Решение по дело №1352/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е № 311/16.4.2021г.

гр. Пазарджик, 16.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА 

Административен съд – Пазарджик, девети състав, в открито заседание на тридесети март , през две хиляди  двадесет и първа   година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НИКОЛИНА ПОПОВА

                                                            

при секретаря Антоанета Метанова , като разгледа докладваното от съдия Попова административно дело № 1352 по описа на съда за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:  

                            Производството е по реда на  чл.145 и сл. АПК във връзка с чл. 27 ал.3 и ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

                          Образувано  е по жалба на Д.Д.Ш., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 03-160-РД/240/09.10.2020  г.  на Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ с което  Ш. е постановено възстановяване на цялата сума на полученото първо и второ плащане  по Договор № 13/112/07014/26.12.2012 г.  в размер на 48892,00лв.,  по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. и договорът е прекратен едностранно.  

 Жалбоподателят поддържа, че оспорената заповед е нищожна , тъй като не е налице хипотезата на върнат административен акт, а от друга страна, не можело да се прекратява договор, който бил вече прекратен с изтичането на неговия срок.

На второ място се поддържа , че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като  е постановена в нарушение на материалния закон , при липсата на предвидените в договора предпоставки  и при съществено нарушение на административно –производствените правила. Сочи, че въз основа на сключеният от него Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012г. е осъществил реално всичко предвидено в изготвения бизнес план, като процесния животновъден обект е изпълнил изцяло в границите на оградения имот № 001338 с площ от 1816 кв.м., намиращ се в с. Мало Конаре. Владението върху имота е било установено въз основа  на Договор за пренаемане от 30.07.2012 г.Поддържа, че по силата на процесния договор – т.4.32 и чл. 30 т.3 от Наредба № 9 /03.04.2008 г. , не е променил мястото на дейността. Освен това изградил и бетонна площадка за съхранение на готовата продукция в предвидените в договора срокове и подал Приложение № 8 за отчитане на тази втора инвестиция. В тази връзка оспорва констатациите на административния орган обективизирани както в процесната заповед, така и в съответния контролен лист. Сита , че не е извършил нарушение на нормативните и договорни задължения , както и не е нанесъл вреда , която да се отчете като неоправдани разходи в общия бюджет на Съюза. Моли съда , да постанови съдебен акт, с който  оспорената заповед  да бъде обявена за нищожна,а в случай на липсата на предпоставки за това – да бъде отменена като незаконосъобразна.

 Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юрк. Недялкова е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се фактическите констатации и правните изводи, изложени в оспорената заповед. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъдят сторените разноски по производството, включително съответно юрисконсултско възнаграждение.Възразява се, че заявеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно.

                      Пазарджишки административен съд , след като подложи на анализ събраните по делото доказателства  поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните , от фактическа страна приема за установено следното :

                      По  допустимостта на жалбата : Жалбата е подадена от лице с надлежна активна легитимация ,  в рамките на преклузивния срок  по чл. 156 ал. 1 ДОПК . От външна страна същата отговоря на изискванията  на чл. 149 от ДОПК  и като такава е процесуално допустима.

По същество.

Не е спорно и от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят Ш. е подал Заявление за подпомагане от 20.08.2012г., с УИН 13/112/07014, по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според заявлението и приложеният бизнес план, земеделското стопанство е за отглеждане на калифорнийски червеи с площ в началото на подпомагането от 230 м² и икономически размер от 4,12 икономически единици, а след третата година от подпомагането с площ от 660 м² и размер от 11,81 икономически единици. Жалбоподателят  е кандидатствал за подпомагане общо за сумата от 48892,00лв. на две плащания, съответно от по 24446,00лв., като се е задължил да извърши инвестициите  с кран срок от четири години и шест месеца  / чл. 3. 1 и 3.2 от договора /.

Приложен е Договор за пренаемане на недвижим имот от 30.07.2012 г. и анекс към него от 17.11.2015 г. , вписани в Служба по вписванията, съобразно които, наемодателя Г. Д. А. отдава под наем на Д.Д.Ш. и М. Н. Г. /Ш… /, за временно и възмездно ползване поземлен имот № 001338, с площ от 1816 кв.м., находящ се в местността „Летището“, с. М. К.. с първоначален срок до 04.07.2018 г., който е  продължен до 01.12.2018 г.

                   Между Държавен фонд „Земеделие“ и Д.Д.Ш., като ползвател е сключен Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012 г., като на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., фондът се е задължил да предостави на ползвателя, безвъзмездна финансова помощ в размер на 48892,00лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проекта.

                С Анекс № 1 от 26.10.2016 г., страните са се съгласили, че Приложение № 2 към  Договора се заличава, а се създава ново Приложение № 2 към Анекса, според което ползвателя се е задължил, да изгради бетонова площадка за съхранение на готова продукция с площ от 45 м²

               Приложен е Контролен лист ОП1 за посещение на органи на фонда на място, предприето на 14.12.2015 г. Във въпросният удостоверителен документ е отразено че на място е установено стопанство за калифорнийски червеи с площ от 660 м², като е отразено, че е налице съответствие с условията по договора. Формираното заключение е, че инвестицията/дейността е извършена, тя функционира по предназначение, местоположението на инвестицията съответства на одобрения проект, резултатът от извършеното посещение на място е положителен. Отбелязано е още, че стопанството е в непосредствена близост до стопанствата на други бенефициенти по Мярка 112 – М. Ш.. (съпруга), като стопанствата са в един имот, А. Р. – стопанството е в съседен имот.

              Според Писмо за оторизация на плащането РОТ № 13/112/0714/3/01N01 от 19.02.2016 г. е оторизирана сумата от 24446,00лв., която според Уведомително писмо № 1038 от 13.04.2016г. е изплатена на бенефициера.

                Приложен е и Контролен лист ОП1 за посещение на органи на фонда на място, предприето на 26.04.2017 г. Установено е, че стопанството от калифорнийски червеи е с площ от 660 м² и се произвежда био тор. Отново е констатирано, че инвестицията/дейността е извършена, тя функционира по предназначение, местоположението на инвестицията съответства на одобрения проект, резултатът от извършеното посещение на место е положителен. Отбелязано е, че на обекта има изкуствено създадени условия за получаване на помощта с друг бенефициент по същата Мярка 112, а именно съпругата М. Ш..

              От Директора на ОД на ДФ „Земеделие“, Пловдив е изготвена Докладна записка № 05-2-163/186 от 01.06.2107г., до Директора на Дирекция „ТИ“ на фонда, в която е посочено, че при извършената проверка на място, относно бенефициерите М. и Д. Ш.. са налице съмнения за изкуствено създадени условия за получаване на помощта.

              Със Заповед № 332754 от 26.06.2017 г. на Началник Отдел  на Регионален технически инспекторат, Пловдив, е разпоредено да се извърши проверка на място, относно кандидат  УРН 583316, тоест Д.Ш., по  заявление УИН 13/2001812/65974.

               Проверката е осъществена в периода 05.07.2017 г. - до 13.07.2017 г. и  резултатите са отразени в Контролен лист за посещение на място ПРСР-Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ – Проверка след плащане. Констатирано е, че е променено мястото на дейността, която се финансира, като в забележка е пояснено, че „..... животновъдният обект на бенефициера се намира частично в имота, за който е сключен договор за пренаемане. Направено е общо измерване на площта с Калифорнийски червеи по граници посочени от кандидата – 1113 кв.м. Площта с червеи, попадаща в границите на пренаетия имот 46749-001-338 е 218 кв.м., разположена в югозападния край. Чистата площ с червеи е 853 кв.м., като 218 кв.м. от тях попадат в югозападната част на имот 46749-001-338. Бенефициерът Д.Д.Ш. и съпругата му  М. Н. Ш. – и двамата кандидати по М 112 с Калифорнийски червеи, имат сключен договор за пренаемане на недвижим имот 46749-001-338. Към момента на проверката, между двете стопанства има поставена ограда. В близост до инвестицията има други два проекта на ползватели по същата мярка. Д. и Марина Шкодрови ползват общ водоизточник......“По повод на тези констатации, от страна на Ш. са представени писмени обяснения.

                  Изготвена е Докладна записка № 05-2-163/186#1 от 14.07.2017г. от Началник Отдел „РТИ“, Пловдив до Директора на Дирекция „Технически инспекторат“, на ДФ „Земеделие.Посочено в същата е, че М. и Д. Ш.. извършват инвестиция по Мярка 112 в един и същи имот, като сключват граждански брак след подписване на договорите с фонда. Двамата ползват една и съща стопанска сграда, като Ш. ползва югозападната, а Ш.. югоизточната и част. Констатирано е че при Д.Ш., чистата площ с червеи е 853 м², като 218 м² от тях попадат в югозападната част на имот 46749-001-338, а останалата площ е извън границите на имота. Посочено е, че между двата обекта е поставена ограда, както и че в прилежащата сграда към наетият от бенефициерите имот има водоизточник, който се използва от двамата кандидати за обслужване на животновъдните им обекти.

                 До Д.Ш. е изпратено Писмо № 01-163-6500/764 от 05.09.2017г., с което му е указано, че на  основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ,  ДФ „Земеделие“ открива производство по налагане на финансова корекция. Производството се открива във връзка с констатации, направени по Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012г......“, след което са посочени, данните съгласно извършените проверки и изготвената докладна записка. Жалбоподателят е бил уведомен, че общия размер на наложената финансова санкция е 48892,00лв., като е посочено, че във връзка с направената констатация Ш. дължи връщане на получената сума по договора в размер на 48892,00лв. В отговор на писмото, Ш. е подал Възражение вх. № 01-163-6500/764  #1 от 21.09.2017г., в което е заявил, че „... не са налице факти и обстоятелства за налагане на финансова корекция...“

               Разплщателната агенция е постановила  Решение за налагане на финансова корекция № 13/112/07014/3/04/01 от 07.11.2017 г.  на Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ издадена на  основание чл. 9, ал. 8, от  Наредба № 9 от 03.04.2008 г. във връзка с  т.4.8, б. „е“ от Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012г., във връзка с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., т. 4.32 от Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012г., във връзка с чл. 30, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., т. 4.8, б.“б“ от Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012г., във връзка с чл. 33, ал. 2, т. 1 от, предложение второ от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и т. 4.8, б. „е“ от Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012г.

Въз основа на цитираните  договорни клаузи и текстове от наредбата и на основание  чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, Директорът на ДФ „Земеделие“ е определил спрямо Ш.,  финансова корекция  в размер на 48892,00лв.

              В производството по адм. д. № 933/2017 г. , с Решение № 507/03.08.2018 г., потвърдено с решение № 1906/12.02.2019 г. по адм.д. №1136/2018 г. на ВАС,  е отменено като незаконосъобразно Решение за налагане на финансова корекция № 13/112/07014/3/04/01 от 07.11.2017 г.  на Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“, като съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административно – производствените правила, тъй като твърдените от административния орган, неизпълнение на нормативни и договорни задължения от страна на Ш. е следвало да бъде проведена административна процедура по реда на Наредба № 9/03.0.2008 г. , а не на основание ЗУСЕСИФ , както  е процедирал административният орган.

                  В настоящото производство предмет на обжалване е Заповед № 03-160-РД/240 от 09.10.2020 г. на Директора на ОД на ДФЗ гр.Пловдив , издадена на основание чл. чл. 9, ал. 8, от  Наредба № 9 от 03.04.2008 г. във връзка с  т.4.8, б. „е“ от Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012г., във връзка с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., т. 4.32 от Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012г., във връзка с чл. 30, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., т. 4.8, б.“б“ от Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012г., във връзка с чл. 33, ал. 2, т. 1 от, предложение второ от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и т. 4.8, б. „е“ от Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012г. В тази заповед , административният орган , след като се е позовал на цитираните по-горе съдебни решения, е наредил възстановяването на цялата сума на полученото първо и второ плащане по Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012 г. в общ размер от 48892,00 лв., както  и се е позовал  на разпоредбата на  чл. 6 т.1, б.“г“ от този договор  и на правото си на едностранно и незабавно прекратяване на договора.

               Представени са по  делото :Заповед № 03-РД/140/23.07.2015 г. и Заповед № 05-РД/286/ 01.02.201 г.  на Директора на ДФЗ, с които на основание чл. 20а ал.2, 3 и 4 ЗПЗП и чл. 11 ал.1 и 2  и чл. 43 и 44 от Устройствения правилник на ДФЗ са делегирани правомощия и е извършено изрично упълномощаване на Директорите на ОД на ДФЗ.

               В  хода на настоящото съдебно производство, бе изслушано и прието без възражения  от страните, заключение изготвено от вещото лице Л.М.. Според експерта, при съпоставяне на данните от кадастралната карта, геодезическото заснемане на място и сателитни снимки се установява, че процесният обект, към момента на подаване на заявлението през 2012 г. се намира в югозападната част на имот № 001338 по КВС, но част от него попада в имот № 001550 по КВС. През 2015г., стопанството е нараснало, като е увеличена площта на животновъдния обект в югоизточна посока, но той  отново попада в двата имота - имот № 001338 и в имот № 001550. При съпоставяне с данните от картата на възстановената собственост  на землището на с. М. К.., вещото лице е констатирало, че през тези години земеделското стопанство на Ш. е било все в същите граница и че частта заета с калифорнийски червеи, попадаща в имот № 001338  е с площ от 260,00м² по КВС, а останалата част от стопанския обект с площ от 902,00м², попадат в имот № 001550 по КВ.

             За изясняване на спора от фактическа страна , по делото е  разпитан свидетеля Г. А.. /наемодател по договора за пренаемане/. Според свидетеля, към момента на сключване на договора и предаване на владението върху имота, същият е заграден с ограда,  стопанството на Ш. е реализирано вътре в очертанията на оградата.

            При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното :

            Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В чл. 166, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.

Оспорената в настоящото производство заповед  обективира две  волеизявления на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Пловдив: Разпореждане  за връщане  на вече платени суми, както по първото , така и по второто плащане по договор № 13/112/97014/26.10.2012 г., ведно със законната лихва и  изявление за прекратяване на така сключения договор .Фактическите основания за издаването на заповедта  /които са относими към всяка една от посочените части/ са  неизпълнение на задължението от ползвателя по чл. 9 ал.8 от Наредба № 9 / 03.04.2008 г. за условията е реда за предоставяне на безвъзмездна  финансова помощ  по мярка „Създаване на  стопанства  на млади фермери „ по ПРСР 2007-2013 г. , а именно земеделската земя , за която ползвателят има документ за собственост и договор за наем/ аренда , да се обработва в реални граници  през целия период на договора. Освен това е посочено нарушение на чл. 4.8 б.“ е“ от договора  във връзка с чл. 8а ал.1 т.2  и във връзка чл.6 т.2 от Наредба № 9 /2008 г. – не се поддържа икономическия размер на стопанството , за който е получена помощ , нарушение на чл.4.32 от договора , а именно – промяна на мястото на дейността, за която е получено финансирането и по чл. 4.8 б.“б“ от договора – ползвателят изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията  за получаване на плащанията , за да извлече облага  в противоречие с целите на програмата  и установяване на функционална несамостоятелност. В случая цитираната от АО Наредба № 9 / 2008 г. е приложимото право , тъй като този подзаконов нормативен акт , урежда отношения като процесните , а именно – за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. , а съгласно параграф 1 от ДР  "Млади фермери" са физически лица или еднолични търговци, които отговарят на условията за подпомагане по тази наредба и произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба в един или няколко   сектори / растениевъдство или животновъдство /.

Оспореният индивидуален административен акт във всички негови части е издаден от компетентен орган, какъвто се явява Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" – Пловдив, надлежно упълномощен със заповед № 05- РД /286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издава АУПДВ по чл. 166 ал.2 ДОПК отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112 "Създаване стопанства на млади  фермери , а със Заповед  № 03-РД/23.07.2015 г. на Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е упълномощил  директорите на Областните Дирекции на ДФ "Земеделие", / в раздел II, т. 1/ с  правомощие за прекратяването на сключени договори при наличие на основанията за това. Предвид неясния текст на чл. 33 от Наредба № 9 / 03.04.2008 г. , в който изрично  е посочено в какви случаи, кога и кат се издава „съответния акт“ ,  от практиката и през годините се приема, че този акт може да е с различно наименование / писмо , уведомително писмо, решение , заповед, нотариална покана, акт за установяване на публично държавно вземане./О.№7561/205.2019 г. на ВАС по адм.д. № 5521/2019 г. ІV о. /.Макар и наименована „Заповед „ , процесната  е  относима към  установяване на публично държавно вземане в размер на 48892,00 лева, представляващо изплатено и подлежащо на възстановяване първо  и второ плащане по Договор № 13/112/0701/26.10.2012 г.  и  същественото е, че същият този акт е издаден при съобразяване на всички административно производствени правила на АПК, относими към издаването на индивидуалните административни актове, към които препраща новелата на чл. 166 от АПК и  които от своя страна са изцяло приложими относно издаването на индивидуалните административни актове, съдържащи разпоредените с процесния такъв правни последици ./ т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия/.

Заповедта е издадена  и при спазване на административно производствените правила. От приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят  е уведомен за откриване на производството по издаване на акта по реда на чл. 26 от АПК. В уведомителното писмо са посочени констатациите на органа, жалбоподателят  е уведомен за  правните последици от нарушаване на задължението по договора. Дадена е възможност за представяне на възражение, каквото е и подадено.

Неоснователни са възраженията изложени в жалбата, че издаденият административен акт е нищожен , като жалбоподателят се обосновава с  предходно административно производство, в което  решението на директора на ОД Пловдив към ДФЗ  за налагане на финансова корекция е отменено като незаконосъобразно. В мотивите на оспорения в настоящото производство административен акт, административният орган се е позовал именно на постановените в предходното административно производство съдебни актове, в като   е спазил  административно- производствените правила , в съответствие с изложените  в съдебните мотиви  доводи. Производството по този административен акт е приключило с влязло в сила съдебно решение, което обаче не е пречка за издаването на нов административен акт при спазване на относимите процесуално- правни и материално правни норми. В случая не е формирана СПН , която да е процесуална пречка за развитие на ново производство , тъй като такава би била налице само при наличието на две дела  между същите страни  срещу административни актове , издадени на едно и също основание. Предходният административен акт е отменен на процесуално основание , което също  идва за да покаже, че в случая спорът не се пререшава в нарушение на нормата на чл. 299 ал.1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Предходното решение  се ползва с установена в  закона сила на присъдено нещо , но същата има обективни предели, за които следва да се държи сметка. В случая не е налице такова пълно съвпадение между двете дела ,  поради което и не би могло да се приеме , че оспорената в настоящото производство заповед е нищожна на това основание.

Неоснователен е доводът за нищожност, поради това че договорът , вече не може да бъде прекратен от административният орган след като вече е прекратен с изтичане на неговия срок. Касае се за две различни основания за прекратяване,  регламентирани в самия договор / с настъпване на обективен факт  - изтичане на срок или поради виновно договорно неизпълнение / , като при спор всяка една от страните има правен интерес от установяване на предпоставките на този фактически състав, от който извлича благоприятни за себе си правни последици. Фактът на изтичане на срока на договора не е пречка , изправната страна да претендира неговото прекратяване поради  договорно неизпълнение дори и след изтичане на 3- годишния срок по чл. 4.1 от договора, след като предпоставките за това са настъпили преди изтичане на договорния срок, тъй като при доказване на правопрекратяващите предпоставки , тази страна има правото да претендира  отговорност за договорното неизпълнение. 

Оспорената заповед е издадена  и в съответствие с материалния закон. В случая е приложима  Наредба № 9 / 03.04.2008 г. за условията е реда за предоставяне на безвъзмездна  финансова помощ  по мярка 112 „Създаване на  стопанства  на млади фермери „ по ПРСР 2007-2013 г. ,като в чл. 9 ал.8, от Наредбата, е предвидено, че земеделската земя по ал. 1, т. 9, за която кандидатите имат документи за собственост и/или договори за наем и/или аренда, трябва да се обработва в реални граници от датата на подаване на заявлението за подпомагане и през целия период на договора. В чл. 8а ал.1 т.2 от Наредбата  е предвидено, че ползвателят възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания , заедно със законната лихва , когато бъде установено , че не поддържа икономическия размер  на стопанството , за което е получил плащането. В чл. 30 т.3 от Наредбата е предвидено задължението на бенефициера да не променя мястото , за което е получено финансирането.

В договора сключен с жалбоподателя -  чл. 4.8    е регламентирано правото на Фонда  да изиска вече платените суми по първо и второ плащане , заедно със  законна лихва  към тях , когато :  чл. 4.8 б.“б“ползвателят изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащания  за да извлече облага в противоречие с целите на марка 112  и или бъде установена функционална несамостоятелност, като и чл. 4.8 б.“е“  - когато бъде установено , че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второ плащане по договора. В  чл.4.32 от договора  е разписано задължението на ползвателя да не променя  мястото на дейността, за която е получено финансирането , в срок от три години от подаване на заявката за второ плащане, като съгласно чл.4.35 , ползвателят е длъжен писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпване на обстоятелства  от значение за изпълнение на договора.  Според чл. 6 .1 б.“г“ от договора, последният се прекратява едностранно  и незабавно от фонда / без да е предвидено предизвестие /  при виновно неизпълнение на което и да е  договорно задължение от страна на ползвателя.

В контекста на горното и установеното от фактическа страна съдът приема, че ползвателят Д.Ш.  не е изпълнил поетото нормативно и договорно задължение за точно изпълнение на одобрения бизнес план. От представените по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на експерта се установява, че жалбоподателят не е обработвал изцяло заявената пред Фонда земеделска земя в реални граници , като безспорно голяма част от неговото стопанство попада върху съседен имот. Не се твърди и не се установява жалбоподателят да  ползва този съседен имот  на годно правно основание / собственост, наем , аренда и др. /, а същият не е и заявен от жалбоподателя за ползване пред Фонда. Тези безспорно установени обстоятелства покриват елементите на договорните неизпълнения визирани в разпоредбата на чл.9 ал.8 от Наредба № 9 /2008 г. и на   чл. 4.8 б.“б“ и „е“ от договора , тъй като обработването от жалбоподателя части от заявения пред Фонда земеделски имот / според заключението на експерта 260 кв.м. / представляват значително по-малка част от икономическия размер на стопанството/ 660,00 кв.м. /  , за който е получена помощ представляваща второ плащане  по договора. По този начин поетото от жалбоподателя задължение за достигане на определен икономически размер на стопанството / до 11,81 ИЕ или при ръст от 7,69 ИЕ съгласно чл.3.1 / , като констатираният от Фонда е  в размер от 3,90 ИЕ. Дори и като се отчете, че според експертите на фонда, обработваната площ е 218 кв.м., а според ВЛ , изслушано в съдено заседание е 260 кв. м. , то отново  не    е постигнат заложения по договор и бизнес план растеж на стопанството. В случая е без значение фактът, че стопанството е било така разположено ,още към момента на неговото създаване и по- късно при действието на договора , тъй като Фондът може да констатира нарушения  и в един по-късен момент, дори и да е извършил двете плащания по договора , след като са налице такива данни  и да ангажира договорната отговорност на ползвателя.  Не е изпълнено и договорното задължение по чл. 4.32 от договора съответстващо на нормативното задължение по чл. 30 ал.3 от Наредба № 9/ 2008 г. ползвателят да не променя мястото , за което е получено финансирането. Това задължение касае и начална липса на съответствие - частична в настоящия случай- т.е. неизпълнение   е налице и когато поначало местото на дейността  е различно от това , за което е получено  финансирането.По делото не са налице данни , на основание чл. 4.35 от договора ползвателят да  е уведомил Фонда за настъпили промени в бизнес плана му касаещи обработване на друг имот.

След анализ на доказателствата по настоящото дело съдът намира за недоказано вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 4.8 б.“б“ от договора.  От писмените доказателства към административната преписка се установява, че към момента на сключване на процесния договор жалбоподателят Д.Ш. и М. Н. Г./ Ш.. /  не са били съпрузи, като на 30.07.2012 г. са сключили общо договор за пренамемане на един и същ земеделски имот – ПИ 001338 с площ от 1816 кв.м. в с. М. К... По делото са налице писмени доказателства / контролен лист за посещение на място от 15.12.2015 г./ л.442/ , докладна записка  изх. № 05-2-163/186/ 01.06.2017 г./ л.446/ , докладна записка № 05-2-163/ 14.07.2017 г. / л.462/ , писмени обяснения на Ш. от 13.07.2017 г. /л.479/ , както и писмо изх. № 08-163-6500/ 05.09.2017 г. /л.483 / - видно от които Д.Ш. и М. Ш.. извършват отделно инвестиции  по М 112 , като кандидатстват с един и същ имот / 001338/. Безспорно се установява обаче при измерването на място , при Д.Ш. общата обработвана площ е 1113 кв.м. , като чистата площ с червеи е 853 кв.м. ,а  тази част която попада в имот е 001338 е 218 кв.м. При М.  Ш.  общата площ е 1287 кв.м. , но тя попада изцяло извън процесния имот 001338 , като граничи с източния му край. Тези данни не дават основание на съда да достигне до еднозначен извод, че от страна на Ш.  са създадени изкуствено условия за изпълнение на изискванията  за получаване на плащания , за да извлече облага в противоречие с целите на мярка 112. Липсват категорични доказателства за припокриване на двете реално обработвани земеделски площи  и само факта, че двамата ползватели след сключването на договорите са сключили и граждански брак или , че двата обработвани имота не са били оградено един от друг / а впоследствие такава ограда е поставена /  – не са достатъчни за да се приеме , виновно нарушение на договорни отношения  за извличане на облага. Ползването на един и съща водоизточник от двата  обекта , също не обосновават категоричен извод за функционална несамостоятелност на двата обекта, като в тази връзка следва да се вземат предвид обясненията , които са дадени от ползвателя и които като факти, не се опровергават от събрани в настоящото производство доказателства.

Независимо от това, че това нарушение не е категорично доказано, останалите нарушения съставляват  неизпълнение на нормативни и договорни задължения с настъпването, на които юридически факти се свързва проявлението на правната последица, формулирана в чл. 4.8  и чл. 6 .1 от Договор № 113/112/ 07014/ 26.10.2012 г. , а именно правомощието за едностранното прекратяване на договора от страна на ДФ "Земеделие" и за връщането на вече платените суми по първо и второ плащане , заедно със законната лихва към тях. Причините за неизпълнението на посочените задължения на ползвателя са ирелевантни, освен ако не сочат на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства. Не се твърди и не се установява съществуването на такива обстоятелства.

За пълнота на изложението , съдът следва да посочи, че в случая не  се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Ползвателят на помощта е бил надлежно запознат с последиците от неизпълнение на задълженията по договора, което обстоятелство е удостоверил чрез подпис. Действително отговорността се явява неоправдано тежка за неизпълнението на договорни клаузи, но същата е предвидена нормативно както в действащ подзаконов нормативен акт, така и в самия договор, който ползвателят се е задължил да спазва. В случая договорените между страните последици от неизпълнение на задълженията по договора за безвъзмездна финансова помощ се явяват приложени в съответствие с правните норми.

Жалбата против издадения и оспорен в настоящото производство индивидуален административен акт се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и направено искане в представената в последното по делото молба , на ответника по жалбата следва на основание чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от НПП  и чл. 144 АПК да бъдат присъдени съдебно- деловодни разноски за  възнаграждение за юрисконсулт  в размер на 100,00 лв.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. трето  от АПК, съдът :

                                              Р  Е   Ш   И  :

                 ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Ш., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 03-160-РД/240/09.10.2020  г.  на Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ с която по отношение на  Ш. е постановено възстановяване на цялата сума на полученото първо и второ плащане  по Договор № 13/112/07014/26.12.2012 г.  в размер на 48892,00лв.,  по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.   и договорът е прекратен едностранно - като неоснователна.

                   ОСЪЖДА Д.Д.Ш., ЕГН **********,*** да заплати на  Държавен фонд „Земеделие“гр. София сторените по делото разноски в размер на 100,00 лв.

                  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                              СЪДИЯ : /П/

 

 

Решение от 25.11.2021г. по Административно дело 7379/2021 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 12041 ОТ 25.11.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ, ЧЕТВЪРТО ОТ. ПО АД № 7379/21 Г. - ОТМЕНЯ решение №311 от 16.04.2021г., постановено по адм. д. №1352/2020г. по описа на Административен съд – Пазарджик, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА нищожността на заповед №03-160-РД/240 от 09.10.2020г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр.Пловдив.
Решението е окончателно.