РЕШЕНИЕ

 

гр. Д., 31.10.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                               Председател: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

                                  

при участието на секретаря ТЕОДОРА ДИМОВА, като разгледа докладваното от съдия Неделчева гр. дело №1986 по описа  за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е за съдебна делба във фазата по извършване на делбата.

        С влязло в сила на 30.03.2022г. Решение №260026/04.03.2022г. по гр. д. №1986/2019г. по описа на ДРС, е допусната делба на следните недвижими имоти: двуетажно жилище /надстройка-втори и трети етаж на югозапазната страна на съществуваща сграда-близнак/, находящо се в гр.Д., ул. «С.з.» №15, като втори етаж е със застроена площ от **кв.м., състоящ се от три стаи и кухненски бокс, съставляващ имот с идентификатор **по КК на гр.Д. и трети етаж със застроена площ от ** кв.м., състоящ се от три стаи, дрешник и санитарни помещения, съставляващ имот с идентификатор **по КК на гр.Д., ведно със 71.90% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на ** кв.м. и ** кв.м., представляващи 71.90% ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху ПИ №**, при граници и съседи на сградата: на втори етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор №**.2.1, над обекта – **.2.3; на трети етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор №**.2.2, над обекта – няма, както и ** кв. м. в ид. части от дворното място, цялото с площ от ** кв. м., в което е построена жилищната сграда, представляващо ПИ №** по ККР на гр.Д., одобрена със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на изпълнителния директор на АК, със стар №** в кв. 31, парцел Х-ти по плана на град Д., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване – до 10 м, при съседи на дворното място: имоти с №***, както и на МПС - лек автомобил, марка и модел „**” с рег. № ***, дата на производство – 27.07.2006г., при квоти: ½ ид. част за К.М.Й., ЕГН ********** и ½ ид. част за М.Н.Д., ЕГН **********.

            В срока по чл.349, ал. 4 от ГПК, М.Д. е депозирал претенция за възлагане на имота /л.229/ на осн. чл.3491, ал.1 от ГПК, която е приета за разглеждане като своевременна и допустима с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 10.02.2022г.

            К.М. е предявила с исковата си молба на осн. чл.344, ал.2 от ГПК искане за постановяване на привременни мерки, като претендира от ответника заплащане на обезщетение в размер на 500 лв. месечно, за ползване на процесните имоти от последния, като съдът в решението по допускане на делбата е постановил, че ще  се произнесе по искането и с акта по извършване на делбата, т.е. с настоящото решение.

 

I.                   По привременната мярка с пр. осн. чл.344, ал.2 от ГПК

       Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако
всички наследници не използват наследствените имоти, съобразно правата си,
съдът по искане на някой от тях постановява, кои от наследниците от кои
имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Посочената разпоредба дава възможност за привременна промяна при
ползването на делбения имот, респ. получаване на обезщетение за
лишаването на някой от съделителите от ползването му. Постановяването й е
обусловено от две предпоставки: не всеки от съделителите да ползва съсобствения имот, съобразно правата си и да е постъпило искане за
разпределение на ползването от съда. Фактическото основание за допускане
на мярката в една от двете й форми, е някой от съделителите да ползва имота
в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността.
По делото, страните не спорят, като изрично в съдебно заседание, чрез
волеизявление на процесуалния представител на ищцата се установи, че
фактическата власт върху процесния делбен недвижим имот се осъществява
от ответника М.Д. и трите деца, родени от брака му с ищцата, която не ползва каквато и да е част от имота. Същата живее и работи от години в Г..

        Във връзка с искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, К.М. е заявила, че претендира ответника Д. да й заплаща припадащото и се според притежаваната от нея идеална част -1/2 обезщетение за ползването на имота в размер на 500 лв. месечно през времетраене на делбеното производство.

         Безспорно, М.Н. и трите му деца, родени от брака с К.М. /пълнолетните М. М. и Р. М., както и непълнолетния Н. М./ живеят в делбения имот. Същите са не само адресно регистрирани на адреса на жилището /видно от справките в НБД, приложени на л.276, **, 2**/, но и реално ползват имота.

        С влязло в сила на 25.112014г. Решение №52/25.11.2014г. по гр. д. №850/2014г., с което е прекратен бракът на страните по взаимно съгласие на осн. чл.50 от СК, семейното жилище, предмет на делбата е предоставено за ползване след развода на съпруга М.Д., който е приел след влизане в сила на съдебния акт да заплаща месечен наем на К.М. в размер на 200 лв. за срок от 6 месеца, като след изтичане на този срок, „при необходимост наемът може да подлежи на преуреждане.“

       С горецитирания съдебен акт, родителските права върху двете ненавършили пълнолетие деца – М. и Н. са предоставени на майката и е определено местоживеенето им на адреса на М. в гр.София.

        С влязло в сила на 27.07.2021г. Решение №482506/05.09.2018г. по гр. д. №31298/2016г. по описа на СРС, 3 г.о., ** с-в, потвърдено изцяло с Решение №264095/21.06.2021г. по в. гр. д. №1622/2019г. по описа на СГС, 1-ви въззивен брачен състав, съдът на осн. чл.51, ал.4 от СК е изменил постановените с решението на ДРС мерки за упражняване на родителските права, местоживеенето на децата, РЛК с тях на другия родител и издръжката им, като е определил родителските права върху М. М. и Н. М. да се упражняват от бащата М.Н., местоживеенето на децата да е в дома на бащата, на адрес: гр.Д., ул. „С.з.“ №15, като е визиран обичаен РЛК на синовете с майка им К.М. и същата е осъдена да им заплаща издръжки в размер на по 250 лв. на дете, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва.

       Към настоящия момент М. М. е пълнолетен. От трите деца, родени от брака на страните, най-малкото – Н. М. е непълнолетно.

         По делото е изготвена СОЕ /л.83-87/, като от заключението по нея е видно, че същата е изготвена на 13.11.2019г. и средният пазарен месечен наем за процесните имоти е определен в размер на 418.00 лв. Заключението е прието и не е оспорено от страните. Съдът го кредитира като обективно и компетентно.

        Така, съобразно равните квоти на страните, би следвало, ответникът М. Д. да заплати на ищцата обезщетение за ползването на имота в размер на 209 лв., но доколкото непълнолетното дете на страните Н. М. живее в имота, трябва да се отчете и този факт при определяне на обезщетението, защото не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ, а само за площта, която бившият съпруг ще ползва. Жилището съставлява съвкупност от жилищни и нежилищни помещения, предназначение за задоволяване на битови нужди. Освен стаята, в която спи, детето ползва още и сервизните помещения и другите стаи също – например кухнята и хола. Ето защо, неправилно би било при определяне на наема да бъде приспадната само наемната цена за детската стая. Трябва да се вземе предвид, че детето ползва и другите сервизни помещения, поради което се налага от определяемата наемна цена за жилището да се приспадне половината за ползването на жилището от детето, за което наем/обезщетение не се дължи.

В мотивите към Решение №123/04.04.2013г. по гр. д. №526/2012г. по описа на 4-то г.о. на ВКС, е прието следното: „При определяне размера на наема, който не се дължи за ползваната част от семейното жилище от непълнолетното дете от брака, съдът следва да приложи точно закона във връзка с употребеното понятие „жилищна площ” – чл. 57 СК. Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството – ППВС № 12/1971 г.. В този смисъл, жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за спалня.“

       Предвид гореизложеното, жилището, предмет на делбата е съсобственост на двамата бивши съпрузи, които притежават същото при равни квоти. Имотът е предоставен за ползване на единия съпруг, комуто са присъдени и родителските права по отношение на общото на страните ненавършило пълнолетие дете. Съпругът, на когото не е предоставено семейното жилище претендира заплащане на обезщетение от съпруга, който ползва жилището. Тъй като съпругът М.Н., който ползва жилището също е съсобственик, за своята част от имота, той наем не дължи. По отношение частта на другия съпруг К.М. – наемната цена, или в случая обезщетението е 209 лева, т.е. ½ от 418 лв. За детето обаче, наемна цена не се дължи, поради което, половината от определяемата наемна цена трябва да се приспадне. Съпругата Кр. Й., на която не е предоставено ползването на семейното жилище, което е обща собственост на двамата бивши съпрузи, ще има право на 104.50 лева  обезщетение за право на ползване.

Предвид това, съдът намира, че искането на ищцата за определяне на привременни мерки, досежно процесния имот, следва да бъде уважено, като съдът трябва да постанови за периода на привременното ползване ответника Д. да заплаща на ищцата, обезщетение в размер на 104.50 лв., считано от влизане в сила на настоящия съдебен акт до окончателното приключване на делбеното производство. Следва да се посочи за акуратност и пълнота на изложението, че К.М. не е поискала присъждане на законната лихва върху обезщетението, видно от стр.2 на исковата и молба, където е формулирала искане за постановяване на привременни мерки, следователно, съдът не следва да присъжда законна лихва върху определената сума за обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК.

       II. По извършване на делбата на недвижимите имоти:

         С влязло в сила, като необжалвано, Решение №260026/04.03.2022г. по гр. д. №1986/2019г. по описа на ДРС е допусната делба на следните недвижими имоти: двуетажно жилище /надстройка-втори и трети етаж на югозапазната страна на съществуваща сграда-близнак/, находящо се в гр.Д., ул. «С.з.» №15, като втори етаж е със застроена площ от **кв.м., състоящ се от три стаи и кухненски бокс, съставляващ имот с идентификатор **по КК на гр.Д. и трети етаж със застроена площ от ** кв.м., състоящ се от три стаи, дрешник и санитарни помещения, съставляващ имот с идентификатор **по КК на гр.Д., ведно със 71.90% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на ** кв.м. и ** кв.м., представляващи 71.90% ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху ПИ №**, при граници и съседи на сградата: на втори етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор №**.2.1, над обекта – **.2.3; на трети етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор №**.2.2, над обекта – няма, както и ** кв. м. в ид. части от дворното място, цялото с площ от ** кв. м., в което е построена жилищната сграда, представляващо ПИ №** по ККР на гр.Д., одобрена със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на изпълнителния директор на АК, със стар №** в кв. 31, парцел Х-ти по плана на град Д., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване – до 10 м, при съседи на дворното място: имоти с №***, както и на МПС - лек автомобил, марка и модел „**” с рег. № ***, дата на производство – 27.07.2006г., при квоти: ½ ид. част за К.М.Й., ЕГН ********** и ½ ид. част за М.Н.Д., ЕГН **********.

От заключението на съдебно-техническата експертиза от 12.04.2023г. /л.326-327/, изготвено от арх. Е.Д., изслушано и прието в открито съдебно заседание, проведено на 27.04.2023г., се установява, че допуснатите до делба имоти представляват еднофамилно двуетажно жилище, /в който вид то е построено и се експлоатира/, което е неделимо реално, без да се направят преустройства на значителна стойност. Би могло да се обособят два самостоятелни обекта, но трябва да се изготви инвестиционен проект и строително ремонтните дейности биха били поне на стойност 25000 лв., но без да се включва в тази сума таксата/таксите по инвестиционния проект. Това, че двата етажа съществуват нанесени в кадастъра с два отделни идентификатора, не означавало, че те са обособени като два самостоятелни обекта и че отговарят на изискванията на ЗУТ. Евентуални преустройства на сградата, за да се обособят наистина две отделни жилища, съобразно законовите изисквания на ЗУТ, биха кумулирали голяма сума като инвестиция и изискват много съществени промени, като изграждане на допълнителни помещения – складово, кухня и др., прокарване на Вик, ел. инсталации и т.н.

Съдът приема заключението на вещото лице по СТЕ, като обективно и компетентно и неоспорено от страните.

По делото са изготвени няколко СОЕ, относно определяне на пазарната цена на делбените имоти и на лекия автомобил. Така от първата оценъчна експертиза от 13.11.2019г. /л.83-87/, е видно, че пазарната стойност на имота е оценена на 117000 лв.

От заключението по втората СОЕ, изготвено на 31.08.2023г. /л.340-342/, е видно, че вещото лице е оценило имота на 157000.00 лв. Съдът е приел заключението в о.с.з., проведено на 28.09.2023г., като неоспорено от страните, всеобхватно и обективно и поради това, следва да го кредитира.

Така, делбеният имот възлиза на стойност 157000 лв.

Стойността на лекия автомобил, марка и модел „**” с рег. № ***, дата на производство – 27.07.2006г е 1000 лв., съгласно заключението по втората СОЕ, изготвена на 03.10.2023г. от вещото лице инж. Е.Ж. /л.299-301/, апропо, пазарната оценка на МПС-то по първата СОЕ е определена в размер на 1700 лв. към 11.05.2019г. /л.80/. Съдът намира, че следва да се съобрази и възприеме за обективна и реална стойността на автомобила, съгласно втората СОЕ, която е най-близка по време към датата на оценката и на изготвяне на настоящото решение, а и страните не са оспорили заключението по последната СОЕ, като съдът приема, същото за компетентно и пълно, поради което го кредитира.

По делото не се спори, че лекият автомобил е във владение на ответника и той го ползва.

Предвид всичко гореизложено, общата стойност на делбената маса възлиза на 158000 лв. Страните се легитимират с права, както следва: 1/2 ид.ч. за М.Н., чиято парична равностойност е 79000.00 лв. и 1/2 ид.ч. за К.М., чиято парична равностойност е 79000.00 лв.

В съдебно заседание проведено на 10.02.2022г. ответникът М.Д., чрез процесуалния си представител е направил искане за възлагане на делбения имот на основание чл.349, ал.1 ГПК, тъй като това е било семейното жилище на страните по време на брака им, ползването му при развода е предоставено на съпруга с Решение №52/25.11.2014г. по гр. д. №850/2014г., родителските права върху двете непълнолетни деца – М. М. /към днешна дата вече пълнолетен/ и Н. М., родени от брака, са предоставени на бащата М. Д., съгласно влязло в сила Решение №482506/05.09.2018г. по гр. д. №31298/2016г. по описа на СРС, 3 г.о., ** с-в, потвърдено изцяло с Решение №264095/21.06.2021г. по в. гр. д. №1622/2019г. по описа на СГС, 1-ви въззивен брачен състав, отделно от това и към момента, ответникът  живее в имота с трите деца, родени от брака, като най-малкото Н. е все още непълнолетно и Д. няма друго жилище.

Гореизложените факти не се оспорват от ищцовата страна.

Съгласно чл.349, ал.1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било СИО, прекратена с развод, бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права върху деца, родени от брака и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

По делото е установено, че по време на брака и след прекратяването му, ответникът Д. винаги е живял в семейното жилище, като към момента упражнява родителските права върху непълнолетното дете, родено от брака - Н. М.. Ответникът живее в имота с другите две пълнолетни деца, родени от брака на страните. Д. няма друго жилище, обстоятелство, по което не се спори между бившите съпрузи.

Следователно, съделителят М.Н. отговаря на законовите изисквания за уважаване на възлагателната му претенция на осн. чл.349, л.1 от ГПК.

За уравнение на дела си, съделителката К.М., следва да получи от съделителя М.Д. сумата от 78500.00 лв.

Доколкото и лекият автомобил се владее и ползва от ответника, същият следва да му се предостави в дял и за уравнение на дела си ищцата трябва да получи от бившия си съпруг сумата от 500.00 лв.

За пълнота на изложението, следва да се уточни, че искането на ищцовата страна за извършване на делбата по реда на чл.352 от ГПК е недопустимо и не следва да бъде разглеждано от съда, защото то не е въведено и заявено като искане от К.М. по надлежния ред и в законоустановения срок по ГПК.

          По разноските:

На основание чл.71, ал.2 ГПК във вр. с чл.8 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните, следва да заплати ДТ по сметка на ДРС в размер на 4% от стойността на дела си.

Съгласно чл.355 ГПК, разноските се разпределят, съобразно стойността на дяловете. Нормата на чл.78 ГПК не се прилага за тях, приложима е само за присъединените искове по сметки.

Разноските за платен адвокатски хонорар остават така, както страните са ги направили.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                    Р Е Ш И :

     ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на К.М.Й., ЕГН ********** месечна сума в размер на 104.50 лева /сто и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбените недвижими имоти, считано от влизане в сила на настоящия съдебен акт до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

         ПОСТАВЯ в дял на М.Н.Д., ЕГН **********, следните недвижими имоти: двуетажно жилище /надстройка-втори и трети етаж на югозапазната страна на съществуваща сграда-близнак/, находящо се в гр.Д., ул. «С.з.» №15, като втори етаж е със застроена площ от **кв.м., състоящ се от три стаи и кухненски бокс, съставляващ имот с идентификатор **по КК на гр.Д. и трети етаж със застроена площ от ** кв.м., състоящ се от три стаи, дрешник и санитарни помещения, съставляващ имот с идентификатор **по КК на гр.Д., ведно със 71.90% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на ** кв.м. и ** кв.м., представляващи 71.90% ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху ПИ №**, при граници и съседи на сградата: на втори етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор №**.2.1, над обекта – **.2.3; на трети етаж – няма, под обекта – имот с идентификатор №**.2.2, над обекта – няма, както и ** кв. м. в ид. части от дворното място, цялото с площ от ** кв. м., в което е построена жилищната сграда, представляващо ПИ №** по ККР на гр.Д., одобрена със Заповед № РД-18-15/12.05.2005г. на изпълнителния директор на АК, със стар №** в кв. 31, парцел Х-ти по плана на град Д., с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване – до 10 м, при съседи на дворното място: имоти с №***, на стойност 157000 лв. /сто петдесет и седем хиляди лева/, както и на МПС - лек автомобил, марка и модел „**” с рег. № ***, дата на производство – 27.07.2006г., на стойност 1000 лв. /хиляда лева/.

         За уравнение на дяловете ОСЪЖДА  М.Н.Д., ЕГН **********, да заплати на К.М.Й., ЕГН **********  сумата от 79000 лв. /седемдесет и девет хиляди лева/ общо, за уравнение на нейния дял.

         УКАЗВА на  М.Н.Д., ЕГН **********, че сумата за уравнение на дяловете, съгласно чл.349, ал.6 ГПК, следва да бъде изплатена в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, като в противен случай, съдебният акт в частта за възлагането се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан, както и че съгласно чл.349, ал.3 ГПК за вземането за уравнение на дяловете заинтересованата страна може да впише законна ипотека.

ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН **********, на основание чл.71, ал.2 ГПК във вр. с чл.8 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплати държавна такса по сметка на Д. районен съд в размер на 3160.00 лв. /три хиляди сто и шестдесет лева/, изчислена като 4% от стойността на дела му/.

ОСЪЖДА  К.М.Й., ЕГН **********, на основание чл.71, ал.2 ГПК във вр. с чл.8 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплати държавна такса по сметка на Д. районен съд в размер на 3160.00 лв. /три хиляди сто и шестдесет лева/, изчислена като 4% от стойността на дела и/.

Решението подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част, досежно постановените привременни мерки, същото представлява определение, което, съгласно чл. 344, ал. 3 от ГПК може да бъде изменяно от настоящия съд, както и да бъде обжалвано с частна жалба пред Д.я окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                 Районен съдия: