№ 2855
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Георги Стоев
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100505767 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника М. Т. П., чрез адв. Г., срещу
решение № 4175/20.03.2023г., постановено по гр.дело № 17881/2022г. по описа на СРС,
25-и състав, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД сумата 3 174.18 лева, представляваща цена на доставена в периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. топлинна енергия в топлоснабден имот на адрес гр.
София, ул. ****, с аб. № 76254, и сумата 25.54 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
27.09.2021г. до окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 55478/2021г.
по описа на СРС, 25-и състав на 07.10.2021г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК и в частта, в която съдът е оставил без уважение
искането на ответника п чл. 241 ГПК за разсрочване на задължението.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. При изрични възражения от страна на ответника по делото не било
установено, че ищецът доставил, а ответникът ползвала топлинна енергия в имота си,
не се установявало наличие на отоплителни уреди, предвид на което СРС неправилно
кредитирал заключенията на вещите лица, още повече, че заключението на СТЕ
1
работило по отменена методика. Неправилно СРС не се произнесъл по възражението
на ответника П. за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните от ищеца вземания, като не съобразил, че исковата молба не била
редовно връчена на ответника, предвид на което срокът по чл. 131 ГПК бил спазен.
Излага подробни съображения за нищожност на клаузите на чл. 32 ОУ и чл. 36, ал. 2
ОУ на търговеца, регламентиращи начисляването на лихва. Моли за отмяна на
решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове. Поддържа молба
по чл. 241 ГПК за разсрочване на задълженията. Адв. Г. претендира присъждане на
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за осъществяваната безплатна защита на
ответника.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за
въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
Неоснователно е възражението на въззивника, че исковата молба не била
редовно връчена на ответника М. П. – на л. 55 (гръб) от преписката на делото на СРС е
удостоверено с подписа на отв. М. П., че същата получила исковата молба на ищеца с
приложенията на 30.09.2022г. Срокът за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК
изтекъл на 31.10.2022г. (понеделник) в края на работния ден, без по делото от страна
на ответника да е постъпил отговор на исковата молба. С възражението си по чл. 414
ГПК в заповедното производство ответникът също не е въвела никакви конкретни
възражения.
Законодателят е установил с нормата на чл. 131 ГПК, вр. чл. 133 ГПК
преклузивен срок за упражняване от ответника на процесуалните му права по
въвеждане на възражения срещу заявените с исковата молба претенции на ищеца и
оспорване на представените с исковата молба писмени доказателства. Срокът за
заявяване от страната на конкретните й възражения срещу исковите претенции и
2
оспорване на представените с исковата молба доказателства е срокът за депозиране на
отговор по делото – един месец от получаване на препис от исковата молба за отговор.
След изтичането на същия срок на основание чл. 133 ГПК ответникът губи правото и
възможността да заявява възражения и оспорвания, освен ако пропускът не се дължи
на особени, непредвидени обстоятелства. Такива нито се твърдят, нито се установяват
по делото. Възражението на ответника по чл. 120 ЗЗД и оспорванията на писмените
доказателства са направени след срока по чл. 131 ГПК, поради което във връзка с чл.
133 ГПК същите възражения и оспорвания са преклудирани и не се разглеждат от съда.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ. В нито един етап от развитието на производството по делото ответникът М.
П. не е оспорила твърдението на ищеца, че била собственик на процесния апартамент
№ 35, находящ се в гр. София, ул. ****, като този факт се установява и от неоспорените
по делото писмени доказателства – нотариален акт от 08.07.1970г., удостоверение за
наследниците на Д.К.Т. и удостоверение изх. № 68-00-1549/3, издадено от ГИС –
София.
От представените по делото и неоспорени в срока по чл. 131 ГПК писмени
доказателства - протокол от общо събрание на етажните собственици на сграда в
режим на етажна собственост на адрес гр. София, ул. ****, за избор на ФДР, договор,
сключен между етажните собственици и ТЛП „Техем Сървисис“ ЕООД, съобщение
към фактура № **********/31.07.2019г., обща фактура № **********/31.07.2020г.,
както и от неоспорените по делото изравнителни сметки и протокол за неосигурен
достъп, представени от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД, и заключение на СТЕ по делото
се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния
период била топлоснабдена.
Предвид цитирания по-горе законов текст – чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ответникът П.,
като собственик на топлоснабдения имот, била обвързана по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения й имот топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува
доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
3
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се възползвала от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. съобщения към фактури,
изравнителни сметки, протокол за неосигурен достъп, неоспорени от страните,
заключение на СТЕ, по делото се установява количеството на доставената топлинна
енергия до топлоснабдения имот за процесния период и нейната стойност.
Съгласно изслушаното заключение на СТЕ отдадената в имота на ответника ТЕ
била начислена при условията на неосигурен достъп и в съответствие с Наредба № 16-
334, обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г. по метода на екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата, чл. 70, ал. 4 по т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1.
Съгласно заключението на вещото лице през процесния период била начислена ТЕ,
отдадена от сградната инсталация съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна
собственост към Наредба №16-334. Видно от същото заключение за процесния период
начисляваната ТЕ за БГВ била начислена при условията на неосигурен достъп. От ТЛП
по делото са представени и протоколите за неосигурен достъп, приети като писмени
доказателства по делото. Ответникът не оспорва представените от ТЛП по делото
протоколи за неосигурен достъп и не твърди да е осигурила такъв за отчет на уредите.
Обстоятелството имало ли е потребление в имота, не променя извода на съда за
законосъобразно начисляване на сумите за ТЕ за процесния период. Нормата на т. 6.7.
от Методиката към Наредбата за топлоснабдяването предвижда, че при неосигуряване
на достъп за отчет на уредите на определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати се
прилагат разпоредбите на т. 6.5., като клиентите, неосигурили достъп, могат да
поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срокове,
указани в общите условия на договорите и изискванията на наредбата /чл. 29 от
приложимите ОУ предвижда тримесечен такъв от получаването на изравнителните
сметки от лицето по чл. 28, ал. 2 ОУ/. По делото нито се твърди, нито се установява
ответникът да се възползвала от тази си възможност и да поискала допълнителен отчет
и преработване на данните във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за
процесния период. Ето защо се налага извод, че предвид неосигурения достъп за отчет
на уредите за дялово разпределение начислението на топлинна енергия за отопление на
4
имота и за БГВ било извършено в съответствие с установените нормативни правила,
почиващи върху принципа, че никой не може да черпи права и следва да понесе
нормативно установените последици от собственото си неправомерно поведение.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение на установеното от СРС количество доставена ТЕ
и нейната цена, респ. размера на задължението за възнаграждение за извършено дялово
разпределение, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС по този
въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в
жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
Напълно ирелевантни към предмета на делото, разглеждан от настоящия
въззивен състав са възраженията в жалбата, досежно клаузите за лихви в ОУ на
търговеца, доколкото предмет на разглеждане са единствено задълженията за главница
за ТЕ и за цена на услугата дялово разпределение.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционното съдебно решение в частта, в която СРС отхвърлил
предявените установителни искове, като необжалвано, е влязло в законна сила.
По искането по чл. 241 ГПК:
Доколкото с постановеното съдебно решение СРС не е произнесъл изричен
диспозитив по искането на ответника по чл. 241 ГПК, но е изложил мотиви за неговата
неоснователност, въззивният съд намира, че се установява допусната очевидна
фактическа грешка в решението.
Искането по чл. 241 ГПК е процесуално допустимо. Макар че искът е предявен
при условията на чл. 422 ГПК, т.е. същият е установителен, въз основа на решението
по него в случай на уважаване на иска ще бъде издаден изпълнителен лист и ще се
пристъпи към изпълнение на съдебно признатото вземане.
От представената по делото декларация от 24.04.2023г. се установява, че
ответникът получава трудово възнаграждение в размер 591 лева. От декларацията и
писмените доказателства по делото се установява, че ответникът П. притежава жилище
– процесния топлоснабден имот. Декларирала е влошено здравословно състояние. Не е
посочила да дължи издръжка на други лица. С оглед на установения трудов доход
съдът намира молбата на ответника за разсрочване на изпълнението за основателна.
5
При определяне размера на сумата, която ответникът следва да изплаща
месечно, съдът съобрази упоменатите по-горе обстоятелства и изхождайки от
декларираните данни за доходите ответника и здравословното й състояние намира, че
задължението следва да бъде разсрочено, като ответникът следва да заплаща месечно
сумата от 100 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има ищецът.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че разноски за юрисконсултско
възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен
отговор на въззивната жалба и бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба
като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е
осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се
приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и
съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4175/20.03.2023г., постановено по гр.дело №
17881/2022г. по описа на СРС, 25-и състав, в частта, в която е признато за установено,
на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че М. Т. П., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 3 174.18
лева, представляваща цена на доставена в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.
топлинна енергия в топлоснабден имот на адрес гр. София, ул. ****, с аб. № 76254, и
сумата 25.54 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018г.
до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 27.09.2021г. до окончателното
изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 55478/2021г. по описа на СРС, 25-и състав
на 07.10.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите
съгласно настоящото решение суми, като ПОСТАНОВЯВА М. Т. П., ЕГН
**********, да заплаща на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
100 лева месечно.
В частта, в която СРС отхвърлил предявените установителни искове, като
необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
6
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7