Решение по КНАХД №612/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново срещу Решение № 220/10.06.2025 г. по НАХД № 357/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 04-2400189 от 05.02.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново. Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага подробни доводи за доказаността на нарушението и за липсата на основание за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Предвид тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде потвърдено НП. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Ваниз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Колоня товар“ № 5, офис „Ваниз“, в представен по делото отговор на касационна жалба оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен – постановен в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и обоснован. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд е неправилно.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 04-2400189 от 05.02.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, с което на „Ваниз“ ЕООД, на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение на чл.415, ал.1 вр. с чл.404, ал.1, т. 12 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

За да постанови този резултат, от фактическа страна въззивният съд е установил от събраните писмени и гласни доказателства, че в периода 16.04.2024 г. - 10.06.2024 г. е извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда" – Велико Търново по спазване на трудовото законодателство на работодателя „Ваниз“ ЕООД. От представените документи са констатирани 17 на брой нарушения нa трудовото законодателство, като за отстраняването им са дадени задължителни предписания – принудителни административни мерки по чл.404, ал.1, т.1, т.8 и т.12 от КТ, обективирани в протокола зa извършена проверка № ПР2414654 от 10.06.2024 г. нa ДИТ – Велико Търново. Една от приложените ПAM e тази под № 9 от посочения протокол. Установено е, че на конкретни работници не са изплатени трудовите възнаграждения за месеците януари 2023 г. и март 2023 г. За отстраняване на констатираното нарушение на основание чл.404, ал.1, т.12 от KT ДИТ – Велико Търново е задължила проверяваното дружеството с ПАМ под № 9 от протокола да изплати възнагражденията на лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени, със срок за изпълнение на предписанието 17.07.2024 г. Протоколът е бил връчен на „Ваниз“ ЕООД на 25.06.2024 г., като наложените с него ПАМ, вкл. приложената под № 9, не са били обжалвани и са влезли в сила.

За изпълнението на даденото с Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2414654/10.06.2024 г. задължително за изпълнение предписание № 13, от работодателя чрез призовка на ДИТ – Велико Търново са изискани писмени доказателства. Представени са разчетно-платежни ведомости, от които е видно, че за месец януари 2023 г. са изплатени възнагражденията на работниците, а за месец март 2023 г. са изплатени възнагражденията на някои от тях, а на Г. Д. Г., М. С. Н. и Р. И. И. трудовите възнаграждения за месец март 2023 г., които са начислени във ведомост за заплати, не са изплатени. Предвид това контролните органи приели, че предписанието не е изпълнено и с това е допуснато нарушение на разпоредбите на КТ. За извършеното нарушение на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е съставен АУАН № 04-2400189/11.11.2024 г., срещу който е подадено писмено възражение и въз основа на който е издадено процесното НП № 04-2400189 от 05.02.2025 г.

При тази фактическа обстановка съдът е намерил, че при издаване и връчване на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до тяхната отмяна. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че в обстоятелствената част на НП липсвало пълно и ясно описание на обстоятелствата около извършеното нарушение, като е посочил, че както в обстоятелствената част на АУАН, така и на НП, подробно е отразена фактическата обстановка, описан е повода, характера и съдържанието на даденото задължително предписание, както и срока, в който е следвало да се изпълни. Посочил е, че правилно извършеното нарушение е квалифицирано по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ поради неизпълнението на едно конкретно предписание.

За да отмени НП съдът е развил доводи, че в случая се касае не до пълно неизпълнение, а до частично, тъй като трудовите възнаграждения на част от лицата с прекратени трудови правоотношения са изплатени. Налице е форма на непълно изпълнение, при което, според съда, са били налице основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според въззивния съд следва да намери приложение разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, въвеждаща целите на административното наказване, а имено - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани или общо казано се касае до търсене на дисциплиниращ ефект, който в случая на частично изпълнение може да се постигне по реда по чл.28 от ЗАНН, като се предупреди дружеството.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон.

Неправилно съдът е приел, че в случая може да намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1 вр. § 1, т. 4 от ЗАНН. Съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗАНН алинеи 1 – 6 не се прилагат, когато в закон е предвидено друго. Именно такъв закон е Кодекса на труда и по-специално нормата на чл. 415в от КТ „Отговорност за маловажно нарушение“, според която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв., както и че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Съгласно Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по т.д. № 7/2010 г., което не е изгубило актуалността си в тази част, специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно” административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган не налага наказание, а предупреждава писмено нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните” нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание – парична санкция, но в многократно по–нисък размер.

В случая не са налице двата кумулативни признака за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 415в от КТ, тъй като нарушението не е отстранено напълно и от него безспорно са произтекли вредни последици за работниците и служителите, чиито трудови възнаграждения за месец март 2023 г. не са били платени и след даденото задължително предписание.

Освен това, дори да приеме, че е принципно възможно да се приложи чл. 28 от ЗАНН за нарушения по КТ, настоящият състав намира, че в конкретния случай тази разпоредба не може да намери приложение. Предвид вида и характера на обществените отношения, които са нарушени, а именно такива свързани с осъществяването на контрол за спазване на трудовото законодателство, в т.ч. контрол свързан с изпълнението на приложени принудителни административни мерки, в частност тези по чл. 404, ал. 1 от КТ, констатираното нарушение - неизпълнението на принудителна административна мярка, приложена за изплащане на трудови възнаграждения, не може да се приеме за маловажен случай. С деянието се застрашават защитени от правото важни интереси и не е налице явна незначителност на неговата обществена опасност, нито представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Обстоятелството, че задължителното предписание е частично изпълнено обуславя единствено налагането на имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер, както е сторил административнонаказващият орган, но не може да бъде основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на районния съд е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, потвърждаващо наказателното постановление.

 

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане на касатора следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за всяка инстанция или общо в размер на 160 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 220/10.06.2025 г. по НАХД № 357/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 04-2400189 от 05.02.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, с което на „Ваниз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Колоня товар“ № 5, офис „Ваниз“, на основаниие чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА „Ваниз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Колоня товар“ № 5, офис „Ваниз“, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново разноски по делото в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.