Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
26.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ-ти гр.състав, в
публичното заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Петя И., като разгледа докладваното от съдията Ширкова
гр.дело № 6667 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Е.Л.П. с ЕГН **********,
чрез адв.Г.П. – С. от САК против М.Й.Н. с ЕГН ********** и Б.М.Н. с ЕГН **********,
двамата с адрес ***. Ищцата твърди, че през периода от 1981г. до 2017г. била в
брачни отношения с ответника М.Н., като по време на брака им, в режим на СИО, с
общи усилия и съвместен принос закупили на името на съпруга множество недвижими
имоти. Твърди се, че с Договор, обективиран в ***по описа на нотариус с
рег.№017 на НК, ищцата и ответникът М.Н. продали за сумата от 5000лв. на
ответника Б.Н. следния недвижим имот, придобит по време на брака на продавачите
в режим на СИО: Зърноплощадка инв.№730, находяща се в ***с определена застроена
и прилежаща площ с квадратура от 3300 кв.м. на ДПХ-МЗХ. Сградата била
стоманобетонна, сглобяема, без оградни стени, построена в поземлен имот №800,
кв.116 по плана на селото. Ищцата твърди, че в имота били извършени редица СМР,
поради което действителния вид и състояние на сградата към датата на продажбата
не съответствали на описанието на имота в нотариалния акт. Твърди, че при
последващ договор за учредяване на ипотека, имотът бил оценен на 132300 евро. Ищцата твърди, че за периода от 2012 до 2013г.
ответникът Б.Н., в качеството му на пълномощник на ищцата отчуждил всички
недвижими имоти, придобити по време на брака между страните, като продажната
цена била превеждана по сметка на ответника М.Н.. Твърди, че през 2017г. бракът
им бил прекратен, като към същия момент вече нямали никакво имущество в режим
на СИО.
Твърди, че
на 04.01.2019г. разбрала за сключен между ответниците М.Н. и Б.Н. предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.2008г., Договор за
изработка сключен между ответника Б.Н. като възложител и***като изпълнител на
03.03.2009г. на стойност 40000 лева, Договор за изработка на стойност 90000
лева, сключен на 01.03.2012г. между ответника Б.Н. като възложител и***като
изпълнител.
Ищцата твърди,
че съгласно предварителния договор от 11.03.2008г. сключен без нейно знание и
участие, двамата ответници се договорили цената на зърноплощадката да е 19000
лева, от които 14000 лева били изразходвани за ремонт, а остатъкът от 5000 лева
да бъде заплатен на ответника М.Н.. Ищцата твърди, че този предварителен
договор е привиден и купувачът Б.Н. не бил инвестирал процесните 14000 лева,
тъй като всички подобрения в имота са правени от ответника М.Н. със семейни
средства. Твърди, че продавачът М.Н. не бил получил от ответника Б.Н. сумата от
5000 лева, като с последващата сделка за продажба била прикрита сделка за
дарение. Твърди, че ако е знаела за сключения между ответниците предварителен
договор от 11.03.2008г. не би участвала в договора за продажба, тъй като цената
по предварителния договор е с различна от продажната цена при нотариалната
сделка. Твърди, че не е давала съгласие продажната цена да бъде платена само на
съпруга и в брой. Твърди, че не е имала представа за реално инвестираните в
имота средства в размер на около 144000 лева. Твърди, че реално възложител на
извършените в имота подобрения е бил съпругът и М.Н., а не синът и Б.Н., който
не е разполагал с такива средства. Твърди, че сключеният договор за
покупко-.продажба е нищожен, тъй като прикрива договор за дарение.
При
условия на евентуалност ищцата навежда доводи, че сделката е унищожаема, като
сключена поради измама. Твърди, че двамата ответници умишлено са я въвели в
заблуждение като и внушили неверни обстоятелства. Твърди, че не е знаела за
сключения между ответниците предварителен договор, не е знаела реалната
стойност на инвестираните в имота средства, не е знаела, че впоследствие
ответникът Б.Н. ще прехвърли на ЕТ на М.Н. всички притежавани в режим на СИО
имоти. Твърди, че ако е знаела за тези намерения на двамата ответници нямало да
сключи процесния договор за покупко-продажба.
В
заключение моли съда да постанови решение, с което да :
1.Обяви за нищожна за ½ идеална част сделката
обективирана в нотариален акт№***на нотариус ***П. *** действие РС Плевен, с
който М.Н. и Е.П. са прехвърлили с покупко продажба на Б.Н. процесната
зърноплощадка инв.№730 в с.***с площ от 3300 кв.м. на ДПФ МЗХ, представляваща
стоманено бетонна сграда сглобяема без оградни стени, построена в ПИ 880 кв.116
по плана на селото, поради привидност като
сключения договор за покупко-продажба прикрива договор за дарение
2.Обяви за нищожна за ½ идеална част сделката
обективирана в нотариален акт№***на нотариус ***П. *** действие РС Плевен, с който
М.Н. и Е.П. са прехвърлили с покупко продажба на Б.Н. процесната зърноплощадка
инв.№730 в с.***с площ от 3300 кв.м. на ДПФ МЗХ, представляваща стоманено
бетонна сграда сглобяема без оградни стени, построена в ПИ 880 кв.116 по плана
на селото, поради липса на съгласие
от страна на ищцата
3.Да унищожи за ½ идеална част сделката
обективирана в нотариален акт№***на нотариус ***П. *** действие РС Плевен, с
който М.Н. и Е.П. са прехвърлили с покупко продажба на Б.Н. процесната
зърноплощадка инв.№730 в с.***с площ от 3300 кв.м. на ДПФ МЗХ, представляваща
стоманено бетонна сграда сглобяема без оградни стени, построена в ПИ 880 кв.116
по плана на селото, поради измама.
Прави
доказателствени искания.
Ответниците М.Н. и Б.Н.
са депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който навеждат доводи
за нередовност на исковата молба, недопустимост на исковете. Исковите претенции
се оспорват и като неоснователни. Твърди, че се касае за сделка между родители
и дете, които били в изключително добри взаимоотношения към същия момент.
Твърди се, че ищцата работела до пенсионирането си през 2016г. при търговец,
представляван от ответника Б. ***; страните живеели до тогава и в едно
домакинство.
При
условия на евентуалност се твърди в писмения отговор, че ответникът Б.Н.
придобил имота на основание давностно владение, продължило непрекъснато за
период повече от десет години. Навеждат се доводи за настъпило влошаване на
отношенията между ищцата и ответниците, както и между последните и син на
ищцата от предишен брак.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, приема следното :
Не се спори между страните, че М.Й.Н. и Е.Л.П. са сключили гражданскки
брак на 14.03.1981г. Не се спори, че с Решение №2186/22.12.2016г. по гр.дело
7406/2016г., бракът между стрените е
прекратен, като в споразумението съприте са уговорили, че вещите придобити по
време на брака ще бъдат поделени извънсъдебно.
Не се спори между страните и се установява от представено писмено
доказателство по делото на лист 14, че с Постановление за възлагане на недвижим
имот №5260/26.05.2003г., на М.Й.Н. е възложено недвижим имот, представляващ
зърноплощадка инв.№730, находяща се в землището на с.***, имот №16004,
представляващ сграда стоманенобетонна, сглобяеима, с носещи виранделови гради
през 6 метра, покрити с ПП 3х6 покривни панели, без оградни стени. Подът е
бетонна настилка, сградата е строена през 1976г. и е със застроена площ от 1550
кв.м. за сумата от 8181,00 лева.
По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот зърноплощадка, сключен на 11.03.2008г. между М.Й.Н., продавач и Б.М.Н.,
купувач. С договора страните са уговорили да сключат окончателен договор за
покупко-продажба на недвижими имот, представляващ зърноплощадка в с.***. В
договора е отразено, че купувачът е направил ремонт на подова настилка и
покривни панели на обща стойност от 14000 лева, поради което цената на
зърноплощадката е на стойност 19000 лева. С оглед направения от купувача ремонт
на стойност 14000 лева, остатъкът за плащане в размер на 5000 лева е платен от
купувача на продавача при подписване на предварителния договор. В
предварителния договор продавачът М.Н. е декларирал, че е получил сумата изцяло
и в брой и е съгласен за извършеното прихващане от цената на зърноплощадката и
изразходените средства за ремонт.
По делото е представен договор от 03.03.2009г, с който Б.Н. е възложил на
изпълнител извършване на строително-ремонтни работи на обекта на стойност 40000 лева, от която сума 5000
лева авансово и 35000 лева при окончателното завършване. Представени са две
квитанции към ПКО съответно за сумата от 5000 лева от 03.03.2009г. и за 35000
лева от 01.05.2009г.
Приложен е и Договор за изработка от 01.03.2012г. за извършване на строителномонтажни
работи на стойност 90000 лева, сключен отново между Б.Н. и изпълнител. В
договора е уговорено в тридневен срок възложителят да заплати сумата от 20000
лева авансово, а остатъкът се дължи на етапи при подписване на
приемо-предавателни протоколи. Представени са разходно касови ордера за на обща
стойност 90000 лева.
Спорно по делото е представлява
ли сделката, обективирана в нотариален акт 18 том XI
рег.№6726, дело №761/2012г. нищожна сделка, прикриваща договор за дарение или
поради липса на съгласие, както и унищожаема ли е сделката поради измама на
единия от продавачите, ищца по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 ЗЗД, нищожни са привидните договори. Явната сделка е привидна и поради
това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва страните, ако са налице
останалите предпоставки на закона. По делото ищцата е
предявила иск само за обявяване за нищожна сделката за покупко-продажба на
процесния имот, но не и за разкриване на симулацията – обвързващата сила на дарението.
По делото ищцата се
домогва да докаже симулативност на сделката, а именно, че продажбата прикрива
дарение и поради това е нищожна. В случая ищцата не разполага с обратно писмо и
твърди че е налице начало на писмено доказателство – предварителния договор. От
друга страна, свидетелски показания са допустими
тогава, когато ищецът, който твърди симулация на сделката, представи не обратно
писмо, а начало на писмено доказателство. Т.е за да се установи допустими ли са
свидетелски показания, следва да се установи дали представения по делото
предварителен договор има характер на начало на писмено доказателство. Началото
на писмено доказателство може да изхожда от другата страна или удостоверява нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно
твърдението й, че съгласието е привидно (чл. 165, ал. 2 ГПК). За „начало на
писмено доказателство“ се приема документ, изходящ от една от страните по
делото (противната страна), от който може да се заключи, че симулацията е
вероятна, в който случай, за да се постигне пълно доказване на симулацията, се
допускат свидетелски показания. По делото ищцата твърди, че именно такова
начало на писмено доказателство е сключения на 11.03.2008г. предварителен
договор между М.Й.Н. и Б.М.Н.. За да се приеме, че този договор има характер на
писмено доказателство, трябва 1. да изхожда от другата страна и 2.да
прави вероятно основателен доводът за наличие на привидност. Той може да не
разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа признание за нея), но от
текстът трябва да може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са
желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията
привидно. Практиката приема, че начало на писмено доказателство е този
документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други
изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна.
След запознаване с приложения по делото Предварителен договор, съдът приема за
установено, че той няма такива характеристики. С договора, М.Й.Н. и Б.М.Н. са
се споразумели да сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът да прехвърли на
купувача собствеността върху процесната зърноплощадка. В договора е посочено,
че купувачът е направил ремонт на подова настилка и на покривни панели на обща
стойност 14000 лева. Изрично е отразено, че владението върху имота е предадено
преди сключване на окончателния договор. В договора е уговорена цена на
сделката, а именно, че имотът е на стойност 19000 лева и с оглед извършения от
купувача ремонт, дължимият остатък от 5000 лева се заплаща в момента на
подписване на предварителния договор. Предварителният договор съдържа всички
изискуеми по закон реквизити за такъв тип договор. Съдържанието му не е
индиция, че страните са сключили договор за дарение. Никъде в него не се
съдържат уговорки, от които може да се направи дори с най.-малка вероятност, че
страните ще сключват договор за дарение. Напротив - съдържанието му се подкрепя
и от представените по делото договори за изработка от 03.03.2009г. и от
01.03.2012г., с приложени към тях РКО, с които купувачът е възложил извършването на строително-ремонтни работи на
обекта, който вече владее и знае, че ще придобие собствеността върху него. При
така представените доказателства, съдът приема от фактическа страна, че
първоначално е сключен предварителен договор за покупко-продажба, при който
уговорената сума от 5000 лева е платена при подписването му, а купувачът е
правил в него предварително подобрения, стойността на които е приспадната от
цената. В нито един от текстовете на този договор не се съдържа каквато е да е
съмнение, че страните са сключили договор за дарение, а впоследствие са го
обективирали в нотариален акт за покупко-продажба. Поради това, съдът приема,
че представения предварителен договор няма характер на писмено доказателство,
тъй като не съдържа и най-малка индиция за сключен между страните договор за
дарение и в този смисъл не следва да бъдат обсъждани свидетелски показания за
тези обстоятелства.
Що се касае за липсата на съгласие от страна на ищцата, което прпави
договора нищожен, съдът приема, че в малко хипотези може да се говори за липса
на съгласие при покупко-продажба. В практиката си ВКС приема, че договорът е сключен при липса на
съгласие, съответно нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2
ЗЗД, когато съгласието е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната
съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като
пример, но във всеки случай без намерение на страната да се обвърже с договора (Решение №
254/14.07.2011 г. по гр. д. 569/2010 г. на ВКС); че отсъствието на съгласие
трябва да е към момента на сключване на договора и да бъде съзнателно (
Решение № 94/13.09.2016 г.
по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о.,) ; че
сделката при нищожност поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД законът
има предвид съзнателна липса на воля (Решение № 488/07.10.2003 г. по гр. д. №
11/2003 г. на ВКС, I г. о.) Във всички
случаи, ВКС
трайно в практиката си възприема, че липсата на съгласие винаги се свързва със съзнателната липса на воля, като
ВКС в практиката си е извел различни примери за това. При
липсата на съгласие едната или двете страни осъзнават, че външно правят
изявления, които формално осъществяват фактическия състав на договора, но без
намерение за обвързване. Самата ищца твърди, че съгласието и е било за прехвърляне
на площадка със застроена и прилежаща площ от 3300 кв.м. без оградни стени, а
действителната квадратура и състояние са били различни. Т.е. липсата на
съгласие не е било осъзнато, поради което и съдът приема, че тази норма в
случая е неприложима и не може да се говори за липса на съгласие, което води до
нищожност на договора.
При условия на евентуалност има предявен и иск за унищожаване на договора
поради измама. Ищцата твърди, че е сключила договора за продажба, тъй като не е
знаела за сключения преди това предварителен договор от 2008г. и уговорената в него
продажна цена, прихващане и плащане. Твърди, че не е знаела за вложените в
имота семейни средства и ако е знаела, нямало да сключи процесния договор. Измамата,
по смисъла на чл.29 ЗЗД представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел
то да бъде мотивирано да сключи определена сделка. Фактическият състав включва кумулативно наличието на 1. формирана
невярна представа за действителното положение у лицето, което като страна по
сделката, следва да направи волеизявление за сключването й. 2.Това
заблуждение може да се отнася до всички елементи на сделката – т.е. до нейното
съдържание- съществени елементи или модалитети, а може да е насочено към
мотивиране за сключване на сделката. 3. Авторът
на измамата следва да съзнава както действията си и тяхната насоченост, така и
правните последици от тези действия, а
сделката следва да е извършена в пряка причинна връзка с това поведение т.е. да
е сключена в резултат на измамата. Като основен критерий за наличие на
предпоставките по чл.29 ЗЗД се определя това, че измамата като основание
унищожаемост на сделките, следва така да е опорочила волята на лицето, че ако
последното би действало съзнавайки действителното положение никога не би
сключило такава сделка. Този сложен фактически състав и съответстващите му
юридически факти следва да бъдат установени в хода на съдебното производство,
за да е налице това основание за унищожаемост на договора. От фактическа страна се
установи, че предварителния договор е сключен през 2008г., когато вече е бил
направен ремонт на подовата настилка и покривните панели. Другият договор за
изработка е сключен през 2009г, а плащанията по него са от 03.03.2009г.
Последният договор за изработка е от 2012г. и плащанията по него са извършвани
поетано, след завършване на всеки етап от дейността, като последното е от месец
май 2012г., т.е. преди продажбата. С оглед на тези обстоятелства, съдът приема,
че ищцата е била запозната със строително- ремонтната дейност в обекта и не е
била въвеждана в заблуждение. В показанията си свидетелят на ищцата ***заяви,
че е била на зърноплощадката през 2009г. – 2010г. и е раздавала зърно там. В
този смисъл са и показанията на свидетеля ***, който заяви, че вечерите са се
събирали в дома на страните и са коментирали ремонтните дейности на
зърноплощадката. В показанията си заяви, че ищцата е знаела, че ответникът Б.Н.
плаща ремонтните дейности, като твърди: „Тя знаеше, че Б. е плащал ремонта.“ Относно
допуснатите по чл.176 ГПК въпроси към
ответниците, съдът е отменил определението си, като е констатирал, че на лист
18 от делото в писмения отговор на ответниците е отразено, че „продажната цена
е платена, респективно получена“, т.е. ответниците твърдят, че сумата от 5000
лева е платена и получена при сключване на договора. При така изложеното от правна
страна, съдът приема, че по делото не се установи при условията на пълно и
главно доказване, че ищцата е била въведена в заблуждение относно състоянието
на имота, предмет на продажбата и това е причина да се съгласи да участва в продажбата.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявените оскове следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, ищцата следва да заплати на ответниците
направинето по делото разноски. По делото са представени пълномощни на адвокат Г.Г.
и адвокат ***Й. за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 6900 лева,
от които 3400 лева на адвокат Г. и 3500 лева на адвокат Й.. Съдът счта, че така
уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед сложността на
делото, тъй като се касае за разгледани три иска с голям материален интерес.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените разноски в
размер на 6900 лева за адвокатско възнаграждение и 200 лева за назначена
експертиза.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Л.П. с ЕГН **********, чрез
адв.Г.П. – С. от САК против М.Й.Н. с ЕГН ********** и Б.М.Н. с ЕГН **********,
двамата с адрес *** искове с правно основание чл.26,
ал.2 ЗЗД
1.Да бъде обявена нищожността за ½ идеална част на
сделката обективирана в нотариален акт№***на нотариус ***П. *** действие РС
Плевен, с който М.Н. и Е.П. са прехвърлили с покупко продажба на Б.Н.
процесната зърноплощадка инв.№730 в с.***с площ от 3300 кв.м. на ДПФ МЗХ,
представляваща стоманено бетонна сграда сглобяема без оградни стени, построена
в ПИ 880 кв.116 по плана на селото, поради привидност като сключения договор за
покупко-продажба прикрива договор за дарение
2.Да бъде обявена нищожността за ½ идеална част на
сделката обективирана в нотариален акт№***на нотариус ***П. *** действие РС
Плевен, с който М.Н. и Е.П. са прехвърлили с покупко продажба на Б.Н.
процесната зърноплощадка инв.№730 в с.***с площ от 3300 кв.м. на ДПФ МЗХ,
представляваща стоманено бетонна сграда сглобяема без оградни стени, построена
в ПИ 880 кв.116 по плана на селото, поради
липса на съгласие от страна на ищцата
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Л.П. с ЕГН **********, чрез
адв.Г.П. – С. от САК против М.Й.Н. с ЕГН ********** и Б.М.Н. с ЕГН **********,
двамата с адрес *** иск с правно основание чл.27 ЗЗД да бъде унищожена за ½ идеална част сделката
обективирана в нотариален акт№***на нотариус ***П. *** действие РС Плевен, с
който М.Н. и Е.П. са прехвърлили с покупко продажба на Б.Н. процесната
зърноплощадка инв.№730 в с.***с площ от 3300 кв.м. на ДПФ МЗХ, представляваща
стоманено бетонна сграда сглобяема без оградни стени, построена в ПИ 880 кв.116
по плана на селото, поради измама.
ОСЪЖДА Е.Л.П. с ЕГН ********** да заплати на М.Й.Н. с ЕГН ********** и Б.М.Н. с ЕГН **********, двамата с адрес *** сумата от 7100 лева,
представляващи сторени разноски в настоящето производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: