Решение по дело №9481/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2025 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20241110209481
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 916
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110209481 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от Р. Ц. К., ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 24-4332-007966/17.04.20224 г., издадено
от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание
чл. 181 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 5 т. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100
/сто/ лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1 т. 4 от
ЗДвП на жалбоподателя са наложени кумулативно административни
наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се излагат твърдения, че жалбоподателят не е извършил нито
едно от вменените му нарушения виновно. Потвърждава, че на
инкриминираната дата бил обект на полицейска проверка, но спрял
управлявания от него автомобил веднага щом забелязал, че е следван от
полицейски автомобил с включени светлини. Счита, че вероятно
полицейските служители са допуснали грешка и е следвало да бъде проверен
друг автомобил. Жалбоподателят счита, че в НП не е посочено ясно мястото
на извършване на нарушението, не е посочен срокът, в който автомобилът е
1
следвало да бъде представен за да му бъде извършен годишен преглед за
проверка на техническата му изправност, а наказанието по чл. 175, ал. 1 т. 4 от
ЗДвП е прекалено тежко и несъобразено с целта на закона. Акцентира, че като
не е изложил съображения защо нарушенията не се приемат за маловажни
АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. Ц. К., редовно призован се явява
лично и с адв. В., процесуален представител. В хода на съдебните прения
последната застъпва тезата за основателност на подадената жалба и моли съда
да я уважи, като отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – началник група в ОПП - СДВР, редовно
призована, не изпраща представител. В писмени бележки от процесуален
представител на въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се претендира юрисконсултско
възнаграждение, като се възразява срещу прекомерността на поисканите от
жалбоподателя разноски.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 02.04.2024 г. около 22:46 часа жалбоподателят Р. Ц. К. управлявал лек
автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № *****, движейки се в гр. София
по ул. „***” с посока на движение от бул. „***” към бул. „***”. По същото
време свидетелите *** и Р. Р. Р.- полицейски служители в 09 РУ- СДВР се
движели със служебен полицейски автомобил по ул. „***” в посока,
противоположна на движението на жалбоподателя, а именно от ул. „***” към
ул. „****”.
След разминаването на двата автомобила полицейските служители
направили обратен завой и последвали автомобила, управляван от
жалбоподателя, като от патрулния автомобил подали звуков и светлинен
сигнал за спиране на автомобила с цел извършване на проверка. Въпреки
подадения ясен звуков и светлинен сигнал за спиране, жалбоподателят не
спрял автомобила, а ускорил скоростта, като навлязъл и преминал през
кръстовището на ул. „***” и ул. „***” на червен сигнал на светофарната
уредба за неговата посока на движение, работеща в автоматичен режим.
Полицейските служители последвали управлявания от жалбоподател
автомобил, който на кръстовището на ул. „***” и бул. „***” извършил маневра
десен завой като навлязъл на бул. „***” отново на червен забранителен сигнал
на светофарната уредба, регулираща кръстовището, която работела в
автоматичен режим. Пред бл. 535 на бул. „***” управляваният от
жалбоподателя автомобил спрял. На водача К. били извършени проверки за
употреба на алкохол и наркотични вещества, които дали отрицателен резултат.
Свидетелят ** установил, че управляваният от жалбоподателя автомобил не
бил преминал периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.
С оглед горното свидетелят ** съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение бл. № GA 770945/02.04.2024 г.
за нарушения на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, чл. 6, т.1 пр.2 и чл. 103 от ЗДвП. Актът
бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без
2
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН на 17.04.2024 г. *** –началник
група „АНД“ в отдел „Пътна полиция“ към СДВР издала обжалваното
наказателно постановление, което било връчено на жалбоподателя на
17.06.2024 г., а на 24.06.2024 г. била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът намери за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелите ***, Р. Р. Р., *** И.ов ***, както и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно справка- картон
на водача, заповед № 513з-4922/ 13.06.2022 г. на директора на СДВР, заповед
№ 8121з – 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед №
8121к13140/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за
встъпване в длъжност от същата дата, копие от удостоверение за техническа
изправност на ППС от 03.04.2024 г.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
безкритично на показанията на свидетеля ***, които съдът намери за
обективни, детайлни, информативни и добросъвестно депозирани. Свидетелят
подробно пресъздаде пред съда своите лични възприятия относно събитията
през процесната вечер, като посочи посоката на движение на автомобила на
жалбоподателя, обстоятелството, че въпреки, че същият е бил последван от
полицейския автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация,
автомобилът не спрял, водачът му ускорил скоростта и на две отделни
кръстовища преминал на червен забранителен сигнал, а впоследствие било
установено, че автомобилът не е бил представен своевременно на периодичен
преглед за проверка на техническата му изправност. Свидетелят посочва, че
полицейският автомобил бил непосредствено зад автомобила на
жалбоподателя, когото следвали около 2 минути преди да спре. Съдът намира,
че липсва каквато и да било заинтересованост у свидетеля от изхода на делото,
а показанията му представляват източник на преки доказателства относно
осъществилите се събития, поради което им се довери изцяло.
Съдът отчете, от една страна, че свидетелят *** И.ов *** е в близки
родствени връзки с жалбоподателя /племенник на последния/, което би могло
да бъде индиция за потенциална заинтересованост от изхода на делото, а от
друга, че същият не е очевидец на събитията, за които дава показания, а
същите представляват преразказ на съобщено му от самия жалбоподателя и
прие, че може да му се довери отчасти, тъй като показанията му намират
частична опора в останалия доказателствен материал. Свидетелят заяви, че от
жалбоподателя узнал, че през април 2024 г. имал „инцидент” с полицаи -
преминал на червен сигнал на светофара, а впоследствие след като забелязал,
че след него тръгва полицейски автомобил спрял. Посочва, че по разказ на
жалбоподателя последният бил тестван за употреба на алкохол и наркотични
вещества. Заявеното от свидетеля /макар и базирано на съобщено му от
жалбоподателя/ намира подкрепа в показанията на свидетеля ***- последният
също заявява, че жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофара /и
то два пъти/, като потвърждава, че жалбоподателят бил тестван за употреба на
алкохол и наркотични вещества. Не може да се приеме за достоверно
заявеното от *** обаче, че след като видял полицейския автомобил
жалбоподателят спрял при първа възможност – свидетелят Кръстев посочва,
3
че след включване на светлинна и звукова сигнализация жалбоподателят е
ускорил скоростта на управлявания автомобил, а отделно от това
полицейският автомобил е следвал жалбоподателя около 2 минути. Съдът
намира, че не е логично жалбоподателят да не е възприел в рамките на около 2
минути следващия го с включена синя светлинна и звукова сигнализация
полицейски автомобил, предвид обстоятелството, че се движел в тъмната част
на денонощието, когато светещата синя светлина несъмнено е ясно видима и
различима дори и в огледалото за обратно виждане, а отделно от това
жалбоподателят е преминал два пъти на червен сигнал на светофарната
уредба, докато е бил следван от полицейския автомобил, тоест очевидно е, че
същият много добре е съзнавал, че след него се движи полицейски автомобил,
който му сигнализира да спре и е извършил нарушенията с цел да избегне
проверка.
Показанията на свидетеля Р. Р. Р. не носят съществена за изясняване
предмета на доказване информация, поради което съдът намира, че същите не
следва да се обсъждат.
От представените заповеди съдът извлече данни за компетентността на
актосъставителя и АНО – първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият да
издава наказателни постановления.
Представеното от жалбоподателя копие от удостоверение за техническа
изправност на ППС – марка „***”, модел „***” с рег. № ***** не опровергава
показанията на свидетеля Кръстев, тъй като видно от цитирания документ
прегледът на автомобила на е извършен на 03.04.2024 г. тоест в деня, следващ
този на проверката
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 19.06.2024 г., а жалбата е
депозирана на 24.06.2024), от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в настоящото производство районният
съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи - видно от т. 2.2 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи съставянето на АУАН на ЗДвП е
възложено на полицейските органи по т.1.3.3 от същата заповед. Видно от т.
47 на заповед № 513з -4922/13.06.2022 г. на директора на СДВР, свидетелят
*** е назначен на длъжност полицай, успешно е преминал изпит по ЗДвП и КЗ
и като такъв му е възложена компетентност да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в обжалваното наказателното постановление е посочено
единствено, че същото се издава от *** „началник група в СДВР, отдел Пътна
4
полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за
встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. *** е
встъпила в длъжността началник на 01 група „Административно- наказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, поради което същата на основание т. 3.10 от заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била
компетентна към 17.04.2024 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление.
По отношение нарушението по чл. 147 от ЗДвП.
Фактическото описание на нарушението по т. 1 от наказателното
постановление е следното „Управлява по ул. „***“…Водачът спрян за
проверка на бул. „***“ срещу блок 535. След справка през служебно
устройство и ОДЧ – 90 се установи, че водачът не е представил личния си
автомобил и няма валиден ГТП“. Посоченото административнонаказващият
орган е квалифицирал като нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
На първо място така формулираното нарушението е напълно неясно,
като е налице несъответствие с дадената му правна квалификация. При така
описаното не става ясно къде е следвало водачът да представи автомобила,
дали се инкриминира непредставянето му на конкретно място или управление
на МПС без „валиден ГТП“. Следва да се посочи, че законът не забранява
управлението на МПС, което не е било представено в определения в чл. 147,
ал. 2 от ЗДвП срок на периодичен преглед за проверка на техническата му
изправност, доколкото това обстоятелство не превръща априори автомобилът
в технически неизправен по смисъла на чл. 139, т.1 от ЗДвП и чл. 10 от
ППЗДВП. В случай, че се вменява на жалбоподателя, че именно той е следвало
да представи МПС на периодичен преглед за проверка на техническата му
изправност АНО е следвало да посочи срокът, в който жалбоподателят е
следвало да стори това, доколкото чл. 147, ал. 2 от ЗДвП предвижда различен
срок, в зависимост от датата на първоначалната регистрация на автомобила
(на третата и петата година от първоначалната регистрация на автомобилите
като нови, след което - всяка година), като в случай, че се касае за ежегоден е
следвало да се уточни датата, до която е следвало автомобилът да бъде
представен на преглед за техническата му изправност.
Посочената от АНО като нарушена правна норма – чл. 147, ал.1 от ЗДвП
гласи, че „регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска
тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на
превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини,
колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи”. Посочената правна норма не
създава задължение за водачите на МПС, в каквото качество е наказан
жалбоподателят, а и ЗДвП не е предвидено конкретно задължение на водачите
на превозни средства във връзка с техническия преглед на управляваните от
тях МПС. Отговорност обаче е предвидена за собствениците на превозните
средства. Това е направено от законодателя в разпоредбата на 181, т. 1 ЗДвП,
5
съгласно която: „Наказва се с глоба до 50 лв. собственик или длъжностно
лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство за технически преглед.” В конкретния случай макар
актосъставителят е посочил, че управляваният от жалбоподателя автомобил е
собственост на жалбоподателя Р. К. последният е наказан в качеството му на
водач на МПС, а не в качеството на собственик. Дори и да се приеме, че с
посочване, че МПС е собственост на жалбоподателя да става ясно, че същият
е наказан в качеството на собственик, а не на водач, то следва да се отбележи,
че нарушението, изразяващо се в неизпълнение на задължение за извършване
на действие в законоустановен срок е извършено в деня, следващ този, в който
изтича срокът за извършване на действието. Като не е посочил до коя дата
управляваният и притежаван от жалбоподателя Р. К. автомобил е следвало да
бъде представен за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност АНО е допуснал ново процесуално нарушение
свързано с невъзможността за преценка датата на извършване на вмененото
нарушение, респ. изтичане на абсолютната давност за
административнонаказателно преследване. При липса на посочване до коя
дата е следвало да се представи автомобилът за извършване на периодичен
преглед за проверка на техническата му изправност АНО е ограничил и
възможността на съда да извърши преценка за спазване срока по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН по отношение на това нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че в тази си част наказателното
постановление е издадено при съществени нарушения на изискванията на
ЗАНН за ясно и точно описание на вмененото нарушение, респ. за
съответствие на фактическото описание с дадената му правна квалификация
поради което в посочената част същото следва да бъде отменено.
По отношение нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП
В процесните АУАН и НП е посочено, че с действията си на 02.04.2024 г.
жалбоподателят К. е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като е
преминал през две кръстовища на забраняващ /червен/ сигнал на
светофарната уредба, работеща в автоматичен режим на работа, което е
квалифицирано като „несъобразяване на поведението със светлинните
сигнали“. Актуалната практика на АССГ е непротиворечива, като константно
се приема, че непосочването на конкретна разпоредба от ППЗДвП, която
указва какво следва да бъде поведението на участниците при различните
светлинни сигнали на светофара не накърнява правото на защита на сочения
за нарушител, като такова фактическо описание на нарушението е достатъчно
пълно и ясно за водач, който е преминал изпит за правоспособност. В този
смисъл са и Решение № 2066 от 28.03.2024 г. на АдмС - София по адм. д. №
11699/2023 г., Решение № 21619 от 29.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. №
6218/2024 г., Решение № 10889 от 5.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. №
4542/2024 г. В тези влезли в сила съдебни актове еднопосочно се приема, че
изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и правна квалификация по
чл. 6, т. 1 ЗДвП в достатъчна степен внасят яснота относно признаците на
нарушението от обективна страна, както и на нарушената разпоредба, с оглед
което жалбоподателят е имал възможност да организира защитата си. Поради
това касационната инстанция приема, че не е налице съществено нарушение,
което може да обоснове незаконосъобразност на НП на самостоятелно
6
основание. В актуалната практика на АССГ е прието, че разпоредбата на чл. 6,
т. 1 ЗДвП е достатъчно точна, ясна и информативна, като освен това словесно
е описано, че се касае именно за несъобразяване със светлинните сигнали.
Касационните състави приемат още, че е „абсурдно да се допусне, че
правоспособен водач на МПС не е наясно какво означават различните
светлини на светофара“. Конкретното значение на червения сигнал на
светофара е уредено в Правилника за прилагане на ЗДвП в чл. 31, ал. 7, т. 1,
към който препраща и чл. 7, т. 1, б. „б“ от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали. В чл. 37, ал. 7,
т. 1 от ППЗДвП, е предвидено, че червена светлина на светофара означава
„Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва
да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията,
на която е поставен светофарът; когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека“. Разпоредбата детайлизира обективната страна и в
частност изпълнителното деяние на административното нарушение по чл.
183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, но с оглед горните съображения, се налага извода, че и без
конкретното посочване на нарушената разпоредба от Правилника или
Наредбата, така изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и правна
квалификация в достатъчна степен изясняват установените признаците на
нарушението от обективна страна и дават една достатъчно пълна и точна
правна квалификация на нарушението. По този начин следва да се приеме, че
е осигурено в пълнота правото на защита на санкционираното лице. С оглед на
изложеното, съдът намира, че при издаването на АУАН и НП в тази му част не
са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, пътните знаци и
пътната маркировка, като на още по-силно основание това задължение следва
да се изпълнява от водачите на МПС. От гласните доказателства по делото
несъмнено се установява, че жалбоподателят К. е навлязъл и преминал през
две кръстовища на червен сигнал на светофарната уредба за неговата посока
на движение, забраняваща преминаването, с което е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата и по-конкретно на чл. 6, т. 1 ЗДвП. От
субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата по
чл. 6, т. 1 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк
умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял
настъпването на същите. Жалбоподателят е съзнавал, че навлиза и преминава
през кръстовище на червен сигнал на светофарната уредба, но е игнорирал
забраната за това и е продължил да управлява автомобила си, въпреки
забранителния червен сигнал.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 5 т. 1 от ЗДвП гласи, че се наказва с глоба в
размер на 100 лева водач, който преминава при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването. За извършеното нарушение законодателят е
определил административното наказание в абсолютен размер, съвпадащ с
този, наложен от АНО, поради което за съда не съществува възможност за
неговото ревизиране. Следва да се посочи, че с АУАН са установени две
отделни нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят е
7
преминал през две отделни кръстовища на червен /забранителен/ сигнал на
светофара, а с НП му е наложено само едно административно наказание.
Доколкото обаче този подход на АНО е в полза на нарушителя, то не се
констатира нарушение на правото на защита на жалбоподателя.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да се
направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя не може да се
квалифицира като маловажен случай. Преминаването на червен сигнал на
светофар /при положение, че за други участници в движението е подаден
разрешителен сигнал за преминаване/ генерира риск от реализиране на ПТП, с
което нарушителят застрашава както собственото си здраве и живот и тези на
оставалите участници в движението. С оглед изложеното в тази му част НП
следва да се потвърди.
По отношение нарушението по чл. 103 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предвижда задължение за водачите на
ППС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите
указания. По делото категорично беше установено, че на 02.04.2024 г. около
22:46 часа жалбоподателят Р. Ц. К. е управлявал лек автомобил и при подаден
ясен сигнал за спиране чрез синя светлинна и звукова сигнализация от
полицейски автомобил от страна на полицейски служители не изпълнил
указанията на контролните органи да спре, а вместо това ускорил скоростта и
продължил движението си, с което от обективна страна е осъществил състава
на вмененото му нарушение.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал, че му е бил подаден знак за спиране от
полицейските служители – със синя светлинна и звукова сигнализация.
Подаденият знак е бил ясен и недвусмислен и е бил възприет от
жалбоподателя, доколкото е бил подаден от полицейски автомобил, движещ се
непосредствено зад автомобила на жалбоподателя, без други автомобили
помежду и/, в тъмната част на денонощието, когато светещата синя
сигнализация е ясно различима. Отделно полицейският автомобил е следвал
автомобила на жалбоподателя около 2 минути /видно от показанията на
свидетеля Кръстев/, тоест достатъчно дълго време, което да обезпечи
възможността на жалбоподателя да възприеме наличието на полицейски
автомобил зад него и дадените му указания за спиране. Въпреки, че възприел
подаденият светлинен и звуков сигнал за спиране жалбоподателят съзнателно
не изпълнил задължението си да спре, преминавайки на забранителен сигнал
на светофара, целейки да осуети извършването на проверка. С оглед
изложеното съдът намира за категорично установено, че жалбоподателят Р. Ц.
К. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 103 от
ЗДвП.
За извършеното нарушение на чл. 103 от ЗДвП разпоредбата на чл. 175,
ал.1 т.4 ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от един до шест месеца и глоба в размер
8
от 50 до 200 лева. АНО е определил и двете кумулативни наказания в
максимален размер. Съдът отчете, че жалбоподателят е наказван за
извършени нарушения на ЗДвП с наказателни постановления само два пъти,
като последното влязло в сила е от 01.08.2012 г. и наложените с тези две НП
глоби са били платени. Действително, същият е наказван с електронни
фишове за нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, но почти всички глоби са
били заплатени. От друга страна съдът отчете, че наред с нарушението по чл.
103 от ЗДвП жалбоподателят е извършил и друго нарушение на ЗДвП,
изразяващо се в преминаване на червен светофар. Ето защо прие, че
административните наказания, които следва да понесе жалбоподателят за
нарушението по чл. 103 от ЗДвП са в размер, около средния, а именно „глоба”
в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца. Според настоящия съдебен състав тези наказания са справедливи,
съответни на обществената опасност на извършеното и на извършителя и в
своята съвкупност ще допринесат за реализиране на целите по чл. 12 от
ЗАНН, като мотивират жалбоподателя да не извършва нарушения на
правилата за движение по пътищата, да бъде внимателен и предпазлив
шофьор.
Следва да се отбележи, че неизлагането на мотиви от страна на АНО
защо нарушенията не са счетени за маловажни не представлява нарушение на
процесуалните правила- очевидно, щом е издадено НП, то тези нарушения не
са счетени за такива.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни,
съобразно уважената част от претенцията. По делото е приобщен договор за
правна защита и съдействие, касаещ процесуалното представителство на
жалбоподателя пред съда, видно от който уговореното възнаграждение на
процесуалния представител е в размер на 700 лева, което е било заплатено в
брой при подписване на договора, за което същият служи като разписка.
Доколкото с наказателното постановление жалбоподателят е санкциониран за
три нарушения и само за едно от тях наказателното постановление е
отменено, то на жалбоподателя следва да се присъдят 1/3 от сторените от него
разноски, а именно 233,33 лева. Тъй като в останалата част, касаещи две
нарушения наказателното постановление е потвърдено и изменено в
санкционната част, то жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати 2/3 от
определения от съда размер на юрисконсултското възнаграждение /който
предвид характера и обема на извършената от юрисконсулта работа съдът
определи на 80 лева/, а именно 53,33 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2
вр. ал. 5 от ЗАНН, чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7, т. 2 от ЗАНН и чл. 63, ал. 2 т. 5 вр.
ал. 9 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-007966/17.04.20224 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР В ЧАСТТА, с
която на основание чл. 181 т. 1 от Закона за движението по пътищата на
жалбоподателя Р. Ц. К., ЕГН ********** е наложено административно
9
наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 147, ал. 1
от ЗДвП;
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-007966/17.04.20224 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР В ЧАСТТА, с
която на основание чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя Р. Ц. К., ЕГН
********** са наложени кумулативно административни наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА размера на наложените административни наказания както
следва: глобата от 200 /двеста/ лева на 100 /сто/ лева и лишаването от право да
управлява МПС от 6 /шест/ месеца на 3 /три/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
007966/17.04.20224 г., в останалата му част, с която на основание чл. 183, ал. 5
т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Р. Ц. К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на
чл. 6, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на Р.
Ц. К., ЕГН ********** сумата от 233,33 /двеста тридесет и три и 0,33/ лева,
представляваща сторени от него разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
ОСЪЖДА Р. Ц. К., ЕГН ********** заплати на Столичната дирекция на
вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 53,33
/петдесет и три и 0,33/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10