Решение по адм. дело №1318/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на Я. Г. Г., чрез адв. Д. срещу Решение рег. № ДОИ25000014ВН-014ВН/04.06.2025г. на Секретаря на Община Варна за предоставяне на информация в частта по т.1, т.2, т.3 и т.5, първи въпрос от Заявление с рег. № ДОИ25000014ВН/14.01.2025г.

В жалбата се поддържа, че по подадено от Г. заявление за достъп до обществена информация от 14.01.2025г. е било постановено Решение № ДОИ25000014ВН_003ВН/28.01.2025г., с което само формално е предоставен достъп. По начина, по който е поискан, достъп не е даден и след нарочно подадена допълнителна молба и постановено от ответника Решение № ДОИ25000014ВН_008ВН/17.02.2025г. След оспорване по съдебен ред, с Решение № 5252/14.05.2025г. по адм.д. № 394/2025г. на Адм.съд-Варна двете решения на Секретаря на Община Варна са отменени и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Твърди се от жалбоподателя, че постановеното след това Решение № ДОИ25000014ВН_015ВН/04.06.2025г. има уклончиво съдържание и отново не предоставя исканата по заявлението информация. Сочи се, че по т.1, т.2 и т.3 от заявлението, след като органът твърди, че не разполага с исканата информация, но знае къде се съхранява същата, е следвало да препрати заявлението в тази част на съответните компетентни органи, което той в нарушение разпоредбата на чл.32 ал.1 изр.първо от ЗДОИ, не е сторил. Твърди се, че по т.5, въпреки изричните указания в отменителното решение на Адм.съд-Варна, изобщо липсва отговор на поставения въпрос, като не е обоснована и невъзможност по чл.27, ал.1 от ЗДОИ. Поддържа се, че исканата информация в голяма степен засяга обществения живот в България и предоставянето й е от изключителна важност за задоволяване на обществения интерес за получаване на информация по наболели проблеми и в този смисъл са налице основания за предоставянето й по реда на ЗДОИ. На изложените основания се моли отмяна на оспореното решение, относно т.1, т.2, т.3 и т.5 от заявлението и връщане на преписката на органа с указания за изрично произнасяне и удовлетворяване на искането по изброените точки от заявлението.

В съдебно заседание, лично и чрез адв. Д. жалбата се поддържа. Твърди се, че исканата информация, която за пореден път Община Варна отказва да предостави, е единствения начин на жителите и гостите на с. Долище да разберат каква е причината да не бъде извършен ремонтът на път 2028, с дължина около 2,5 км., който се намира на територията на Община Варна и е в изключително лошо състояние, което го прави опасен. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна – Секретар на Община Варна, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В депозирана молба чрез юрисконсулт Л. Г. е изразено становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, тъй като в рамките на срока по чл.28 ал.1 от ЗДОИ органът се е произнесъл с решение, с което е предоставил наличната в Община Варна информация по заявлението на жалбоподателя. Счита се, че от представените по делото доказателства се установява, че са били налице фактическите и правните основания за постановяване на процесното и на другите приложени към преписката решения за предоставяне на обществена информация. Предвид изложеното, се отправя искане жалбата да бъде оставена без разграждане, евентуално да се отхвърли като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № ДОИ25000014ВН/14.01.2025 г. от Я. Г. Г. до кмета на Община Варна е поискано на основание ЗДОИ да бъде предоставена следната информация и документи:

1. Препис от последният периодичен доклад, отразяващ състоянието на стопанисваният от Община Варна път VAR 2028 в участъка от кръговото кръстовище с път III-2909 до граница община (Аксаково - Варна) - пътна настилка, банкет, хоризонтална маркировка, вертикална сигнализация.

2. Препис от всички доклади от периодично обследване, изготвени от длъжностни лица с вменено задължение обход на пътищата стопанисвани от Община Варна, отразяващи състоянието на гореописаният участък от път VAR 2028 за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2024 г.

3. Препис от всички доклади от периодично обследване на описания пътен участък изготвени от длъжностни лица от Кметство с. Долище и длъжностни лица от Община Аксаково, на чиято територия се намира останалата част от път VAR 2028, ако има изготвени и предоставени на Община Варна такива за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2024 г.

4. Препис от всички документи, отразяващи полаганите от Община Варна грижи - поддръжка и ремонт (текущ или основен) на посоченият пътен участък за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2024 г.

5. Информация колко сигнала има постъпили в Община Варна от граждани свързани със състоянието на пътна настилка, банкет, хоризонтална маркировка, вертикална сигнализация в участъка от път VAR 2028, попадащ на територията на Община Варна, за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2024 г. Във връзка с подадените сигнали какви мерки са взети от Община Варна за поддръжката на път VAR 2028 в състояние, осигуряващо целогодишно, бързо, сигурно и безопасно придвижване?

Поискано е получаване на информацията в писмен вид на адрес град Варна, ул. „Патриарх Евтимий“ 17 или електронен път на имейл адрес: [електронна поща].

С Решение ДОИ25000014ВН_003ВН/28.01.2025 г. и допълнително такова Решение № ДОИ25000014ВН_008ВН/17.02.2025 г. на Секретаря на Община Варна на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ е предоставен достъп до наличната информация, обективирана в писмена справка.

С възражения за липса на конкретна информация по поставените въпроси, заявителят е оспорил постановените решения пред съда. По образуваното адм.д. № 394/2025г. е постановено Решение № 5252/14.05.2025г., с което двете решения на Секретаря на Община Варна са отменени и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението при спазване на дадените указания по приложението на закона. В мотивите на съдебното решение е посочено, че въпреки изложените мотиви в решенията, че поисканата информацията е обществена, административният орган не е предоставил преписи/копия на поисканите документи, поради което и информацията която е дадена под формата на справка, не може да се счете за предоставена обществена информация по т.1, 2, 3 и 4 от заявлението.

След връщане на преписката, ответникът е постановил оспореното в настоящото производство Решение № ДОИ25000014ВН-014ВН/04.06.2025г., с което е постановил предоставяне на достъп до исканата, налична в Община Варна информация. Посочено е в решението, че същата е изготвена под формата на справка и копия на Образец 3.1 /съответстващ на Образец № 6. към Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030г./. Постановено е същите да се сканират и да се предоставят по ел.път на ел.поща на заявителя. В приложената по делото Справка е посочено, че по т.1 и т.2 от Заявлението, доколкото в постановеното Решение № 5252/14.05.2025г. по адм.д. 394/2025г. е посочено, че следва да се предоставят доклади, създадени за целите на чл.167в от ЗДвП, това са доклади по Образец 3.1. В образеца се попълва обобщена информация, като не се изисква разбиването й на отделни пътища и улици. До 2101г. не е било вменено на общините да събират тази информация. След 2022г. тази информация се предоставя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ /ДА „БДП“/ посредством изготвена от тях онлайн страница и по образец. Предвид това Община Варна не разполага с официални документи, като същите могат да се изискат от ДА „БДП“.

Посочено е, че по т.3 Община Варна не разполага с исканата информация. Същата се създава и съхранява от Община Аксаково.

По т.4 няма налична информация в Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ за посочения в заявлението период.

По т.5 Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ няма данни за точния брой сигнали постъпили в Община Варна за път VAR2028 /ІІ-29, Аксаково – Стожер/ - Новаково – Долище -Граница общ. /Аксаково-Варна/ Варна. През 2025г. е извършен текущ ремонт на този път в участъка от кръгово кръстовище до граница на Община Варна.

Решението е оспорено в частта, в която е постановен отговор по т.1-3 и т.5, първи въпрос от Заявлението.

При така установеното от фактическа страна, като взе предвид доводите на страните и действащата нормативна уредба, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд, от лице с правен интерес – адресат на акта. Решението, ведно със справката са с изходящата дата 04.06.2025г. Няма данни кога точно са получени от Г., но жалбата против решението е подадена на 18.06.2025г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Като неоснователно се преценява възражението на ответната страна за недопустимост на жалбата, поради липсата на правен интерес от оспорването, тъй като на жалбоподателя е предоставена поисканата обществена информация. Тук следва да се акцентира, че решението не се оспорва в частта на даден отговор по т.4 и на искането по т.5 , втори въпрос. Относно останалата част от заявлението, следва да се посочи, че Я. Г. изрично е поискал да му бъдат предоставени по електронен път копия на посочени от него документи, каквато форма за предоставяне на достъп до обществена информация е предвидена в разпоредбата на чл.26, ал.1, т.4 от ЗДОИ. Предвид характера на исканата информация, касаеща периодично обследване на стопанисван от Община Варна пътен участък, кметът на общината по силата на служебните си функции по чл. 167в от Закона за движение по пътищата, следва да разполага с въпросните документи, съдържанието на които е предмет на търсената информация и които следва да се намират в общината, като възложител на такъв вид работи. Поради това той е териториалният орган на изпълнителната власт, съхраняващ въпросната информация по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, което обстоятелство не се отрича и от ответника. Същевременно, макар в обжалваните решения да е посочено, че на Я. Г. се предоставя пълен достъп до поисканата обществена информация, в действителност исканите от него документи не са му предоставени. Правният интерес на заявителя от оспорване на решенията за предоставяне на обществена информация е обусловен от качеството му на лице, притежаващо и стопанисващо имот в с. Долище, както и в качеството му на член на гражданското общество, който има право на гарантиран достъп до обществена информация във връзка с възможността да си създаде собствено мнение относно прозрачността на работата на съответните институции при разходване на обществени средства. След като е подал заявление за предоставяне на достъп до обществена информация в изискуемата от закона форма, той е активно легитимиран да обжалва не само отказите, а и решенията за предоставяне на такава, ако счита, че същата не е съответна като вид и обем на изисканата съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ.

Предвид изложеното, съдът намира, че в оспорената част решението подлежи на обжалване и разглеждане по същество, а жалбата против горепосочената част от решението се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Обжалваното решение е издадено в изискуемата от закона писмена форма и от компетентен орган /задължен субект по ЗДОИ/ и надлежно оправомощено лице, съгласно представената Заповед № 3620/07.11.2022 г., с която Кметът на Община Варна, в условията на заместване /Заповед № К-063/07.11.2022г./ е делегирал правомощия на секретаря на Община Варна да разглежда постъпилите заявления за достъп до обществена информация по ЗДОИ и да взема решения, в съответствие с чл.28, ал.2 от ЗДОИ и чл.39, ал.2 от ЗМСМА.

Поради това, съдът намира, че оспореното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Не се твърди и при извършване на задължителната проверка по реда на чл.168, ал.1 от АПК съдът не констатира в проведеното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения – оспореният акт е постановен в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ и има съдържанието по чл.38 от ЗДОИ, включително фактически и правни основания.

Решението обаче в оспорената част противоречи на материалния закон, по следните съображения:

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени със ЗДОИ. Съгласно определението на чл.2 ал.1 от закона, обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект.

Все в тази насока следва да се посочи, че субектите по чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ са задължени да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност /т.е. официална информация - чл.10/ или такава, която се събира, създава и съхранява при и по повод дейността на органите и на техните администрации /служебна информация – чл.11/. В случая безспорно исканата информация има белезите на официална по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на Община Варна, съобразно задълженията на кмета на съответната община, разписани в чл. 167в от ЗДвП.

Отправените искания по т.1 и 2 от заявлението са имали за цел да се установи изпълнение на задълженията на органа по чл.167в от ЗДвП за периодично обследване на състоянието на стопанисван от Община Варна път VAR 2028 в периода 01.01.2015г.-31.12.2024, обективирани в периодични доклади, както и последният обобщен такъв от Община Варна. С оспореното решение органът е отговорил, че до 2021г. не е било вменено на общините да събират тази информация, а от 2022г. същата се предоставя на ДА „БДП“ чрез попълване на данни в табличен вид на онлайн страницата на агенцията, поради което и Общината не разполага с официални документи.

Съдът намира, че изложените мотиви не обосновават невъзможност на задължения субект да предостави исканата информация, още повече, че са в противоречие и с изявленията на същия орган в предходно постановеното Решение № ДОИ25000014ВН_003ВН/28.01.2025, в което е налице изявление, че през 2022г. е извършено обследване на всички общински пътища на територията на Община Варна, в т.ч. и на общински път VAR 2028. Дори и да не е под формата на „доклад“ събраната информация би следвало да е обективирана в някакъв документ, доколкото е обосновала и необходимост от извършване на ремонт на този път. Данни за същата явно съществуват, доколкото такива са попълвани и на онлайн страницата на ДА „БДП“ .

Изложеното обосновава извод, че дори и да не е под формата на доклад Община Варна е създавала и съхранявала информация относно състоянието на пътя. Следователно дължи и предоставяне на тази официална информация на заявителя.

По т.3 от заявлението отсъства отговор на конкретното питане, а именно: дали има изготвени от длъжностни лица от Кметство с. Долище /на чиято територия се намира останалата част от пътя/ и изпратени на Община Варна доклади от извършено обследване на пътя. Т.е. ответникът е следвало да посочи дали има или не постъпили в Община Варна такива доклади и при положителен отговор да ги предостави. Вместо това в оспореното решение е посочено, че тази информация се съхранява в Община Аксаково. В този смисъл е налице и нарушение на нормата на чл.32 ал.1 от ЗДОИ, съгласно която когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя.

По т.5, изр.1 от Заявлението органът е посочил, че няма данни за точния брой сигнали постъпили в Община Варна за път VAR2028 /ІІ-29, Аксаково – Стожер/ - Новаково – Долище -Граница общ. /Аксаково-Варна/ Варна. Последното не обосновава липса на възможност за предоставяне на исканата информация, доколкото не са посочени и причини по чл.27 ал.1 от ЗДОИ. Предоставянето на тази информация е въпрос на просто преброяване, доколкото и в предходните и в настоящото решение органът посочва, че са постъпили такива сигнали.

В тази част решението е изцяло в противоречие на Решение № 5252/14.05.2025г. по адм.д. № 394/2025г., доколкото съдът е дал изрични указания по тълкуването и прилагането на закона, което не е спазено от органа.

Решението на Секретаря на Община Варна в оспорената част е постановено и в нарушение на основни принципи при осъществяване правото на достъп, регламентирани в на чл.6, ал.1, т.1-4 от ЗДОИ, респ. чл.6 ал.1 от АПК.

По изложените мотиви, съдът намира, че Решение рег. № ДОИ25000014ВН-014ВН/04.06.2025г. на Секретаря на Община Варна в оспорените части - по т.1, т.2, т.3 и т.5, първи въпрос от Заявлението се явява незаконосъобразно и следва да се отменени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по тези въпроси от заявлението при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и при спазване на посочените основни принципи.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължат извършените разноски и възнаграждение за адвокат. Ответникът е направил възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат. Съгласно Договор за правна защита и съдействие от 17.06.2025 г. е договорено и платено в брой от жалбоподателя на адв. Р. Д. възнаграждение в размер на 800 лева. На основание чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. При съобразяване фактическата и правна сложност на спора, обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на жалбоподателя процесуална защита, чрез представителство в открито съдебно заседание, съдът намира, че размера на адвокатското възнаграждение не е прекомерен. Община Варна следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 810 лв., представляваща заплатени държавна такса в размер на 10 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 и чл.174 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение рег. № ДОИ25000014ВН-014ВН/04.06.2025г. на Секретаря на Община Варна за предоставяне на информация в частта по т.1, т.2, т.3 и т.5, първи въпрос от Заявление с рег. № ДОИ25000014ВН/14.01.2025г. подадено от Я. Г. Г.

ИЗПРАЩА административната преписка на Секретаря на Община Варна за ново произнасяне по Заявление с рег. № ДОИ25000014ВН/14.01.2025 г. от Я. Г. Г., [ЕГН], в 14-дневен срок от връчването на постановения съдебен акт, при изпълнение на указанията по приложението на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза Я. Г. Г., [ЕГН], сумата в размер на 810 (осемстотин и десет) лева, представляваща сторени по делото разноски и възнаграждение за адвокат.

На основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ решението не подлежи на касационно обжалване.