РЕШЕНИЕ

 

 

                                           Номер……./..….…   

 

                            Година 2020                            Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                              двадесет и седми състав

На осми септември                                             Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията  АНД № 2467 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „М." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Мариана Георгиева Георгиева, ЕГН **********, депозирана чрез пълномощник- адв. Н.С. против Наказателно постановление № 03-011426/22.05.2019 г.на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).    

 

     С жалбата се иска отмяната на НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че НП е незаконосъобразно и необосновано по следните съображения: АНО не бил изпълнил задълженията си, произхождащи от чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не  проверил акта с оглед неговата основателност и законосъобразност, не събрал допълнителни доказателства за извършеното нарушение, преди да се произнесе по преписката. АНО не спазил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не посочил датата и мястото, където е извършено нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Липсвала индивидуализация на административното нарушение, доколкото в НП не били посочени конкретните действия или бездействия на нарушителя по извършеното нарушение, посредством изложени конкретни фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението.

 Сочи се, че представеният на контролните органи, по време на проверката, екземпляр на трудовият договор не бил подписан, тъй като работника по различни причини отлагал подписването му.

    Алтернативно в жалбата се иска изменение на обжалваното Наказателно постановление, като се определи административно наказание имуществена санкция в предвидения в чл. 415в от КТ размер от 100.00лв. до 300.00лв., доколкото нарушението било отстранено веднага след установяването му и от него не били настъпили вредни последици за работника или служителя.

    В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована се представлява от управителя на дружеството и от адв.С., който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото моли за отмяна на НП, на посочените в жалбата основания.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като сочи, че нарушението е доказано. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     На 19.04.2019г., служители на Д „ИТ“- Варна, сред които и св.К.Д.,  извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в ресторант „Сладория", находящ се в гр.Варна, ул."Стефан Караджа" №16, стопанисван от  „М." ЕООД, ЕИК *********. Поводът за проверката бил постъпил сигнал в „ДИТ“-Варна от работника  П.И., с твърдение, че не бил подписал трудов договор с въззивното дружество.  В хода на проверката било установено, че на 27.02.2019г. св. П.И. действително  е постъпил на работа във въззивното дружество на длъжност „готвач“, като е работил в ресторант „Сладория" . В хода на проверката св.Д. установила, че за св.И. бил съставен и представен от въззивното дружество ТД №058/26.02.2019г..В този ТД било посочено, че работникът се задължава да започне работа на 27.02.2019г. В представения при проверката ТД не се съдържал подпис на управителя на възз. дружество като работодател, липсвал и подпис на работника П.И.. От представената справка за уведомление по реда по чл.62, ал.5 от КТ от 26.02.2019г., Д. установила, че ТД бил регистриран в НАП. От представената таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец февруари 2019 г. и разчетно -платежна ведомост за месец февруари 2019 г., проверяващата установила, че св.И. е полагал труд в полза на работодателя, в обект ресторант „Сладория".

       С оглед горните констатации, на 16.05.2019г. св.Д., на длъжност инспектор  в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за нарушение по чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като приела, че същото се състои в това, че дружеството не е сключило трудов договор с лицето П.И. на длъжност „готвач“ , тъй като на представената бланка на трудов договор липсва подпис на служителя, а видно от представената таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец февруари 2019 г. и разчетно-платежна ведомост за месец февруари 2019 г., лицето е полагало труд в полза на работодателя, в обект ресторант „Сладория", находящ се в гр.Варна, ул."Стефан Караджа" №16. Приела още, че нарушението  е извършено на 27.02.2019 г., в гр.Варна, ул. "Стефан Караджа" №16, стопанисван от „М." ЕООД, когато лицето е допуснато до работа, видно от присъствената форма, към който момент е следвало работодателя да сключи писмен трудов договор с лицето. АУАН бил предявен и връчен на управителя на дружеството, който го подписал с отбелязване, че възразява. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, писмени възражения не постъпили в Д“ИТ“.

     АНО изцяло възприел фактическите и правните  констатации на актосъставителя и наложил на „М." ЕООД, ЕИК ********* административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ. 

     Съдът напълно кредитира показанията на св. К.Д., депозирани в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

    По делото бе разпитан в качеството на свидетел и П.И.. В своите показания същият посочи, че в периода от 27.02.2019г. до 17.04.2019г. е работил за въззивното дружество , на длъжност готвач-пицар в ресторант „Сладория“. Конкретизира, че при постъпването му на работа на 27.02.2019г. не му бил предоставен за подпис трудов договор, а такъв бил подписал едва при напускане на дружеството – на 17.04.19г. Посочи още, че празна бланка на договора /неподписан от работодателя/ му била представена през месец март, но той така и не подписал бланката до деня на напускане на работа, когато подписал всички документи свързани с работата в дружеството.

    По делото показания даде и свидетелят Светлан Стоименов, работещ за въззивното дружество, който потвърди, че св.И. е работил за въззивното дружество, както и че е подписал трудов договор с него в деня на прекратяване на трудовите правоотношения с дружеството. Посочи, че бланка на договора била представена на И. в деня на постъпването му на работа, но той не я подписал до прекратяване на провоотношението, под различен претекст.

    Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети допълнително писмо заверени за вярност копия от ТД, длъжностна характеристика, уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, служебна бележка, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, справка от регистъра за уведомления за трудовите договори, воден в НАП.

       Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. По отношение на представените в хода на с.з. копия на ТД, длъжностна характеристика и уведомление и служебна бележка, съдът ги кредитира като съдържание с  отбелязването, че приема, че същите са подписани в деня на прекратяване на трудовото праоотношение, в какъвто смисъл са както показаният на св.И., така и показанията на работещия за въззивника Стоименов. В този смисъл са и писмените доказателства по делото.

       Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Д., св.И. и св.Стоименов дадени с.з., АУАН,  идентификационна карта, ТД, длъжностна характеристика, уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, служебна бележка, таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец февруари 2019 г. и разчетно-платежна ведомост за месец февруари 2019 г., справка от регистъра за уведомления за трудовите договори, воден в НАП, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

 

       Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. АУАН също е съставен от компетентен орган- инспектор в Д“ИТ“.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието на представляващия ЕООД и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

      Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Ето защо твърдението на възз., че са допуснати процесуални нарушения не се споделя от страна на съда.

      Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от  КТ. Съгласно тази норма трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.

     В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея  определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения.

    Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия член работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави посочените документи.

     В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

     Нарушението на 61, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор между работодателя и работника / служителя преди постъпване на работа на последния, като безспорно за удостоверяване на това обстоятелство е нужна указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

    По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

       Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай не е спорно между страните, че фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя „М." ЕООД, ЕИК ********* и работника П.И., тъй като на 27.02.2019 г. последният е постъпил на работа във въззивното дружество и престирал работната си сила за посоченото по-горе ЕООД, на длъжност „готвач“, като му е начислено  трудово възнаграждение за това. Горното не се оспорва и от възз. дружество, видно от ангажираните от него доказателства и показанията на св.Стоименов. Налице са и писмени доказателства за това – уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от 26.02.2019г., таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец февруари 2019 г. и разчетно-платежна ведомост за месец февруари 2019 г..

       От всички събрани по делото доказателства е видно, че „М." ЕООД, ЕИК ********* е изготвило и бланка на трудов договор №058/26.02.2019г. между дружеството, в качеството си на работодател и работника П.И.И.. Спазена е изискваната от закона писмена форма /чл.62, ал.1 от КТ/, но в ТД липсва подпис на работника. Действително и съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, като доказателството за неговото сключване е именно полагането на подпис в ТД от двете страни по съглашението. В случая в представения при проверката ТД липсва подпис и на двете страни по съглашението, поради което и реално трудов договор между страните към деня на постъпване на работа на св.И. не е бил сключен. Ирелевантно е обстоятелството поради какви причини не е бил сключен /подписан/ договора , като при липса на съглашение по отношения на условията му, в какъвто смисъл са показанията и на св.И. и на св.Стоименов, работникът не е следвало да бъде допускан до работа на 27.02.2019г. от възз.дружество.

    Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай дружеството - жалбоподател, като е допуснало на работа на 27.02.2019г. лицето П.И., без сключен трудов договор, действително е осъществило състава на визираното в чл. 61, ал. 1 от КТ нарушение.

     За нарушаване разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно „М." ЕООД, е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия казус дружеството - жалбоподател не е  изпълнило вменените му чрез Кодекса на труда от държавазадължения, свързани с трудовото законодателство.Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда в случая, тъй като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.

    Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административно-наказващия орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ

       Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от административно-наказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което може да бъда отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер от 100 до 300 лева. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на  чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, т. е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по  чл. 61, ал. 1 от КТ, привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар, че трудовият договор е от подписан след постъпване на работа на лицето, в деня на прекратяване на правоотношенията, а уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е подадено до ТД на НАП на 26.02.2019г. и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че осъщественото административно нарушение от „М." ЕООД е маловажно именно поради действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ.

     Правилни и съобразени с доказателствата по делото са доводите на административно-наказващия орган, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. “а“ от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Неприложим към процесния казус е и регламентираният в чл. 415в, ал. 1 от КТ привилегирован административно-наказателен състав, доколкото алинея втора от посочения законов текст изрично изключва неговото приложение в случаите на нарушение на чл. 61, ал.1  от КТ. Изискванията за сключване на трудов договор преди постъпване на работника на работа  са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно, нарушаването на императивната разпоредба на  чл. 61, ал. 1 от КТ – изрично забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да сключи с него трудов договор, засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава.

    В същото време  съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието Наказващият орган е наложил на  „М." ЕООД “имуществена санкция” в размер на 3 000лв. За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЕООД – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол №ПР1913185/19.04.2019г., за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП за нарушения на трудовото законодателство. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Съдът приема, че санкция в минималния размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на допуснатото нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния нарушител.

 

     С оглед направеното искане от процесуалния представител на възиваемата страна  за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

     Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

   В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че то с отличава с фактическа такава, тъй като по делото са проведени три съдебни заседания, в които е участвал процесуален представител на Д „ИТ“, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение над минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 100 /сто/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 50,00 /петдесет / лева. 

 

         Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

        ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-011426/22.05.2019 г.на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  „М." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Мариана Георгиева Георгиева, ЕГН ********** е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 3 000 /три хиляди/ лева  на 1 500 / хиляда и петстотин / лева. 

       ОСЪЖДА „М." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Мариана Георгиева Георгиева, ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна  сумата от 50,00 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: