Р Е Ш Е Н И Е № 443
30.04.2018
г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 15.03.2018 г., в следния състав:
Председател: МИНЧО МИНЕВ
Секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 1588 по описа за 2017 година и за да се произнесе,
съобрази:
В исковата молба се твърди, че
управителите на търговските дружества „ДИАМАНТ – САРЪЕВА” и „ЕВРОЛЕС КОРЕКТ” възнамерявали да упражняват
съвместна търговска дейност и като продължение на това между тях била
постигната устна договореност, второто да участва в тръжна процедура за добив
на дървесина, организирана от Държавно горско стопанство Сливен за Обект № 1511
и след като стори това, да я достави на първото, за което пък то да му даде,
предварително, необходимата сума за заплащане на стойността й. Твърди се също,
че с тази цел, на 08.01.2015г. „ДИАМАНТ – САРЪЕВА” ООД превело по банков път на „ЕВРОЛЕС КОРЕКТ” ЕООД 30
607.20лв., но въпреки че спечелило търга, ответното дружество не изпълнило
поетото задължение и преустановило контактите с ищцовото. Ответникът останал
пасивен и въпреки отправяните му, преди образуване на делото, покани и нито
престирал дължимото, нито пък върнал паричната сума. Поради това той прибягнал
първо до т.н. заповедно производство, в което съда му издал заповед за
изпълнение на задължение в размер 20 000лв. /част от цитираното по-голямо по
размер общо вземане/, но след това и му указал, че трябва да заяви претенцията
си и чрез иск, защото ответника в заповедното производство е подал възражение
по чл.414 от ГПК. Мотивирано от това, „ДИАМАНТ – САРЪЕВА” ООД предявява иск
съда с решението си да приеме за установено, че „ЕВРОЛЕС КОРЕКТ” ЕООД му дължи
сумата 20 000лв., представляваща част от вземането в общ размер 30 607.20лв.
/двете без ДДС/, т.е. иска се предявява като частичен, а сумата се претендира
заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК и до окончателното й изплащане. Претендира и разноски-
направените от него както в заповедното, така и в исковото, производства.
Препис от исковата молба бе връчен
на ответника и той в срок депозира писмен отговор. Признавайки възникналите договорни
отношения; също, че договора е сключен между управителите на двете дружества в
устна форма, а и че е получило от ищцовото въпросните 30 607.20лв. и то точно,
за да участва с тях в тръжната процедура за правото на добив на дървесина от
Обект 1511 на ДГС Сливен, оценява иска като неоснователен, при няколко
възражения. Основното от тях е, че след като изпълнило първата част от
договорното си задължение- участие в тръжната процедура и спечелването й,
започнало да изпълнява и втората част от него - да добива дървесина и да я
доставя на ищеца и сторило това с количества на стойност 16 848 лв. с ДДС.
Ответникът признава, че не е изпълнил остатъчните, за разликата над тази сума
до 30 607.20лв., доставки, но по причина на поведението на ищцовото дружество- то отказало да ги
приеме с аргумента, че междувременно е бил приет мораториум/забрана за износ на
дървесина от България за Гърция и ако му бъде доставена и останалата част от авансово заплатената от
него, ще понесе загуби, поради фирата, която ще получи стоката, докато тече
този мораториум.
Ответникът счита, че с това ищеца
е изпаднал в забава, тъй като неоправдано не е приел предложеното му
изпълнение. Същевременно обаче признава, че тази кредиторова забава не го
освобождава от изпълнението на задължението му, а само от последиците на
забавата, сред които счита, че са и разноските, които ще се направят в едно
съдебно производство.
При това положение отправя до съда
искане да отхвърли претенцията на „ДИАМАНТ – САРЪЕВА” ООД, както и да му
присъди разноски.
След
като обсъди събраните доказателства съда приема за установени следните факти:
Както вече се спомена, безспорно е,
че управителите на търговските дружества „ДИАМАНТ – САРЪЕВА”ООД и „ЕВРОЛЕС КОРЕКТ”ЕООД са постигнали устна
договореност, второто да участва в началото на 2015-та година в тръжна
процедура за добив на дървесина, организирана от Държавно горско стопанство
Сливен за Обект № 1511 и след като я добие, да я достави на първото, за което
пък то предварително/авансово му превело необходимата сума за заплащане на
стойността й- 30 607.20лв. без ДДС. Поради това за делото не е необходимо
извлечението, представляващо лист №13 от него.
Ответникът признава и че не е
изпълнил- но само частично, задължението си да достави тази дървесина - не е
изпълнил за дървесина, чиято стойност представлява горницата над 16 848лв. с
ДДС до цялата авансово получена сума.
На 31.01.2017г. е връчена, чрез съдействието
на нотариус, на „ЕВРОЛЕС КОРЕКТ”ЕООД нотариалната покана на „ДИАМАНТ –
САРЪЕВА”ООД да му върне/заплати получени от него суми, в т.ч. и 30 607.20лв.
Представеното като приложение на
исковата молба постановление на прокурор при РП-Сливен съда няма на обсъжда, тъй
като е неотносим към предмета на делото документ – защото за делото е без
значение становището на прокуратурата по обсъдените в постановлението въпроси -
такъв акт няма обвързващо съда действие.
На 08.01.2015г. от ответното
дружество е издадена фактура № **********, с получател ищцовото, на стойност 30
607.20лв. с ДДС, представляваща гаранция за участие, аванс.
Тя е последвана от още три - № **********/
15.01.2015г.; № **********/ 20.01.2015г. и № **********/ 22.01.2015г., за
широколистна дървесина на стойност все 5 616лв. с ДДС.
Ответникът представи и фактура № **********/ 04.03.2015г. за приспадане
на авансово получено плащане в размер
7284.42лв. за широколистна дървесина на тази стойност.
На 25.01.2017г. „ДИАМАНТ –
САРЪЕВА”ООД е подало заявление по чл.410
от ГПК, а на следващия ден му е издадена
заповед за изпълнение, с която на „ЕВРОЛЕС КОРЕКТ”ЕООД е разпоредено да му
заплати сумата 20 000лв. без ДДС, представляваща част от предоставена сума за
съвместна дейност.
При
така установените факти съда прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен
иск за съществуването на парично вземане. Правното му основание са текстовете
на чл.чл.422 ал.1 и 415 ал.1 от ГПК. С цена 20 000лв. е и е предявен като
частичен. С доклада по делото съда прие, че вземането е основано на договор за
поръчка, конкретно- неизпълнение на поето с такъв задължение на ответното
дружество, но и допусна- предвид твърдян от ищеца в съдебно заседание факт, че
е възможно да е налице и неоснователно обогатяване.
Така или иначе, категорично е, че
правопораждащия факт е неизпълнение на договорно задължение /поето от ответника,
което той, поне частично, признава/. Ето защо ищцовата претенция може да бъде
квалифицирана и по чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, който е
основния текст за такива случаи- при неизпълнение на договорно задължение,
предвиждащ, че когато длъжника не изпълни задължението си, кредитора има право
да иска изпълнението с обезщетение за забавата или пък обезщетение за
неизпълнението.
Страните по делото са в договорни
отношения, по силата на сключен между представителите им по закон-
управителите, в устна форма договор, по силата на който ищеца е поръчител, а
ответника - изпълнител. Едната от страните по него е изпълнила задължението
си -„ДИАМАНТ – САРЪЕВА”ООД е превело, при това предварително, цялата договорена
сума, представляваща цената на дървесината, и това е безспорен факт. Другата
страна обаче не е осъществила дължимата от нея престация, а според съда е
налице пълно неизпълнение. Така е, защото „ЕВРОЛЕС КОРЕКТ”ЕООД не ангажира
доказателства за това и дори недоказано остана твърдението му за частично
изпълнение- за доставка на дървесина на стойност 16 848лв. с ДДС. Този извод
съда прави дори при ангажираните в тази връзка писмени доказателствени
средства- няколко на брой фактури. Те- № **********/ 15.01.2015г.; № **********/
20.01.2015г. и № **********/ 22.01.2015г., са издадени на еднаква стойност,
чийто сбор дава точно тази сума. Ищецът обаче оспори твърдението на ответника,
че са именно за доставена му от „ЕВРОЛЕС КОРЕКТ”ЕООД широколистна дървесина, а
от ответника не се ангажираха никакви други доказателства- приемно-
предавателни протоколи напр. или пък свидетелски показания, въпреки дадената на
страните възможност за това, в подкрепа на защитната си теза. Поради това, а и
тъй като в тези счетоводни документи липсва подпис на представител на ищцовото
дружество, удостоверяващ приемане както на фактурите / а от това- като индиция,
и на стоката, описана в тях/, съда приема, че твърдението на ответника остана
недоказано.
Въпреки това няма
да уважи иска- защото ищеца не ангажира доказателства, че е „разкъсал”
обвързващата го договорна връзка- липсва твърдение, а и доказателства за това,
че в определен момент е развалило сключения с ответника договор . Т.е.,
страните все още са в договорни отношения и по тази причина той не би могъл да
иска цената на недоставената му стока-дървесина, а единствено самата нея. Така
е и защото от ищеца не се ангажираха доказателства в подкрепа на твърденията
му, че след като „ЕВРОЛЕС КОЛЕКТ”ЕООД е
добило въпросната широколистна дървесина, след това я е отчуждило в полза на
трето за делото лице/а, както и за това,
че ответника не би могъл да изпълни задължението си, като му достави
стока- дървесина, от същото количество и качество- според съда неубедително би
звучало твърдение, че подобна дървесина не може да бъде добита никъде другаде,
а единствено и само от въпросния обект 1511.
А ищцовата
претенция трябва да бъде установена при пълно главно доказване.
При
този изход на делото и по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 ГПК, на ищеца
не се следват разноски. Ответникът обаче има такова право- на основание чл.78
ал.3 от ГПК. Те са в размер на 2 400лв., представляващи заплатено на
пълномощника - адвокат възнаграждение и това е реален негов разход, видно от
ДПЗС, представляващ лист № 35 от материалите по делото. От ищцовата страна бе
направено възражение за прекомерност на това възнаграждение. Тъй като закона –
чл. 78 ал.5 от ГПК дава тази възможност,
то съда ще го разгледа по същество. Искът, срещу който ответника се защитаваше
в делото чрез помощта на адвокат, е оценяем и с цена 20 000лв. При това
положение минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да е 1 130лв.-
чл.7 ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. Тъй като според съда делото не
разкрива фактическа и/или правна сложност, а евентуалните затруднения по него
се дължат на липсата на доказателства, то и преценя, че възнаграждението за
адвоката на ответника следва да бъде намалено към този минимум. /дори и той,
според съда, сам по себе си е достатъчно висок, даже и делото да бе с голяма
фактическа и правна сложност/.
Въз основа на
изложеното, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска на
„ДИАМАНТ – САРЪЕВА”ООД, с ЕИК *********; със седалище гр.Бургас и адрес на управление на дейността- ул.”Одрин”№3,
бизнес център „Аполо”,ет.2, ап.2 и съдебен адресат адв.О. ***, на осн.чл.422
ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК съда да приеме, че „ЕВРОЛЕС КОРЕКТ”ЕООД с ЕИК
*********; със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността-
кв.”Речица”, ул.”Коста Велков”№29а и със съдебен адресат: адв. М. ***, му дължи
сумата, за която в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 408/2017г.
на СлРС му е издадена заповед за изпълнение- № 318/ 26.01.2017г. – 20 000лв.
без ДДС, представляваща част от предоставена от първото дружество на второто сума,
цялата в размер на 30 607.20лв. без ДДС, за осъществяване на съвместна дейност за
добив на дървесина след спечелване, от страна на ответника, на тръжна
процедура, организирана от ДГС Сливен в началото на 2015-та година за обект
1511, която сума се търси заедно със законната лихва, считано от 25.01.2017г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНО искането на „ДИАМАНТ – САРЪЕВА”ООД, с ЕИК ********* да му бъдат
присъдени разноски - сторени от него както заповедното производство, така и в исковото.
УВАЖАВА възражението на „ДИАМАНТ –
САРЪЕВА”ООД, с ЕИК ********* за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение и го НАМАЛЯВА
от 2 400 на 1 200лв.
ОСЪЖДА „ДИАМАНТ – САРЪЕВА”ООД, с ЕИК
********* да заплати на „ЕВРОЛЕС
КОЛЕКТ”ЕООД с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, разноски в настоящото
дело в размер 1 200лв. /хиляда и
двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да бъде
обжалвано по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която
трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в 2-седичен срок, течащ за
всяка страна от момента, в който й бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: