О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер VІ-260082 14.01.2021 година град
Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански
въззивен състав
На четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното
от съдията Узунова
частно гражданско дело номер 2879 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.413 ал.2 ГПК и е
образувано по частна жалба на „Кредито“ ООД с ЕИК- ********* против
разпореждане № 260236 от 18.11.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 536/2020г.по
описа на СрРС,в частта,с която районният
съд е ОТХВЪРЛИЛ заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против М.К.К. с ЕГН-********** ,в частта,с която се
претендират сумата 867.16 лева-неустойка,дължима поради неизпълнение на
задълженията за предоставяне на обезпечение по чл.25 ал.1 от договор за кредит № OL00009536 от 27.12.2019г. поради наличие на неравноправна клауза в
договора,въз основа на която се претендира неустойката. Частната жалба е подадена в законоустановения
срок, внесена е дължимата държавна такса за обжалването.
Бургаският
окръжен съд,като взе предвид исканията и твърденията на
жалбоподателя,разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят
„Кредито“ООД е подал пред СрРС заявление
по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу М.К.К. за разпореждане плащане на задължения по
договор за кредит № OL00009536 от 27.12.2019г. – сумата от 2000 лева главница, сумата от 401.57
лева,представляваща договорна лихва,105 лева разноски във връзка с извънсъдебно
събиране на вземането,867.16 лева,представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение,държавна такса и разноски.
С
обжалваното разпореждане СрРС е отхвърлил заявлението досежно претендираната
неустойка,а в останалите части го е уважил,като е издал заповед за изпълнение.По
отношение на неустойката съдът е приел,че за клаузата на чл.25 от договора,в която е уговорена неустойка е
неравноправна,тъй като в чл.25 ал.1 от договора е предвидено,че кредитополучателят
следва в деня на сключване на договора или в срок от три дни да предостави
обезпечение- две физически лица,които да
отговарят на определени изисквания- размер на трудовото възнаграждение,безсрочен
трудов договор и др.,които да се съгласят да отговарят солидарно за
задължението и да подпишат договор за встъпване в дълг.В чл.25 ал.2 от договора
е предвидено,че ако кредитополучателят не предостави това обезпечение в деня на
сключване на договора,той дължи неустойката,посочена в т.4 от договора в размер
на 2 106.07 лева,като неустойката се начислява и заплаща с всяка вноска по
кредита.СрРС е констатирал,че с така уговорената неустойка се обезпечава
непарично задължение за предоставяне на обезпечение,като размерът на
неустойката е дори по-голям от размера на главницата по договора за кредит.Съдът
е отчел и факта,че неустойката не е за неизпълнение на основното задължение по
договора за кредит-връщане на заетата сума,а за неизпълнение на акцесорното
задължение за предоставяне на обезпечение,което не влияе пряко върху изпълнението
на главното задължение.По отношение на неизпълнението на главното задължение в
чл.32 от договора е предвидено,че при забава на вноските е дължима законната
лихва за забава за периода на забавата.Въз основа на горните констатации
,районният съд е достигнал до извод,че претендираната неустойка се основава на
неравноправна клауза,доколкото с нейното уговаряне потребителят е поставен в
изключително неблагоприятно положение спрямо търговеца,предоставящ кредита- да
заплаща паричен ресурс при непредставяне на обезпечение в много кратък
срок,който трябва да отговаря на определени изисквания или банкова гаранция.Формиран
е извод,че клаузата за уговорената неустойка е недействителна ,тъй като е в
противоречие с добрите нрави,защото нейното уговаряне излиза извън присъщата и
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция.
В жалбата са наведени оплаквания за
необоснованост на изводите на заповедния съд като се сочи,че съгласно условията
по договора за кредит,кредитополучателят е разполагал с възможност да
предостави обезпечението и в по-късен момент, в резултат на което би се спряло
начислението и плащането на неустойка занапред. Жалбоподателят се позовава също
на чл.3 от договора за кредит,като счита,че процесният договор е индивидуален,а
не сключен при общи условия,тъй като страните са договорили индивидуално всички
клаузи в него. Неустойката е изрично договорена и приета за разумна от
страните,поради което не е налице противоречие с добрите нрави,а отговаря
изцяло на чл.10а ЗПК.
Въззивният
съд намери жалбата за неоснователна по следните съображения:
Възражението,че договорът за кредит е индивидуален,тъй като в него
изрично е посочено,че на кредитополучателя му е била дадена възможност да
договаря параметрите с кредитора лично,като той се е съгласил с клаузата на
чл.25 ал.1 относно предоставяне на
обезпечение и дължимата съгласно чл.25 ал.2 при неизпълнение на това задължение
неустойка,поради което и не е налице неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП
,въззивният съд намери за неоснователно. Съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни,освен ако не са уговорени
индивидуално. Разпоредбата на чл.146 ал.2 ЗЗП регламентира,че не са
индивидуално уговорени клаузите,които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,особено в
случаите на договор при общи условия. От законовата дефиниция, по аргумент на
противното, се налага извод, че индивидуално
уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и
да са били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел.
Клаузите на процесния договор,
независимо че са приети от потребителя при сключването му, поначало се считат,
че не са индивидуално уговорени. Посочените
клаузи биха могли да са индивидуално уговорени, доколкото се отнасят до
определящите договора престации и потребителят, изразявайки съгласие за
сключване на договора, е могъл да влияе върху съдържанието им. Изискването за съставяне на клаузите на ясен
и разбираем език, сочи на необходимост от предоставяне на информация, въз
основа на която потребителят да може да прецени икономическите последици от
сключването на договора и съответно даденото съгласие да е недвусмислено, което
формира и извод, че клаузите по чл. 145, ал. 2 ЗЗП биха могли и да
не са индивидуално уговорени. Тези клаузи,
като правило, са част от индивидуалния договор, но биха подлежали на преценка
за евентуална неравноправност, ако не са уговорени индивидуално и не са
съставени ясно и разбираемо. В решенията си СЕС поставя като изискване за
яснота и разбираемост, клаузата да е така формулирана, че да е разбираема не
само от граматическа гледна точка, но и в договора да е изложен прозрачно
точният механизъм за изменението на договора, както и отношението между този
механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, така че потребителят да може
да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици. При съмнение относно смисъла на определено условие, то
се тълкува по благоприятен за потребителя начин – чл. 147ал. 2 ЗЗП.
В главата „Процедурни правила“, т.1.7 на процесния договор е посочено,че
след регистрация,на кредитополучателя се предоставя Стандартен европейски
формуляр и проект на договора за кредит- по имейл или на хартиен носител,като в
хипотеза на онлайн съгласие,кредитополучателят следва да натисне бутон
„подпиши“. Посочено е,че за избягване на съмнение ,с натискането на бутона
„подпиши“ от кредитополучателя се счита,че същият е получил предварителната
договорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр и е подписал
всяка една страница от договора за кредит. С подписването на договора за
кредит,кредитополучателят потвърждава,че е прочел и приема условията на
договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,че желае да
сключи договора за кредит с кредитора и се съгласява кредиторът да преведе
сумата на кредита по банковата сметка на кредитополучателя или по друг избран
алтернативен начин. В същата глава- т.3 –Сключване на договора за потребителски
кредит е регламентиран начинът на
сключване- т.3.1.1.- кредиторът изпраща на кредитополучателя проект на договора
за кредит,като се предоставя тридневен срок на кредитополучателя да предложи
промени по съдържанието му. В случай,че кредитополучателят е съгласен с всички
клаузи на договора,той уведомява кредитора,той му изпраща смс код, след
въвеждането на който бутонът „подпиши“ става активен.В случай,че
кредитополучателят желае да промени клаузи от договора,т.3.1.2 регламентира, че
той изпраща на кредитора проекта си за договор на хартиен носител,както и на
сканиран ПДФ файл и след като страните постигнат съгласие по всички клаузи,кредиторът
изпраща на кредитополучателя потвърждаващ смс код за подписване на
договора,съгласно точка А. Клаузата не съответства на изискванията за яснота и
разбираемост,както и на изискването за прозрачност на механизма за изменение на
договора.Това е така,защото няма яснота относно начина на кореспонденция с
кредитора, нито е предвиден ред за изпращане
на окончателния вариант на договора,при постигане на договореност относно
индивидуални клаузи. Т.3.2.1 относно
окончателния вариант на договора след проведени преговори по конкретни клаузи препраща
към точка А,а такава точка в договора за кредит няма. По гореизложените
съображения съдът намира,че процесният договор не е индивидуален,а възможността
кредитополучателят да предлага промени и да влияе върху съдържанието на
договора не е регламентирана съобразно
законовите изисквания.
Включването в договор на клаузи, които са неизпълними изначално, сочи на
противоречие с добрите нрави, доколкото това неизпълнение води до крайно неблагоприятни
последици за кредитополучателя. В случая, според настоящия състав, поставеното
от кредитодателя условие по чл.25 от договора за потребителски кредит е
практически неизпълнимо- в деня на сключване на договора или най-късно в срок
от 3 дни след сключването му,кредитополучателят да предостави на кредитодателя обезпечение- двама солидарни длъжници,с
осигурителен доход над 2000 лева,работещи по безсрочен трудов договор,да не са
заематели или поръчители по други договори за кредит в дружеството –кредитор,да
нямат неплатени осигуровки за последните две години,да нямат задължения към
други банкови и финансови институции или ако имат да са със статус редовни, да се представят служебни бележки от
работодателя на солидарните длъжници,да се подпишат договори за встъпване в
дълг. Изискването да бъдат осигурени двама солидарни длъжници, които да се съгласят
да гарантират издължаването на кредита от страна на кредитополучателя,
отговарящи на всички изброени по-горе условия и с високо нетно трудово
възнаграждение, според настоящия състав не може да бъде изпълнено в деня на
сключване на договора,нито в краткия тридневен срок по договора, а това
означава автоматично възникване на задължение за заплащане на неустойка на
кредитополучателя съгласно чл.25 ал.2 от договора. Свободата на договарянето не
може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т. ч. този на добрите нрави. Договорите следва да се сключват при
спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност,като до
нарушаване на този принцип се стига,
когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически
по-слабата страна, поставяйки "допълнителни условия" за сключване на
договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на
избор. Така чрез поставяне на практически неизпълнимо условие за обезпечаване
на вземането чрез двама солидарни длъжници, длъжникът на практика бива задължен
да заплаща неустойка,поради което и уговорената клауза влиза в противоречие с
добрите нрави,като се постига и скрито
увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на
потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК
и би довело до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния
размер на дължимата от заемателите лихва. Въззивният съд споделя становището на
СрРС, че посочената клауза не отговаря и на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, което обуславя неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Въз основа на изложеното БОС намери,че
правилно и законосъобразно СрРС е приел,че
са налице предвидените в чл. 411, ал. 2, т.
2
и т. 3 ГПК основания за
отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираната неустойка,тъй като
същата се претендира въз основа на клауза от договора за кредит,която е
неравноправна. Ето защо,разпореждането в обжалваната му част следва да се
потвърди.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото
определение не подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, Окръжен съд-Бургас
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260236 от 18.11.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 536/2020г.по описа на СрРС в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: