РЕШЕНИЕ
№ 13318
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110125645 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „ЮЛ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от АА-
Изпълнителен директор срещу В. Н. В., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, с която се иска
съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 2227,60 лв., от които
1793.47 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
иска до окончателното изплащане на сумите, 401.98 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2021 г. до 16.04.2024 г., както и сума за дялово
разпределение за периода 01.08.2021 г. - 30.04.2022г. в размер 25.56 лв. - главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите,
6.59 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.09.2021г. до
16.04.2024г.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС аб. №11111, номер на инсталация:
*********, ID номер: 1111111.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик е клиент на топлинна
енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1,
т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ЮЛ“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ЮЛ“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
1
Излагат се съображения, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР”
ЕООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът заявява, че е сключил извънсъдебно споразумение с
ищеца, като моли да не бъдат допускани експертизи и да бъде присъдено минимално
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от
ЖСК, В. Н. Д. и С. А. Д. са придобили право на собственост върху АДРЕС
Видно от изготвената справка за наследници В. Н. Д. е починал на 06.12.2015 г., С. А.
Д. е починала на 28.11.2004 г., като са оставили за наследник внука си В. Н. В..
Видно от представения протокол от проведеното на 24.06.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор от 03.07.2002 г. между „ФДР“ ЕООД, и етажната собственост с
адрес: АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и
да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ЮЛ“ ЕАД – възложител „ФДР“ ЕООД, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени по делото са общите фактури от 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г.,
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от
2
м.05.2020г. до м.04.2022г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума са
издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ЮЛ“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищцовото дружество от една страна и В. Н. В. от друга страна, е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна
енергия за битови нужди относно целия процесен имот.
3
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата
през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Със сключване на извънсъдебно споразумение, ответникът признава дължимостта на
сумите, което съдът отчита като извънсъдебно признание. Не се спори и че ответникът е
заплатил сумата от 195.15 лева- първа вноска по сключеното споразумение. С оглед
постановките на т. 1 на Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по
Тълкувателно дело № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС и доколкото нито в споразумението, нито в
основанието за плащане е посочено какво се погасява плащанията следва да се отнесат по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и това обстоятелство следва да бъде съобразено на основание чл.
235, ал. 2 ГПК
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ЮЛ” ЕАД се следват деловодни разноски спрямо
ответника за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 189.10 лева/ държавна
такса- 89.10 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да заплати на ищеца „ЮЛ” ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 1793.47 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, аб. №11111,
номер на инсталация: *********, ID номер: 1111111, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите, 213.38 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021 г. до 16.04.2024 г., както и сума за
дялово разпределение за периода 01.08.2021 г. - 30.04.2022г. в размер 25.56 лв. - главница,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на
сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 6.59 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение от 15.09.2021г. до 16.04.2024г. и иска за мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за разликата над уважения размер от 213.38 лева до пълния предявен
размер от 401.98 лева като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН **********, да заплати на ЮЛ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски в размер на 189.10 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР”
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5