Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260071
гр. ВРАЦА, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 19.02.2021 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с.
МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
5 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх.№ 263368/05.11.2020 г. на "Енерго-Про Продажби"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, против Решение №
260090/01.10.2020 г. по гр.д.№ 806/2020 г. на Районен съд-Враца, с което е
признато за установено, че ищецът А.И.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, не
дължи на дружеството-жалбоподател сумата 5913,41 лв., начислена по фактура №
**********/23.10.2019 г. за обект, находящ се в гр.***, и представляваща
корекция за неправилно отчетена електрическа енергия за периода 01.12.2017 г. –
30.11.2018 г.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно и е постановено в противоречие със събраните
по делото доказателства. Твърди се, че между страните съществува валидно
договорно правоотношение във връзка с продажба на електрическа енергия и в
изпълнение на чл.44, ал.1 ПИКЕЕ е извършена техническа проверка на средството
за търговско измерване на потребената от ищеца енергия, при която електромерът
е демонтиран и е изпратен за метрологична експертиза в БИМ. Посочва се, че за
извършената техническа проверка е съставен констативен протокол в съответствие
с изискванията на чл.47, ал.2 ПИКЕЕ, а
при извършената експертиза в БИМ е констатирано, че е осъществявана
намеса в тарифната схема на електромера и е налице преминала енергия на тарифа
ТЗ-030974,6 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Жалбоподателят счита, че
при липса на данни за техническа неизправност на електромера следва да се
приеме, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3 количество енергия в
размер на 30974 квтч е реално доставено и консумирано от абоната, поради което
е приложима разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ и следва да бъде фактурирано и
заплатено. Излага подробни правни съображения в подкрепа на становището си, че
енергията не е служебно начислена, а е реално потребена, като се позовава и на практика на ВКС на РБ. В
условията на евентуалност, се позовава на разпоредбата на чл.183 ЗЗД като
основание за дължимост на количеството реално потребена енергия.
Въззивникът
моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна А.И.А., чрез
пълномощника му адв.Й.Ц., в който жалбата се оспорва като неоснователна.
Въззиваемият счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Навежда доводи, че цитираните от въззивника разпоредби на ПИКЕЕ са неприложими,
поради отмяната им с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/2016 г. на
ВАС и Решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д.№ 4785/2018 г. на ВАС. В условията
на евентуалност, развива и съображения, че не са налице предпоставките на чл.50
ПИКЕЕ за възникване на право на едностранна корекция, както и че не са доказани
следните обстоятелства: дали и кога натрупаната в тарифа 1.8.3 енергия е
доставена на абоната и реалното й използване; точният момент, от който
електромерът, настроен за двутарифен отчет
е започнал да отчита енергия в трета тарифа; каква електроенергия се
отчита по скрития регистър – дневна или нощна. Счита, че ответното дружество не
провело пълно и главно доказване на факта, че е налице реално потребление не
електроенергията в процесния период, че СТИ е било технически изправно, както и
че е налице неправомерно действие от страна на потребителя.
Въззиваемият
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както
и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд констатира,
че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се
произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран от А.И.А. от гр.***, представляван от пълномощниците му адв.П. Н.
и адв.Й.Ц., с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК против "Енерго-Про Продажби" АД, гр.Варна за признаване за
установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 5 913,41 лв. по
фактура № **********/23.10.2019 г., съставена за обект, находящ се в гр.***, ***,
клиентски № ********** и абонатен № **********, и начислена за извършена
корекция за неправилно отчетена ел.енергия за периода 01.12.2017 г. –
30.11.2018 г.
Ищецът твърди, че е клиент на ответното
дружество и заплаща редовно консумираната от него електрическа енергия. Посочва,
че при извършена на 30.11.2018 г. проверка от служители на "Електроразпределение
Север" АД е съставен констативен протокол № 1901053 от същата дата, въз
основа на който ответникът "Енерго-Про Продажби" АД, гр.Варна е
извършил преизчисление на количествата електрическа енергия за минал период от
една година и е издал фактура № **********/23.10.2019 г. на стойност 5 913,41
лв. Сочи също, че СТИ е подменено с
ново, а старото е изпратено за изследване в БИМ-Варна, като от съставения
Констативен протокол № 2426/16.10.2019 г. е видно, че върху същото няма външно
посегателство, съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност, но при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала ел.енергия върху
невизуализирана на дисплея на устройството Тарифа 3 в размер на 030974,6 kWh. Въз основа на тези констатации е
извършено преизчисляване на количествата енергия и е начислено допълнително
количество с посочения размер на една година назад.
Ищецът изразява несъгласие с извършената
корекция и служебно начислената му ел.енергия. Твърди, че не е уведомен за
извършената проверка, за да може да присъства лично или да осигури свой
представител, както и че тази ел.енергия не му е доставена и не я е потребил.
Развива съображения, че отчетът на ел.енергия по скрит и недостъпен регистър е
в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 и чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ.
Изтъква, че няма яснота от кой момент СТИ е започнало да отчита енергия в трета тарифа и
каква енергия се отчита по тази невизуализирана тарифа. Развива подробни
теоретични доводи, че действащата към момента на проверката и издаването на
фактурата нормативна уредба не предвижда
възможност за едностранна корекция на количеството електрическа енергия,
доставено на потребителя за минал период. Посочва, че СТИ е собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, поради което отговорността да се поддържа
измервателния уред в изправност е на ответното дружество. Ищецът сочи също, че
липсват данни за негово виновно поведение
и не могат да му бъдат вменени последиците от установено неправомерно
въздействие върху СТИ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното дружество "Енерго – Про Продажби" АД, в който
оспорва основателността на предявения иск. Посочва се, че сумата 5 913,41 лв.
представлява цената на реално доставена и потребена от абоната ел.енергия в
размер на 30974 кВтч и се дължи на основание чл.183 ЗЗД вр. чл.200, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства,
че между страните по делото съществува валидно договорно правоотношение, по
чиято сила ищецът е потребител на доставяне от ответника ел.енергия, както и че
е извършена проверка на изправността на СТИ на адреса на ищеца в гр.***, за
резултатите от която е съставен констативен протокол. Навежда доводи, че Общите
условия на "Електроразпределение Север" АД и "Енерго-Про
Продажби" АД са годен източник на облигационни задължения между сраните и
имат обвързващо действия. Твърди, че е
налице основание за възникване вземането на ответното дружество, като в
подкрепа на тези твърдения развива подробни фактически и правни съображения и
се позовава на практика на ВКС.
Като взе предвид твърденията на страните и
наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във
въззивната жалба и съображенията в отговора на същата, настоящият съдебен
състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия
спор, свързан с дължимостта от ищеца на сумата от 5913,41 лв., представляваща
цена на количество на измерената ел.енергия за периода от 01.12.2017 г. до 30.11.2018г.,
начислена въз основа на съставен констативен протокол № 1901053/30.11.2018г. и фактурирана от
ответното дружество с данъчна фактура № 0286721687/23.10.2019г.
Пред
първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и прието заключението
на съдебно-техническа експертиза.
Пред
въззивния съд страните не са поискали събиране на нови доказателства. Липсват и
направени възражения във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, поради което не са предприети и служебни процесуални
действия от въззивния съд по събиране на доказателства.
След като
обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, че са в
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на
доставяна от ответното дружество електрическа енергия в недвижим имот, находящ
се в гр.***, ***, и дължи заплащане на стойността на потребената такава от
негова страна.
По делото е представен като доказателство Протокол № 9003689/22.07.2015 г.,
от който е видно, че на 22.07.2015 г. е бил монтиран елекромер с фабричен № 1115
0315 0075 1582, модел CARAT, тип М 02/2015 с ток 5/60 А за отчитане на потребяваната в имота на ищеца
ел.енергия. В протокола е отразено, че при поставянето му е имал нулеви
показания на нощна и дневна енергия.
По делото е представено заверено копие от КП № 1901053/30.11.2018
г., в който е отразено, че на
посочената дата е извършена проверка от служители на "Електроразпределение
Север" АД на точността на измерване на посочения електромер. При
проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено
следното отчитане: в регистър 1.8.1 – 003296 кВтч, в регистър 1.8.2. – 005532
кВтч и в регистър 1.8.3. – 030974 КВтч. Извършено е демонтиране на СТИ и е
поставен нов електромер. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална
опаковка и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
За извършената експертиза от БИМ, Регионален отдел-Варна е съставен
Констативен протокол № 2426/16.10.2019 г., в който е отразено, че е
осъществявана намеса в тарифната схема на електромера, която да конкретния тип
СТИ трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2, но действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализирана на дисплея тарифа Т3 – 030974,6
кВтч. В протокола се сочи също, че не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера, както и че СТИ съответства на метрологичните характеристики и на
изискванията за точност при измерване на електроенергия.
На 21.10.2019 г. от "Елекроразпределение-Север" АД е съставено
становище за начисляване на допълнително общо количество ел.енергия в размер на
30 974 кВтч за периода от 01.12.2017 г. до 30.11.2018 г. В становището се сочи,
че корекцията се извършва на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при
който е установено точното количество неотчетена ел.енергия.
Въз основа на това становище, на 23.10.2019 г. ответното дружество
"Енерго-Про Продажби" АД е издало фактура № **********/23.10.2019 г.
за дължима от ищеца сума в размер на 5 913,41 лв. с ДДС за периода 01.12.2017
г.-30.11.2018 г.
С писмо изх.
№ 55839-КП1901053-1/23.10.2019 г. на "Електроразпределение Север" АД
ищецът е уведомен, че на 30.11.2018 г. е извършена проверка на СТИ и е съставен
КП от същата дата, както и че в резултат на констатирано неточно
измерване/неизмерване е направено преизчисление на количеството потребена
електрическа енергия. С писмо
изх. № 55839-КП1901053-1/23.10.2019 г. на "Енерго-Про Продажби" АД на ищеца е
изпратена издадената фактура за корекция на сметката за потребена енергия в
резултат на констатирано неточно измерване на електрическата енергия.
По делото е
изслушана съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че електромер
с фабричен № 1115 0315 0075 1582,
модел CARAT, тип М 02, с ток 5/60 А, който е бил монтиран за отчитане потреблението в имота
на ищеца към момента на проверката с
дата 30.11.2018 г., е произведен през 2015 г., срокът му на метрологична
годност е 6 години и изтича в края на 2021 г. и към датата на проверката е бил
сертифицирано техническо средство за измерване на ел.енергия. В заключението се сочи, че е възможно
електрическата енергия в регистъра, който не е визуализиран на дисплея, да е
преминала през електромера, но в протокола за първоначален монтаж не са
записани показания по Т3, поради което не може със сигурност да се каже, че
същите са били нулеви към датата на монтажа. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че когато един електромер излиза от завода-производител той винаги е
с нулеви показания. Заявява също, че количеството ел.енергия, натрупано в
невизуализирания регистър, е доставено до обекта на абоната и е потребено, но е налице неточен измерител,
тъй като Тарифа 3 не е видна на дисплея. Според експерта, съществуват данни за
неправомерно вмешателство в софтуера на СТИ, констатирано от експертизата на
БИМ, и е възможно натрупаното количество ел.енергия в регистър Т3 да бъде
отразено там след човешка намеса, изразяваща се в софтуерно проникване в
паметта на електромера. В заключението се сочи, че аритметично точно е
изчислена стойността на количеството ел.енергия в съставената фактура и същата
е съобразена с одобрените от КЕВР цени на ел.енергия за процесния период. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че не може да се определи каква част от
електроенергията в ТЗ е била консумирана като дневна и каква като нощна, но при
остойностяването определена част от часовете за дневна тарифа и определена част
от часове за нощна тарифа се претарифират в трета тарифа като една цена.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Съдът е
сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за недължимост от ищеца на сума, представляваща извършено от ответника "Енерго-Про
Продажби "АД допълнително начисление на суми за потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за минало време. С предявяването на този
иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на
едностранно коригирана сметка от страна на ответното дружество, ищецът отрича
претендираното от ответника материално право и в тежест на последния е при
условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право.
Лежащата върху ищеца доказателствена тежест касае единствено факти, изключващи,
унищожаващи или погасяващи това право.
Между
страните не се спори, че са в облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия и
дължи заплащане стойността на потребената такава.
Основният спорен между страните въпрос е дали
в полза на ответника съществува материално право за извършване на едностранна
корекция на дължимите суми за потребена електроенергия за минал период от
време.
Съгласно
разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В
ал.
