Р Е
Ш Е Н
И Е № 963
гр.Пловдив, 09. 07. 2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Иван Бекяров
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Стефанова
ч.гр.д.№ 1346/2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.435
ал.2 във вр. с чл.444 и чл.442а от ГПК.
Постъпила е жалба от Т.Б.П., ЕГН – **********,***, и В.Б.И.,
ЕГН – **********,***, чрез адв. В.К. –Б., с която се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на изпълнителни действия по изп.д.№ 20178200400484. Молят
да бъдат отменени изцяло като незаконосъобразни.
Въззиваемата страна
„Райфайзенбанк /България/ ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, район „Средец“, ул.“Н. В. Гогол“ № 18 -20, чрез юрк. Е.
Н., депозира писмен отговор, че жалбата е недопустима, а при условията на
евентуалност намира, че е неоснователна.
ЧСИ Тодор Луков, рег.
820, депозира писмени мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, че жалбата частично
недопустима, а при условията на евентуалност, поддържа, че е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено:
I.По отношение на жалбата
против изпълнителни действия, изразяващи се в наложен запор върху трудовото
възнаграждение на В.И., както и върху банковите й сметки, откъдето се правят ежемесечните
удръжки.
Основните доводи, които се
излагат се концентрират в насока, че изп.д.№ 20178200400484 е образувано въз
основа на приложени изпълнителен лист от
09.11.2017г. и Заповед № 10745/08.11.2017г. по чл.417 от ГПК, изд. от ПРС – XV гр.с. по гр.д. №
17744/2017г. В тази връзка се изтъква,
че заповедта не е влязла в сила, а само е постановено незабавно изпълнение.
Въззивният съд намира,
че възраженията срещу налагане на запор върху трудовото възнаграждение следва
да се оставят без уважение. Видно от съдържанието на горецитираната заповед, същата
е издадена по реда на чл.417 от ГПК и е допуснато незабавно изпълнение, както и
е издаден изпълнителен лист на 09.11.2017г. При тези данни, въз основа на
искане от взискателя на осн. чл.512 от ГПК е наложен запор от съдебния
изпълнител. Обстоятелството, че
заповедта по чл.417 от ГПК не е влязла в сила е ирелевантно, след като е издаден изпълнителен лист, въз основа на
влязло в сила разпореждане за допускане на незабавно изпълнение. От служебната
справка, която се извърши по този повод, се установи, че с окончателно
Определение № 530/09.03.2018 г. на ПдОС
- XV гр.с.
по ч.гр.д.№ 335/2018г. е потвърдено процесното разпореждане за допускане на
незабавно изпълнение, инкорпорирано Заповед № 10745/08.11.2017г. по чл.417 от ГПК, изд. от ПРС – XV гр.с. по гр.д. № 17744/2017г.
Обжалваните изпълнителни
действия се явяват законосъобразни.
II. По отношение на възраженията
за това, че жалбоподателите Т.Б.П. и В.Б.И. не са били уведомени своевременно
за насрочената публична продан на имотите, собственост на Т.П.. В тази връзка двамата
длъжници се позовават на несеквестируемост, съгласно чл.444 т.5 от ГПК.
С жалбата си Т.Б.П. и В.Б.И.
посочват, че са получили съобщения съответно на 28.02.2018г. и на 27.02.2018г.,
проданта е насрочена от 28.02.2018г. до 28.03.2018г.
Разпоредбата на
чл.484 ал.4 от ГПК обаче предвижда, че – В описа се посочват също
мястото и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този
случай длъжникът се смята уведомен за проданта
независимо дали е присъствал на описа.
Въззивният съд
констатира, че с Протокол за опис от 07.02.2018г. /на л.225 и сл./, извършен за
трите процесни имота, е записано, че по искане на взискателя, на осн. чл.484
ал.4 от ГПК съдебният изпълнител
насрочва публична продан за тези имоти от 28.02.2018г. до 28.03.2018г. Видно
е от приложената преписка, че с Разпореждане от 19.02.2018г. /на л.272/ е
насрочена публична продан, която ще се проведе от 28.02.2018г. до 28.03.2018г.,
като обявяването на купувач ще се извърши на 29.03.2018г. Ето защо, изпратените
допълнително съобщения до длъжниците за насрочването на публичната продан са на
практика ирелеванти технически действия и имат само напомнителен характер.
Досежно възражението за
несеквестируемост. Жалбоподателят Т.П. посочва, че е земеделски производител и прилагал доказателства за това обстоятелство. Съгл.
чл. 444 от ГПК – Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на
длъжника – физическо лице: т.5 пр.1 и пр.2 – земите на длъжника – земеделски
стопанин градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка. Видно е от
описанието на трите земеделски имота, че се касае за ниви с площи съответно 9,
200 дка, 2,300 дка и 4,200 дка. При тези данни, нормата за закрила намира
приложение. За пълнота на изложението,
трябва да се отбележи обстоятелството, че за съдебната инстанция е релевантно само
описанието на имотите по документите за собственост /представените нотариални
актове/, а не и какви са твърденията за фактическото им състояние и с какво друго
предназначение евентуално се ползват в
момента.
Обжалваните изпълнителни
действия се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
III. По
отношение на възраженията, че задължението на длъжниците е много по-малко от
стойността на имотите - обект на
принудително изпълнение, което прави изпълнението несъразмерно по см. на
чл.442а от ГПК.
От актуалната справка по
преписката по изп.дело, се констатира, че дългът към първоначалния взискател
към 30.03.2018г. е в размер на 10 247,36 лв., а отделно е постъпило и
удостоверение с изх.№ 160371702046870/20.12.2017г., изд. от ТД на НАП –
Пловдив, за сумата 8 117,43 лв. спрямо Т.П.. Общата сборна сума на дълга
възлиза на 18 364,79 лв., като съдебният изпълнител конкретизира, че в
тази сума не са включени таксите и разноските по изпълнението. Също така към
един от имотите има учредена ипотека в размер на 12 000 лв. и съгл. чл.459
ал.2 от ГПК ипотекарният кредитор е присъединен по право взискател досежно
получената сума за имот с ИД
06505.14.151. Същевременно общата оценка на имотите съгласно протокол от
12.02.2018г. /на л.250 – 251/ е в размер
на 44 800 лв., като общата начална цена съгл. чл.485 ал.4 от ГПК е в
размер на 35 840 лв. / тоест 80 % от стойността на имотите/. При тези
данни, достига се извода, че наложените от съдебния изпълнител обезпечителни
мерки и предприетите изпълнителни способи са съразмерни на задължението,
съгласно изискванията на чл.442а от ГПК.
IV. По отношение на позоваването
от жалбоподателите, че задължението вече било погасено по давност. Въззивният съд намира, че
жалбата в тази й част е процесуално недопустима, тъй като давността е
материално правен институт съгл. чл.110 и сл. от ЗЗД и затова възражението не може
да се разгледа в рамките на изпълнителното производство.
V. По отношение на искането, инкорпорирано
в Молба с вх.№ 6642/26.03.2018г. /на л.12 по гр.д.№ 901/2018г. по описа на ПдОС
– V гр.с./,
неразделна част от подадена жалба с вх.№ 04666/06.03.2018г. по описа на ЧСИ,
респ. с № 11593/17.04.2018г. по описа на ПОС, против отказа на съдебния
изпълнител, обективиран с Постановление от 15.05.2018г. /допълнително изпратен – на л.5 по гр.д.№ 1346/2018г./ да спре принудителното
изпълнението спрямо процесните недвижими имоти.
Аргументите, изложени с
подадената жалба са, че били подадени от
длъжниците възражения срещу Разпореждането за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
17744/2017г. Прилагат към жалбата 2 бр. Възражения, отправени до РС – Пловдив
по ч.гр.д.№ 17744/2017г. съответно с № 73580/22.12.2017г. от Т.П. и с № 73582/22.12.2017г. от В.И..
Въззивният съд намира,
че отказът на съдебния изпълнител да постанови спиране по искане на длъжниците
е законосъобразен, тъй като възраженията по чл.414 от ГПК не спират допуснатото незабавно изпълнение
със заповедта по чл.417 от ГПК. Както
вече се посочи по-горе, с Определение № 530/09.03.2018 г. на ПдОС - XV гр.с. по ч.гр.д.№ 335/2018г. е потвърдено процесното
разпореждане за допускане на незабавно изпълнение.
Обжалваното изпълнително
действие се явява законосъобразно.
По мотивите, ПдОС – V
възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Оставя без уважение подадената жалба
от Т.Б.П., ЕГН – **********,***, и В.Б.И.,
ЕГН – **********,***, чрез адв. В.К. –Б., с която се излагат възражения за
незаконосъобразност на действия по изп.д.№ 20178200400484, за наложен запор
върху трудовото възнаграждение на В.И., както и върху банковите й сметки, откъдето се правят ежемесечните
удръжки; ; за несъразмерност на осн.
чл.442а от ГПК на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни
способи спрямо задълженията по изп. дело, както и против отказа на съдебния
изпълнител, обективиран с Постановление от 15.05.2018г. за спиране на принудителното
изпълнение, като неоснователна и недоказана.
Отменя насрочването на публична продан на имотите, собственост
на Т.Б.П., по позоваване за несеквестируемост на осн. чл.444 т.5 от ГПК, както следва – ПИ 01451, съст.
нива с площ 9,200 дка, в м.“Миша пара“, землище с.Брестовица, ПИ 015031, съст.
нива, с площ 2,300 дка, м.“Миша пара“, землище с.Брестовица, и ПИ 015018, съст. нива с площ 4,200 дка, в
м.“Миша пара“, землище с.Брестовица.
Оставя без разглеждане
подадената жалба от Т.Б.П., ЕГН – **********,***, и В.Б.И.,
ЕГН – **********,***, чрез адв. В.К. –Б., с която се излагат възражения, за
изтекла погасителна давност на задълженията по изп.д.№ 20178200400484, като
процесуално недопустима и Прекратява
в тази част производството по гр.д.№
1346/2018г. по описа на ПдОС – V гр.с. по възз.гр.д.№ 1346/2018г.
Решението е окончателно, а в прекратителната
част, имаща характер на определение подлежи на обжалване пред ПАС с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването на страните.
Председател:
Членове :