№ 1364
гр. Варна, 26.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно
гражданско дело № 20233100501539 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:36 часа се явиха:
Въззивната страна ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ МИНИСТЪРА НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО , редовно и
своевременно призована, представлява се от юрисконсулт С. В., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна Е. Ф. Т., редовно и своевременно призована, не
се явява, представлява се от адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
Въззиваемата страна „***“ ООД, редовно и своевременно призовано,
представлява се от адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
ЮРИСКОНСУЛТ В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
1/ Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №
21548/21.03.2023 г. на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие
и благоустройство против Решение № 653/28.02.2023 г. по гр.д. № 17332/2021
г. по описа на ВРС, Х състав, поправено с Решение № 2339/27.06.2023 г. по
реда на чл. 247 от ГПК, с което е прието за установено, че Е. Ф. Т. и „***“
ООД, гр. София са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по
КККР на с. С., одобрена със заповед номер РД 18-576/16.08.2019 г. на изп.
директор на АГКК, с площ от 4750 кв.м., находящ се в землището на с. С.,
при съседи: ПИ ***, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага
се, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на първоинстанционното и
постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск.
Претендират се разноски.
Въззиваемите Е. Ф. Т. и „***“ ООД, гр. София в срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК депозират отговор по така подадената жалба, с който излага искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
2/ Постъпила е частна жалба с вх. № 36891/17.05.2023 г. на Е. Ф. Т. и
„***“ ООД, гр. София против Определение № 5276/03.05.2023 г., постановено
по гр.д. № 17332/2021 г. по описа на ВРС, X състав, с което е оставена без
уважение молбата им с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на
Решение № 653/28.02.2023 г. в частта за разноските.
В частната жалба се твърди, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за е
намаляване заплатеното адвокатско възнаграждение предоставя само
възможност, а не задължение за съда. Излага се, че цената на иска не следва
да е водеща при присъждането на разноски, а следва да се съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото. Отправя се искане
към съда да се отмени обжалваното определение, като вместо него се
постанови друго, с което се присъдят разноски в пълен размер от 12 187 лева.
Въззиваемият Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройство в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената частна жалба, с който излага искане за потвърждаване на
2
обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
ЮРИСКОНСУЛТ В.: Запознат съм с доклада, нямам възражения.
Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Оспорвам
частната жалба, поддържам отговора.
АДВ. С.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора. Поддържам иска така, както е
предявен. Поддържам депозираната частна жалба, оспорвам отговора.
ЮРИСКОНСУЛТ В.: Нямам доказателствени искания. Претендирам
юрисконсултско възнаграждение.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ В.: Правя възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСКОНСУЛТ В.: Моля да уважите въззивната жалба, подадена от
държавата чрез МРРБ и да отмените първоинстанционното решение. Считам,
че Районен съд - Варна е подходил едностранчиво и не е оценил
доказателствата в цялост. Толерирал е извод на вещото лице, който се базира
освен на неподходящи използвани методи, до голяма степен и на
предположения, за сметка на което е игнорирал маса доказателства, които
свидетелстват, че процесният терен е защитена зона и отговаря на условието
за дюни. Вeщото лице, което се оказа, че няма с кое друго да бъде заменено, е
3
подходило ограничително чрез зърнометричен анализ единствено и
наблюдение с дрон, като не е обърнато изобщо внимание на екологичните
характеристики на терена, които са решаващи за определяне на
местообитание като дюни. Моля да съобразите изложените в първа инстанция
и въззивната жалба аргументи, моля да отмените първоинстанционното
решение и да отхвърлите предявения иск. Моля да ми присъдите
юрисконсултско възнаграждение.
АДВ. С.: Моля с оглед изразеното в жалбата да я приемете за
неоснователна. Единственото и главно възражение на ответника по иска
срещу собствеността на ищците е твърдението му, че процесният имот с
идентификатор № 6 представлява облесени пясъчни дюни и като такъв е част
от крайбрежната плажна ивица по чл. 18 от КРБ и представлява
изключителна държавна собственост. На това твърдение е основано и
следващото, че договорът за продажба от 2006г. между държавата в лицето на
областния управител и „П.“, който е непряк праводател на двамата ищци, е
нищожен, той се отнася за един имот около 50 дка. Твърди още, че
процесният имот попаднал в зона „А“ с особена териториално-устройствена
защита и строителството върху него било забранено. Няма твърдения по
поредността на сделките на праводателите на ищците, произтичащи от
цитирания договор от 08.09.2006г. Обсъжданото твърдение от фактическа
страна на ищеца е опровергано от изслушана по негово искане комплексна
геодезическа и геоморфоложка експертиза. Тя е изготвена според
съдържанието въз основа на преки изследвания, лабораторен анализ на
седиментния състав, включително и изследвания с дрон за ситуацията на
място. Точната терминология се съдържа в отговора на въззивната жалба.
Чрез тези методи и изследвания е опровергано категорично твърдението
относно характеристиката на процесния имот. Установено е, че има рязко
отграничение чрез един скат на крайбрежната плажна ивица и включените в
нея дюни от прилежащата, намираща се на по-високо ниво, територия, която
е залесена. Експертизата, макар и оспорена от ответника по иска, не е
съпроводена с ново искане. Въззивникът се опитва да конфронтира
експертизата с многобройни писмени доказателства според изложеното във
въззивната жалба. Те представляват две заповеди на министъра на околната
среда и водите, протокол за определяне на местоположение и вида на дюните,
и копие-извадка от самата специализирана карта по чл. 6 от Закона за
4
устройството на черноморското крайбрежие. Твърди също, че включването на
имота в тази специализирана карта като дюни водело еднозначно до този
извод. Цитираните документи са подготвящи за съставянето и одобряването
на специализираната карта, поради което самите те логически не могат да
бъдат доказателство за нейната вярност. Включването на поземлен имот № 6,
отделен от целия предишен имот с друг идентификатор, без участието на
собствениците на имота е станало въз основа на отразяването в
специализираната карта. Като всяка кадастрална карта или друг план, за
разлика от регулационния, тази карта няма вещноправно действие. Вярно е
обратното, че тя трябва да отразява фактическото положение, което е
меродавно в случая за статута на собствеността. Доводите във връзка с
градоустройствения статут и това, че имотът е включен в зона „А“ по смисъла
на чл. 10 от ЗУЧК има отношение към евентуалните възможности за
застрояване от страна на собственика, но не и към собствеността върху
процесния имот. Правният интерес от иска произтича от записването на
имота като публична държавна собственост в действащата кадастрална карта,
независимо че имотът се владее въз основа на титули за собственост, които не
се оспорват от въззивника. Моля да потвърдите обжалваното решение с
присъждане на разноски. Моля да уважите частната жалба против
определението по чл. 248 от ГПК.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5