Р Е Ш Е Н И Е
№ 539/9.4.2020г.
гр.В., 27.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретар НЕЗАЕТ
ИСАЕВА,
като разгледа докладваното от председателя АНД №
2593 по описа за
2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от Г.И.И. против НП № 19-0819-000878/08.03.2019 г. на Началника на група в сектор „ПП“ към ОД на МВР-В., с което на основание чл. 178 Е й е наложено наказание „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 15
ал.7 от ЗДвП.
В жалбата се твърди,
че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно като
административно-наказателното производство е проведено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Иска се НП
да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован,
не се явява, представлява се от адв. П., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. Депозирано е от
същия писмено становище по същество на делото, в което сочи, че
административно-наказателното производство е опорочено доколкото преди
издаването на АУАН е съставен фиш, в който е посочен друг състав на
административно нарушение. Твърди се, че преди съставянето на АУАН, на жалбоподателката не е представена декларация, в която в
качеството на собственик да посочи кое лице е управлявало процесното МПС.
Излага се становище, че описанието на нарушението е неясно, доколкото се
твърди, че паркирането е извършено в парк, градина или детска площадка, без да
е конкретизиран видът на пространството, където е бил установен автомобила.
Твърди се, че от доказателствата по делото не се установява, че жалбоподателката е управлявала, съотв.
паркирала процесния автомобил на посочените в НП дата
и място. Сочи се, че от кадастралната карта и чертежа, приобщени към
материалите по делото не се установява, че пространството в района в близост до
кръстовището между ул. Анна Феликсова“ и бул „Трети март“ са паркова територия.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
В хода на съдебното следствие са
разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
и свидетеля по акта. По искане на процесуалния представител на въззивника в
качеството на свидетел е разпитан и съпругът на жалбоподателката
– св. Д. И.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и
заверено копие на уведомление на основание чр. 186
ал.3 от ЗДвП, разпечатка от системата по Геодезия, картография и кадастър,
писмо от Община – В. от 09.10.2019 г., ведно със заверено копие на чертег: ситуация, акт 15/26.09.2019 г. , както и писмо от
Дирекция „ИИБ“ при Община – В. с рег.№ ИИБ19004648ВН_001ВН/15.01.2020 г.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 23.01.2019 г., около 01.50 ч. св. Г.И. и св. Д.Д., полицейски служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР-В.
извършвали обход на маршрут във връзка с изпълнение на служебните си
задължения, когато забелязали паркиран л.а. С.с ДК№ **, върху тревна площ,
находяща се в междублоково пространство на ул. А. Ф.“ в близост до кръстовището
с бул. Т.м. в гр. В. . При така установените факти, бил съставен фиш за
извършено нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП. Срещу фиша постъпило възражение от жалбоподателката,
с оглед на което същият е анулиран и на лицето е съставен АУАН за същото
деяние, което е квалифицирано като нарушение на чл. 15 ал.7 от ЗДвП. Въз основа
на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 178е е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателката.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото
.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление НП №
19-0819-000878/08.03.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-В., видно от заверено копие
на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззивника
досежно допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. Началото на административно-наказателното
производство се поставя с издаването на АУАН, поради което наличието на
противоречие в посочената като нарушена правна норма в същия и в съставения
преди него фиш, не влияе върху процесуалната законосъобразност на издаденото
НП.
Съдържанието на НП не е противоречиво по отношение на описанието на
нарушението. Както в АУАН, така и в НП се твърди, че паркирането е осъществено
в парково пространство.
Като взе предвид събраните по
делото доказателства, съдът установи от правна страна следното:
В хода на съдебното производство не бе установено осъществяването на
деяние, субсумиращо състава на нарушение по чл. 15
ал.7 от ЗДвП, както и обстоятелството, че именно жалбоподателката
е осъществила същото.
Видно от съдържанието на АУАН и НП отговорността на същата е ангажирана за
паркиране на собствения й лек автомобил в парково пространство.
Разпоредбата на чл. 15 ал.7 от ЗДвП забранява преминаването и паркирането на пътни
превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън
обозначените за това места. Допускането на такова нарушение е скрепено и с
изричната санкция на чл.178е от ЗДвП, съгласно която на водач, който паркира в
паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци се
налага наказание глоба от 50 до 200 лева
В хода на съдебното производство от приложените писма на Община-В., съотв. копие от акт № 15/26.09.2019 г. , както и от
показанията на св.И. се установява, че в тротоара непосредствено преди
кръстовището на ул. А. Ф.“ с локалното платно на бул. Т. м. е обособена площ
без тротоарна настилка, която се счита за естествено затревена площ в тротоара.
В ЗДвП не е налице легална дефиниция на
ползваните в чл. 15, ал. 7 и чл. 178е понятия – паркове и градини. Същевременно
понятието за паркове и градини се съдържа в Закона за устройство на територията и
съобразно чл. 61 от ЗУТ те съставляват озеленени площи за широко обществено
ползване - основа на зелената система на територията на общините и предвидени
като местоположение и площ с подробните устройствени планове. Следователно, не
всяка дори и съществуваща зелена площ на територията на общината може да бъде
обект на разглежданото административно нарушение (паркиране), а само тази която
отговаря на критериите, визирани в чл. 61 от ЗУТ и е предвидена като озеленена площ с плана като
парк или градина.
С оглед на изложеното, съдът намира, че с описаното в НП деяние, предвид
събраните по делото доказателства досежно мястото, където е установено паркирането, не е осъществен съставът на
нарушение на чл.15 ал. 7 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство не е установено и безспорно, че жалбоподателката е осъществило вмененото й нарушение. С
оглед съдържанието на НП и предвид
липсата на попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП, от Г.И. в качеството й на
собственик на процесния автомобил, следва изводът, че
отговорността на същата е ангажирана в качеството й на водач, а не на
собственик на процесния
автомобил. Разпитаният полицейски служител – св. И., който е установил
извършеното нарушение обаче не е възприел факти, свързани с процеса на
паркиране на превозното средство и неговия водач. Същевременно по делото е
разпитан в качеството на свидетел съпругът на жалбоподателката
– св. Д. И., който заявява ,че превозното средство се ползва от него и именно
той е паркирал същото на посочените в НП дата и място. С оглед на изложеното, съдът намира, че
деянието се явява недоказано по
отношение на субекта на осъществяването му.
С оглед на изложеното, съдът намира, че НП се явява неособсновано
и издадено в противоречие с материалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП
№ 19-0819-000878/08.03.2019 г. на Началника на група към
ОД на МВР-В., с което на Г.И.И. на основание чл. 178
Е й е наложено наказание „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение
на чл. 15 ал.7 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – В. по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: