№ 182
гр. Бургас , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100500489 по описа за 2021 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Т. Г. Т. с адрес гр.К., С. п.
з. ул.“В.“ № *, против решение № 260031/02.11.2020 г. , постановено по гр.д.№ 559/2020 г.
по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлен предявения иск на Т. Г. Т. против ЕТ „Тодор
С. – К.С.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул.“Девети
септември“ № 32, вх.Б, ет.2, представляван от К. Т. СТ., за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за времето, през което не е
получавал трудово възнаграждение за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г., вследствие
недопускането му до работа от страна на ответника, ведно със законната лихва върху сумата
от предявяване на иска – 31.07.2020 г. до окончателното плащане. С решението Т. Г. Т. е
осъден да заплати на ЕТ „Тодор С. – К.С.“ сумата от 440 лв. за направените по делото
разноски.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за
незаконосъобразно. Счита се, че Заповед № */05.06.2008 г. е фалшива, издадена от
некомпетентен орган, от друг едноличен търговец и от същата не става ясно кое трудово
правоотношение е прекратено, като се сочи, че тази заповед никога не е била връчвана на
ищеца и изпращана по пощата. Твърди се, че с измама на стр.* от трудовата книжка, на една
и съща дата 05.06.2008 г. са прекратени трудов договор от 02.06.2008 г. и повторно
прекратен трудов договор от 01.03.2007 г., като се сочи, че ЕТ „Тодор С. – К.С.“ не е
1
представил в Дирекция „ИТ“ – Бургас трудови договори от 01.03.2007 г. и от 02.06.2008 г.,
сключени с ищеца. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като
незаконосъобразно и да върне делото на РС-Карнобат за продължаване на
съдопроизводствените действия по отношение на предявения иск и произнасяне по
същество. Към въззивната жалба са представени писмени доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия ЕТ
„Тодор С. – К.С.“, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, за което са
изложени подробни съображения. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на направените по
настоящото дело разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от лице,
което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Тук следва да се посочи, че първоинстанционното решение е
връчено на Т.Т. на 05.11.2020 г. и в срока на обжалване на 19.11.2020 г. е постъпила молба
от същия по чл.95 ГПК за предоставяне на правна помощ, която прекъсва теченето на срока
(чл.259, ал.2 ГПК), като произнасянето на КРС по тази молба е влязло в сила на 30.12.2020
г., а въззивната жалба е депозирана в съда на 29.12.2020 г. Ето защо, въззивният съд намира,
че настоящата жалба е подадена в двуседмичния срок по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като
прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ, предявен от Т.
Г. Т. против работодателя ЕТ „Тодор С. – К.С.“ за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за недопускането му до работа, дължимо за
периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащане на вземането.
По делото са представени писмени доказателства – съдебни решения и
определения по водените между страните граждански дела, от които се установява, че
страните са били в трудово правоотношение по трудов договор от , по което Т.Т. е заемал
длъжността „**“. Трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено със Заповед №
*/17.04.2007 г. на ЕТ „Тодор С. – К.С.”, която обаче е била отменена от съда като
незаконосъобразна с влязло в сила с Решение № 176/10.07.2007 г. по гр.д.№ 148/2007 г. по
описа на РС-Карнобат и ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност в предприятието на ответника.
След отмяната на уволнението на Т. и възстановяването му на заеманата преди
това длъжност, трудовото му правоотношение отново е било прекратено от работодателя със
Заповед № */05.06.2008 г. на ЕТ „Тодор С. – К.С.”, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ –
2
поради съкращаване на щата, считано от същата дата. Тази заповед е била оспорена от
ищеца по съдебен ред, като същият е предявил иск за прогласяване нищожност на отправено
към него предизвестие № */05.06.2008 г. и на Заповед № */05.06.2008 г. за прекратяване на
трудовото му правоотношение, но производството по тези искове е прекратено с
Определение № 1240/02.11.2009 г. по гр.д.№ 181/2008 г. по описа на КРС, потвърдено с
Определение № 32/21.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 661/2009 г. по описа на БОС, като съдът е
приел, че се касае за предявена претенция за отмяна на уволнението с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ, която не е била предявена в установения от закона срок. При това
положение, следва да се приеме, че уволнителната Заповед № */05.06.2008 г. е влязла в сила
и трудовото правоотношение на Т.Т. е прекратено, считано от посочената в заповедта дата, а
именно от 05.06.2008 г. Този извод се потвърждава и от представеното по делото Решение
№ 158/25.10.2010 г. по гр.д.№ 181/2008 г. по описа на КРС, потвърдено с Решение № ІІ-
104/07.09.2011 г. по възз.гр.д.№ 1038/2011 г. по описа на БОС, с което работодателят ЕТ
„Тодор С. – К.С.“ е осъден да заплати на Т. Г. Т. сумата от 67.70 лв.- обезщетение по чл.225,
ал.3 КТ за недопускането му до работа за периода от 30.05.2008 г. до 05.06.2008 г., т.е.
периода от възстановяването му на работа след първото уволнение до повторното
прекратяване на трудовото му правоотношение.
Заявената с настоящата искова молба претенция е за заплащане на обезщетение по
чл.225, ал.3 КТ за периода 01.08.2017 г. – 31.12.2017 г., т.е. след като трудовото му
правоотношение е прекратено с влязлата в сила Заповед № */05.06.2008 г. Ищецът е
обосновал претенцията си с твърдения, че след 05.06.2008 г. не е бил допускан до работа, а в
производството по гр.д.№ 181/2008 г. по описа на КРС (за отмяна на второто уволнение) е
била представена фалшифицирана трудова книжка на ищеца и съдът е бил въведен в
заблуждение, че единственото трудово правоотношение между страните е по договор от
01.03.2007 г., което е било прекратено на 18.04.2007 г., след това възстановено със съдебно
решение и повторно прекратено на 05.06.2008 г.
При така установените по делото факти, районният съд е приел, че считано от
05.06.2008 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено и след тази дата за
ответника не съществува задължение да допуска ищеца на работа, тъй като не е негов
работодател, поради което за ищеца не съществува правото да претендира обезщетение за
недопускането му до работа за процесния период. Предвид това, КРС е приел, че не са
налице предпоставките на чл.225, ал.3 КТ и е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
При разглеждане на спора по същество по изложените във въззивната жалба
съображения, с оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на
закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
3
КРС е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, изяснил е същото
от фактическа страна, като съобразно събраните доказателства е направил законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от въззивната инстанция, поради което и на
основание чл.272 ГПК Бургаският окръжен съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба са изложени аргументи, идентични на заявените такива в
исковата молба, на които е отговорено със съдебното решение. Независимо от това, във
връзка с доводите в жалбата и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да
се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.3 КТ, когато незаконно уволнен работник
бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заема работата, на
която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят му дължи обезщетение
в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до
действителното му допускане на работа. Следователно, за да се ангажира отговорността на
работодателя за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.3 КТ, следва да е установено
наличието на следните кумулативни предпоставки – трудово правоотношение между
страните, което се счита за съществуващо след отмяна на уволнението от съда; работникът
да е възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност с влязло в сила съдебно
решение по чл.344, ал.1, т.2 КТ, същият да се е явил в предприятието, за да започне работа в
срока по чл.345, ал.1 КТ и да не е бил допуснат от работодателя да изпълнява работата, на
която е бил възстановен със съдебното решение.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд, че в случая
предпоставките за дължимост на претендираното обезщетение по чл.225, ал.3 КТ не са
налице. От събраните по делото доказателства безспорно се установява обстоятелството, че
трудовото правоотношение на ищеца Т. Г. Т. е прекратено от работодателя със Заповед №
*/05.06.2008 г. на ЕТ „Тодор С. – К.С.”, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради
съкращаване на щата. Както бе посочено по-горе, тази заповед е обжалвана от Т.Т., но
съдебното производство по спора за нейната законосъобразност по гр.д.№ 181/2008 г. по
описа на КРС е прекратено от съда, тъй като оспорването е заявено от ищеца извън
предвидения за това законов срок. Ето защо, настоящата инстанция приема, че считано от
05.06.2008 г. е налице прекратяване на трудовото правоотношение на Т.Т. с неговия
работодател на основание влязла в сила Заповед № */05.06.2008 г., поради което след тази
дата за ответника не съществува задължение да допуска ищеца на работа, тъй като между
тях вече не съществува валидно трудово правоотношение, което да се изпълнява. Предвид
това, въззивният съд намира за правилни изводите на КРС за липса на предпоставките по
чл.225, ал.3 КТ, тъй като като трудово правоотношение между страните по делото не е
налице през процесния период, ответникът не е работодател на ищеца и за него не
съществува задължение да го допуска до работа. Изложеното обосновава извод за
неоснователност на предявения иск, поради което претенцията правилно е отхвърлена от
4
районния съд.
Бургаският окръжен съд намира за неотносими всички изложени във въззивната
жалба доводи, тъй като същите касаят законосъобразността на Заповед № */05.06.2008 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, която обаче не е предмет на
настоящото дело, а освен това спорът за законността на уволнителната заповед е приключил
с прекратяването на гр.д.№ 181/2008 г. по описа на КРС. Ето защо, тези доводи на
въззивника и ангажираните за тях доказателства от негова страна (писма от НОИ и НАП) не
следва да се обсъждат от съда.
Предвид горното, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло
споделя решаващите правни изводи на първата инстанция, поради което решението на КРС
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и направеното от въззивната страна искане за разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът Т.Т. следва да заплати на въззиваемия едноличен
търговец сумата от 650 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260031/02.11.2020 г., постановено по гр.д.№
559/2020 г. по описа на Районен съд-Карнобат.
ОСЪЖДА Т. Г. Т. с адрес гр.К., С. п. з. ул.“В.“ № *, ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ЕТ „Тодор С. – К.С.“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Карнобат, ул.“Девети септември“ № 32, вх.Б, ет.2, представляван от К. Т. СТ.,
сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева) за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство пред Окръжен съд-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5