществува стока, която да се приеме както за идентична, така и за сходна по смисъла на легалната дефиниция на тези понятия. При анализа на данните от справката от Митническата информационна система МИСЗА не е било възможно да се определят други внесени стоки като идентични или сходни на проверяваните, като е взето предвид състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни за съпоставяне. С оглед на изложените съображения е посочено, че митническите стойности на стоките не могат да се определят по вторичните методи на чл. 74, § 2, буква а) и буква б) от МКС. Аналогични на тези са и съображенията за неприложимост и на останалите два вторични метода, посочени в букви в) и г) на § 2 от чл. 74 предвид липсата на база за сравнение за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяни идентични и/или сходни стоки. Не са налице и са неотносими към конкретната хипотеза и данни относно възникнали разходи при производството на оценяваната стока, тъй като автомобилите не се произвеждат повредени или с щети по тях (в каквото състояние са към момента на вноса им на територията на Съюза). Поради това, и понеже производителят на стоките не попада под юрисдикцията на органите в страната на вноса, е направен извод и за неприложимост на вторичния метод по буква г) на пар. 2 от чл. 74 от Регламент (ЕС) №952/2013.

Така е престъпено към определяне на митническата стойност на внесените употребявани и катастрофирали автомобили по реда на резервния вторичен метод по §3 от чл. 74 от Регламент (ЕС) №952/2013 вр. § 2 на чл. 144 от регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Според текста на § 3 от чл. 74 от Регламент (ЕС) №952/2013, когато митническата стойност на внасяни стоки не може да се определи чрез прилагане разпоредбите на чл. 74, § 2, букви от а) до г) включително от Регламент (ЕС) №952/2013, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:

а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията;

б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията;

в) настоящата глава (ГЛАВА 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013).

С оглед разпоредбите на приложимите текстове от двата регламента е прието, че митническата стойност на процесните автомобили, декларирани за внос от „Е**“ ***, следва да се определи въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, въз основа на:

- Наличните данни от счетоводната отчетност на проверяваното лице относно заприхождаването на внесените автомобили и разходите за международния транспорт на автомобилите от Грузия до България;

- Наличните данни за такси за терминални услуги, обслужване и външен транзит в Грузия;

- Наличните данни за обичайния размер на навлото за международния контейнерен транспорт на автомобилите от САЩ до Грузия.

Прието е, че новата митническа стойност на внесените от „Е**“ *** следва да се определи на цитираните правни основания като сбор от посочените по-горе три групи данни.

От проверката в счетоводството на проверяваното лице е установено, че допуснатите за свободно обращение автомобили са заприходени чрез дебитирането на сметка 304- „Стоки“ срещу кредитирането на сметка 501-„Каса в левове“ със стойността, посочена като митническа стойност в съответната митническа декларация. Документът, който е осчетоводяван, е митническата декларация. Приложените към митническите декларации документи INVOICE нямат никакво счетоводно отражение - същите не са осчетоводени като задължение към доставчик, лицето D.M не фигурира като доставчик в отчетността. Тези данни, извлечени от счетоводството на вносителя, са отразени в Таблица 4 от оспореното Решение.

При проверката на данните за такси и терминални услуги, обслужване и външен транзит в Грузия е установено, че след превозване на процесните автомобили от територията на САЩ до територията на Грузия (до порт Батуми) с контейнери, същите са разтоварени в свободна зона, след което са натоварвани на автовоз, с който са транспортирани чрез ферибот от Батуми до Бургас, откъдето е задействан транзит (Т1) от Бургас (отправно митническо учреждение BG001007) до Варна (получаващо митническо учреждение BG002007 или BG002002). Митническите органи установили, че към повечето от митническите декларации за допускане за свободно обращение на автомобилите са приложени документи на грузински език, които в хода на последващия контрол са представени и в лицензиран превод на български език. От тях, както и от писма, получени от грузинските митнически власти по повод отправени до тях запитвания по линия на международното сътрудничество, е установено, че на дружеството-вносител „Е**“ *** са начислени дължими такси за обслужване, терминални услуги и външен транзит на територията на Грузия, относими към процесните автомобили. Въз основа на това е прието, че следва тези разходи, идентифицирани по VIN, да бъдат включени като елемент на митническата стойност на стоките при допускането им за свободно обращение на територията на България. Подробно е изложен механизмът, по който е установена равностойността в български лева на тези такси, начислени в грузинска валута /грузинско лари/, конвертирани на основание чл. 53, §1, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013 през обменния курс на полската злота, публикуван от националната банка на Полша – друга страна-членка на ЕС. Конкретната сума от дължимите на територията на Грузия такси за терминални услуги и други за всеки от процесните автомобили е показан в Таблица 5 от Решението на Директора на ТД Митница Варна.

