№ 198
гр. Пловдив, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20255001000212 по описа за 2025 година
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от
Д. З. АД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. Р.,
срещу постановеното решение №12 от 09.01.2025 г. по търг.дело №242/2022 г.
по описа на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която застрахователното
дружество е осъдено за заплати застрахователно обезщетение в размер на
сумата над 100 000 лв. до присъдените 180 000 лв. /обжалваем интерес 80 000
лв./.
С постановеното решение съдът е осъдил Д. З. АД, ЕИК *********, да
заплати на П. А. Г., ЕГН **********, сумата 180 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП на 17.10.2021 г., причинено от М. А. при управление на лек автомобил
„П. *** *“, рег.№ ** **** **, за което е призната за виновна с одобрено с
определение №**/******** г., постановено по НОХД №**/**** г. по описа на
Районен съд Р., споразумение, изразяващи се в интензивни и продължителни
1
физически болки и страдания, затруднено самообслужване, неспокоен сън,
емоционална лабилност, тревожност, ведно с обезщетение за забава от
21.12.2021 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер от 200 000 лв. и за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в затруднение при хранене и говор в
резултат на счупване на два зъба – 2.2 и 3.7 искът е отхвърлен като
неоснователен.
С решението са присъдени и разноски. Д. З. АД е осъдено да заплати по
сметка на Окръжен съд Пловдив в полза на Бюджета на Съдебната власт
сумата 7 200 лв. ДТ и сумата 2 100 лв. направени в производството разноски
за възнаграждение на вещи лица. П. А. Г. е осъдена да заплати на Д. З. АД
сумата 129 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска
Решението е постановено при участието на трето лице помагач А. П.*
/А**/, БУЛСТАТ: *********.
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение в
осъдителната му част, с която е уважена исковата претенция за сумата над
100 000 лв. до 180 000 лв. /обжалваем интерес 80 000 лв./, като счита, че в тази
част е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и
несъобразяване в пълна степен на всички обстоятелства, които, съгласно
Постановление №4/68 на Пленума на ВС, имат значение за размера на
обезщетението за неимуществени вреди, както и при неправилна преценка на
събраните доказателства по делото, което е довело до погрешен извод за
размера на определеното обезщетение. Изложил е подробни съображения за
вида и тежестта на получените травми и отражението им върху ищцата, за
лечебния и възстановителен период, за нормалния ход на лечение и
възстановяването на ищцата, както и счита, че определеният размер не
съответства и на социално-икономическата обстановка в страната. Моли да се
отмени постановеното решение в обжалваната му осъдителна част, като се
отхвърли исковата претенция за сумата от 80 000 лв. Претендира направените
разноски пред първата инстанция, както и пред настоящата въззивна
инстанция – 1600 лв. ДТ и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от П. А. Г., чрез
процесуалния и пълномощник адвокат Р. М., в който се счита същата за
неоснователна, тъй като не са налице оплакванията в нея, като са изложени
2
подробни аргументи. Моли да се потвърди решението в обжалваната му част.
Направена е претенция за пирсъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.1 от ЗАдв. за въззивната инстанция.
Третото лице помагач А. П.* не е представило отговор и не е изразило
становище по постъпилата въззивна жалба.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, за което
страните не спорят, поради което следва да се пристъпи към разглеждането и
по същество в съответствие с наведените оплаквания, свързани с размера на
определеното обезщетение за неимуществени вреди.
Видно от исковата молба, ищцата посочва, че е участник в пътно
транспортно произшествие, като описва неговия механизъм - на 17.10.2021 г.
на път **-**, на **-** километър, общ.Я., при управление на лек автомобил П.
*** * с рег.№ ** **** ** водачът му М. А., при мокър асфалтов път и разлята
петролна течност, на прав участък от пътя, навлиза в пътното платно за
насрещно движение, по което се движи лек автомобил Н. Н. с рег.№ ** ****
**, управляван от С. Б., в който е пътувала, като пътник, в резултат на което
настъпва ПТП.
По случая е образувано досъдебно производство №*** - ** - ***/**** на
РУ на МВР Р., а впоследствие и съдебно производство - нохд №**/**** на
Районен съд Р., което към настоящия момент е приключило в влязъл в сила
съдебен акт.
Ищцата твърди, че в резултат на така описаното пътно транспортно
произшествие е получила увреждания, които подробно описва въз основа на
изследванията, които са и направени непосредствено след произшествието и
разчитанията им, които са в областта на лявото рамо, гръден кош, корема,
счупване на два зъба – 2.2 и 3.7. Посочила е, че е била в увредено общо
състояние, с везикуларно дишане, с болки в в областта на лявото рамо,
гърдите и корема, със серийни фрактури на ребра, като в образуваното от
фрактурираните ребра пространство по дорзолатералната част на гръдната
стена пролабират частично черен дроб и колон, както и мастна тъкан, с
3
открити контузионни паренхимни промени в основата на левия бял дроб,
малък превлален излив вляво, течна колекция в ляво, с фрактура на
манубриума на стернума с дислокация по ширина, с фрактура на тялото на
стернума с деформация на фрагментите под ъгъл, ретростернален хематом,
хемоторакс в дясно, лацерация на паренхима на черен дроб, хематоми на в
подкожната мастна тъкан на нивото на травматична херния на латералната
гръднокоремна стена в дясно, други хематоми, с фрактури на трансверзалните
израстъци, с травматична херния на коремната стена в дясно с херниране на
чернодробен паренхим, тънки и дебело черво и мастна тъкан, с хематоми,
засенчвания, които подробно са описани в исковата молба, като в крайна
степен е поставена окончателна диагноза – травма на черния дроб или жлъчен
мехур, без открита рана в корема. В резултат на тази диагноза на 18.10.2021 г.
я оперирали - под обща интубационна анестезия се проникнало в коремната
кухина с горно-срединна лапаротомия, като са евакуирали хемоперитунеум
около 500 мл., извършили сутура на черен дроб, спленектомия, поставили
дрен, възстановили дефекта на диафрагмата и други дейности. Слез
изписването и от болницата на 30.10.2021 г. и поради болки в лявата раменна
част, се установило и счупване на горния край на раменната кост / хумерус/.
Всичките увреждания са подробно описани с медицинската им терминология
в исковата молба.
Ищцата посочва, че в резултат на получените увреждания е претърпяла
постоянни и с изключителен интензитет физически болки, затруднение при
дишане, хранене и говорене, невъзможност да движи лявата си ръка,
необходимост от грижи, което и е създало допълнително неудобство.
Преживеният стрес се отразил негативно върху емоционалното и състояние,
чувствала се напрегната, не можела да спи, неуверена при пътуване с
автомобил, страдала от честа смяна на настроенията и изпитвала страх и
безпокойство. Въпреки проведеното лечение продължавала да изпитва болки
в ляв горен крайник, с болезнени и ограничени движения. При лекарски
преглед на 03.02.2022 г. се констатирало наличие на голяма постоперативна
херния в дясна лумбална област, което затруднявало движение на снагата и
водело до болки. Посочва, че била неработоспособна за периода 18.10.2021 г. –
15.05.2022 г.
Твърди, че на 21.12.2021 г. е предявила застрахователна претенция пред
ответника, но все още не и е изплатено застрахователно обезщетение. Поради
4
това, предявява исковата претенция в размер на 200 000 лв. за претърпаните
нуимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни
физически болки, невъзможност да движи лявата си ръка, неудобство при
самообслужване, неспокоен сън, емоционална лабилност, тревожност, ведно с
обезщетение за забава от 21.12.2021 г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковата молба, в т.ч. и претендирания размер, като
е изложил подробните си възражения. Прави и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата, която е пътувала без поставен предпазен
колан, с което счита, че е допринесла за настъпването на уврежданията.
Третото лице помагач А** също оспорва предявения иска.
Страните са ангажирали доказателства в съответствие с изразените им
становища и разпределената им доказателствена тежест– писмени
доказателства, вкл.медицинското досие на ищцата, свидетелски показания,
съдебни експертизи.
Въз основа на събраните доказателства, окръжният съд е приел, че са
налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД и чл.432 от КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователното дружество, че не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като
възражението на ответника по чл.51,ал.2 от ЗЗД се явява неоснователно, че и
се дължи обезщетение за неимуществени вреди, като е определил размера му
– 180 000 лв. Видно от въззивната жалба, застрахователното дружество е
изложило оплаквания, свързани с така определения размер.
В закона е уредено, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. В тази връзка са
събраните доказателства по делото.
От съдебно автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице П.,
се установява механизма на произшествието, както и техническите причини за
настъпването му : водачът М. А. А. управлявала лек автомобил П. *** * по
пътя с. А. - с. Ч. М., при **-** км - в посока от изток на запад, в същото това
време водачът С. В. Б. управлявала лек автомобил Н. Н. по същия път, в
посока от запад на изток, в момента, в който се е намирала на около 41 - 42
метра от мястото на удара, водачът на П. *** *, поради движение със скорост
5
88 км/ч, която надвишавала критичната скорост при странично плъзгане,
загубила контрол върху управлението на автомобила и се насочила към
южната лента, имало разлято масло, настъпил неизбежен удар между двата
автомобила - кос, ексцентричен, при челно сблъскване. Според вещото лице,
движението със скорост 88 км/ч е довело до загуба на странична устойчивост,
при което лекият автомобил П. *** * не е успявал да следва траекторията на
завоя, момента, в който е следвало да напусне кривата на завоя, продължил
направо, като водачът му, загубил контрол върху управлението и е нямал
техническа възможност да избегне навлизането в лентата за насрещно
движение.
Тези изводи на вещото лице съответстват на определението на
наказателния съд при одобряване на споразумение по образуваното
наказателно производство, изготвени са от компетентно лице и следва да се
вземат предвид при обсъждане критериите за определяне на обезщетение.
Както се посочи по горе, размерът на обезщетението се определя по
справедливост от съда, но това изисква винаги преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства - вида на увреждането, интензитета
му, начин и момент на възникването му, влиянието му върху личността на
пострадалия, изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, протеклия
оздравителен период, възстановителен период, възрастта и
работоспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на
застрахователните компании, социално икономическите и обществени
условия в страната към получаване на увреждането – 2021 г., както и се
обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. Така от
основно значение са приетите медицински, психологическа и психиатрична
експертизи по делото за състоянието на ищцата.
От съдебно медицинската експертиза, изготвена от д-р Г. М., със
специалност хирургия, се установяват уврежданията на ищцата, които са
настъпили в резултат от произшествието, въз основа на представената
медицинска документация. Ищцата е получила тежка съчетана травма,
съставена от:
1. закрита гръдна травма - фрактура на 4, 5 и 6-то ребра в дясно задна
аксиларна линия, фрактура на 7, 8, 9, 10-то ребра вдясно по задна аксиларна
линия с дислокация на фрагментите, фрактура на 4, 5, 6, 7, 8-мо ребра вляво
6
по предна линия без дислокация, фрактура на манубриума на стернума
/счупване на горната част на гръдната кост/ с дислокация и фрактура на
тялото на стернума /фрактура на долната част на гръдната кост/ с деформация
на фрагментите под ъгъл, плеврален излив вдясно,
2. закрита коремна травма - хематом на косите коремни мускули вдясно,
хемоперитонеум 500 мл /излив на кръв в коремната кухина/, лезия
/разкъсване/ на черен дроб 7 сегмент, разкъсване на дясна диафрагма на
протежение 15 см, визуализиране на костни фрагменти на фрактурирани
ребра и хернииране на част от дебелото черво, разкъсване на долен полюс на
слезката с оскъдно кървене, прекъсване на мезентериума /част от тънките
черва, която съдържа кръвоносните съдове на тънките черва/ и некроза на 20
см участък от тънкото черво, ретроперитонеален хематом /събиране на кръв в
областта, в която се намират бъбреците/ в ляв латерален канал, прекъсване на
ограничен участък от мезото на низходящото дебело черво без некроза и
ограничена десерозация на червото в същата зона,
3. травма на опорно-двигателният апарат - компресионна фрактура на
тялото на L1, фрактура на транзверзалните израстъци /некостни израстаци на
прешлените, част от тях/ на L2 ляв и десен, фрактура на транзверзалните
участъци на L3 и L4 леви, блок прешлен Th 10/11, многофрагментна фрактура
на проксималния хумерус вляво.
Вещото лице е посочил медико-биологичната характеристика на така
получените увреждания. Закритата гръдно-коремна травма в съвкупност,
представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Разкъсването на слезката, наложило отстраняването и с цел превенция на
живото застрашаващото състояние съответства на загуба на слезка по смисъла
на чл.128,ал.2 от НК. Останалите травматични увреждания, съставляващи
закрита коремна травма, съответстват на постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128,ал.2 от НК. Счупванията на
гръдната кост на ребра двустранно и счупванията на прешлени, поотделно и в
съвкупност, представляват трайно затруднение на движението на снагата.
Счупването на раменна кост – трайно затруднение движението на ляв горен
крайник.
Според вещото лице травмата на слезката, на черния дроб, разкъсването
на диафрагмата, разкъсването на мезентериума и некрозата на тънко черво,
7
самостоятелно и съвкупно, представляват спешно пряко застрашаващо
живота състояние, което налага спешна оперативна намеса за корекция на
травмите.
Множествената двустранна фрактура на ребра и фрактурата на стернума
не представляват непосредствено застрашаващо живота състояние, но
ограничават подвижността на гръдния кош, понижават функционалния
капацитет на белия дроб и движенията на пациента като цяло, съпроводени са
със силна болка и забавят възстановителния период на пациента, както и
повишават риска от развитие на посттравматични усложнения /възпалителни/
на белодробния паренхим.
Травмата на опорно - дигателния апарат /фрактура на раменна кост,
фрактура на израстъци на прешлени/ не представляват животозастрашаващо
състояние. Ограничават раздвижването на пациента и забавят
възстановителния период след травмата.
Вещото лице проследява лечението на ищцата и оздравителния период.
Проведено е спешно, интензивно, комплексно и мултидисциплинарно лечение
за периода от 17.10.2021г. до 30.10.2021 г.: след компютърно – аксиални
томографии и консултации със специалисти е извършена спешна операция на
18.10.2021г., след което е преведена в К*** /интензивно отделение на УМБАЛ
Св. Г. ЕАД/, където пролежава в периода от 18.10.2021 г. до 23.10.2021 г. и се
осъществява мониториране, интензивно лечение и стабилизиране на
органната дисфункция на увредените органи и системи от екипи реаниматори
и хирурзи. На 23.10.2021 г., след стабилизиране на състоянието, е преведена в
клиника по гръдно-коремна хирургия, където продължава проследяването на
следоепративния период и лечението и до 30.10.2021 г., когато е
дехоспитализирана с подобрено общо състояние.
Направен е извод, че ищцата е преживяла тежка съчетана травма на
гръдния кош, корема и опорно - двигателния апарат, налагаща спешно
оперативно лечение, включващо лапаротомия /разрез на коремната стена/,
торакоцентеза в дясно /поставяне на гръден дрен/. Болките, които е изпитвала
преди операцията и в следоперативния период, са били силни, налагащи
системна обезболяваща терапия, която най-вероятно е продължила и в
амбулаторни условия.
Към настоящия момент и от извършения личен клиничен преглед се
8
установява, че ищцата е в запазено общо физическо здраве. Без ограничения в
подвижността. Спазва строг диетичен двигателен режим. Налице са в
определени моменти болки в областта на счупванията. Не се установяват
клинични данни за функционална патология от страна на дихателната и
храносмилателната система. Дефектът на дясна гръдно-коремна област, както
и зонана на „прещракване“ биха предизвикали за в бъдеще болка и
дискомфорт при вдигане на тежести и по-интензивно физическо натоваране.
Следва да проследява функционалното си състояние.
Вещото лице е дало и подробни обяснения по заключението в съдебното
заседание от 09.02.2024 г., като разяснява термините на латински език,
използвани в медицинската документация. Уточнява, че в оперативния
протокол е описано голямо разкъсване на дясната диафрагма и навлизане на
част от червата към гръдния кош, като това разкъсване на диафрагмата е
зашито. В последствие, следоперативно, се установява една подутина на
дясната коремна стена в областта на границата между ребрата и страничната
коремна стена, която се появява в изправено положение на пациентката,
т.нар.нетипична херния. Представлява едно отпускане на мускулатурата в
областта на ребрата, точно в участъка, където е била скъсана диафрагмата,
където анатомично се свързват последните ребра с диафрагмата, с коремните
мускули. Причина за появата и е скъсването на диафрагмата, т.е. в резултат на
уврежданията. Когато се образуват подобни „деформации“, особено когато се
увеличават в изправено положение, при вдигане на тежести, при каквото и да
било физическо усилие, лечението им е само оперативно. Самата херния
предизвиква тежест и дискомфорт, силна болка, но това е и зоната на счупени
ребра, чиито фрагменти са разместени и това предизвиква силна болка.
Посочва в какво се изразява операцията върху няколко органа -
зашиване на разкъсаната диафрагма, премахване на слезката, отстраняване на
40 см от тънкото черво и възстановяване целостта на тънките черва – така
наречената анастомоза, зашиване на частичното разкъсване на стената на
дебелото черво и поставяне на гръден дрен в дясната гръдна половина.
Възстановителният период при такава съчетана тежка травма е строго
индивидуален – 10 дни до 2 седмици чисто болничен престой, през което
време всеки ден се проследяват показателите на пациента, дишането, кръвни
изследвания, кръвното, пулс на честота, вкл. и раздвижване. Пълното
възстановяване е до 3 месеца, само ако се касае за голяма коремна операция. В
9
случая възстановителният период е по-голям и все още продължава, тъй като
има описания по-горе дефект на коремната стена.
От съдебно медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д – р
К. П., травматолог, се установяват получените травми: 1.счупване на ребрата -
счупване в дясната гръдна половина, по задна аксиларна линия на 7,8,9,10 -то
ребра и по предната аксиларна линия счупване на 4,5,6-то ребра, в лявата
гръдна половина - по предната аксиларна линия се установява счупване на
4,5,6,7,8 -мо ребра, 2.многофрагментна фрактура на лява раменна кост в
горната част, 3.фрактура на първи лумбален прешлен (компресионна),
4.фрактура на трансверзалните израстъци на L2 вдясно и ляво и на L3 и L4
вляво, 5.счупване на гръдната кост, които се характеризират със силни болки
и страдания при движение, палпация и покой, със затруднено дишане,
ограничени движения на лява раменна става и кръста. Счупването на лява
раменна кост в горната част е предизвикало силни болки и е довело до
затруднение в движенията на ляв горен крайник за повече от 30 дни.
Счупването на L1 /компресионно/ е предизвикало болки и страдания и е
довело до затруднени движения в кръста за повече от 30 дни. Счупването на
ребрата в лявата и дясната част на гръдния кош е предизвикало силни болки и
страдания и е причинило увреждане на вътрешни органи /черен дроб, слезка и
черва/. Получените травми са причина за критичност в състоянието на
пострадалата, довело до извършено отстраняване на слезката, зашиване на
черния дроб и резекция на черва. Счупването на гръдната кост и
трансверзалните израстъци на L2, L3, L4 са довели до болки и страдания.
Поради тежкото общо състояние, лечението на счупените кости на
пострадалата Г. е консервативно, с постелен режим за 1-2 месеца, с
последваща рехабилитация за около 4 месеца. Болките и страданията в
началните дни след травмата са били най силни и според Визуалната
аналогова скала са били от 10-та степен, т.е. максималната, която може да се
отчете. Болките са били постоянни, със затихващ характер, в продължение на
2-3 месеца, което налагало приемането на аналгетици.
Към настоящия момент и при личния личен преглед на ищцата, вещото
лице е констатирал ограничение на движенията на ляво рамо и кръста.
Ищцата успява да повдига ръката напред от 0 до 80 градуса при норма от 0 до
180, абдукция /завъртане/ от 0 до 45 градуса при норма от 0 до 180. Според
10
него, ищцата е затруднена в извършването на следните дейности: сресването
на косата, измиването на лицето, поради ограничението в лява раменна става.
При изследване на обема на движение в кръста също се откриват ограничения
- навеждането напред е до 40 см, наляво до 65 см, надясно до 60 см. Според
прогнозата му, няма да може да възстанови пълния обем движения в ляво
рамо и кръста за в бъдеще.
Вещото лице също е дал обяснения в съдебното заседание,
затвърждаващи заключението му.
От заключението на съдебно психологическата експертиза, изготвена от
вещото лице Н. Б., се установява, че произшествието от 17.10.2021 г. се е
отразило негативно на общото психическо състояние на П. Г., която към този
момент изпитвала интензивен страх за живота и здравето си. Понастоящем,
към момента на изследването, е интровертно функционираща, с повишено
ниво на невротизъм - неспокойствие, тревожност, лесна ранимост, склонност
към продължителни негативни преживявания, с наличие на лека, към средна
депресия. Не е преодоляла напълно психическата травма от случилото се.
Настъпилите негативни промени в психоемоционалното и състояние са довели
и до трайни промени в поведението, във възможностите за физическа
активност, в приятелските взаимоотношения и в социалното функциониране.
Установената промяна в емоционалната стабилност и наличните страхови и
тревожни състояния детерминират и в бъдеще ищцата да изпитва затруднения
в социалното функциониране, в трудовата реализация и в създаването и
поддържането на междуличностни отношения. Към настоящия момент
последиците от настъпилата злополука имат изразен негативен ефект върху
психиката на П. Г..
От заключението на съдебно психиатричната експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Г., се установява, че като следствие на претърпяното ПТП от
17.10.2021 година при П. А. Г. се установява реакция на остър стрес и
посттравматично разстройство. Симптоматиката е съотносима към
ситуативно обусловено тревожно депресивно състояние и изводима от
преживяното ПТП.
Съдът намира, че следва да кредитира заключенията на вещите лица за
здравословното състояние на ищцата в резултат на процесното пътно
транспортно произшествие и към настоящия момент. Същите са изготвени от
11
специалисти в съответната област, на базата на медицинската документация и
личен преглед, не са противоречиви, а напротив – изводите им съвпадат, като
цяло, и взаимно се допълват в зависимост от конкретната специалност на
всяко едно от вещите лица.
За състоянието на ищцата са събрани и гласни доказателства. Разпитани
са свидетелите И. Т., Г. Е. и Ц. Г., съответно син, сестра и племенница на
ищцата.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че видял майка си в
болницата в гр.В., от където я докарал в Х. в П. през същия ден. През време на
болничния престой той я посещавал всяка вечер, но всекидневно сестра и
била с нея, тъй като не можала да става, и я обгрижвала Докато била в
болницата, майка му се оплаквала от болки, особено в лявата ръка. След
изписването от болницата майка му продълживала да е на легло, не можела да
става сама, да се храни, оплаквала се от болки, което състояние продължило
около шест месеца. На счупената ръка и бил поставен колан, също и един през
кръста, за да бъде обездвижена. От дясната страна имала херния и не можела
да спи. Притеснявала се, че някой я обгрижва. Сега е по-добре, има болки от
хернията и е притеснена, както от белезите, така и, че не може да вдига
напълно лявата си ръка. Преди катастрофата работила като монтажник,
понастоящем пак работи в същата фирма, но на по-лека позиция.
От показанията на свидетеля Е. се установява, че тя е гледала сестра си в
болницата. Свидетелката посочва, че ищцата не можела да става, била на
легло и с памперси, поради което се налагало постоянно да я обгрижва и да и
помага. Първо се хранила чрез сонда, а после започнала да и дава течна храна
със спринцовка. След изписването от болницата, ищцата не можела да се
движи сама. Тя и помагала във всичко - в готвене, хранене, къпане, до
тоалетна, като сестари и зпитвала през цялото време неудобство, срамувала се
и се карала. Възстановяването продължило около седем-осем месеца, като
сега има болки от дясно, където с течение на времето е получила херния. От
време на време имала затруднено дишане. Променила се психиката и – викала,
гонела я, затворила се в себе си и не искала да говори.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че тя също помагала на
ищцата, като я водела на рехабилитация. Тъй като се налагало да пътува с кола
до мястото на процедурите, трябвало да е леко полегнала и без колан, винаги
12
се стискала за седалката, била видимо притеснена и с насълзени очи понякога.
Свидетелката описва упражненията, които правила, като при провеждането
им ищцата изпитвала силни болки, било и тежко, понякога също и се
насълзявали очите. Рехабилитационният процес продължил по-дълго време,
тъй като въпреки провежданите процедури не се забелязвало подобрение в
състоянието. Вкъщи ищцата също продължавала с рехабилитационните
упражнения. Възстановителният период продължил около 7-8 месеца.
Така събраните свидетелски показания следва да бъдат кредитирани, той
като макар и от най-близкия кръг роднини, същите са непосредствени и
непротиворечиви. Кореспондират с изводите на медицинските експертизи.
Въз основа на посочените доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, следва да се пристъпи към определяне на обезщетението
за неимуществени вреди, уредено в нормата на чл.52 от ЗЗД. По смисъла на
посочената разпоредба понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.
Преценявайки изброените критерии с уврежданията, подробно описани
по вид, интензитет, с медико-биологичната характеристика в експертизите, се
установява, че ищцата е получила тежка съчетана травма, съставена от:
1. закрита гръдна травма - фрактура на 4, 5 и 6-то ребра в дясно задна
аксиларна линия, фрактура на 7, 8, 9, 10-то ребра вдясно по задна аксиларна
линия с дислокация на фрагментите, фрактура на 4, 5, 6, 7, 8-мо ребра вляво
по предна линия без дислокация, фрактура на манубриума на стернума
/счупване на горната част на гръдната кост/ с дислокация и фрактура на
тялото на стернума /фрактура на долната част на гръдната кост/ с деформация
на фрагментите под ъгъл, плеврален излив вдясно,
2. закрита коремна травма - хематом на косите коремни мускули вдясно,
хемоперитонеум 500 мл /излив на кръв в коремната кухина/, лезия
/разкъсване/ на черен дроб 7 сегмент, разкъсване на дясна диафрагма на
13
протежение 15 см, визуализиране на костни фрагменти на фрактурирани
ребра и хернииране на част от дебелото черво, разкъсване на долен полюс на
слезката с оскъдно кървене, прекъсване на мезентериума /част от тънките
черва, която съдържа кръвоносните съдове на тънките черва/ и некроза на 20
см участък от тънкото черво, ретроперитонеален хематом /събиране на кръв в
областта, в която се намират бъбреците/ в ляв латерален канал, прекъсване на
ограничен участък от мезото на низходящото дебело черво без некроза и
ограничена десерозация на червото в същата зона,
3. травма на опорно-двигателният апарат - компресионна фрактура на
тялото на L1, фрактура на транзверзалните израстъци /некостни израстаци на
прешлените, част от тях/ на L2 ляв и десен, фрактура на транзверзалните
участъци на L3 и L4 леви, блок прешлен Th 10/11, многофрагментна фрактура
на проксималния хумерус вляво,
които увреждания, като цяло, са довели до постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота. Същите са били с изключително тежък
характер, с дълъг възстановетелен период около седем-осем месеца, като към
настоящия момент са налице последици от тези увреждания – т.нар.
нетипична или посттравматична херния, за която, е необходима оперативна
интервенция, за да бъде излекувана, ограничени движения на лява раменна
става и на кръста, остър стрес и посттравматично разстройство, изразяващо се
в тревожно депресивно състояние. Изключително тежкият характер е
изводим и от проведеното лечение, необходимостта от спешна операция в
резултат от разкъсването на черния дроб и тънкото черво, от отстраняване на
далака и на част от тънкото черво, от изпитаните болки и страдания, които са
били първоначално с най-висок интензитет според Визуалната аналогова
скала - от 10-та степен. Съществувала е необходимост от грижи по време на
оздравителния процес. Проведената рехабилитация протекла с тежки болки и
усилия, които са в резултат от характера на уврежданията. Всички тези
обстоятелства, съотнесени с възрастта на ищцата, с работоспособността и –
наложило се е да премине на по-лека трудова позиция, с механизма на пътно
транспортното произшествие – кос удар срещу лекия автомобил, в който е
пътувала ищцата, техническата причина за възникването му, социално-
икономическите условия към този момент, установените лимити на
застрахователните обезщетения, водят до извод, че справедлив размер за
обезщетение за неимуществени вреди се явява сумата от 180 000 лв.
14
До този извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
неговото решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част – над
100 000 лв. до 180 000 лв. В останалата му част – до присъдения размер от
100 000 лв., както и в отхвърлителната част, решението е влязло в сила, като
необжалвано. Не са налице оплакванията във въззивната жалба. Определеният
размер е съобразен с установените увреждания на ищцата, които са
застрашили нейния живот, с техния медико-биологичен характер, с дългия и
болезнен оздравителен период, с отражението им към настоящия момент,
както и е отчетен критерият, свързан със социално-икономическата
обстановка в страната.
По отношение на разноските: с оглед резултата по делото на
пълномощника адвокат Р. М. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.1 от ЗАдв. в размер на 7 050 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №12 от 09.01.2025 г. по
търг.дело №242/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с
която Д. З. АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на П. А. Г., ЕГН
**********, сумата над 100 000 лв. до 180 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП на 17.10.2021 г., причинено от М. А. при управление на лек автомобил
„П. *** *“, рег.№ ** **** **, за което е призната за виновна с одобрено с
определение №**/******** г., постановено по НОХД №**/**** г. по описа на
Районен съд Р., споразумение, изразяващи се в интензивни и продължителни
физически болки и страдания, затруднено самообслужване, неспокоен сън,
емоционална лабилност, тревожност, ведно с обезщетение за забава от
21.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта му за разноските.
Решението в останалата му част, с която е присъдено застрахователно
обезщетение в размер на 100 000 лв. и, с която е отхвърлена исковата
претенция за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв. и за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в затруднение при хранене и говор в резултат на счупване на два зъба – 2.2 и
15
3.7, е влязло в сила, като необжалвано.
Осъжда Д. З. АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Р. М.
адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1 от ЗАдв. в размер на 7 050
лв. за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач А. П.*
/А**/, БУЛСТАТ: *********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16