№ 479
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501616 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 03.04.2023 г. по гр.д. № 6500/2021 г. по описа на СГС, ГК, 1 -19-ти
състав, е отхвърлен предявеният от „Берси Фишинг“ЕООД иск с пр.осн. чл. 49 ЗЗД срещу
„Напоителни системи“ ЕАД за плащане на сумата от 60 000 лв. – частичен иск /при цялостна
искова претенция от 290 682лв/, представляваща обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от нереализирано количество рибен ресурс в периода
м.09.2019г-28.08.2019г, ведно със законната лихва от 28.08.2019г.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Берси Фишинг“ЕООД чрез
адв. Л. от САК. Твърди се нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на
указание за ищеца, че в негова доказателствена тежест се следва да установи, че към
момента на отстраняването си от държанието на язовира /респ. към момента на нот. покана
месец по-късно/, е бил с отнети разрешителни за дейност и поради това ответникът отказал
да му евакуира рибния ресурс. Вместо това в доклада по чл.146 ГПК съдът указал, че
вредоносните действия на ответника се изразяват в отнет достъп до водното огледало на
язовира и в резултат на това невъзможност рибният ресурс /собственост на дружеството/ да
бъде усвоен. По същество се поддържат оплаквания, че неправилно съдът е приел, че
отстраняването е законосъобразно, като не е тълкувал договора съобразно общата воля на
страните /чл.20 ЗЗД/. Поддържа се още, че е необоснован изводът на съда, че ищецът не е
имал право да евакуира рибата, защото не е имал разрешително. За неправилни на следващо
1
място се сочат изводите, че в писмо на ИАРА било посочено, че не са присъствали на
зарибяването в язовира и за това не може да се направи извод за надлежно водено записване.
В тази връзка се сочи, че били игнорирани показанията на св.Д. в обезп. производство, и че
в нарушение на съдопроизводствените правила не бил допуснат до разпит лицето Ю.Ц.,
който през цялото време бил отговорен за язовира. Следващо процесуално нарушение бил
отказът на съда да изиска от Областен управител молба 01.07.2019г /под № 8 в отговора/, в
която имало данни, че имота не е държавна собственост. Твърди се още, че съдът не е
анализирал експертизата от обезп. производство, където се съдържала различна информация
за отнетото разрешително. Иска се отмяна на решението и вместо това постановяване на
ново по същество, с което се уважи иска.
В срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия – ответник „Напоителни
системи“ЕАД, с който се правят възражения против оплакванията и се иска потвърждаване
на обжалваното решение с подробно изложени доводи и съображения. Акцентира на
приложеното писмо от ИАРА, отдел „Рибарство и контрол- Западна България“ с изх. №
2171/26.09.2019г. и отговор към него, от съдържанието на които ставало ясно, че в периода
от регистрацията на рибното стопанство /2014/ до прекратяването му, няма извършено
зарибяване.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Производството пред първата инстанция е било образувано по предявен частичен
осъдителен иск за компенсиране на причинени имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, обосновани с
фактически твърдения за настъпването им в резултат на виновното противоправно
поведение на служители на ответното дружество, изразяващо се в насилствено отнемане на
достъп до водното огледало на процесния язовир, довело до невъзможност рибният ресурс-
собственост на ищеца - да бъде усвоен и реализиран.
В срок ответникът е оспорил иска по основание с подробно изложени съображения,
акцентиращи на неправомерното държание на язовира след прекратяване на договор за
наем, както и против твърдението за настъпили вреди, тъй като бил надлежно уведомен от
ИАРА, че за периода от регистрацията на рибното стопанство /2014г/ до прекратяването й,
няма извършено зарибяване на обекта.
По фактите пред първата инстанция не е било спорно, че страните са били в наемни
правоотношения, произтичащи от договор сключен на 10.01.2013 г., по силата на който
„Напоителни системи“ ЕАД като собственик е отдал на дружество „Берси Фишинг“ ЕООД
за временно и възмездно ползване /срок от 3год./ водностопанско съоръжение- язовир
„Берсин“ с площ от 414.669 дка в с.Берсин, общ. Кюстендил за извършване на
рибностопанска дейност. Изрично в договора била предвидена възможност за продължаване
2
срока на договора за три години, в случай, че наемателят не отправи предизвестие за
прекратяването му в срок от 30 дни преди изтичане на срока, за който е сключен.
Не е спорно, че договорът за наем е продължен за срок от още три години, изтекъл на
10.01.2019г. и че на 09.01.2019г. била сключена спогодба, с която е постигнато съгласие
между страните за продължаване възмездното ползване на процесния имот до провеждане
на тръжна процедура за отдаването му под наем /4.1. от договора/, като ищецът се е
задължил при настъпване на уговореното прекратително условие да предаде имота в
състояние не по-лошо от това, в което го е получил.
Със заповед от 08.05.2019 г. на изп. директор на ответното дружество, за наемател на
обект язовир Берсин е определен „Д и Д Фиш“ ЕООД, против която е подадена жалба от
ищеца, оставена без разглеждане с влязло в сила на 23.12.2019 г. определение по адм. дело
№ 5966/2019 г. по описа на АССГ.
Със заповед от 20.05.2019 г. на управителя на ответника е назначена комисия за
изземването на процесния имот от ищеца, поради прекратяване на договора с изтичане
срока към 10.01.2019г. Във връзка със заповедта на ищеца е връчена нотариална покана,
получена лично от управителя за предаване държанието на имота в 5- дневен срок.
Не е спорно, че на 28.08.2019 г. имотът е предаден със съдействието на полицейски
служители, което е удостоверено в приемо- предавателен протокол от същата дата,
обективиращ в съдържанието си изявлението на управителя на ищеца, че ще подаде
писмено възражение против принудителните действия. На посочената дата управителят на
дружеството – ищец е взел само част от вещите си, като му е предоставена възможност да
изнесе и останалото имущество с уведомително писмо от 29.08.2019 г.
Отношенията между страните са последвани от нотариална покана от 25.09.2019г., с
която представителят на ищеца е поискал в периода от 01.10.2019 г. до 03.11.2019 г.
включително, да му бъде осигурен достъп до водното огледало и крайбрежната ивица на
язовир Берсин с цел да извади и изнесе рибния ресурс от водната площ на язовира, в която е
посочено, че при неизпълнение, ще се счита и покана за плащане на обезщетение от 150000
лв. за вреди.
Във връзка с установяване размера на претенцията пред първата инстанция са
представени информационни статистически формуляри /ИСФ/, подавани от ищеца в
периода от 2017-2020 г. в НАРА, извлечение от дневник на продажбите за периода 2017-
2019 г., фактури от 2015 г. за закупуване на зарибителен материал и за продажба на риба в
периода от м.11.2018г. до м.05.2019 г. на стойност 12046,97 лв. В обезпечително
производство е приета техническа експертиза, от която се изяснява, че общото производство
на язовир Берсин е 29 тона годишно, като зарибяването става през пролетта с еднолетни
видове риба като шаран, толстолоб, бяла риба и пъстърва. Въз основа на приложените от
ищеца фактури за зарибителен материал, е констатирано, че през 2015 г. е извършено
зарибяване на язовира на 02.05.2015 г. с жива пъстърва- 20 кг, на 12.05.2015 г. с шаран-800
кг, на 26.06.2015 г. личинка бял амур и личинка на шаран. Към 23.01.2019 г. ищецът е
3
представил резултати от подаден в ИАРА статистически формуляри за произведени
количества риба - шаран 4500 кг, сом 3000 кг, бял амур 1000 кг, толстолоб - 800- кг, общо
16500 кг. Към датата на експертизата аквакултурата, която е зарибена през май- юни 2015 г.
е напълно полова зряла. Въз основа на информационно статистически формуляр от
31.01.2019 г., подаден от ищеца до ИАРА, вещото лице е направило извод, че произведеното
общо количество към 2019г. е 16 500кг, продадени са 2133 кг за 2019 г., като
нереализираните количества и незавършено производство на риба е 48 447 кг.
Във връзка със спорния фактически въпрос относно наличието на зарибяване на язовира
пред първата инстанция по искане на ищеца са разпитани свидетелите Д. /фактическа
партньорка на управителя на дружеството –ищец/ и К. /служител на ищеца в периода 2013г-
2016г/. Те са изтъкнали обстоятелства, отнасящи се до изчистване на прилежащата към
язовира територия и след получаване на съответните разрешителни, извършване на
зарибяване на язовира с различни видове риба — толстолоб, амур и шаран. Рибата се
продавала на търговци, организирани били състезания по риболов- около 6-8 риболовни
състезания за година. Стопанисването на язовира продължило до 28.08.2019г., когато без
никакво предупреждение бил иззет от служители на ответника и полицейски служители,
поставени били лепенки с печат и катинар на вратите и човек за охрана. Св.К. е пояснил, че
зарибяване на язовира е имало през м. май 2015 г., първо с пъстърва, а след около 10-12 дена
и с шаран. На първото зарибяване били единствено свидетелят и управителят на ищеца, но
не присъствал началникът на ИАРА- Кюстендил, на второто зарибяване вече присъствал и
обещал да изготви документи в по-късен момент, но протоколи така и не били подписани.
Пред първата инстанция не е било спорно, че дружеството –ищец е разполагало с
надлежно разрешително за развъждане и отглеждане на риба, издадено на 07.05.2014г. от
МЗХ, НАРА и вписано в регистъра за обект PC Берсин. Тази регистрация е заличена на
20.06.2019г., поради прекратяване на наемния договор между дружеството- ищец и
„Напоителни системи“ ЕАД. Ищецът също е бил титуляр на разрешително за водовземане
от 23.08.2013 г., с което са му предоставени права за ползване на воден обект язовир Берсин,
поречие Струма за аквакултури и свързаните с тях дейности- зарибяване на водностопанско
съоръжение - язовир Берсин с приблизително 1700 кг еднолетни риби от видовете шаран,
толстолоб и бяла риба до 10.01.2022 г., когато разрешителното е прекратено и е преиздадено
в полза на водния обект на „Дид Фиш“ ЕООД.
Пред първата инстанция ответникът е представил писмо от 09.10.2019г. на ИАРА
/Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура/, в което освен прекратяването на
регистрацията на ищеца, е отразено, че за периода от регистрацията на рибовъдното
стопанство /2014 г./ до прекратяване на същата, няма извършено зарибяване на обекта, като
и че зарибяването на риба и други водни организми в рибностопанските обекти по чл. 3,
ал.1, т.1 и 2 ЗРА се удостоверява с протокол, който се съставя от комисия, чийто състав се
определя от ръководителя на териториалното звено на ИАРА, съгласно чл. 20 от Наредба №
37/10.11.2008 г. за ползване на язовири, държавна собственост. Допълнително пояснено в
съдържанието на цитираното писмо е и че ръководителите на териториалните звена в гр.
4
София, гр. Кюстендил и гр. Перник не са уведомявани и не са присъствали на извършено
зарибяване на рибовъдното стопанство.
Посочените в цитираното писмо обстоятелства, сочени за неверни от ищеца,
фактически се потвърждават от показанията на разпитания пред въззивната инстанция
свидетел Ю.Ц. /служител в ИАРА в периода 2001-2013г и от 2015г до настоящия момент на
длъжност главен инспектор „Рибарство и контрол“/. Свидетелят подробно е пояснил начина
на работа на агенцията и редът, по който се контролира зарибяването на язовир –
процедурата стартира обичайно с писмено уведомяване от заинтересованото лице
собственик или наемател, представят се документи за произход на рибата, ветеринарно
свидетелство, след което началникът на отдел назначава комисия, в която задължително
участва ветеринарен лекар, инспектор от ИАРА. Свидетелят е извършвал проверки по
график на процесния язовир, но не е присъствал на зарибяване, на предявения му в открито
заседание протокол №77/05.12.2015г е дал отговор, че е бил уведомен за предстоящо
зарибяване, заради което риболовът е бил забранен, но не е присъствал на него. Разяснил е,
че статистическите формуляри, представляват информация, подавана от собственик или
наемател на водно стопанство за количеството риба за предходна година, която трябва да
съвпада с декларациите за обекта, които се регистрират в системата на ИАРА. Вписва се
това, което е посочено в декларациите с евентуално прилагане на фактури и се проверяват
продажбите при констатиране на нарушение. За конкретният случай е посочено, че се касае
за непълно системно стопанство, което значи според свидетеля, че не се купува риба, а само
се отглежда. На поставени въпроси е даден принципен отговор, че е възможно да се
извършват нерегламентирани зарибявания, които в този случай няма да се отразяват в
системата на ИАРА, както и че е възможно възпроизводство на риба във всеки водоем при
добри климатични условия /например шаран/, но в този случай не е възможно да се
установи действителното количество риба. Лично свидетелят е уведомил представителя на
дружеството-ищец за прекратената регистрация през м.юни 2019г, от който момент няма
право да отглежда риба и в последствие съставил акт, заради констатирано нарушение –
извършване на търговски риболов.
При служебната проверка по чл.269 ГПК настоящият състав констатира валидност
и допустимост на обжалваното решение.
Спорът очертан със заявените в исковата молба обстоятелства по фактите за търпени
вреди като пряка последица от противоправно поведение на служители на ответника при
извършване на определени действия по възлагане, правилно е квалифициран по чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД. За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя,
следва да се установи от ищеца противоправност в сочените увреждащи действия на
длъжностните лица, в причинна връзка с които са настъпили имуществени вреди за него
под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност рибният ресурс да бъде
усвоен и реализиран. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е
установил елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.49 вр. чл.45
5
ЗЗД. Категорично от писмените доказателства се установява, че отнемане държанието на
процесния обект е станало след прекратяване на наемния договор, от който момент
последният го е ползвал без основание и е дължал доброволното му предаване. Този факт се
потвърждава от сключената между страните спогодба от 09.01.2019г., с която изрично е
постигнато съгласие между страните за възмездното ползване на процесния язовир да
продължи до приключване на тръжната процедура по чл.14 и сл. ПРУПДТДДУК /чл.2.1/ и
безспорно посоченото прекратително условие е настъпило. Действията на длъжностни лица
– служители на ответника по изземването на имота следват не само приключването на
тръжната процедура със заповед от 08.05.2019г на изп. директор, потвърдена в съдебно
производство пред административен съд, но и неколкократно отправените покани за
доброволно освобождаване. Те са предприети след изтичане на окончателно определения
срок на 19.09.2019г., а изпълнението им със съдействието на полицейски служители е
обезпечило спазването на обществения ред. Правилни в тази връзка са изводите на първата
инстанция, че в случая не са осъществени действия по насилствено отнемане на вещта,
напротив на представителя на дружеството- ищец е предоставена възможност и осигурено
съдействие при поетапното освобождаване на обекта. Не водят до обратен извод
показанията на свидетелите Д. и К., чиято заинтересованост по чл.172 ГПК от една страна
правилно е съобразена от съда, а от друга и противоречието им с писмените доказателства.
Изтъкнатите факти, че изземването е станало без предупреждение се опровергават от
представените по делото покани, връчени лично на представителя на дружеството- ищец с
определен срок за доброволно предаване на обекта, и предприемане на действия едва след
неговото изтичане. В обобщение, не се установява противоправност в действията на
служителите на ответника, напротив те следват прекратяването на наемния договор и
изтичането на срока за доброволно изпълнение, предприети са по предвидения в закона ред
/чл.80 ЗДС/, нито фактическото им изпълнение е свързано с проява на насилие спрямо
представляващия ищеца, респ. негово имущество.
Освен изводът за противоправност в поведението на длъжностните лица /достатъчен
за отхвърляне на иска/ не се установяват и другите елементи от фактическия състав на чл.49
вр. чл.45 ЗЗД. Правилно първоинстанционният съд е анализирал правната уредба във връзка
с процесната дейност, уредена нормативно в Закона за водите /ЗВ/ и Закона за рибарството
и аквакултурите /ЗРА/ и цитирал разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗРА, с която е предвидено, че
собствеността върху рибните ресурси принадлежи на собственика на обекта или на лицата,
на които са предоставени права за ползване на рибния ресурс по силата на договор или
друго правно основание, систематично тълкувана със следващата разпоредба /чл. 2, ал. 3
ЗРА/, поставяща изискване посоченият кръг ползватели да са регистрирани по реда на чл.25
ЗРА, за да се ползват от права върху рибните ресурси. Съгласно § 1, т. 23 от ЗРА „Рибни
ресурси“ са съвкупност от запасите на всички видове риби и други водни организми,
свободно обитаващи или развъждани и отглеждани в рибностопански обекти“. Фактически
няма спор, че към релевантния момент, в който е освободен обекта, ищецът е бил с
прекратена регистрация за отглеждане на рибни ресурси и прекратено разрешително за
ползване на водния обект, което го лишава от легитимацията му на ползвател на язовира,
6
респ. от права върху рибните ресурси. Следователно, независимо от наличието на такъв
ресурс за ищеца не са настъпили имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – от
факта, че към релевантния момент на прекратяване на наемното правоотношение и
предаване държанието на обекта не са били осъществени цитираните по-горе изисквания в
ЗРА, за ползвателя отпада правото да усвои и реализира този ресурс. По тази причина и
въпросът със зарибяването на обекта се явява ирелевантен. За пълнота на изложението,
обаче ще следва да се отбележи, че категорични данни в този смисъл няма. При
противоречие в показанията на свидетелите, превес ще имат тези на св.Ц., който не се
установява като заинтересован от изхода на спора и в качеството на служител в ИАРА в
част от процесния период има лични впечатления за дейността по зарибяване на язовира.
Свидетелят е категоричен в показанията си, че зарибяване на язовира не е извършвано по
регламентирания начин с уведомяване на агенцията и осигуряване комисия от нейни
представители, и че след прекратяване на регистрацията наемателят няма право да отглежда
риба и да се ползва от рибния ресурс, както идентично въпросът е уреден в цитираните
нормативни актове.
От посочено следва пълно съвпадане в изводите на двете инстанции, като не се
установява процесуално нарушение, което да е довело до неправилно изясняване на
релевантните за спора факти. Неоснователни са оплакванията в жалбата за процесуални
нарушения на съда, отнасящи се до доклада по чл.146 ГПК, с който съдът е поставил
правилната правна квалификация на спорното право и вярно разпределил между страните
тежестта за доказване на релевантните факти според твърденията и възраженията на
страните и не е излязъл от предмета на спора, обсъждайки относимата в случая нормативна
уредба. Процесуално нарушение единствено се установява по повод отказа на първата
инстанция да допусне гласни доказателствени средства /конкретно чрез разпит на св.Ц./ за
установяване на относими към спора обстоятелства, отнасящи се до дейността по
експлоатация и зарибяване на язовира. Показанията на свидетеля Ц., депозирани пред
въззивната инстанция потвърждават удостоверените с писмото на ИАРА обстоятелства и не
променят горните изводи от фактическа и правна страна.
С оглед, че изводите на двете инстанции съвпадат обжалваното решение ще следва да
се потвърди, при който изход на спора няма основание да се изменят пресъдените пред
първата инстанция разноски. Право на разноски пред въззивната инстанция ще има само
въззиваемият –ответник, на когото ще се следва ю.к. възнаграждение, което съдът определя
в размер на 300лв.
При този изход на делото разноски пред въззивната инстанция се следват само на
жалбоподателя /ответник/, каквито не са претендирани и доказани.
С оглед на горното, настоящият състав на САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.04.2023 г. по гр.д. № 6500/2021 г. по описа на
7
СГС,
ГК, 1 -19-ти състав.
Осъжда от „Берси Фишинг“ЕООД ЕИК ********* да заплати на „Напоителни
системи“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 300лв, представляваща разноски пред
въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8