Решение по дело №69/2017 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 62
Дата: 15 юни 2017 г. (в сила от 11 юли 2017 г.)
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20173250100069
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2017 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№….

                             От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,15.06.2017 година

                   Решение от книга за открити заседания №…… от 15.06.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Тервелски районен съд в публично съдебно заседание  проведено на  двадесет и  девети май, през две хиляди и  седемнадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:Росен Балкански

          При секретаря Иванка Чукачева , като сложи на разглеждане гр.дело №69 по описа на съда за 2017 година , докладваното от районния съдия  Росен Балкански  и за да се произнесе взе предвид следното:

        Гражданско дело № 69 / 2017 година по описа на Тервелски районен съд  е  образувано  с внесената  искова молба с вх. №438 от 28.02.2017 година  от    Гаранционен Фонд с ЕИК *********, със седалище и адрес на  управления  гр. София, ул. „ Гр. Игнатиев „ № 2, ет. 4 ,представляван заедно от  Изпълнителните директори - Борислав Иванов Михайлов-  изпълнителен директор и Председател на УС на ГФ  и  Стефан Георгиев Стоилков – изпълнителен директор на Гаранционен фонд , със  съдебен адрес *** , ст. 205- адв. Л.В. – Т.  срещу  О.С.О. с ЕГН ********** ***  .

        С Разпореждане № 209 от 01.03.2017 година    съдът е приел ИМ за редовна  по смисъла на чл. 127 ал.1 и чл.128 от ГПК, като е разпоредил препис от  ИМ и доказателствата към нея да се изпратят  на ответника на основание чл. 131 от ГПК .

 

        Книжата са връчени на ответника на 07.03.2017 година -  връчени на негов роднина , с изричното  отбелязване , че лицето получател е поел ангажимента да връчи книжата на ответника.

       По делото  от ответника , не е постъпил писмен отговор на исковата молба .

         Претендира се да бъда осъден ответника да заплати на ищеца сумата от  3724,00 лева  - главница, представляващо изплатено от ищеца обезщетение  по щета № 120069/ 19.03.2012 година, по силата на която във връзка с предявена претенция от Национално бюро Зелена карта – Германия, чрез  Национално бюро на Българските Автомобилни Застрахователи / НББАЗ / в качеството му на  компенсационен орган е изплатена   сумата от 3724,00 лева – чрез банков превод  на 03.04.2012 година , сума представляваща паричната равностойност на 1904,05 евро по курса  за деня , от които 1581,95 евро обезщетение, 300,00 евро такса обработка по ф-ра **********/ 11.01.2012 година и 23 евро  банкови такси . Гаранционния фонд  е възстановил в пълен размер  всички суми изплатени от компенсаторните органи във връзка с претенцията на Хюсеин Авад Мофади в гр. Берлин , Федерална Република Германия.

     Твърди се с исковата молба , че към дата на образуване при Гаранционен фонд на щета № 120069 / 19.03.2012 година претенцията на  Мофади е била удовлетворена  след изплащане  на обезщетение в посочения размер,заплатено на увредения от Националното бюро на  Германия  , което пък от своя страна е заявило сумата пред НББАЗ – като компенсаторен орган в държавата на обичайното местопребиваване на увреждащото моторно превозно средство .

      Твърди се ,че ответника  О. е причинил имуществени вреди, претърпени от Мофади, като О. управлявайки  л. а. „ Опел „ с ДК № хх хххх хх, в 19,15 часа на 14.02.2011 година в гр.  Берлин по улица „ Райникердорфер Щрасе” в лява пътна лента не пропуснал движещия се в съседна пътна лента в права посока лек автомобил „ Форд Ескорт” с рег. № SN-NA 559   собствен на  Мофади и го ударил ..

        Твърди се в исковата молба , че ответника в нарушение на чл. 259 от ЗК / отм./ управлявал увреждащия автомобил, без да има за него сключена задължителна застраховка” Гражданска отговорност”.

     Твърди се ,че с регресна покана изх. № ГФ-РП 639/01.11.2016 година  ищцовата страна е поканила ответника да възстанови изплатеното от Гаранционния фонд , но  ответника не е изплатил задължението си .

     Главницата се претендира ,ведно със законната лихва считано от  дата на завеждането на исковата молба -  28.02.2017 година до окончателното изплащане на задължението .

          Претендират се сторените по делото съдебно деловодни разноски .

          В съдебно заседание  ищцовата страна не се представлява . По делото е постъпила молба  вх. № 11284 от 29.05.2017 година от процесуалния представител на ищцовата страна. Със същата молба - становище се  заявява претенция съдът да даде ход на делото в отсъствие на процесуалния представител на ищеца поради настъпили  служебни ангажименти .Искът  се подържа  по основание и размер , така както е по исковата молба .

        В съдено заседание ответника  редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител – адвокат К. Тодоров .

       Ответника , чрез процесуалния си представител прави основно възражение  по  така предявения  иск , а именно , че същият е погасен по давност.

       Излага съображения, които са се явили пречка на ответника да депозира писмен отговор  по исковата молба .

       Не са налице убедителни писмени доказателства ответника да е провокирал производство по реда на чл. 66  от ГПК, за възстановяване срока

  за подаване на писмен отговор на исковата молба.

          От представените и приложени към делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

  Ищцовата страна  на основание чл.288а ал.1  т 1 от Кодекса за застраховането / отм/ ,сега чл.559 ал.1 т.1  от Кодекса за застраховането и Споразумение между компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 година / на основата  на чл.6 от  Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/ ,във връзка с предявената на 19.03.2012 година претенция на НББАЗ е възстановил ,чрез платежно нареждане от 03.04.2012 година  в качеството му на компенсаторен орган ,изплатеното  от НББАЗ / Национално бюро на Българските Автомобилни Застрахователи /  на DEUTSCHES BURO Grune Karte e.V. п ощета  реф. № BG-200.409-2011-B обезщетение за имуществени  вреди в размер на 3724,00 лева , представляващи паричната равностойност на 1904,05 евро по курса на деня, от които  1581,05 евро  обезщетение ,300,00 евро  таса обработка  по фактура №**********/ 11.01.2012 година и 23,00 евро банкови такси.

       Към дата  на образуване  при Фонда на щета № 120069/ 19.03.2012 година , на увредения Хюсеин Авад Мовади , при  настъпило ПТП, станало на 14.02.2011 година, в 19,15 часа  в гр.  Берлин по улица „ Райникердорфер Щрасе”, при което  ответника О.   управлявайки  л. а. „ Опел „ с ДК № хх хххх хх,  в лява пътна лента не пропуснал движещия се в съседна пътна лента в права посока лек автомобил „ Форд Ескорт” с рег. № SN-NA 559   собствен на  Мофади и го ударил, е било изплатено обезщетение от Националното бюро на Германия в качеството му на компенсаторен орган по местонастъпване на вредите  обезщетение в размер на 1870,57  евро  от които  1581,05 евро обезщетение – 631,00 евро стойност на замяна на друг автомобил съгласно оценката на вещо лице ,20,00 евро дребни разходи , разноски за техническа експертиза  в размер на 247,52 евро , разходи по адвокатски услуги в размер на 259,53 евро , разходи нова регистрация на автомобила  - 45,00 евро , обезщетение за невъзможност да се ползва автомобила – за период от 14 дни Х 27,00 евро  - общо в размер на 378,00 евро , сумата от 52,36 евро – разходи за външни услуги и 237,16 евро  - такса за обработка.

         По делото е  представена справка  от която е видно , че в  нарушение на чл.260 от КЗ / отм/ ,   ответникът е  управлявал увреждащия  автомобил без действаща задължителна  Застраховка “Гражданска отговорност “ към датата на ПТП.

      С  регресна покана  изх. № 639 от 01.11.2016 година  ответника  е поканен   да възстанови платеното от Гаранционен фонд , но той  не е погасил задължението си.

               От правна страна :

         Претенцията е   с  правно  основание чл.45  от ЗЗД и чл. 288а ал.3 ,във връзка с чл.288 ал.12   от чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл.  288 ал. 12 от КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО от  2005година , в сила  от от 01.01.2006 г., Отменен с § 34 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането - ДВ, бр. 102 от 29 декември 2015 г., в сила от 01.01.2016 година,  сега чл. 559 ал.3 , във връзка с чл.558 ал.7 от Кодекса за  застраховането, да бъде постановено решение , с което бъде осъден ответникът да  заплати на  ищеца – компетсаторния орган  сумата  от 3724,00 лева , представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № ГФ- 12-0069 / 19.03.2012 година   обезщетение ,ведно със законната лихва , считано от предявяване на иска , до окончателното й изплащане и разноските по делото.

 На 14.02.2012 година в  19,15 часа  е съставен Протокол за ПТП с материални щети – инв. № 8925890453188- лист 54  по делото / заверен превод / -  по който протокол е изготвена схема на ПТП .

По делото е  депозирано писмено доказателство – лист 87 / заверен превод/  от  24.05.2011 година по Сл.  № 58.90.453918.8 , видно  от което , като  виновен за ПТП   полицейските власти в  гр. Берлин- Федерална Република Германия  сочат лицето О.О.,*** ,  с посочена  дата на раждане - *** година, който като водач на лек автомобил ТХ 7055 ХА допуснал следното нарушение по  смисъла на пар. 24 от ЗДвП / немския закон/ : преминал в друга пътна лента и причинил ПТП.

 Към датата на ПТП управлявания  от ответника лек автомобил е бил без действаща задължителна застраховка “Гражданска отговорност”-видно от  кореспонденцията  между Немското бюро „ Зелена  карта” и  Национално бюро на българските автомобилни застрахователи .

 От  Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е предявена  претенция до Гаранционен  фонд ,вх.№ 08-01-162/11  от 19.03.2012  година да им бъде  възстановена  на  основание  чл.34 ал.3 от ПУДГФ  сумата в размер на 1 904,05  евро , изплатени   от тях имуществени щети в следствие на ПТП на територията на  Германия  на 14.02.2012 година  с виновно незастраховано МПС с български регистрационен номер- лек автомобил ТХ 7055 ХА-лист  4 по делото  .

 От Гаранционен фонд   е изготвен  доклад  по щета за имуществени  вреди № 12 0069 / 19.03.2012 година   за сумата в размер на 3 724,00 лева-сума за възстановяване на  НББАЗ на основание  чл.34 ал.3 от ПУДГФ.Гаранционен Фонд на основание  чл.288 а ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането / отм/ сега чл.559 ал.1 т.1  от Кодекса за застраховането и Споразумение   между Компенсационните органи и Гаранционните фондове   от 29.04.2002 година , е възстановил изплатеното от НББАЗ  на DEUTSCHES BURO Grune Karte e.V. обезщетение по щета    реф. № BG-200.409-2011-B- обезщетение за имуществени  вреди в размер на 1904,05 евро .

  Гаранционен фонд    на основание  чл. 288 ал.1  от Кодекса за застраховането / отм/  е изплатил на  НББАЗ с платежно нареждане   от 03.04.2012година  на основание  предявена претенция   от DEUTSCHES BURO Grune Karte e.V.    сумата в размер на 3 724,00 лева  , представляваща обезщетение  за виновно причинени вреди с лек автомобил „ Опел „ с ДК № ТХ 7044 ХА, управляван от О.С.О.  ,без задължителна застраховка „ Граждански атговорност” на автомобилистите   при ПТП  станало на 14.02.2011 година в гр.  Берлин по улица „ Райникердорфер Щрасе”.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б. „а „ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка "Гражданска отговорност". В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл. 288, ал.3 във връзка с чл. 288, ал.12 от КЗ /отм/ ищецът Гаранционен фонд, който  е изпълнил чужд дълг, разполага с регресен иск против причинителя на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение –чл. 45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди.

Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ /отм./, Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между националните бюра на застрахователите на страните-членки на ЕС-Споразумение между компенсационните органи и ГФ , основано на Директива 2000/28 / ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със застраховките "ГО". 

В случая по административната преписка в Германия  е   извършено остойностяване на щетите с  назначена оценъчна  експертиза, възложена на  вещо лице .

На собственика на  увреденото МПС е преведена  определената сума.

 

 

 Видно от приетия по делото като доказателство документ , представляващ иск за възстановяване на суми предявен от Немското бюро „ зелена карта” – /лист  7 по делото / до Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, претенцията е за сумата 1870,57 евро , представляваща  обезщетение, разходи и такси за обработка.

Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е изпратило на Гаранционен фонд претенция за възстановяване на изплатено обезщетение по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация в размер на сумата 1904,05 евро .

 Изготвен е доклад по щета № 12 0069 / 19.03.2012 година  от Гаранционен фонд с нареждане  да се изплати на  НББАЗ сумата 3724,00 лева. Определена е сума за предявяване на регрес срещу ответника О.О.   в размер на 3726,00 лева .

 

 Съгласно чл. 288а от КЗ /отм./, Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на РБългария. Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган. Функциите на ГФ в случая, действащ като компенсационен орган, регламентирани от чл. 285, ал. 6 от КЗ /отм./ се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество.

 Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили . Компенсационият орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите.

 На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги , както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.

 В настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 288а, ал1, т.1 от КЗ /отм./   , тъй като ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС -Федерална република Германия , виновният водач на МПС в случая ответника по настоящото дело  не е разполагал с валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ.

 Безспорно е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника.

  Размерът на дължимите обезщетения е регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на страните-членки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило ПТП /в случая на Федерална република Германия /.

 

 Ответникът не е имал към датата на настъпване на процесното ПТП действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за управляваното от него МПС. С факта на плащането  на дължимото обезщетение Гаранционен фонд се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице.

Налице е в пълнота и фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД по отношение поведението на ответната страна, поради което е налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума.

 По отношение на възражението  за погасителната давност:

 Съдът намира, че възражението за погасяване вземането на ищеца по давност не следва да бъде разглеждано по същество, тъй като същото е преклудирано. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК, когато ответникът в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражение, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211 ал.1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени и непредвидени обстоятелства. Трайната практика на съдилищата, обективирана в редица решения на ВКС /решение № 85/17.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 682/2010г./, както и постановеното тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК, предвижда, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба, като това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Тази практика е задължителна за съдилищата, поради което следва да се приеме, че направеното възражение за изтекла погасителна давност едва в първото съдебно заседание по делото е било преклудирано, поради което не следва да се разглежда от съда.

С оглед съображенията на процесуалния представител на ответника , съдът приема , че по делото  не се  установиха обстоятелства, които да имат внезапен и непредвидим характер за ответника по иска, поради които той да не е могъл своевременно да депозира отговор на исковата молба, с който да направи и възражението си за изтекла погасителна давност.

Ответникът е получил съдебните книжа   по своя постоянен   адрес , като исковата молба ведно с  доказателствата към нея , са полечени от  неговия баща със задължението да ги връчи на адресата .

 В съдебно заседание ответникът,чрез процесуалния си представител прави заявление , че е на  работа в Гепмания  и , че е разговарял със своя баща , като последния му е обяснил какво е получил, но не бил  знаел  какви са правните последици от не подаване на отговор, за които  разбрал едво след като е  провел разговор  с адвокат .

Знанието/незнанието на закона и на неговите последици е обстоятелство, което не е необичайно или изненадващо по своя характер. Ответникът е можел да упълномощи своевременно адвокат, който да защитава професионално интересите му.

  С оглед на гореизложенените  съображения ,   съдът намира ,че следва да   уважи   изцяло предявеният иск от Гаранционен Фонд гр. София, представляван заедно от  Изпълнителните директори - Борислав Иванов Михайлов-  изпълнителен директор и Председател на УС на ГФ  и  Стефан Георгиев Стоилков – изпълнителен директор на Гаранционен фонд   срещу О.С.О. с ЕГН **********  до размера посочен по исковата молба .

С исковата молба е заявена претенция за разноски .

Ищцовата страна е внесла ДТ в размер на 148,96  лева.

Липставт  данни за разноски по процесуалне представител , както и не е заявена претенция , съдъ да определи адвокатско възнаграждение съгласно на   Наредба №1 от 09.07.2004 година  за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висш адвокатски съвет  обн. ДВ №65 от 23.07.2004 година.

Съдът намира ,че  следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовата страна разноски по делото в размер на 148,96  лева –внесена държавна такса от ищеца , а не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение , тъй като по делото не е представено адвокатско пълномощно с внесен адвокатско хонорар.

Мотивиран от гореизложеното  съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА  О.С.О. с ЕГН ********** ***   на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288а ал.3 , във връзка с  чл.288 ал.12 от  Кодекса за застраховането / отм / ,сега чл.559 ал.3 ,във връзка с чл.558 ал.7 от Кодекса за застраховането  да заплати на ГАРАНЦИОНЕН  ФОНД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на  управления  гр. София, ул. „ Гр. Игнатиев „ № 2, ет. 4 ,представляван заедно от  Изпълнителните директори - Борислав Иванов Михайлов-  изпълнителен директор и Председател на УС на ГФ  и  Стефан Георгиев Стоилков – изпълнителен директор на Гаранционен фонд,  сумата в размер на 3724,00  / три хиляди седемстотин двадесет и четири лева / лева ,представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120069/ 19.03.2012 година  обезщетение ведно със законната лихва  върху сумата   начиная от 28.02.2017 година до окончателното изплащане на задължението  и  сторените по делото съдебно деловодни разноски   в размер на 148,96 / сто четиридесет и осем лева и 96 ст. / лева  –внесена държавна такса от ищеца.

 

      РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

                                                    Районен съдия: