Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 27/25.02.2020година
Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд наказателно отделение
На двадесети
февруари две хиляди и двадесета година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА
САПУНДЖИЕВА
Секретар:П.П.
Прокурор:Светла Курновска
като
разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева
НДВ
номер 25 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано по искане на осъдения С.М.Х., чрез неговия процесуален
представител- адв.Р.Х.-ВАК и има за предмет влязлата в законна сила присъда №29
от 06.08.2019г. по НОХД №456/2017г. на Районен съд гр.Провадия, потвърдена с
Решение №244 от 27.11.2019г. по ВНОХД №1108/2019г. на Окръжен съд гр.Варна. Счита
се, че присъдата и въззивното решение са постановени при допуснати съществени процесуални
нарушения. В подкрепа на оплакването се посочва, че решаващите съдилища не са
изпълнили задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, допуснато е нарушение при оценката на
доказателствата, като присъдата почива
единствено на показанията на полицейските служители, като не са кредитирани
останалите събрани гласни доказателства, което е довело до ограничаване правата
на осъдения.
Иска се възобновяване на производството, отмяна на постановените съдебни
актове и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от процесуалните
представители на осъденото лице-адв.Х. и адв.Б. на посочените в молбата
основания.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за
неоснователно.Застъпва се становището, че материалния закон е приложен правилно
и не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1 от НПК, като
двете инстанции са взели отношение по съображенията, съдържащи се в направеното
искане.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната присъда и
въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се
произнесе съобрази следното:
С присъда №29 от 06.08.2019г. по НОХД №456/2017г. Районен съд гр.Провадия е признал осъдения С.М.Х.
за виновен в това, че на 14.10.2017г. в
гр.Провадия, общ.Провадия, обл.Варна, по ул."Желез Йорданов" до дом №5,
управлявал МПС.л.а. марка "БМВ", модел "316И", с
рег.№В5049ВМ, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за такова деяние, като на осн. чл.343в,ал.2 от НК му е наложил наказание една година
"лишаване от свобода", при първоначален "строг" режим на
изтърпяване и глоба, в размер на 500лв. С присъдата подсъдимия е осъден да
заплати направените по делото разноски.
Присъдата е била обжалвана от осъдения Х. по повод на което е било
образувано въззивно производство. С решение №244 от 27.112019г. по ВНОХД №1108/2019г.
на Окръжен съд гр.Варна присъдата е била изцяло потвърдена.
Решението на ВОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с
оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.1 от НПК, присъдата е влязла в законна сила
на 27.11.2019г.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично
упълномощен защитник на осъдения и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.
Първото наведено от защитника на осъдения основание по искането за
възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае допуснато
особено съществено нарушение по чл.348,ал.1, 2 от НПК. Сочи се, че двете
инстанции не са обсъдили доказателствения материал в неговата съвкупност, както
и установеното в хода на съдебното следствие противоречие в доказателствените
източници, като по този начин са допуснали нарушения при оценка на
доказателствата, довели до ограничаване правата на осъдения.
Поначало оспорване на начина на формиране на вътрешното убеждение на съда
по фактите е процесуално недопустимо и не подлежи на касационен контрол,
доколкото всеки съд е суверенен при преценката си досежно достоверността и
надежността на доказателствените източници да обуслови направения фактически
извод. На проверка подлежи единствено спазване на законовите правила за
формиране на волята му, а именно, дали изводите му почиват на съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал, дали същия е оценен
съобразно действителното му съдържание и дали е мотивирано решението на съда
кои противоречиви доказателства да кредитира.
Районния съд гр.Провадия, който е разгледал делото като първа инстанция е
изпълнил задълженията си по чл.14 от НПК да изследва обективно, всестранно и
пълно всички обстоятелства по делото. Същият е събрал в условията на
непосредственост доказателствата, необходими за изясняване на фактическите
обстоятелства по делото, включени в предмета на доказване и конкретното участие
на подсъдимия. Правилно съдът не е дал вяра на показанията на св.Х., М. и Н.,
както и обясненията на подсъдимия досежно неговото участие в престъплението,
които не кореспондират със събраните по делото доказателства. Авторството на
престъплението е установено по несъмнен начин.
Въззивният съд се е солидаризирал с
аналитичната дейност на районния съд, като е възприел и достигнатите правни
изводи. Оценил е мотивите на районния съд като съответни на изискванията на
чл.305 от НПК. В мотивите на решението си окръжен съд е преповторил мотивите на
районния съд и е отговорил, макар и твърде пестеливо на възраженията на осъденото
лице, като са посочени основания, поради което се отхвърлят.
Оплакването за неправилна оценка на доказателствата се свежда до възражението,
че присъдата почива единствено на показанията на св.М. и св.Г.- полицейски
служители, въпреки тяхното противоречие с останалата доказателствена
съвкупност, конкретно показанията на Х., М. и Н..
Това възражение е неоснователно.
Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи защо дава вяра
единствено на показанията на полицейските служители. Настоящата инстанция не
установява съществено противоречие в тях, което да е в пряка връзка с
релевантни за процеса обстоятелства. Показанията на двамата свидетели са
еднопосочни и непротиворечиви. Къде точно е спрял полицейския автомобил преди
извършената проверка, няма никакво отношение към авторството на деянието.
Доколкото последното е установено по един непротиворечив начин, правилно същите
са поставени в основата на осъдителната присъда. Правилен е извода на
инстанциите за некредитиране показания на свидетелите Х. и М.. Този извод
произтича от пряката заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, като
близки родственици-първата фактическа съпруга, а вторият роднина на подсъдимия.
По отношение третия свидетел-Н.,в неговите показания са установени явни
противоречия, които ги дискредитират.Що се отнася до твърденията на осъдения,
че ключовете на автомобила не са се намирали в него, същите са ирелевантни за
процеса. За съставомерността на деянието е необходимо да се установи, че осъдения
е управлявал автомобила, в указания от закона едногодишен срок. Това
обстоятелство е установено по несъмнен начин. Показанията на св.св.М. и Г. са
еднопосочни и категорични, че лекия автомобил, марка БМВ, се е движи срещу тях
и че същия е бил управляван от осъдения Х.. От момента, в който полицейските
служители са забелязали лекия автомобил, до неговото спиране, същия е бил под тяхното
непосредственото наблюдение. В този смисъл твърденията на осъдения остават
изолирани.
Възражението за непровеждане на очна ставка, в конкретния случай не
съставлява процесуално нарушение. На първо място, същото не е било необходимо
за изясняване правилно фактите по делото. На следващо- не е било и възможно
поради неявяване на свидетелите по делото.
Неоснователно е и твърдението на защитата, че на досъдебното производство
не фигурира акта за установяване на извършено нарушение, респ. свидетелите при
неговото съставяне. АУАНС е приложен на л.2 от БП №351/2017г. по описа на РУ
Провадия. Видно от същия, актът е съставен в присъствие на св.В. М., която е
разпитана и непосредствено пред съда.
Липсват съображения за неправилно приложение на материалния закон.
Апелативен съд Варна намира, че деянието е правилно квалифицирано и материалния
закон е приложен законосъобразно.
Настоящата инстанция счита, че
наведените доводи от защитата за допуснато съществено процесуално нарушение от
страна и на двете редовни съдебни инстанции, състоящо се в липса на мотиви, не
се споделя от състава на АС-Варна. Принципно, липсата
на мотиви на първоинстанционна присъда се отъждествява с пълна липса на
съображения от решаващия съд, или с липса на такава част от мотивите, която се
отнася до въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата, както и когато
мотивите са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде
разбрано какво е възприел решаващият съд. Липсата на мотиви означава
невъзможност както за страните, така и за горната инстанция, да проследи по
какъв начин е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. Настоящият
случай не е такъв. В мотивите на присъдата си, съставът на Районен съд гр.Провадия
е изложил съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК.
Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря на законовите изисквания,
посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК- изложена е възприетата фактическа обстановка,
доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи, както
и съображенията за съставомерността на деянието и е обективиран процесът на
индивидуализация на наказанието.
Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че както в мотивите на
първоинстанционния съд, така и във въззивното решение е обективиран по ясен
начин процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, като
доказателствата и средствата за тяхното установяване са ценени при спазване
правилата на формалната логика, изложени са съображения във връзка с
кредитиране на определени доказателствени източници, при констатирани
противоречия между тях.
По делото не се установяват съществени процесуални нарушения засягащи
съдържанието на съдебните актове, изясняването на правно значимите факти и
приложението на материалния закон, поради което не е налице основание по чл. 422, ал.
1, т. 5 вр. чл.348,
ал.1,т.,2 от НПК за възобновяване на производството, отмяна на
влезлите в сила съдебни актове и връщането му за ново разглеждане. Ето защо, искането
следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал.
1 от НПК, Варненският апелативен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С.М.Х., чрез неговия процесуален
представител- адв.Р.Х.-ВАК за възобновяване на наказателното производство и
отмяна на влязлата в законна сила присъда №29 от 06.08.2019г. по НОХД
№456/2017г. на Районен съд гр.Провадия,потвърдена с Решение №244 от
27.11.2019г. по ВНОХД №1108/2019г. на Окръжен съд гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.