Р Е Ш Е Н И Е
№260781/20.10.2020г.
град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №16081/2019 г., по описа на ВРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа искова молба на Б.Ж.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която против Д.Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск
за осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от 900 лева – дължима сума
по устен договор за паричен заем, сключен между страните по делото на
08.07.2018 г., предоставената в заем сума, по който е предадена от заемодателя
на заемателя, на същата дата. Претендира сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Между
страните по делото е налице облигационна обвързаност, възникнала въз основа на
сключен между тях устен договор за заем, в изпълнение, на който ищецът предоставил
на ответника сумата от 900 лева. Излагат се твърдения, че на 08.07.2018 г.
ищецът и ответникът се намирали в дома на Б.Р., като между двамата мъже било
постигнато съгласие, ищецът да предостави в заем на ответника, сума в размер на
900 лева, срещу задължението на последния да върне заетата сума в срок от 3 - 4
месеца. На същата дата ищецът предал на ответника изцяло и в брой уговорената
сума. Между заемодател и заемател не била правена уговорка за заплащане на
възнаградителна лихва за предоставената в заем сума. До датата на предявяване
на иска, ответникът не е върнал заетата сума, поради което ищецът претендира
същата изцяло. Последният сочи, че потвърждение за претенцията му се съдържа в
материалите по пр. пр. № 10257/2018 г. по описа на ВРП, доколкото в хода на
разпоредената по прокурорската преписка, проверка са събрани доказателства,
изходящи от ответника, за получаване на процесната сума.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът, на когото е връчен препис от исковата молба, не
представя писмен отговор, не заема становище по допустимостта и основателността
на ищцовата претенция.
В хода на проведеното съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба, като прави искане за постановяване на неприсъствено
съдебно решение. Ответникът, редовно призован, не се явява в открито съдебно
заседание, не се представлява, не отправя искане до съда делото да се гледа в
негово отсъствие.
По делото са приобщени писмени доказателства, в т.ч.
пълен препис от книжата по пр.пр. №10236/2018 г. по описа на ВРП, като в хода
на извършената преписка са събрани безспорни доказателства, че през м.07.2018
г. Б.Ж.Р. е предоставил в заем на Д.Г.Д. сумата от 900 лева, които последният
следвало да върне в срок до четири месеца.
Налице са предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл.
239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора,
т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея;
същият не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото
открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно
заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С
определението за насрочване на делото, на ответника е указано, че в случай на
непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание,
без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на
ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Искът намира правното си основание в разпоредбите на
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД. Същият е процесуално допустим, като
същевременно от твърденията изложени в исковата молба и представените писмени
доказателства, може да може да се направи извод за вероятната му основателност.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото
решение не следва да се мотивира по същество.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, в размер общо на 350 лева, от които – държавна такса в
размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Ж.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 900 лева, представляваща дължима сума по сключен между
страните устен договор за заем от 08.07.2018 г., като заемната сума е предадена
от заемодателя на заемателя на 08.07.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 07.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА Б.Ж.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски в настоящото производство, в размер общо на 350
лева.
РЕШЕНИЕТО
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.
Препис да се връчи на страните.
СЪДИЯ: