Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 04.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 167/2018
година по описа на РС Елин Пелин, за да се
произнесе взе предвид следното:
С исковата си молба Т.С.Р., ЕГН **********
*** чрез пълномощника си адв. Я. – АК С. З. със съдебен адрес:***, Търговски
център „А.“ ет… офис … е предявил срещу ответника „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК …… със
седалище и адрес на управление в с.Р. п.,
община Е. П., С. област, ул. „Л.“ № .., представлявано от Е. С. – управител иск
по чл.128, т.2 от Кодекса на труда – за осъждане на ответника да му заплати
дължими, но неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец август 2014
г. до месец януари 2018 г. в общ размер от 24454,83 лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и иск по чл.86, ал.1 от за периода от
11.09.2014 г. до 12.02.2018 г. в размер на 3332,13 лева. Ищецът твърди, че е
бил в трудово правоотношение с ответника на длъжност „машинист булдозер“ по
силата на трудов договор № 256/13.08.2014 г. с място на работа – железопътна
линия в участъка гр.П.– гр.С. – реконструкция, с основно месечно възнаграждение
– 625.00 лева. С допълнително споразумение № 1/30.09.2014 г. към трудов договор
№ 256/13.08.2014 г. е договорено с работодателя изменение на основното трудово
възнаграждение в размер на 1200.00 лева, считано от 01.10.2014 г.. С
допълнително споразумение № 2/15.10.2014 г. към трудов договор № 256/13.08.2014
г. е договорено изменение по отношение
мястото на работа – вместо железопътна линия в участъка гр.Пазарджик –
гр.Септември – реконструкция става Луковит – регионален център за управление на
отпадъците. Трудовото възнаграждение се дължи към 30-то число на месеца,
следващ този, за който се отнася неизплатеното възнаграждение. И към момента
трудовото правоотношение между страните не е прекратено, което обуславя правния
интерес от водене на настоящия иск.
Препис от исковата молба е връчен на ответника
„Г. Б.“ ЕООД при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, като в срока по чл.131 от ГПК
не е постъпил писмен отговор и не е взето становище по иска.
Районен съд Елин Пелин, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от трудов договор № 256/13.08.2014 г. между
ищеца и ответника е възникнало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът
е назначен при ответника на длъжност машинист булдозер с месечно
трудово възнаграждение в размер на 625.00 лева.
С допълнително споразумение № 1/30.09.2014 г. трудовото
правоотношение между страните е изменено в частта досежно възнаграждението
получавано от ищеца от 625.00 лева на 1200.00 лева месечно.
С допълнително споразумение № 2/15.10.2014 г.
Страните са договори промяна на работното място на работника – вместо
железопътна линия в участъка гр.П. – гр.С. – реконструкция става - гр.Л. – регионален център за управление на
отпадъците.
Видно от справка от Търговския
регистър, „Г. Б.“ ЕООД е юридическо лице със седалище и адрес на управление в с.Р. п.,
община Е.П., Софийска област, ул. „Л.“ № … представлявано от Е. С. – управител.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на начислените и
неизплатени трудови възнаграждения на ищеца Р. за периода от месец август 2014
г. до месец януари 2018 г. от работодателя „Г.Б.“ ЕООД възлиза на 24 454,83
лева, а размерът на дължимата мораторна лихва върху неизплатените суми за
трудови възнаграждения е 3332,13 лева.
С оглед така установената
фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.128,
т.2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника
или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е
основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му
и използвана от него работна сила на работника или служителя. В случая от представените по делото
доказателства се установи, че през исковия период ищецът е работил в ответното
дружество на длъжността “машинист булдозер“ по силата на трудов договор. Не
се твърди и не се ангажираха доказателства, които да сочат, че трудовото
правоотношение е прекратено през исковия период. Ето защо в тежест
на ответника – работодател тежи задължението да докаже изплащането на дължимите
трудови възнаграждения претендирани от ищеца, като същия в хода на делото не е
ангажирал доказателства в тази насока, въпреки, че при изготвяне на доклада по
делото, съдът е разпределил и указал доказателствената тежест на страните.
В случая предявеният иск по чл.128
от КТ се явява доказан в своето основание и размер, тъй като от заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза категорично се установява,
че ответното дружество не е изплатило на ищеца претендираните вмезания за
трудови възнаграждения дължими за периода от месец август 2014 г. до месец
януари 2018 г. в размер на 24454,83 лева.
Основателен и доказан е и акцесория иск по
чл.86, ал.1 от ЗЗД, тъй като в заключението си вещото лице сочи, че дължимата
мораторна лихва върху главницата от неизплатени
трудови възнаграждения възлиза на 3332,13 лева.
Така събраният доказателствен материал не се
оборва от ответника, което мотивира настоящият състав да приеме, че предявеният
иск по чл.128 от КТ и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД са основателени и доказани в претендирания размер,
поради което следва да бъдат уважени изцяло.
По
исканията за разноски:
С оглед изхода по делото и направеното от ищеца искане за
разноски, както и представен списък по чл.80 от ГПК, съдът намира, че следва да
се присъдят в негова полза разноски в размер на 2200.00 лева, съобразно
представено по делото пълномощно, удостоверяващо заплатено адвокатско
възнаграждение в претендирания размер.
С
оглед основателността на предявените искове с правно основание чл.128 от КТ и
по чл.86, ал.1 от ЗЗД и на основание чл.71, ал.1 от ГПК вр. чл.1 от Тарифа за държавните
такси, в
тежест на ответника се възлага дължимата държавна такса, определена в размер на
4 % върху уважените размери на предявените
искове – или в общ размер от 1111,48 лева, както и сумата от 180.00
лева заплатено възнаграждение за вещо лице от бюджета на съда.
С оглед
разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Г. Б.“
ЕООД, ЕИК …….със седалище и адрес на управление в с.Р.п., община Е. П. Софийска област, ул.
„Л.“ № .. ДА
ЗАПЛАТИ на Т.С.Р.,
ЕГН ********** *** сумата от 24454,83 лева /двадесет и четири хиляди
четиристотин петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/ по иска с правно
основание чл.128 от КТ за неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец
август 2014 г. до месец януари 2018 г., ведно със законната лихва считано от 12.02.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Г. Б.“
ЕООД, ЕИК ……със седалище и адрес на управление в с.Р. п., община Е. П., С. област, ул. „Л.“
№ ..А ЗАПЛАТИ на Т.С.Р., ЕГН ********** ***
сумата от 3332,13 лева /три хиляди триста тридесет
и два лева и тринадесет стотинки/ мораторна лихва върху главницата за периода от
11.09.2014 г. до 12.02.2018 г.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението по отношение на присъденото трудово
възнаграждение и лихви.
ОСЪЖДА „Г. Б.“ ЕООД,
ЕИК …… ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Р., ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 2200.00 лева /две хиляди и двеста лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.71 ал.1
от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК „Г. Б.“ ЕООД, ЕИК ……… да заплати по сметка на РС Елин
Пелин държавна такса и разноски в общ размер на 1291,48 лева /хиляда двеста деветдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд на
основание чл.315, ал.2 от ГПК в
двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил в открито съдебно
заседание на страните, че ще обяви решението си
– 04.10.2017 г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: