РЕШЕНИЕ
№ 1825
гр. Русе, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520102120 по описа за 2023 година
Д. Н. Д. заявява, че е собственик на следния недвижим имот: урегулиран поземлен
имот VІ-132, в квартал 22 по регулационния план на село Б., област Русе, одобрен със
Заповед №2731/1967г., представляващ дворно място с площ 1170 кв.м., заедно с построените
в него: жилищна сграда с РЗП – 120 кв.м.; навес с оградни стени с РЗП – 110 кв.м., при
граници и съседи за имота, съгласно удостоверение за данъчна оценка на община Две
могили: улица; УПИ VІІ-133, улица и УПИ V-131 (нотариален акт №33, том 22, дело
№4241/20.12.2011г. на СВ при Районен съд – Бяла).
Имотът бил водоснабден с питейна вода от водопроводната мрежа на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе.
На 20.07.2021г., двама служители на ответното дружество, извършили изкопни
работи със земекопна машина „Фадрома“, на дълбочина около метър, в близост до стената
на къщата и лятната кухня, вследствие което бил разрушен съществуващия здраво направен
циментов фундамент, по който се оттичала вадата от улуците към улицата. Нарушили и
целостта на част от асфалта на улицата. Впоследствие запълнили изкопа с пръст, камъни и
асфалт, но не възстановили предпазния циментов фундамент и при дъжд и снеготопене
водата от улуците и улицата се стичала в изкопа.
Ищецът отправил молба към Г. С. – инкасатор и отговорника на „В и К“ ООД за
община Две могили, да възстановят циментовия защитен фундамент покрай стената, но до
настоящия момент ответникът не сторил това.
С течение на времето, в резултат на проникващата в основата на сградите вода,
стените откъм улицата се напукали и започнали да улягат, което възпрепятствало ползване
1
на стаите.
Д. Д. твърди, че вследствие бездействието на ответника е претърпял имуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от виновно и противоправно поведение на
служители на дружеството, които оценява на 4000 лева. Пояснява, че сумата е формирана
от: 1500 лева за изграждане на железобетонна стена за укрепване основите на повредените
стени; 1500 лева за изграждане железобетонни колони за укрепване плочата на лятната
кухня и 1000 лева за отстраняване мократа и отлепена мазилка на тавана и стените, направа
на пясъчно – циментова замазка на плочата, измазване, шпакловане и боядисване.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Водоснабдяване и канализация“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Добруджа“№6 да му
заплати сумата 4000 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от м.юли 2021г. до окончателно изплащане на главницата.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Водоснабдяване и канализация“ ООД е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Твърди, че не разполага със земекопна машина „Фадрома“ и служители на
дружеството не са извършвали земекопни работи на около метър от къщата на ищеца,
вследствие които последният е претърпял вреди.
Въз основа депозирани от ищеца жалби, ответникът извършил оглед, при който
констатирал, че проблемите на молителя вероятно се дължат на дъждовни води, които се
събират в основата на къщата му, тъй като на покривът не били монтирани улуци. Наред с
горното, непосредствено до навеса имало септична яма, която пропадала и то би могло да е
причина за евентуалните вреди по имота.
Сочи, че не са налице доказателства, обуславящи извод, че постройките са изградени
съобразно изискванията на ЗУТ.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
С нотариален акт №33, том 22, дело №4241/20.12.2011г. на СВ при Районен съд –
Бяла, Д. Н. Д. е признат за собственик по наследство и давностно владение на следния
недвижим имот: урегулиран поземлен имот VІ-132, в квартал 22 по регулационния план на
село Б., област Русе, одобрен със Заповед №2731/1967г., представляващ дворно място с
площ 1170 кв.м., заедно с построените в него: жилищна сграда с РЗП – 120 кв.м.; навес с
оградни стени с РЗП – 110 кв.м., при граници и съседи за имота, съгласно удостоверение за
данъчна оценка на община Две могили: улица; УПИ VІІ-133, улица и УПИ V-131.
За установяване твърденията, изложени в исковата молба е допуснат разпита на Д. Д.
Н. и Г. В. С..
Д. Н. – син на ищеца заявява, че през лятото на 2021г. баща му го помолил да отиде
при него в село Б., тъй като служители на „Водоснабдяване и канализация“ – Русе
2
извършвали изкопни работи близо до къщата му, без да дадат обяснения за действията си.
Приближавайки към имота, Д. Н. видял отдалечаващ се багер, в който седял Г. С. –
служител на дружеството. Когато стигнал до къщата установил, че на около метър от
стената на лятната кухня, в затревената площ на улицата, е направен изкоп с размери около
1.50 м, който бил запълнен. Забелязал, че от пътното платно към къщата няма бордюр, който
да предпазва отичащата се вода, а наклонът на улицата бил към сградата. „Няма нищо, което
да спира водата от валежите.“. Свидетелят пояснява, че не знае, кога точно е изградена
кухнята, но има спомени за нея още от детските си години. Не му е известно дали са
предприемани ремонтни дейности в помещенията.
Г. С. – служител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе, твърди, че през
м.юли 2021г. прекият ръководител му наредил да извърши изкопни работи близо до имота
на ищеца, за да установи къде са положени тръби на дружеството. За целта, пристигнал
багер от поделение на „Водоснабдяване и канализация“ в гр.Две могили, който свидетелят
придружил до указаното от ръководителя място. Багеристът направил малък изкоп в
тревната площ, на около метър от къщата на ищеца. Изкопът бил с размери около метър и
нещо. Веднага бил запълнен, тъй като не установили наличието на водопроводни тръби.
Свидетелят сочи, че улицата не е асфалтирана, а запълнена с фракция. Покрай къщата на
ищеца, не било „бетонирано“.
По искане на ответника е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно –
техническа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и обективно.
Въпреки извършен на мястото визуален оглед, вещото лице не е могло да установи дали са
били извършвани изкопни работи близо до стената на къщата и лятната кухня и дали е
налице повреда и разрушаване на защитен циментов фундамент за отвеждане на дъждовната
вода. Констатирани са сериозни напуквания и компрометиране на носимоспособността на
ограждащите зидове на лятната кухня. Установена е стойността за отстраняване вредите по
къщата и лятната кухня чрез СРД – 3467.60 лева.
Експертът поддържа, че няма извършено отводняване на покрива на лятната кухня, а
отводняването на покрива на жилищната сграда е посредством система от улуци и къси
водосточни тръби. Нямало изпълнен водоплътен тротоар покрай къщата, лятната кухня,
подпорната каменна стена и покрай по-дългата стена на лятната кухня. Установена е
септична яма пред входа на лятната кухня, която по време на огледа била суха, без
пропадане или обрушаване.
Вещото лице счита, че вредите в процесния имот е възможно да са причинени от
неправилно отвеждане на дъждовни води от покрива на лятната кухня. В констативно –
съобразителната част на експертизата се сочи, че покрай каменната зидария няма изграден
водоплътен тротоар и водата не се отвежда от основите на сградите и подпорната стена.
Мястото на улягане се наблюдавало в предната лява част на постройката, което било далеч
от подпорната зидария, но наклона на улука, предвиден за отводняване покрива на лятната
кухня бил точно в този ъгъл и над този ъгъл част от покривната плоча бил отчупен, което би
могло да допринесе за овлажняването на зида и проникване на вода в основите. Направен е
извод, че пукнатините в стаята на къщата, съседна на лятната кухня по всяка вероятност са
3
следствие от деформация на покривната плоча на постройката.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по 49 и чл.84 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.49 ЗЗД:
Съгласно чл.45 и следващите от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на
противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността по чл.49 ЗЗД
има обезпечително-гаранционна функция. За успешно провеждане на претенцията с
посоченото правно основание, ищецът следва да ангажира доказателства, относно
предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане – виновно
противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се действие или бездействие
на лице, на което дружеството е възложило някаква работа, като в някой случаи се касае до
неспазване правилата за извършване на възложената работа, а в други – до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането), претърпени вреди и техния
размер, причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен
резултат. В този смисъл са и дадените от съда указания в доклада по делото.
Ищецът претендира обезщетение за вреди, изразяващи се в компрометиране сгради в
собствения му имот, резултат от изкопни работи, извършени от служители на ответното
дружество, в близост до оградата на дворното място.
Съдът счита, че въз основа установените факти, релевантни за решаване на спора, не
са доказани всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД.
Релевираните в хода на производството доказателства, не обуславят извод за наличие
на вредоносно събитие и причинна връзка между твърдените вреди и изкопните дейности,
предприети от служител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе. От заключението
на изслушаната по делото техническа експертиза е видно, че вероятната причина за
напукванията и компрометирането носимоспособността на ограждащите зидове на лятната
кухня е неправилното отвеждане на дъждовни води от покрива на лятната кухня. Наред с
това покрай каменната зидария нямало изграден водоплътен тротоар, поради което водата не
се отвеждала от основите на сградите и подпорната стена.
С показанията на Д. Н. се опровергава твърдението на ищеца, че при изкопните
дейности бил разрушен съществуващия здраво направен циментов фундамент, по който се
оттичала вадата от улуците към улицата. Свидетелят поддържа, че изкопът бил направен на
около метър от къщата в затревен участък от улицата. Пояснява, че от платното към къщата
няма бордюр, който да предпазва отичащата се вода, а наклона е към къщата. В този смисъл
са и показанията на Г. С. който заявява, че покрай къщата на ищеца не е било „бетонирано“.
Следователно щетите по сградата не са резултат от изкопните дейности, а се дължи
на други фактори - неправилното отвеждане на дъждовните води от покрива на лятната
кухня и липсата на водоплътен тротоар.
Общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
4
селищата и зелените площи за обществено ползване са собственост на общините (§ 7, ал.1,
т.4 от ЗМСМА). В чл.31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините, т.е. съответната община е длъжна да изгради,
съобразно нормативните изисквания и да поддържа тротоарната настилка в района на
процесния имот. Обстоятелството, че сградата е стара, под нивото на улицата, липсата на
дренаж и тротоар над нея по улицата, неправилното отвеждане на дъждовните води от
покрива на кухнята е допринесло за уврежданията по сградата.
Изложеното води до извод, че искът не е установен по своето основание, тъй като не
бе доказано наличие на виновно и противоправно действие от страна на ответника, довело
до увреждане сградата на ищеца и причинно – следствената връзка между твърдяните вреди
и деянието, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.
По иска с правно основание чл.84 ЗЗД:
Предвид неоснователността на главния иск, на отхвърляне подлежи и акцесорната
претенция за заплащане законна лихва, считано от м.юли 2021г. – датата на деликта.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 950 лева (700 лева – възнаграждение
за процесуално представителство и 250 лева – възнаграждение на вещо лице).
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул."Е.Й.№......
срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Добруджа“№6 иск за заплащане сумата 4000 лева - обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от м.юли 2021г. до окончателно
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ООД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 950 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5