По отношение на третия компонент – данни за обичайния размер на навлото за международния контейнерен транспорт на автомобилите от САЩ до Грузия, органите на митническата администрация са съобразили, че върху повечето от регистрационните талони на автомобилите от САЩ са положени печати, удостоверяващи износа от страната приблизително 2 - 3 месеца преди да бъдат внесени на територията на Р България. От печатите, поставени върху SALVAGE CERTIFICATE OF TITLE, е видно, че автомобилите са напуснали територията на САЩ през пристанищните терминали на Ню Йорк и Хюстън. Съобразена е разпоредбата на чл. 138, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, според която когато транспортът е безплатен или се осигурява от купувача, транспортните разходи, които се включват в митническата стойност на стоките, се изчисляват съгласно обичайно прилаганата тарифа на навлото за същите видове транспорт. С оглед на обстоятелството, че не са установени документи, удостоверяващи размера на заплатеното морско навло от САЩ до Грузия, който е част от маршрута САЩ – Грузия – България, е изпратено запитване до „Ем Ес Си България“ *** - ексклузивен линеен агент на контейнерната линия MSC за България, относно официално обявените тарифни цени на линия MSC за океански транспорт на 40-футов контейнер за маршрутите от пристанище Ню Йорк (САЩ) до пристанище Батуми (Грузия) и от пристанище Хюстън (САЩ) до пристанище Батуми (Грузия). Отговорът на линейния агент е посочен в табличен вид на лист 12-13 от Решението по месеци и години за всеки един от двата маршрута. При постановяване на оспореното решение ответникът е съобразил, че в един 40-футов контейнер се превозват 4 автомобила, което за по-голяма обективност налага при определяне митническата стойност на внесените автомобили цената на навлото да бъде включена като елемент към новата митническа стойност и бъде определена като  от стойността за транспорт на целия контейнер. За автомобилите, в чиито регистрационни талони не са посочени данни относно конкретното пристанище, от което са напуснали територията на САЩ, е приложена обичайната тарифа на навлото от Ню Йорк до Батуми, с оглед по-краткото разстояние в сравнение с другото пристанище – Хюстън. Конкретният размер на навлото като елемент от новата митническа стойност на автомобилите е представена за всеки конкретен автомобил в Таблица 9 от оспореното Решение.

Новата митническа стойност на всеки от внесените от „Е**“ *** автомобили е посочена в Таблица 10 от Решението. Същата е определена, след като са изложено обстойни мотиви от митническия орган за неприложимост на реда по чл.74, § от Регламент (ЕС) №952/2013, при прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и във връзка с чл. 138, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се вземат предвид наличните данни на митническата територия на Съюза въз основа на посочените по-горе три компонента:

- данните от счетоводната отчетност на проверяваното лице относно заприхождаването на внесените автомобили и разходите за международния транспорт на автомобилите от Грузия до България,

- данни за разходи за терминални услуги, обслужване и външен транзит в Грузия,

- данни за обичайния размер на навлото за международния контейнерен транспорт на автомобилите от САЩ до Грузия.

На основание чл. 77, § 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза митническите органи са приели, че за проверяваното „Е**“ *** е възникнало митническо задължение по процесните 3 бр. митнически декларации, и на основание чл. 101 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал. 1 от Закона за ДДС, административният орган е счел, че следва досъбиране на публични държавни вземания при спазване на разпоредбите на чл. 105 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 56 от ЗДДС, както следва:

• мито в общ размер на 358,67 лв.

• ДДС в общ размер на 789,06 лв.

На основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 до „Е**“ *** е изпратено писмо от 23.06.2022 г., с което вносителят е уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган. Писмото е получено на 24.06.2022 г., видно от известие за доставяне на Български пощи ЕАД № ИД №PS 9028 004G5TI, като в указания с писмото срок дружеството не е изразило становище.

След уведомяване на вносителя за издаденото решение от Директора на ТД Митница Варна е последвало съдебното му оспорване, по повод на което е образувано настоящото производство.

По искане на жалбоподателя по делото е допуснато изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице дава следното заключение: 1./ От представената счетоводна информация и прегледаните в счетоводството на дружеството относими към покупката на МПС счетоводни документи в оригинал е констатирано, че покупката на автомобилите е по фактури с издатели чуждестранни физически лица. Фактурите са осчетоводени по сч.см. 304- „Стоки“, като счетоводното отразяване е представено в експертизата в табличен вид (табл.1 от заключението). Установено е от касовите ордери за извършените плащания по доставката на МПС, че левовата равностойност на покупката е изчислена по обменния курс на щатския долар, посочен в митническите декларации. 2./ Елементите на платената цена за покупката на автомобилите са следните: а)стойност на автомобилите; б)разходи за транспорт до въвеждане във ЕС – разходи за транспорт от пристанище Грузия до пристанище Бургас, показани в таблица 2 от заключението по СТЕ; в)разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане до местоназначението – конкретно: разходи за транспорт от Бургас до Варна. Превозът е извършен от дружеството за собствена сметка.; г)разходи за митни сборове. Вещото лице е посочило, че платената цена за транспорта е отразена в приложената по делото счетоводна справка „Хронологична ведомост синтетична по операции в периода 01.01.2019-31.12.2019г. на сметка 602 – „Разходи за външни услуги““. От анализа на посочените компоненти и на счетоводното им отразяване вещото лице в табл.3 е извело данните за с-ка 304 – „Стоки“, с-ка 501 – „Каса в лева“, с-ка 457 – „Разчети с митници“, по която са отразени митата и митните сборове, дължими към митницата. От анализа на счетоводната информация, митническите декларации и извършените плащания е изведена констатацията, че няма други подлежащи на плащане суми по фактурите, приложени към митническите декларации. 3./ От анализа на приложение №2, в което вещото лице е описало митническите декларации и сравнението му със счетоводната информация на жалбоподателя, е направен извод, че има съответствие между платената цена и декларираната стойност по митническите декларации – табл.4. 4./Вещото лице е проверило и е направило анализ на всички представени по делото счетоводни документи и счетоводни операции, обобщената информация за тях, както и счетоводните документи и банкови извлечения в счетоводството на жалбоподателя в периода на и около вносовете на автомобилите 01.07.2023г. – 31.12.2019г., а именно извлечения от счетоводни операции в каса в лева, движенията по банковите сметки в лева и в евро, счетоводни справки „Главна книга синтетична“, „Оборотна ведомост синтетична“, „Оборотна ведомост І-во ниво“ по сметка 401 – „Доставчици“, „Хронологична ведомост синтетична по операции“ по см. 602 „Разходи за външни услуги“, „Хронологична ведомост синтетична по операции“ по сметка 401- „Доставчици“ за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. и е констатирало, че в счетоводството на дружеството няма осчетоводени разходи за транспорт в периодите на и около вносовете на автомобилите, които разходи да бъдат обвързани с вносовете предмет на митническото решение, предмет на настоящия съдебен контрол.

При така установената фактическа обстановка, безспорна между страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл.19, ал.1, пр. 2 във вр. с ал. 7 от Закона за митниците. По смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., решенията взети без предварително заявление се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение – същите в случая са възникнали пред митническото учреждение, където е подадена процесната митническа декларация, поради което и съгласно чл. 101, § 1 от същият Регламент териториалната материалноправна компетентност принадлежи на директора на ТД Митница Варна.

Оспореното решение е издадено в изискуемата за валидността му писмена форма и в него са посочени правните основания за издаването му, като се съдържа и изложение на фактически обстоятелства, които, според административния орган обосновават крайният правен резултат.

При издаване на оспореното решение e спазена процедурата по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за предварително съобщаване на мотивите, на които ще се основава решението, като на дружеството-жалбоподател е предоставен срок за становище, от което право то не се е възползвало. В производството по издаване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания, т.е. такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество.

Спорът между страните в настоящото съдебно производство е правен и е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали в достатъчна степен „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 относно декларираната митническа стойност на процесните автомобили (употребявани и катастрофирали), и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия Регламент вр. чл. 74, § 3, от Регламент (ЕС) №952/2013 за определяне на нова митническа стойност по вноса на същите. И още по-конкретно – спори се дали основателно и законосъобразно разходите за воден транспорт от територията на САЩ до територията на Грузия следва да са включени като елемент при определяне на новата митническа стойност на внесените автомобили, тъй като жалбоподателят твърди, че МПС са закупени от Грузия и внесени на територията на България, т.е. на територията на ЕС, а транспортните разходи от САЩ до Грузия са част от друга сделка, в която дружеството-вносител не е страна, поради което не могат да бъдат вменени в негова тежест.

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази тълкуването на относимите разпоредби дадено в решение № 11652/28.11.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение по адм.д. № 5515/2023 г. докладвано от съдията И.К, решение № 10704/07.11.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение по адм.д. № 3137/2023 г. докладвано от съдията Р. Д и решение № 1765/23.02.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение по адм.д. № 7134/2021 г. докладвано от съдията П.Ж.

Предвид фактите по спора, относимите разпоредби от правото на СЕС и посочената релевантна за настоящия спор съдебна практика, Съдът намира следното:

Първо, както е посочено и в решение на СЕС от 21 септември 2023 година, OGL-Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH, C770/21, ECLI:EU:C:2023:690 „В самото начало следва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока (решение от 9 юни 2022 г., B. M**, C599/20, EU:C:2022:457, т. 24 и цитираната съдебна практика). Тази цел обаче трябва да има предимство и когато митническата стойност се определя по силата на специални разпоредби….“

Второ, приложимата правна регламентация прави разлика между понятията „договорна стойност“ на стоката и „митническа стойност“ на стоката. Правната уредба за определянето на митническата стойност, върху която се следват митните сборове се съдържа в Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) №952/2013. В разпоредбата на чл.70, §1 от Кодекса е заложен общият принцип за определяне на митническата стойност на базата на договорната стойност, т.е. на основата на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Митническата стойност съгласно разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 се формира като сбор от договорната стойност, транспортни разходи, разходи за застраховки, обработка на контейнерите и др. В разпоредбата на чл.74 от Митническия кодекс са регламентирани в отношение на субсидиарност вторични методи за определяне на митническата стойност, чиято приложимост е обусловена от наличието на основателни съмнения относно декларираната стойност. Задължително е тези съмнения да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката/стоките, и едва ако те не бъдат разсеяни е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените вторични методи. Понятието „основателни съмнения“ няма легална дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което наличието му се изследва при различните вносове съобразно конкретно установените факти и обстоятелства.

Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви, в настоящия спор е необходимо на първо място да се провери дали съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка за това да пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. / в този аспект т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016г., EURO 2004 H. Kft, дело С-291/15, ECLI:EU:C:2016:455, съгласно което „Все пак запитващата юрисдикция, която единствено е запозната пряко с отнесения пред нея спор, следва да определи дали съмненията на митническия орган в главното производство са били основателни, за да пристъпи към посочените вторични методи, и дали този орган е дал на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които са били основани тези съмнения.“/.

Предвид горното, и при съобразяването на правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване, която цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, изключваща използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности /по арг. и от тълкуването дадено в решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland GmbH, C-256/07, ECLI:EU:C:2009:167, т. 20, „от постоянната практика на Съда следва, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности (Решение от 6 юни 1990 г. по дело Unifert, C11/89, Recueil, стp. I2275, точка 35 и Решение от 19 октомври 2000 г. по дело Sommer, C15/99, Recueil, стp. I8989, точка 25). Следователно митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на дадена внесена стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност (вж. Решение от 16 ноември 2006 г. по дело Compaq Computer International Corporation, C306/04, Recueil, стp. I10991, точка 30)“./

Предвид разписаното в чл. 70 § 1 и § 2 Регламент/ЕС/ № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2 букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, а когато и това не е възможно по реда на чл. 74 § 3 от Регламент/ЕС/ № 952/2013г. Съгласно последната цитирана разпоредба, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Глава 3 от Дял II на Регламент/ЕС/ № 952/2013г.

Предвидените критерии се прилагат последователно и само, когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената в регламента поредност. Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от Регламент/ЕС/ № 952/2013г., те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация – съгласно чл. 140 § 1 от Регламент/ЕС/ № 2015/2447 (Регламент за изпълнение), а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 14, § 2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70 § 1 от Регламент/ЕС/ № 952/2013г. В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност, са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. А съгласно чл. 141 § 2 от Регламента за изпълнение, се прави корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1 § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение. Така, "идентични стоки" означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични. Съответно "сходни стоки" означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В обобщение на обсъдения правен режим следва да се заключи, че правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70 § 1 от Регламент/ЕС/ № 952/2013г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките, приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент/ЕС/ № 952/2013 г., разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от Регламент/ЕС/ № 952/2013г., да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения в този случай лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140 § 1 от Регламента за изпълнение, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22 § 7 от Регламент/ЕС/ № 952/2013 г., изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен /по арг. от смисъл решение от 18 декември 2008 г., Sopropе, C-349/07, ECLI:EU:C:2008:746, т. 36/. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.

Предвид правилото на чл. 22 § 7 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.

В аспекта на цитираните разпоредби, нормативният им анализ и тълкуването дадено в посочената практика на СЕС се налагат следните изводи: с решението предмет на настоящата съдебна проверка административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката, чрез прилагане на справка от база данни, поддържана от трето лице, без доказателства тези данни да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение и да имат характер на официален документ, т. е. на такъв, издаден от орган на власт или друг, упълномощен с правомощието орган, който да е оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Освен това посочената под снимката стойност, която митническият орган приема за цена на автомобила, не е обозначена като такава, не е посочена дата на разпечатването на снимката и не е ясно каква е връзката му с Украйна, предвид записването в горният ляв ъгъл (под стилизираното изображение на лупа). При тези данни настоящият съдебен състав намира, че ползваната от митническите органи справка има характер на частен документ, чиято доказателствена стойност следва да се съобрази със съвкупния доказателствен материал. Позоваването в процесното решение на налична на посочен интернет адрес информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси в страната на износа, с обявена продажна цена, различна от декларираната, не е достатъчно за обосноваване на т. нар. "основателни съмнения", защото въпросната информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Не е ясна и каква е връзката между сайта, на който е направена публикацията, лицето което е извършило продажбата в САЩ и жалбоподателя. Няма доказателства, че собственикът на МПС в САЩ е дал обявата за продажбата на същото точно в този сайт и, че е обявил точно тази цена за продажбата и най- важното, че продажбата е извършена на стойността посочена в сайта.

Налага се извод, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган.

Видно от приобщената по делото административна преписка, дружеството е предоставило всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност. Оказало е съдействие за извършване на митническите формалности и контрол, като при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката са представени данните за митническата стойност за стоката определена на база декларираните за нея елементи. Административният орган не е оспорил автентичността на представените фактури за придобиване на стоката, но е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност. Не е посочена причината за незачитане на данните за платената сума в представените от жалбоподателя фактури, предвид факта, че не се оспорва тяхната автентичност. Представена са с административната преписка по настоящото производство и установяват фактите на осъществените сделки с предмет МПС - вида и техническите характеристики на същите; цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение относно декларираната договорна стойност и конкретно - представлява ли общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не е могъл безпротиворечиво да установи каква е действителната договорна стойност на стоката, е приел наличие на основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност, при изследване на всички значими обстоятелства. Тази преценка, както беше посочено се явява необоснована – направена е на база доказателства, които нямат официален характер и не намират потвърждение в данни, които да се съдържат в официални документи или в други документи, чието съдържание да може да бъде кредитирано като достоверно.

Както беше посочено, в процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Този принцип е заложен в производството по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, като е въведено ограничението за митническия орган, съгласно което, за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му.

Не са били налице предпоставките за преминаване към формиране на митническата стойност на леките автомобили по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Предвид съдържанието на чл.74, §3 от Митническия кодекс регламентиращ „Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.“ се констатира и, че в оспореното решение не е посочено по кой от методите разписани от т.а до т.в е извършено определянето на митническата стойност на автомобилите.

Видно от т. 2 на Общия уводен коментар на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията (Споразумението) „Когато митническата стойност не може да бъде определена съгласно разпоредбите на член 1, обикновено следва да се провеждат консултации между митническата администрация и вносителя, за да се достигне до основа за стойността, съгласно разпоредбите на член 2 или член 3. Може да се случи например така, че вносителят да има информация за митническата стойност на идентични или сходни вносни стоки на мястото, на което се извършва вносът, с която митническата администрация не разполага към момента. От друга страна, митническата администрация може да има информация за митническата стойност на идентични или сходни стоки, която не е непосредствено достъпна за вносителя. Процесът на консултации между двете страни ще подпомогне обмена на информация при спазване на изискванията за опазване на търговската тайна с цел определяне на подходящата основа за стойността за митнически цели.“

В чл.1 от Споразумението са поставени различни изисквания към формирането на митническата стойност на внасяната стока, като за всеки отделен случай трябва да бъде направена преценка дали попада в хипотезата на чл.1 от Споразумението, да се анализира налице ли са изключенията визирани от чл.1, б.а и да са посочи конкретно по кой метод от чл. от Споразумението се формира митническата стойност. Ако стоката не може да бъде обложена по реда на чл.1 от Споразумението, то следва да бъдат проведени консултации между митническия орган и вносителя.

Съгласно член VII от Общото споразумение за митата и търговията:

„1. Договарящите се страни признават валидността на общите принципи на оценяването, представени в следващите алинеи на този член, и поемат задължението да прилагат такива принципи по отношение на всички стоки, облагани с мита или други такси* или ограничения по вноса и износа, основани на стойността или регулирани по някакъв начин чрез нея. Освен това по искане от друга договаряща се страна те следва да правят преглед на действието на всички свои закони или подзаконови нормативни разпоредби, отнасящи се до стойността за митнически цели, във връзка с тези принципи. ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ могат да поискат от договарящи се страни доклади относно мерките, предприети от тях за изпълнение на разпоредбите на този член.

2. (а) Стойността за митнически цели на една стока от внос трябва да се основава на действителната стойност на тази стока, върху която се определя митото, или на подобна стока, и не трябва да се основава на стойността на стока от национален произход или на произволни или фиктивни стойности. *

(б) "Действителната стойност" би трябвало да е цената, на която, по време и място, определени от законодателството на страната вносител, такава или подобна стока се продава или предлага за продажба в обичайния ход на търговията при условия на пълна конкуренция. В степента, в която цената на такава или подобна стока се определя от количеството при дадена сделка, цената, която трябва да се вземе под внимание, винаги се отнася или (i) до сравними количества, или (ii) до количества, които не са по-малко благоприятни за вносителите от тези, при които по-големият обем от стоката се продава в търговията между страните на износа и вноса.

(в) Когато действителната цена не може да бъде установена в съответствие с подточка (б) на тази алинея, стойността за митнически цели се основава на най-близкия определим еквивалент на такава стойност.

3. Стойността за митнически цели на всяка внесена стока от внос не включва размера на дадени местни данъци и такси, приложими в страната на произхода или износа, от които внесената стока е била освободена или е била или ще бъде облекчена посредством тяхното връщане.

4. (а) Освен ако в тази алинея не е предвидено нещо друго, където за целите на ал. 2 на този член е необходимо една договаряща се страна да конвертира в собствената си валута цена, изразена във валутата на друга страна, използваният валутен курс следва да се основава, за всяка съответна валута, на паритета, установен съгласно Споразумението за Международния валутен фонд, или на валутния курс, признат от Фонда, или на паритета, установен в съответствие със специално валутно споразумение, сключено съгласно чл. XV на това споразумение.

(б) Когато не съществува установен паритет и признат валутен курс, обменният курс трябва действително да отразява текущата стойност на такава валута в търговски сделки.

(в) ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ, след договаряне с Международния валутен фонд, формулират правила, регулиращи конвертирането, извършвано от договарящи се страни на която и да е чуждестранна валута, относно която се поддържат множество валутни курсове в съответствие с членовете на Споразумението за Международния валутен фонд. Всяка една договаряща се страна може да прилага такива правила относно подобни чуждестранни валути за целите на ал. 2 на този член като алтернатива на използването на паритетни стойности. До приемането на такива правила от договарящите се страни всяка договаряща се страна може да използва относно която и да е чуждестранна валута правила за конвертирането в други валути за целите на ал. 2 на този член, които са предназначени действително да отразяват стойността на такава чуждестранна валута в търговските сделки.

(г) Нищо в тази алинея не трябва да се тълкува по начин, изискващ от която и да било договаряща се страна да измени метода за конвертиране на валути в други валути за митнически цели, който е приложим на нейната територия към датата на това споразумение, ако такова изменение би имало за резултат общо увеличение на сумите на платимото мито.

5. Базите и методите за определяне на стойността на стоките, облагани с мита или други такси или ограничения, основани на стойността или регулирани по друг начин чрез нея, трябва да бъдат стабилни и достатъчно разгласени публично, за да се позволи на търговците да оценяват, със съответстваща степен на сигурност, стойността за митнически цели.“

Анализът на цитираната разпоредба също поставя различни изисквания при формирането на митническата стойност, като базата за изчислението й при наличието на посочените в тази норма предпоставки предполага еквивалентност, но е поставено задължение базите и методите за определяне на стойността на стоките, облагани с мита или други такси или ограничения, основани на стойността или регулирани по друг начин чрез нея, да бъдат стабилни и достатъчно разгласени публично, за да се позволи на търговците да оценяват, със съответстваща степен на сигурност, стойността за митнически цели.

Третата разпоредба на чл.74, §3 от Митническия кодекс препраща към настоящата глава от същия.

Предвид формулираните в чл.74, §3 от Митническия кодекс – т.а до т.в, препращащи по правната си същност към други разпоредби, съществено различаващи се по предвидените в тях методики и процедури (консултации между митническия орган и вносителя; публикуване на правилата или достатъчното им разгласяване) за определянето на митническата стойност следва в решението на митническия орган да е посочено и по коя от буквите е формирана митническата стойност.

Липсата на посочване на конкретната разпоредба от чл.74, § 3 от Митническия кодекс и мотиви относно наличието на предпоставките и спазването на предвидените процедури, предвид изискванията разпоредбите към които препращат т.а до т.в от чл.74, § 3 от Митническия кодекс в решението, с което е изчислена от митническия орган митническата стойност на внесените автомобили влече на извод за издаването на решението при нарушение на изискванията на чл. 22 § 7 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.

Налага се извод, че при издаването на оспореното в настоящото производство решение митническия орган не е спазил разписаните в регламента императивни правила за определяне на митническата стойност на внесените МПС, с което е допуснал нарушение на материалния закон.

Решението като неправилно следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, на последният следва да се присъдят разноски. Представени и съответните документи за реалността им, поради което съдът дължи присъждането им. Същите възлизат на обща стойност 400лева, от които: 50 лева внесена държавна такса и 350 лева платено възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл. 220 от ЗМ, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на „Е**“ ***, ЕИК**, със седалища и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Отец Спиридон“ № 56, Решение рег. № 32-70862/22.02.2023 г. към 3 бр. митнически декларации MRN: 19BG002002015170R9 от 09.09.2019 г., 19BG002002015782R5 от 17.09.2019 г. и 19BG002002016225R2 от 25.09.2019 г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна.

ОСЪЖДА Териториална дирекция „Митница Варна“ към Агенция „Митници" да заплати на „Е**“ ***, ЕИК **, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия: