Р Е Ш Е Н И Е
№ 119 23.03.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и трети февруари 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №729 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.27 ал.7
от Закона за подпомагане на земеделските производители вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано по жалбата на Д. П. А. в качеството й на ЕТ „Е.-Д. А.“, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление *****, против Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПДВ/ №24/312/02723/3/01/04/01 с изх. №01-6500/8607
от 26.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. София /ДФЗ/, с който са установени подлежащи на
възстановяване публични държавни вземания в размер на 56 212.38лв,
представляващи част от изплатено безвъзмездна финансова помощ в изпълнение на договор
№24/312/02723 от 09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ за реализация на
проект – „Изграждане на къща за гости в с. Тъжа, Община Павел баня“, по мярка
312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /ПРСР/, подкрепени от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските район /ЕЗФРСР/.
АУПДВ с изх. №01-6500/8607 от 26.08.2020г е
издаден на основание чл. 27 ал.7 от ЗПЗП и чл.46 ал.1 и ал.2 вр. с чл.2 т.1 и
чл.16 ал.2 от Наредба №29/11.08.2008г за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“/Наредбата/ от ПРСР за периода 2007-2013г, както и на
основание т.8.1 вр. с т.4.12 и т.4.18 от Договор №24/312/02723 от 09.10.2014г,
и по реда на чл. 59 от АПК вр. с чл. 165 и сл. от ДОПК вр. с чл.20а ал.1 от
ЗПЗП.
Фактите, на които се основава АУПДВ: При
извършена проверка на място в периода 21.06.2019г -27.06.2019г по проект
№24/312/0723, както и след допълнителни административни проверки е констатирано
неизпъление на задължения, съгласно одобрения бизнес
план по договора, а именно: Заложените в бизнес плана приходи са изпълнение
средно аритметично за три пълни финансови години /2016, 2017 и 2018/ в размер
на 24.74% от заложените приходи. Не е изпълнено заложеното в одобрения бизнес
план условие за устойчива заетост за период от три пълни финансови години –
2016, 107, 2018г, тъй като от заложените две работни места – производствен
персонал, е разкрито само едно работно място. Посочените задължения са
нормативни и договорни, а тяхното неизпълнение е основание да се претендира
възстановяване на част от изплатената по договора безвъзмездна финансова помощ.
Неизпълнението води до извод, че целта на мярка 312 не е постигната, така като
е определена в Наредба №29/11.08.2008г. Финансовите показатели, посочени в
одобрения бизнес план са предпоставили определянето на проекта като допустим,
въз основа на което е сключен и договор за подпомагане на 09.10.2014г с изцяло
изплатена субсидия по него. За 2016г в бизнес плана е заложен приход от
„Нощувка“ в размер на 84 000лв, за 2017г в размер на 84 000лв, а за
2018г в размер на 98 000лв. Установено е, че за 2016г приходите от
„Нощувка“ възлизат в размер на 8 709.61лв, което е равно на 10.37%
изпълнение на бизнеса плана, за 2017 приходите са в размер на 12 650лв,
което е равно на 15.06% от този плана, а за 2018г приходите са в размер на
47 820.22лв, което е равно на 48.80% от бизнес плана. Фактите се
квалифицират правно като неизпълнение на т.4.12 и т.4.18 от договор
№4/312/02723 от 09.10.2014г. В чл. 16 ал.2 от Наредба №29/11.08.2008г е
посочено, че бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на СМР – за 10години,
водещи до реализиране на целите по чл.2.
Изготвения бизнес план е част от одобрения проект, съгласно
определението по т.9.1 буква “г“ от договора, изведено от §1 т.19 от ДР на
Наредба №29/11.08.2008г за прилагане на мярка 312. Представения бизнес план с
доказана от заложените в него показатели, икономическа жизнеспособност на
проекта, е обусловило сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ. В бр.69 от 2019г на ДВ са публикувани Правила за определяне
размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27
ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г, като съгласно т.30 от
Приложение към раздел І“Общи положения“, когато
реализираните приходи от дейността, изчислени средно аритметично за всички
проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените
приходи по одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и
това е продължило повече от две финансови години, размерът на подлежащата на
възстановяване БФП е равен 15 %или 56 212.38лв. По отношение на
устойчивата заетост е установено, че за трите проверени години е разкрито едно
работно място на 19.10.2015г за камериерка, което е заето на същата дата, което
е неизпълнение на бизнес плана за заетост на две работни места и квалифицирано
като нарушение на чл. 16 ал.2 от Наредба №19/11.08.2008г. Основната цел на
мярката по чл.2 от Наредбата е насърчаване на растежа и създаване на нови
работни места в Микро предприятия за не земеделски дейности в селските райони,
а съгласно т.4.2.3 от ПРСР 2007-2013г осигуряването на заетост, чрез разкриване
на работни места е генерална цел, за която се предоставя финансовата помощ.
Посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри за
устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години представлява нарушение
на поетия ангажимент и фиксираните задължения с точка 4.18 от договора, във
връзка с легалните определения за ангажименти и задължения по §1 т.19 от ДР на
Наредбата. Налице е основание по т.8.1 от Договора , чл.46 ал.1 и ал.2 от
Наредбата, съобразно т.18 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от
Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова
помощ при установени нарушение по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР,
когато ползвателят не е спазил параметрите
по одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост и
неизпълнението е равно или по-малко на 50% спрямо заложените в одобрения бизнес
план параметри, тъй като тежестта на нарушението засяга критерий за допустимост
по мярката и времетраенето на неизпълнението е продължило повече от 2 финансови
години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 10 % от
предоставената или 37 474.92лв, но предвид чл.3 ал.1 от Правилата
най-голямото по размер вземане представлява окончателната подлежаща на
възстановяване БФП. Върху сумата от 56 212.38лв, определена като 15 % от
предоставената БФП, подлежаща на
възстановяване поради неизпълнение на финансовите показатели относно приходи от
основната дейност, конкретно „Нощувки“ за период от повече от 2 години, при
кумулативно и средноаритметично неизпълнение под 50% и над 20%, се начислява
лихва, считано от деня, следващ последния ден на срока за доброволно
изпълнение, като предварителното изпълнение на АУПДВ е допуснато по силата на
закона.
Следваната процедура: При извършена проверка
на място в периода 21.06.2019г -27.06.2019г. и след допълнителните проверки за
изпълнение на задълженията по договора от 09.10.2014г, съгласно одобрения
проект в част бизнес план са констатирани основанията, посочени в АУПДВ за
неговото издаване. С писмо от 30.10.2019г ДФ „Земеделие“ / стр.175/ бенефициера
е привлечен за участие в производството по издаване на оспорения АУПДВ въз
основа на констатациите, направени при проверката по чл.45 ал.2 от Наредба
№29/2008г. Съдържанието на уведомителното писмо за предстоящо издаване на АУПДВ
съдържа всички причини – факти, тяхната правна квалификация и документи, на
които органа се основава преди да издаде създаващия задължения за адресата
административен акт. В предоставения 14-дневен срок за отговор, бенефициера по
договора представя възражение / стр.179/, а именно на 19.11.2019г вх.
№01-6500/8607, с което не са оспорени установените факти, а фактическите
изводи, както и подвеждането им под съответните материално правни норми:
Бенефициера е посочил, че показателите в одобрения бизнес план са критерии за
допустимост на проекта, определящи неговото одобряване и сключване на договор
за БФП. В Наредба №29/11.08.2008г размера на приходите не е критерий за
допустимост или оценка на проекта за способността му да постигне целите на
договора и на БФП. Изискване за постигане на точно определени размери на
приходите не е заложено като нормативно или договорно изискване, което е пречка
прихода да бъде определяне като критерий за съответствие. Реализирането на
по-нисък приход от дейността в сравнение с посочения в бизнес плана не е
нарушение на чл.4.12. и т.4.18 от договора. Финансирането на инвестицията е с
цел тя да бъде реализирана, а приходите са резултат от извършване на дейност,
посредством осъществената инвестиция. Счита бенефициера, че БФП се отпуска за
реализация на конкретния предмет на проекта, а не за дейността, която чрез него
ще се осъществява. По отношение на неразкритите две работни места, а само едно,
е възразено, че този факт не квалифициран правилно като нарушение на чл.16 ал.2
и чл.2 от Наредбата и на чл.4.18 от Договора. За процесния период, освен
разкритото едно работно място, физическото лице в качеството му на едноличен
търговец се е само осигурявало, тъй като е извършвало лично дейност в полза на
собственото си предприятие и не е назначен втори човек на трудов договор,
поради липса на работа, която да му се възложи.
С жалбата си бенефициера поддържа изложените
правни съображения във възражението си преди издаване на АУПДВ, но допълва, че
Правилата са под законов нормативен акт, за който ДФ „Земеделие“ не разполага с
предоставена от закона нормотворческа компетентност,
поради което актът в частта му относно определяне размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ е изцяло немотивиран, но и лишен от
нормативно основание. Въвежда се и тезата, че е допуснато съществено
процесуално нарушение с издаване на АУПД, вместо на Решение за налагане на
финансова корекция, за която в условията на алтернативност са развити
посочените във възражението съображения, че установените факти не са критерии
за допустимост нито индикатори за изпълнение или резултат, които да са изрично
посочени в Наредбите за прилагане на мерките от ПРСР 2007-2013г – приходите от
дейността не представляват самостоятелен критерий за допустимост или за оценка
на проекта, поради което се въвеждат за първи път с издадения административен
акт. Позовава се на Наредба №//2008г касателно мярка 121 от ПРСР -2007-2013г.
Без да се оспорват фактите, се навежда като основание за незаконосъобразност
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
административно производствените правила, тъй като е издаден АУПДВ вместо да се
следва реда за установяване на основание за налагане на финансова корекция по
ЗУСЕСИФ. Жалбоподателя счита, че
установените факти – не разкриване на две работни места, а само едно, както и
не постигане на повече от 50% изпълнение на заложените приходите, средно
аритметично за проверения период, продължило повече от две години, представлява
неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ и
са основание за евентуално налагане на финансова корекция, а не за приложение
на чл.27 ал.7 от ЗПЗП. Иска от съда да се присъдят разноските по делото
съгласно представен списък. В писмена защита и в пледоария по същество се
поддържат посочените основания за неправилно приложение на ЗПЗП и актовете по неговото прилагане, а оттук
за допуснато съществено нарушение на производствените правила, по подробно
мотивирани доводи за доказване на изложените правни тези за правна
квалификация, различна от приложената от административния орган.
Ответника Директор Държавен фонд „Земеделие“,
представляван от редовно упълномощен адвокат в писмена защита развива подробни
доводи, че в случая материалния закон е приложен правилно, тъй като целта на предоставената
БФП не е постигната, а това е задължение за изпълнение на договора. При
неизпълнението му е налице и договорно,
и нормативно основание да се определи сума, подлежаща на възстановяване, а тя
от своя страна е публично държавно вземане. Финансовите показатели са
индикатори за изпълнение на проекта и не постигането им е води до отмяна изцяло
или отчасти на предоставената БФП, от което следва, че реализацията на
заложените приходи не е прогноза, а конкретно по размер задължение. Съгласно
утвърдената съдебна практика на ВАС на РБ неизпълнението на заложените в бизнес
плана финансови показатели е нарушение на договорното задължение за извършване
изцяло на одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект, поради което
не постигането им е основание за корекция на размера на финансовата помощ. Иска
от съда да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира разноски за един адвокат, съгласно
представен списък.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Видно от приложената по делото обратна разписка /л. 183/,
АУПДВ с №24/312/02723/3/01/04/01 с изх. №01-6500/8607 от 26.08.2020 г. е връчен
на ЕТ на 31.08.2020г., а жалбата е подадена на 14.09.2020г, в последния 14-ти
ден на срока по пощата / товарителница на стр. 12 по делото/. Разгледана по
същество се явява не основателна- материалния закон е приложен правилно. Не е налице основание за прилагане на чл.70 и сл. от ЗУСЕСИФ, поради следното:
Съгласно
§4 ал.3 от ПЗР ЗУСЕСИФ / ДВ бр.2/18г/, ЗУСЕСИФ се прилага по отношение на предоставянето
на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или
сертифицирането на разходите по ПРСР, доколкото не е предвидено друго в
Регламент ЕС 1305/13, Регламент ЕС 1306/13г, в ЗПЗП или в акт по неговото
прилагане. Следователно ЗУСЕСИФ е общ закон, чието приложение е изрично
изключено, когато ЗПЗП или акт по неговото прилагане предвиждат друго. В същия
брой втори на ДВ от 2018г е публикуван и §12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП, според която
разпоредба производствата по прилагане на мерките от ПРСР 2007-2013г, започнали
преди изтичане на периода на мониторинг и по реда на наредбите, издадени до три дни след 03.01.2018г, се довършват по
досегашния ред тоест не се прилагат правилата на ЗУСЕСИФ, към които препраща
чл.27 ал.6 от ЗПЗП в ред от същия брой 2/2018г на ДВ. Датата на започване на
производство по инициатива на компетентния орган е датата на извършване на
първото процесуално действие по него / чл.25 ал.3 от АПК/, а в случая това е
първия ден от периода на проверката / 21.06.2019г-27.06.2019г/, проведена по
реда и на основание чл. 45 ал.2 от Наредба №29//11.08.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013г. /Наредбата/. За да се прилага изцяло
редът и основанията по чл.45 и чл.46 от Наредба №29/2008г, на която се основава
издадения АУПДВ, е необходимо производството да е започнало преди да изтече
периода на мониторинг и по подзаконов нормативен акт, приет за прилагане на
мерките по ПРСР 2007-2013г, преди да влезе в сила изменението на ЗПЗП -три дни след 03.01.2018г. Периода на
мониторинг в настоящия случай изтича на 09.10.2019г, тъй като е със срок от пет
години, считано от сключване на договора – 09.10.2014г. Производството по
издаване на оспорения АУПДВ е образувано на 21.06.2019г, когато е започнала проверката
за установяване на фактите, въз основа на които органът в конкретния случай прилага
правилата на чл.46 от същата Наредба. В тази връзка следва да се каже, че издаването
на АУПДВ започва с първото процесуално действие по установяване на фактите,
квалифицирани като основание за задължаване на бенефициера да възстанови цялата
или част от предоставената му БФП, поради което уведомлението от 30.10.2019г е
такова по смисъла на чл.34 ал.3 от АПК – привличане за участие на адресата,
чрез предоставяне на конкретна по предмет и обем възможност за защита срещу
вече установени от органа при проведения контрол основания. Контролът започва с
проверка и приключва с издаване на административен акт или не. Договорът е
сключен на 09.10.2014г, поради което пет годишния срок за контрол, чрез
проверки и издаване на съответните актове за тяхното приключване изтича в
съответния ден на последната година или на 09.10.2019г. Производството е
образувано на 21.06.2019г в рамките на периода на мониторинг и попада изцяло в
хипотезата на §12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП ДВ бр.2/18г, поради което извършеното на 30.10.2019г
уведомяване на бенефициера е в изпълнение на задължението му по 34 ал.3 от АПК
за осигуряване право на участие и защита, което в случая изцяло е
удовлетворено, поради посочване на всички причини – фактически и правни, на които
ще се основе АУПДВ с предоставена възможност за възражения и доказателства в
14-дневен срок. Оттук правния спор
относно квалификацията на установените факти – дали представляват неизпълнение
на индикатори по чл.70 т.7 от ЗУСЕСИФ не може да има значение за приложимия ред
и вида на акта, който е следвало да се издаде, тъй като същите са под
регламентацията на Наредбата, приета
преди 03.01.2018г, както и действащата към 26.08.2019г норма на чл. 27 ал.9 от
ЗПЗП относно Правилата за определяне размера на сумата, подлежаща на
възстановяване. Повдигнатия правен спор изисква
квалификация на фактите, на които се основава АУПДВ като неизпълнение на
договорни или нормативни задължения от страна бенефициера след изплащане на
помощта и оттук представляващи материално правно основание на чл.46 ал.1 вр. с чл.16
ал.2 и чл.2 от Наредбата – насърчаване на растежа и създаване на нови работни
места е задължение, което се поема със сключване на договора срещу изплащане на
БФП. Основанието на договора е нормативно установено – да се постигне целта по
чл.2 от Наредбата. В тази светлина следва да се тълкуват посочените в АУПДВ
разпоредби от договора и правни норми от Наредбата. Противното лишава договора
от основание и той представлява отпускане на средства за придобиване на материални
ценности, които не могат да се определят като инвестиция. Последната е разход
за придобиване на средства, чрез които да се постигнат положителни резултати,
но не само за бенефициера, но и за предоставящата помощта страна. Помощта се
предоставя за постигане не само на лична, но и на обществена полза – чл.2 от
Наредбата и поради това страните не са равнопоставени, и договора не само с цел
строеж на сграда с обществено предназначение, а извършване на дейност и чрез
този актив, която да доведе до постигане на целите по чл.2 от Наредбата. Оттук
правната квалификация на установените при проверката факти – не изпълнение на
заложените параметри за приходи от „Нощувки“ в период повече от две години и
средноаритметично по-малко от 50% и повече от 20%, както и неизпълнение на
задължението за осигуряване на две работни места – назначено е само едно лице
на трудов договор за период повече от две години, е правилно определена. По
аргумент от § 1 т.6 и т.26 от ДР на Наредбата и най-вече предвид определението
за дейност по §1 т.3 от ДР на същата Наредба. Дейността - предмет на договор за БФП е механизъм по
ПРСР, който се осъществява от един или повече ползватели, предвид постигането
на поставените цели в ПРСР. Ето защо бенефициера има ангажимент да я извършва в
период от 5 години, през който се наблюдават и резултатите от тази дейност,
чрез постигане на които се удовлетворява обществения интерес по чл.2 от
Наредбата. „Икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана
тоест растеж в посочения период на контрол и наблюдение. "Устойчива
заетост" е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на
нови в предприятието за периода на бизнес плана. Следователно безвъзмездното
възстановяване на 70% от необходимите и допустими разходи не се предоставя с
единствена цел да се придобият необходимите материални активи, а за да се
ползват същите за извършване на икономически жизнеспособна дейност, която е
предмет на одобрения проект. Част от този проект е бизнес плана, който на етап
оценка на предложението дава отговор на въпроса дали би била икономически
жизнеспособна дейността- предмет на договора. Оттук бизнес плана е част от
договора, след като е част и от проекта. Задълженията на бенефициера по
договора и по чл. 40 и сл. от Наредбата не могат да се тълкуват в смисъл, който
води до изключване на необходимост от контрол в рамките на периода на
мониторинг, който има за предмет да се установи изпълнение на целите, чрез
осъществяване на дейността по проекта. Съгласно чл.16 от Наредбата бизнес плана
е за период от пет години и това е периода на наблюдение, в което да се
установи дали действително този проект е жизнеспособен и поради това
осъществяваната дейност ще постигне целите на ПРСР. Според посочените в бизнес
плана конкретни финансови и икономически
показатели, сред тях и очакваните приходи и трудова заетост, органите на
Разплащателната агенция извършват преценка на изпълнението на нормативните
условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост по проектите за
финансово подпомагане, които са условия за одобряване на проекта и сключване на
договор. Ето защо не е основателно възражението, че описаните в АУПДВ нарушения
на изискването да се постигне икономическа жизнеспособност и трудова заетост,
според проекта – бизнес плана, представляват въведено за първи път условие към
бенефициера. Той няма оправдани очаквания, че е достатъчно да изпълни СМР в
необходимия срок, както и да извършва дейността, без да е длъжен да постига
процент от заложените приходи и да разкрие посочените в бизнес плана работни
места. Подкрепата се предоставя за извършване в период на пет години на
дейност, която създава реални работни места и генерира приходи над минимален
праг, като по този начин се постига развитие или жизненост на предприятието на
бенефициера. Реалното изпълнение на показателите по бизнес плана е критерия,
който сочи дали договорът се изпълнява, съгласно т.4.17 вр. с т.4.18 от него. Бизнес
план със заложени приходи не би се изисквал, ако помощта е само до извършване
на инвестицията и съответно целите на този договор посочени в чл.2 от Наредбата
ще бъдат ограничени до създаване на материални условия, вместо до създаване на
работни места или запазване на съществуващите. Това се постига с развиване на
дейността и достигане на приходи, които ще осигурят и заплащане на работниците.
След като дейността реално не е устойчива в необходимата за изпълнение на
договора степен, то тогава и съответна част от помощта следва да бъде
възстановена, съгласно нормативната уредба.
Фондът има право след предоставянето
на помощта да контролира целевото й използване, както и целевото използване на
инвестицията, съобразно условията на договора –т.4.1 вр с т.4.2 вр. с т.4.18 от
Договора и по аргумент от чл.46 и определението по §1 т.19 и т.26 от ДР от
Наредбата. След като няма спор по верността на установените при проверката
факти, то отговора на правния въпрос е, че правилно са подведени под посочените
правни основания в оспорения АУПДВ, защото всички изискуеми документи към
заявлението за подпомагане са част от проекта, а той е част от договора-
определя съдържанието конкретно на задълженията на бенефициера и оттук са
изведени условията по т.4.1, т.4.2 и т.4.18 от Договора. Относно размера на
сумата, подлежаща на възстановяване: спазено е правилото на т.30 от Приложение
към раздел І “Общи положения“ от Правилата по чл. 27 ал.9 от ЗПЗП, с които
точно са определени показателите по чл.46 ал.2 от Наредбата и от ЗПЗП, които
обуславят процента, който следва да се възстанови от предоставената БФП. Тъкмо
сумата на БФП е ползвана и като основа, поради което няма основание за отмяна
на АУПДВ при това е изпълнена и забрана да не се кумулира размера на санкцията
за другото неизпълнение на договорно задължение, което е с по-малка тежест.
Воден
от тези мотиви, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Е.-Д.
А.“ ЕИК **** против АУПДВ №24/312/02723/3/01/04/01 от 26.08.2020г на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ като ОСЪЖДА ЕТ „Е.-Д. А. ЕИК **** да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 2659.64 лв /две хиляди
шестстотин петдесет и девет и шестдесет и четири/.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: