Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 135
гр. Добрич, 15.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет
и пети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ПАВЛОВ
ПАВЛИНА
ПАСКАЛЕВА
при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 217/2020 г. по описа на Окръжен съд - Добрич.
Въззивно
търговско дело № 217/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по
въззивна жалба, подадена от *гр. М., ул. „Г. М.“ № 5, общ. М., област М., ЕИК **
против Решение № 157/19.11.2019 г. на Районен съд – Каварна по гр. д. № 363/2017 г.
С
атакувания съдебен акт, първостепенният съд е отхвърлил предявените от *срещу А.Д.К.
искове за заплащане на сумата от 12 737.23 лв., представляващи вземания по
фактури № **********/03.04.2015 г. на стойност 3 731.40 лв., № **********/06.04.2015
г. на стойност 6 022.39 лв., № **********/ 09.04.2015 г. на стойност
2 361.24 лв. и № **********/14.05.2015
г. на стойност 622.20 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 14.03.2017г. (подадена в РС М.), до
окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 2 501.80 лв., считано от датата
на падежа по всяка една фактура, до датата на завеждане на исковата молба в
съда – 14.03.2017 г., като неоснователни
и недоказани, като е присъдил в полза на ответника сторените по делото
разноски.
Недоволен
от така постановения съдебен акт, ищецът го обжалва с оплаквания за нарушение
на материалния закон и на съдопроизводствените правила; претендира отмяна на
атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по
същество, която да отхвърли исковите претенции.
Въззиваемата
страна, респ. нейните правоприемници изразяват становище за правилност и
законосъобразност на атакувания съдебен акт, като претендират потвърждаването
му от въззивната инстанция.
Третото
лице – помагач на страната на ответника не изразява становище.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието
на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 271, ал. 1 ГПК, когато първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, въззивният решава спора по същество.
От
доказателствата по делото се установява по несъмнен и безспорен начин следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Третото
лице-помагач на страната на ответника - Д.З.Д.
съгласно уговорка с Т. К. Т.– търговски представител на *М. е посредничел при
продажбата на продукти на ищцовото дружество – семена и препарати за растителна
защита в региона на О. К.. Д. по искане на съпруга на ответницата – земеделски
производител В.А.К., му е доставил предадени
от търговския представител Т. торове и препарати на **, срещу цена в
размер на 12 737.23 лв. К. е предал
сумата на Д. в брой, без издаването на документ. С оглед отчитането на
доставките, Д. е съставил процесните фактури и приемо-предавателни протоколи
към тях, като е подписал документите от името на ответника А.Д.К.. Така
съставените неистински документи били предадени от търговския представител Т.
на **.
С
влязла в законна сила присъда № 4/03.09.2018 г. по НОХД № 141/018 г. по описа
на РС – Каварна, третото лице - помагач
на страната на ответника - Д.З.Д. е
признат за виновен в това, че в периода 03.04.2015 г. - 07.08.2015г. е съставил
неистински частни документи – фактури № **********/03.04.2015г., № **********/06.04.2015г.,
№**********/09.04.2015г. и № **********/14.05.2015г. и приемно-предавателни
протоколи със същите номера и ги употребил пред **, за да докаже, че съществува задължение за
покупка на препарати за растителна защита от страна на земеделски производител А.Д.К. към *и е
осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като присъдата е намалена с 1/3, като му е
определено окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца, като изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три
години. Със същата присъда Д.З.Д. признат за виновен в това, че в периода м.
февруари – м. май 2015 г. в гр. Каварна, при условията на продължавано
престъпление присвоил чужди движими вещи – пари в общ размер на 12 000.00
лв. , които владеел, собственост на В.А.К., като е осъден на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, като присъдата е намалена с 1/3,
като му е определено окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца, като изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години.
На подсъдимия е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца, като изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три
години. РС – Каварна е осъдил подсъдимият Д.З.Д. да заплати на В.А.К. сумата от
12 000 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди претърпени в
резултата на инкриминираното деяние.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Доказателствата
по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обосновават извода, че
третото лице – помагач на страната на ответника – Д.З.Д. е действал от името на
ищеца *без представителна власт. В качеството си на мним представител, Д. е
продал на земеделския производител В.А.К. стоки на *срещу цена в размер на
исковата сума, която К. платил на Д.. Стоките са получени от К.. Сделките са
потвърдени от *съобразно чл. 301 ТЗ. Процесната сума е присвоена от Д.. За да
отчете пред *сделките, Д. е съставил неистински частни документи –
горепосочените фактури и приемо-предавателни протоколи, подписвайки ги от името
на ответника А.Д.К. и ги е употребил
пред **, за да докаже, че съществува задължение за покупка на препарати за
растителна защита от страна на
земеделския производител А.Д.К. към **.
С оглед
на така безспорно установените факти се налага извода за
наличието на облигационно отношение по договор за търговска
продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ във вр. с чл. 183 и сл. ЗЗД, по силата на
който *като продавач се задължил да прехвърли на В.А.К. като купувач
собствеността на процесните стоки срещу цена от 12 737.23 лв., която купувачът се задължава да му
заплати.
Издаването от страна на мнимия представител Д. на
неистински частни документи – фактури и приемо-предавателни протоколи, чрез
подписването им от името на ответника К. и употребяването им пред ищеца **,
няма за последица възникването на задължения, произтичащи от договор за
търговска продажба в тежест на ответника.
В процесния казус е възникнало облигационно отношение,
породено от договор за търговска продажба между *като продавач и В.А.К. като
купувач, но не и между ищеца *и ответника А.Д.К.. Ищецът няма вземания към
ответницата, произтичащи от процесния договор за търговска продажба.
Исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Въззивната инстанция следва да потвърди съдебния акт на първостепенния съд, макар и по
различни мотиви, с оглед съвпадането на крайния резултат.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
сторените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 960.00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Правният
спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл.
1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК ,
поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване – чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 157/19.11.2019 г. на Районен съд – Каварна по гр. д. № 363/2017 г.
ОСЪЖДА *гр. М.,
ул. „Г. М.“ № 5, общ. М., област М., ЕИК ** да заплати на В.А.К. ЕГН **********,
М.В.К. ЕГН ********** и Д. В. К. **********
– всички със съд. адрес ***, сумата от 960.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.