№ 88
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Й.
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора А. Ст. В.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100607366 по описа за 2023 година
С присъда от 26.01.23г. по НОХД № 17065 /21г , СРС, НО ,100 с - в е
признал подсъдимия Н. К. А. за виновен в това, че на 01.05.2021г. около 22:00
ч. в гр. София, по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от бул. „Бели
Дунав“, към ул. „Обелски път“, на кръстовището с кръговото движение с ул.
„Острова“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с peг. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 1,67 на хиляда, установено по надлежния ред
/съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на
моторни превозни средства/ - с протокол за химическо изследване за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта лаб. № 2600/05.05.2021 г.
от ВМА, гр. София - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 54, ал. 1 НК е осъден и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и осем месеца и наказание „Глоба“ в размер
на 1000,00 лева.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така
1
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години.
На основание чл. 343г, вр. чл. 3436, ал. 3 НК на подсъдимия Н. К. А. е
наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 18
месеца.
Съдът на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднал от така наложеното на
Н. К. А. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца
времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред със ЗППАМ № 1089/01.05.2021г.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са
възложени направените по делото разноски в досъдебното производство- по
сметка на СДВР в размер на 117.00 лева и в съдебното производство- по
сметка на СРС в размер на 150.00 лева.
Срещу присъдата е постъпила жалба от упълномощения защитник на
подсъдимия Н. А. - адв. Г., в която се сочи, че постановената присъда е
незаконосъобразна, неправилна, необоснована и постановена при допуснати
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Защита сочи, че
от събраните свидетелски показания не се установява категорично, че
подсъдимият е лицето, което е управлявало лекия автомобил. В заключение
се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова
оправдателна такава.
В проведеното по реда на чл.327 НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия
А.-адв. Г. моли да се отмени първоинстанционната присъда като неправилна.
Посочва се, че по делото не е доказано, че именно подсъдимият е управлявал
моторното превозно средство под въздействието на алкохол над 1,2
промила.Изтъква се, че от събраните по делото доказателства, в частност на
разпитаните по делото свидетели, не може с категоричност да се достигне до
извода , че именно подс. А. е управлявал лекия автомобил, както и че той е
извършителя на повдигнатото му обвинение. Прави се искане от съда да
признае подзащитният й за невиновен по повдигнатото му обвинение,
2
алтернативно се твърди, че размерът на наложеното наказание, както и
размерът на наложената глоба са несъразмерно високи.
Представителят на Софийска градска прокуратура моли да се потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Посочва, че
в хода на досъдебното производство, както и съдебното следствие пред
първоинстанционния съд не са допуснати процесуални нарушения, което от
своя страна води до извода, че деянието е доказано по безспорен и
категоричен начин.
Подсъдимият Н. А. редовно уведомен се явява лично пред въззивната
инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума, моли да
бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е
събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени
средства: показанията на свидетелите Д.Л.В., Д.Р., Б.П..Б., А.И.Б., А.Ц.Г., Г.З.
А., Д.В.Г., Ж.Й.Й. и Е.А.В. - и писмени такива - акт за установяване на
административно нарушение, талон за медицинско изследване, справка за
собствеността на лекия автомобил, протокол за медицинско изследване,
протокол за химическо изследване, скица на ПТП, справка-картон за водача,
справка за съдимост, както и заключенията на вещите лице по назначените,
изготвени и приети експертизи - химико-токсикологична и съдебна
оценителна такава, а също и от останалите материали, събрани в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл.283 НПК.
Въззивният съд след собствен анализ на всички събрани по делото
доказателства намира за установена фактическа обстановка, идентична на
приетата от районния съд, която счита за обоснована и почиваща на вярна и
добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност.
3
Обосновано районният съд е установил, че подсъдимият Н. К. А. е
роден на 22.02.1989г. в гр. София, българин, с българско гражданство, със
средно образование, трудово ангажиран, неженен, неосъждан, с постоянен
адрес в гр. София, ж. к. „Връбница” бл. ******* и адрес по лична карата в гр.
Нови Искър, ул. „*******, с ЕГН **********.
На 01.05.2021г. около 22:00 ч. подсъдимият Н. К. А. управлявал лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № ******* в гр. София по бул.
„Ломско шосе“ с посока на движение от бул. „Бели Дунав“, към ул. „Обелски
път“. В автомобила пътувала и неговата четиригодишна дъщеря. На
кръстовището с кръгово движение с ул. „Острова“, движейки се с висока
скорост, подс. А. загубил управление над автомобила и се блъснал в
мантинелата, намираща се вдясно от платното за движение.
Описаното било възприето от свидетелите Д.Л.В. и Д.Р. Г., които по
същото време пътували по същия маршрут с лек автомобил „БМВ“ с peг. №
*******, както и от свидетелите Б.П..Б. и съпругата му А.И.Б., които
преминавали през кръстовището с кръгово движение с лек автомобил марка
„Рено“ с peг. № *******.
Свидетелите слезли от автомобилите си и приближили автомобила на
подс. А., за да помогнат. Пред св. Б. подс. А. неколкократно се опитал
неуспешно да потегли с автомобила, и като не успял - слязъл от него.
Поведението му било неадекватно и миришел на алкохол. На въпроси на
свидетелите, дали в автомобила има други лица, Н. А. първоначално не
отговорил. Свидетелите Б. и В. установили, че на задната седалка се намира
малко момиченце, за което впоследствие узнали, че е на четири години и че е
дъщеря на водача. Същата не била обезопасена с детско столче и предпазен
колан.
Свидетелят Д. В. съобщил за произшествието на тел. 112 и на
местопроизшествието били изпратени служителите на 09 РУ СДВР А.Ц.Г. и
Г.З. А.. Двамата установили самоличността на подсъдимият и посочените по-
горе свидетели.
Малко по-късно на местопроизшествието пристигнали и служителите на
ОПП-СДВР Д.В.Г. и Ж.Й.Й.. Последните извършили проверка на А. за
употреба на алкохол с техническо средство - алкотест „Дрегер 7410“ с инв. №
0003, проба № 1895, която отчела 1,72 на хиляда алкохол в издишания от Н.
4
А. въздух.
На А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
и му бил издаден талон за медицинско изследване, след което същият бил
отведен от свидетелите А.Г. и Г. А. в УМБАЛСМ „Света Анна“ - София,
където дал кръв за химическо изследване. Според издадения Протокол за
химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта
лаб. № 2600/05.05.2021г. от ВМА, гр. София, концентрацията на алкохол в
кръвта на обвиняемия била 1,67 на хиляда.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил
същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилно
фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на
чл.305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото
доказателствени източници и е обосновал съображенията си, въз основа на
които е изградил фактическите си констатации. Извършеният от СРС анализ
на доказателствените средства напълно се възприема от настоящата
инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с въпроса
извършено ли е инкриминираното деяние от подс. Н. А., контролираният съд
е формирал верни доказателствени и фактически изводи.
Въззивният съд анализира показанията на свидетелите Д. В., Д. Г., Б. Б.
и А. Б.а и ги кредитира като такива с висока доказателствена стойност, като
от тях се установяват времето, мястото и механизма на извършеното от
страна на подс. Н. А. деяние. Въззивният съдебен състав намира показанията
им за непротиворечиви, хронологично последователни и убедителни относно
случилото се на процесната дата. От показанията на св.Б. Б. и св. А. Б.а се
установява, че подс. А. е управлявал моторното превозно средство, същите са
възприели ПТП, и при отиването им до участващата в ПТП кола,
подсъдимият се опитвал да потегли, който опит бил неуспешен заради
повреди по превозното средство. Свидетелите с категоричност излагат, че
след като подс. А. излязъл от колата силно миришел на алкохол. Ето защо
като водач на моторното превозно средство св. Б. е възприел именно подс. А..
Показанията на тези свидетели напълно се подкрепя и от показанията на
св. Д. В., който пръв е видял подсъдимият, и при вида на лекият автомобил /
5
как се е ударил в мантинелата/ подал сигнал за случилото се на тел 112.
Обосновано съдът е дал вяра и на показанията на св. Д. Г. и св. А. Б.а, от
които с категоричност се установява, че на задната седалка на управляваният
от подс. А. автомобил е имало малко момиченце, а именно неговата дъщеря.
Правилно са кредитирани и показанията на свидетелите А.Г. и Г. А.,
които намират опора в останалите свидетелски показания и в писмения
доказателствен материал. Като същите са възприели подсъдимия А. извън
превозното средство, във видимо пияно състояние.
На следващо място съдът дава вяра и на показанията на полицейските
служители Д. Г.ев и Ж.Й. както и направения от тях на подс. А. тест с
техническо средство, който отчел концентрация на алкохол 1,72 на хиляда,
поради което му съставили акт за установяване на административно
нарушение, ЗППАМ и издали талон за медицинско изследване.
Въззивният съд отдава липсата на спомени по отношение на детайли,
свързани с процесния случай, от страна на полицейските служители А.Г., Г.
А., Д. Г.ев и Ж.Й. при разпита им в хода на първоинстанционното съдебно
следствие на изминалия период от време, както и на големия брой еднотипни
случаи, с които се сблъскват при изпълнение на служебните си задължения,
като непълнотите са преодолени с прочитане на протоколите от разпитите им
от досъдебното производство на основание на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1,т. 2
НПК.
По делото се установява,че на 01.05.2021г. ,че чрез техническо
средство „Алкотест дрегер 7410+ с инв. № 0003, проба № 1895 са отчетени
стойности 1,72 на хиляда промила, съгласно от направената разпечатка от
паметта на техническото средство, отразено и в съдържанието на съставения
на местопроизшествието акт за установяване на административно нарушение,
потвърждаващи освен това, че пробата му е била качествена.
Инкриминираната концентрация на алкохол по делото е установена чрез
протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта лаб. № 2600/05.05.2021 г. от ВМА.
Що се отнася до останалите писмени доказателства, съдебният състав
счита, че същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като
кредитира същите.
По отношение на съдебното минало на подсъдимия, въззивният съд
6
даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се
извеждат данни, че същият е с чисто съдебно минало.
С оглед липсата на противоречия в доказателствения материал относно
правнорелевантните факти и предвид дадения задълбочен доказателствен
анализ от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав не намира за
необходимо да излага по-подробни доказателствени съображения.
Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на
доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е развил правилни правни изводи, досежно
съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно
законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по
чл. 343б, ал.1 НК.
В случая по делото безспорно е установено, че подсъдимият Н. А. на
01.05.2021г. около 22:00ч. в гр. София, по бул. „Ломско шосе“ с посока на
движение от бул. „Бели Дунав“, към ул. „Обелски път“, на кръстовището с
кръговото движение с ул. „Острова“ управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № *******.Извод за
употребен от страна на подсъдимия алкохол, съдът направи въз основа на
приетия по делото и неоспорен от защитата протокол за химическо
изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта лаб. №
2600/05.05.2021г. от ВМА, гр. София, който установява концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,67 на хиляда, съгласно
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни
превозни средства.
От субективна страна, районният съд правилно е приел, че деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е управлявал МПС съзнавайки, че
е употребил алкохол, като и съзнавайки наличието на законова забрана в това
състояние да управлява моторно превозно средство. Подсъдимият е имал
вярна представа за всички фактически обстоятелства на извършеното деяние,
които му придават обществена опасност и които са послужили за
инкриминирането му като престъпление по транспорта – шофиране в пияно
състояние.
Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав намира, че районният
7
съд е направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни
изводи за съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото
на подс. А. инкриминирано деяние. Не се споделя защитната теза за липа на
достатъчно доказателства, установяващи, че именно подсъдимият е
управлявал МПС. Както бе посочено вече от показанията на свидетелите
очевидци се установява, че именно подсъдимото лице е било водач на МПС,
като на местопроизшествието в близост до МПС към момента и
непосредствено след настъпване на ПТП не е имало друго лице.
При ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия
въззивната инстанция установи, че правилно първоинстанционният съд е
индивидуализирал наказанието, наложено на А. като е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства - единствено чистото съдебно минало на
подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът е отчел на
първо място факта на проявена от страна на подсъдимия безотговорност по
отношение на детето му, на следващо място - последиците от поведението му
- причинената катастрофа и имуществени вреди за инфраструктурата,
вследствие на нея. Отделно от това, съдът съобрази факта, че подсъдимият е
многократно санкциониран за различни нарушения на ЗДвП.
Споделя се и становището на СРС, че не са налице предпоставки за
приложение на чл.55 от НК, поради липсата на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Първостепенният съд е наложил наказания,
като въззивният съдебен състав намира за адекватни, с оглед степента на
обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващото и отегчаващите
отговорността обстоятелства и целите, предвидени чл.36 от НК, като на
подсъдимия справедливо е наложено наказание една година и осем месеца
„лишаване от свобода“, както и наказание глоба в размер на 1000 лв.
Въззивният съд споделя и извода на контролираната инстанция, че са
налице материално-правните предпоставки за приложение на чл.66, ал.1 от
НК по отношение на наказанието „Лишаване от свобода“, но счита че
изпълнението на същото следва да е отложено за изпитателен срок от четири
години, тъй като целите на наказанието биха се изпълнили и по този начин.
Въззивният състав намира за законосъобразно и справедливо
наложеното на осн. чл. 37, ал.1 т.7 от НК във вр. с чл. 343г от НК наказание
на подс. А. лишаване от право да управлява МПС за срок от осемнадесет
8
месеца, отчитайки данните в справката-картон на водача за множество случаи
на нарушения на правилата на ЗДвП. Правилно е приспаднато времето, през
което по административен ред водачът е бил лишен от правото да управлява
МПС на основание чл. чл. 59, ал.4 НК със ЗППАМ № 1089/01.05.2021г.
Правилно с оглед изхода на делото съдът на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, е осъдил подсъдимият А. да заплати направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и като такава следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК
Софийският градски съд, НО, IX въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.01.2023 г., постановена по НОХД №
17065/2021 г. по описа на СРС, НО, 100 с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9