РЕШЕНИЕ
№ 154
09.05.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 16.04.2019г.,
в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Мл.
с-я Симона Кирилова
При участие на секретаря Катя Станоева като разгледа
докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 190 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И.К. срещу Решение №
72 от 22.01.2019г., постановено по гр. д. № 6465/2018г. по описа на Пернишки
районен съд с което са отхвърлени предявените от И.К. срещу „Топлофикация Перник“АД
–гр. Перник частични отрицателни установителни искове по чл. 439 от ГПК с
предмет недължимост на част от суми, за които има издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 7314/2013г. на ПРС и е образувано
изпълнително дело 302/2014г. на ЧСИ С.Б..
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
уважат исковете по чл. 439 ГПК. Изтъкват се съображения за неправилност на
решението поради необоснованост и поради противоречие с материалния
закон-неправилно прилагане на института на погасителната давност.-неправилно е
приел ПРС, че давността е прекъсвана и не е изтекла след образуване на
изпълнителното дело до исковата молба.
Отговор на жалбата не е постъпил.
При проверка по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд
констатира, че решението е валидно и допустимо като постановено от надлежен
състав на съда в рамките на правораздавателната му власт, съдържащо всички
изискуеми по ГПК реквизити и по допустим иск.
По правилността на решението ПОС е ограничен до
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
Като взе предвид оплакванията в жалбата и твърденията
и възраженията на страните и събраните по делото доказателства ПОС намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
Срещу ищцата е била издадена заповед по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. 3349/2014г. на ПРС за плащане на сумите от 2849,31
лева главница, представляваща цена на топлинна енергия за периода 01.10.2009г.
– 30.04.2012г.; 679,55 лева лихви за периода 30.11.2009г.-30.08.2013г. и
законна лихва от 30.10.2013г. до окончателното плащане.
Това се установява от приложеното копие на
изпълнително дело 302/2014г. на ЧСИ С.Б..
С исковата молба са предявени частични отрицателни
искове за сумите 1424,66 лева –главница и 339,78 лева лихва и 185 лева
разноски.
След като е издаден изпълнителен лист и при липса на
други твърдения в исковата молба следва да се приеме, че заповедта е влязла в
сила най-късно на датата на издаване на изпълнителния лист, а именно
30.12.2013г.
На 13.02.2014г. ответника е депозирал молба за
образуване на изпълнително дело до ЧСИ Б., в която посочил и способ за
изпълнение.
На 14.03.2014г. е изпратено запорно съобщение до
работодател на длъжника. На 18.03.2016г. е поискано от взискател по електронен
път ново налагане на запор. На 25.03.2016г е изпратено запорно съобщение до
друг работодател. На 13.02.2017г. е поискан запор върху банкови сметки. На
12.03.2018г са изпратени запорни съобщения до три банки.
При тази фактическа обстановка ПРС е приел, че давността
е прекъсната на 13.02.2014г. с подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, както и че от издаване на изпълнителния лист до тази молба
не е изтекла давност, която е три години, а такава не изтекла и след това
поради направените искания за изпълнителни действия и налаганите запори.
ПОС намира, че в конкретния случай нова давност за
вземанията е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение-30.12.2013г. и не може да се счита за прекъсвана.
Този извод се налага при съобразяване на факта, че
считано от 15.03.2016г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона,
защото на 14.03.2016г. е изтекъл двугодишния срок по чл. 433, т. 8 ГПК,
започнал да тече от 14.03.2014г. когато е изпратено първото запорно съобщение
до работодател.
Следващото действие на взискателя е от 18.03.2016г и
като извършено след двугодишния срок е невалидно, както и всички действия след
него.
При прекратяване на изпълнителното дело се обезсилват
по право всички извършени по него действия и техния ефект отпада поради което
давността не се счита прекъсвана, нито с молбата за образуване, нито с
изпращането на запорното съобщение от 14.03.2014г.
Независимо
от това като краен резултат решението е правилно поради следното:
Както се посочи по-горе заповедта по чл. 410 ГПК е
влязла в сила най-късно на датата на издаване на изпълнителния лист, а именно
30.12.2013г.
Според настоящият състав на
ПОС влязлата в сила заповед за изпълнение (какъвто не се спори, че е случая) е
приравнена на влязло в сила решение и давността е пет години съгласно чл. 117,
ал. 2 ЗЗД и в случая към датата на исковата молба 20.09.2018г. не е изтекла.
Характерно за влезлите в
сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните -
след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на
отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания са
настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.
Аналогично е положението
при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника
по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни
до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие.
Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след
влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на
заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта
на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК
(аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
Редът по чл. 439 е приложим
при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се
релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и
съответно не се преклудират.
Основанията по чл. 424 ГПК
са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал.
1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.
Видно от гореизложеното
чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Изрично в Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е
посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II
т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015
г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК).
В подкрепа на становището,
че влязлата в сила заповед е приравнена на съдебно решение по смисъла на чл.
117, ал.2 ЗЗД е и практиката на съдилищата:
Решение № 791 на САС по в. гр. д. № 3948/2012 г. недопуснато до касационно
обжалване; Решение № 36 от
23.02.2017 г. на ВнАС по в. т. д. № 699/2016 г., недопуснато до
касационен контрол; Решение от 28.09.2016г. по в.гр.д. 365/2016г. на ОС
Сливен-недопуснато до касационен контрол; Решение 94/30.03.2017г. по в.гр. д.
1040/2017г. на ОС Ст. Загора; Решение 12/20.01.2017г. по в.гр.д. 629/2016г. на
ОС Враца и др.
Предвид
гореизложеното на 30.12.2013г. е започнал нов давностен срок, който е
петгодишен и не е изтекъл към предявяване на исковете.
Неоснователно
е становището, че към деня на въззивното заседание давността е изтекла. При
предявен отрицателен установителен иск за вземане основанието на иска е
изтеклата вече давност като период от време. Тоест е необходимо към предявяване
на иска давността да е изтекла, а в случая не е така.
Поради
горното решението следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото на ищеца жалбоподател не се дължат разноски.
На
въззиваемия ответник се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева като ПОС намира основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност
на исканото възнаграждение от 300,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72 от 22.01.2019г., постановено по гр. д. №
6465/2018г. по описа на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА И.А.К. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати
на „Топлофикация – Перник“АД с ЕИК ********* и адрес на управление в гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република сумата от 100,00 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззвивното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове
: 1.
2.