№ 10784
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110148983 по описа за 2024 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да
заплатят в негова полза в режим на разделна отговорност съгласно уточнителна молба от
24.09.2024г. ,посочените от него суми за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за както и за лихва, начеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати цената на извършена услуга за дялово
разпределение Ответниците, получили препис от исковата молба, са депозирали в
законоустановения срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни.
Правят и възражение за погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представените по делото доказателства ответниците са встъпили в брачно
правоотношение помежду си на 16.12.1979г. –обстоятелство, удостоверени в депозирания по
делото препис от акт за сключен граждански брак /л.133 по делото/, като процесния имот е
придобит в последващ този момент период, а именно придобит е въз основа на договор за
покупко-продажба на жилище от 09.04.1993г.,, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, депозиран
на л. 138 по делото, като купувач по сделката фигурира единствено ответника А. К..
1
Съгласно раздел 2 на ППВС № 5/1972 г., моментът на придобиване следва да се
определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния
придобивен способ. Юридическият момент за придобиване на процесния апартамент е
датата на сключване на Договора за покупко-продажба на същия, а именно - 09.04.1993г г.
Въпреки, че в договора фигурира само името на ищеца като купувач, имотът е придобит по
време на брака по възмезден начин, което според общите правила го прави съпружеска
имуществена общност
Така формираният извод следва и от обстоятелството, че съгласно чл. 19 СК /1985г., отм./
Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това, на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до
доказване на противното.
Към 01.07.1985 г., когато влиза в сила СК от 1985 г., процесният имот е наличен, той е на
името на единия съпруг по заварен брак и съгласно разпоредбата на § 4 от ПР на СК от 1985
г. правилата на новия кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по
заварени бракове. Следователно процесния имот е станал съпружеска имуществена общност
по силата на закона.
Съгласно чл. 32 от действащия през процесния период СК/2009г./ за задълженията, които
единият или двамата съпрузи поемат за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят
солидарно, като за ангажиране отговорността на ответниците не е релевантно дали
процесният имот представлява семейно жилище или не. Релевантен е фактът, че имотът е
съпружеска имуществена общност, а съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството,
каквото задължение е и разходът за доставяна, но незаплатена топлинна енергия.
Следователно ответниците в качеството си на собственици на процесния имот, придобит в
условията на съпружеска имуществена общност, се явяват потребители на процесната
услуга по доставка на топлинна енергия, извършвана от ищеца до описания в исковата
молба топлоснабден имот, като отговорят за заплащане на нейната цена в условията на
пасивна солидарна отговорност.
По делото е допусната и назначена СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи
доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение шзяснява, че
разходът за енергия, отдедана от сградната инстлация, се разпределя пропорционално на
база отопляемия обем на жилищните имоти в сградата.
Вещото лице по СТЕ е уточнило, че в процесния имот за исковия период не се е
ползвала топла вода и не и имало монтиран водомер за топла вода, като съответно
топлофикационото дружество не е начислявало по процесната партида количество топлинна
енергия за подгряване на топла вода.
2
Съгласно заключението от ССЕ за процесния топлоснабден имот за исковия период
ищецът не е начислявал суми за ползвана топлинна енергия ,в т.ч. по прогнозни данни и
изавнителни сметки.
Такива вземания не са предмет и на настоящото производство.
Вещото лице по ССЕ е изяснило, че за процесния период се претендират единствено
суми за дялово разпределение, чиито общ размер съгласно таблицата на стр. 2 и стр.3 от
ССЕ възлиза на 28.38 лв., а размерът на мораторната лихва, начислена за процесния период
– на сумата от 6.95лв.
Относно основателността на исковете за присъждане на вземане за такса за дялово
разпределение, съдът намира следното, а именно:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана Д.орите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
В случая по делото е депозиран договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение – „Д.“ ЕООД.
Съгласно раздел III договора възложителят на процесната услуга заплаща нейната
цена на изпълнителя, като съгласно т. 3 от посочения раздел плащането се извършва
съобразно разпоредбата на чл. 38 от ОУД по следния начин, а именно – стойността за
обслужване на партизата за всеки отчетен период се заплаща на 12 месечни вноски, всяка от
които се определя като 1/12 от цената за дейността, коригирана с броя на партидите
съобразно данните от констативния протокол по раздел IV, т. 15 от договороа.
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване на уредите за дялово
разпределение, за всеки отчетен период по раздел II, т. 2 и т. 3 се определя след подписване
на Констативен протокол за месечен обмен на данни за м. април на текущата година.
Съобразно раздел II, т. 15 изпълнителят се задължава да предостави на възложителя
ежемесечно с констатитевен протокол броя на обслужваните имоти и броя на средствата за
дялово разпределение в тях в срок до 5 раотни дни след получаване на енергията да
разпределение от топлофикационните райони за съответния месец.
Съгласнот. 19 от посочения раздел от договора след изготвяне на изравнителните
сметки изпълнителят и възложителят подписват констативен протокол за извършен обем
работа съгласно чл. 39 ОУД.
3
По делото няма данни, а и твърдения да е изготвен и констативен протокол по реда
на раздел II, т. 19 от договора за извършения обем работа от изпълнителя, от което следва, че
не е докозано в какъв обем е извършена работата на изпълнителя по отчитане на уредите за
дялове разпределение.
Отделно от това, както се посочи по-горе, съгласно договора /чл.3.2/ стойността на
обслужване на уредите за дялово разпределение, за всеки отчетен период по раздел II, т. 2 и
т. 3 се определя след подписване на Констативен протокол за месечен обмен на данни за м.
април на текущата година, като с оглед непредставянето по делото на въпросния
констативен протокол не може да се формира преценка и за стойността на въпросното
вземане, включително и преценка за това каква би била неговата стойност за непокрития по
давност период, с оглед направеното от особения представител на ответниците възражение
за погасителна давност.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
Въпреки изхода на спора в полза на ответниците не следва да се присъждат разноски
поради липсата на доказателства за извършване на такива – в производството те са
представлявани от особен представител, разноските за назначаването на който са понесени
от ищеца, съгласно правилото на ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т. С.”
ЕАД, ЕИК *******, срещу А. Г. К., ЕГН ********** и М. Г. К., ЕГН ******, за
постановяване на решение, с което да бъдат осъдени А. Г. К., ЕГН ********** и М. Г. К.,
ЕГН ****** да заплатят в полза на Т. С.” ЕАД, ЕИК *******, в условията на разделна
отговорност отговорност сумата от по 14.19 лв., всеки от тях, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.07.2021г. до м.04.2023г, ,
ведно със законна лихва за период от 19.08.2024г. г. до изплащане на вземането, както и
сумата от по 3.47 лв., всеки от тях., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021г. до 01.08.2024г.
4
Решението е постановено при участието на третото лице помагач –ФДР „Д.“ ЕООД.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5