2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията, т. е. ДКЕВР,
понастоящем Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да се
публикуват от комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С
приетата с §
83, т. 1, б. "г" от ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., норма на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които
крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата
на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, както в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия /в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл.
120, ал. 3 ЗЕ - б. "а"/, така и в полза на клиента за потребена
електрическа енергия /в случаите на неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.
120, ал. 3 ЗЕ - б. "б"/.
По приложението на посочените правни норми е
създадена постоянна практика на ВКС - напр. Решение № 111/17.07.2015
г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение №
115/20.05.2015 г. по т. дело № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение №
164/24.11.2015 г. по т. д. № 2446/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
166/11.05.2016 г. по т. д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове. Съобразно тази практика, със ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила
от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и приемане на правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на сметките за
предоставената електрическа енергия. Създаването на ПИКЕЕ и ОУ на договорите с
крайния потребител със съответното съдържание, предвидено в посочените правни
норми, е вменено от законодателя изрично като задължение на
електроразпределителното дружество, а приемането на предложените от енергийните
предприятия правила е задължение на ДКЕВР, понастоящем КЕВР.
Предвидените в чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр. 98/12.11.2013 г./. В раздел
IХ, чл. 47 - чл.
51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите и начините за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи, регламентирани са т. нар. корекции на сметки на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г., като не им е придадено обратно действия нито
със ЗИД на ЗЕ
/ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, нито със самите ПИКЕЕ /ДВ, бр.
98/2013 г./. Следователно със ЗИДЗЕ /обн. ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на законовата
делегация по чл.
83, ал. 2 във връзка с ал.
1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ
/обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена възможност за
крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да коригира едностранно
сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електрическа енергия.
С Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело №
2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл.
48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Подзаконовият нормативен акт се смята отменен
занапред - т.е от деня на влизане в сила на съдебното решение и няма обратно
действие, като за периода от приемането му до неговата отмяна, актът се счита
за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Окончателната отмяна на
ПИКЕЕ е извършена на 23.11.2018 г. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ,
обн. ДВ, бр. 97 от 2018 г., когато са
отменени и чл.48-51 ПИКЕЕ.
В конкретния случай проверката на СТИ на
потребяваната от ищеца ел.енергия е извършена на 30.11.2018 г., т.е. след
окончателната отмяна на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г./. Извършеното служебно начисление на стойността на
незаплатена ел.енергия обаче е извършено след приемането на новите ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.35 от
30.04.2019 г./.
По въпроса дали съществува възможност за
електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на
потребителите за минал период след отмяната на ПИКЕЕ
/ обн. ДВ, бр. 98/2013 г./, ако поради софтуерно въздействие
върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия, е формирана
непротиворечива практика на ВКС - напр.Решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д.№
4160/2018 г. на ВКС, ТК, ІІІ г.о.; Решение № 119/26.01.2021 г. по гр.д.№
4124/2019 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.; Определение № 723/24.11.2020 г. по гр.д.№
2268/2020 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.; Определение № 646/29.10.2020 г. по гр.д.№
1963/2020 г. на ВКс, ІV г.о. и др., Определение № 55 от
10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3331/2020 г., IV г. о., ГК която е в следния
смисъл:
Допустимо е електроразпределителното
дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал
период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената
електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на
установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов
потребител. Това разрешение произтича от договорния характер на
правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните
потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за
продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи
своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация не изключва
за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението
на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по -
малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да
липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и
след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016
г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в
сила от 23.11.2018 г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по
договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според
константната практика на ВКС /решение
№ 97 от 28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение № 115 от
20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от
21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
228/10.09.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение №
487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др. /, при
неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане
на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия
с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални
неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от
потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество
част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица
ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. Приема се, че при липса на специална регламентация на процедурата и
начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й
от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни
права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в
горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за
заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на
уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като
например тези, съдържащи се в отм. чл. 47
– чл.
51 ПИКЕЕ от 2013 г. /в този смисъл решение по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС,
ІІІ Г0/.
С оглед изложения анализ на нормативната
уредба и направения преглед на актуалната съдебна практика, настоящият съдебен
състав приема, че безспорно установеното облигационно правоотношение между
страните, възникнало по силата на договор за продажба на електроенергия при
публично известни общи условия, се регулира от действащите в съответния момент
разпоредби на Закона за енергетиката и подзаконови нормативни актове. При
отсъствие на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите
правила на чл.
183 ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената
на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята
договорна отговорност.
Когато потребителят неправомерно е
въздействал върху СТИ, той дължи да заплати реално потребената електроенергия –
ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер.
Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху електромера, вследствие
на което част от действително потребената електроенергия не е отчетена от
електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране на
отговорността на потребителя по чл.183 ЗЗД.
В настоящия спор ответникът е доказал
неправомерното вмешателство в софтуера на електромера, както и извършването на
това въздействие след монтиране на средството в обекта на ищеца. Този извод
следва от безспорно установения факт, че през 2015 г. е извършено монтиране на
нов електромер с установена параметризация от производителя в две тарифи с
нулева стойност. В резултат на неправомерно вмешателство доставената в обекта
на ищеца 30 974 кВтч електроенергия не е отчетена от електроразпределителното
дружество и съответно не е заплатена от ищеца. Софтуерното въздействие е
свързано с противоправно поведение на купувача, тъй като съставлява човешка
намеса в паметта на СТИ и единствената възможна причина за осъществяването му е
поведението на ищеца-купувач предвид обстоятелството, че метрологичната
експертиза не установява друга техническа неизправност на електромера, а и
реализираната цел /скриване и неотчитане
на част от реално доставената и потребена електрическа енергия на обекта/
ползва само купувача.
По отношение на продължителността на
софтуерното въздействие, като релевантен пределен начален момент следва да бъде
приета датата на монтиране на СТИ в съответния обект, като аргумент в подкрепа
на този извод е нормата на чл. 55,
ал. 1 от действалите към момента на извършване на преизчислението ПИКЕЕ /обн. ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г./,
според която "при измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези
регистри". Няма конкретни данни в
кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия
от 30 974 кВтч, но според вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза, остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в
скрития регистър 1.8.3 на процесното СТИ, е извършено правилно, при спазване на
предвидения нормативен ред и при съобразяване с одобрените от КЕВР цени.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че начислената от ответника сума от 5913,41 лв. се дължи от
ищеца като цена на потребена, но незаплатена електроенергия по сключен между
тях договор за продажба на електроенергия. Предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен след отмяна на
неправилното решение на районния съд.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни
разноски, както следва: сумата 400,00 лв. – възнаграждение за вещо лице и
сумата 118,27 лв. – внесена държавна такса по въззивната жалба. Наред с тези
разходи, ответникът е направил и разноски за адвокатски възнаграждения – по 1
500 лв. за всяко от съдебните инстанции. Процесуалният представител на ищеца е
направил възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Настоящият
съдебен състав намира тези възражения за основателни с оглед фактическата и
правна сложност на спора, поради което на основание чл.78, ал.5 ГПК
договорените възнаграждения следва да бъдат намалени до размер от 700,00 лв., приближаващ се до
минималния дължим размер съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като бъдат присъдени
разноски за адвокатски възнаграждения по 840 лв. с ДДС за всяка от двете
съдебни инстанции.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260090/01.10.2020 г. по гр. д. № 806/2020 г. на Районен съд-Враца, с
което е прието за установено, че А.И.А., с ЕГН **********
и адрес: ***, не дължи на "Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, сумата 5913,41 лв., начислена по
фактура № **********/23.10.2019 г. за обект, находящ се в гр.***, и
представляваща корекция за неправилно отчетена електрическа енергия за периода
01.12.2017 г. – 30.11.2018 г., и дружеството е осъдено да заплати деловодни
разноски за държавна такса в размер на 236,54 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК предявеният от А.И.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск
за признаване за установено, че не дължи на "Енерго-Про Продажби" АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата 5913,41 лв.,
начислена по фактура № **********/23.10.2019 г. за обект, находящ се в гр.***,
и представляваща корекция за неправилно отчетена електрическа енергия за
периода 01.12.2017 г. – 30.11.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК А.И.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, деловодни разноски за двете съдебни
инстанции, както следва: сумата 400,00 лв. – възнаграждение за вещо лице,
сумата 118,27 лв. – внесена държавна такса по въззивната жалба, сумата 840,00
лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС за първата инстанция, сумата 840,00 лв. –
адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивната инстанция
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........