Решение по дело №9476/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1075
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 4 юли 2020 г.)
Съдия: Орлин Руменов Чаракчиев
Дело: 20193110109476
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            

1075/02.03.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 9476 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния му представител – адв. М. Г., срещу В.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4728,63 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № Щ № * за настъпило на 10.12.2016 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 776,29 лв., представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода 19.07.2017 г. -01.03.2019 г.

Ищецът излага, че на * г. в гр. С., на кръстовището на бул. „Б.” и бул. „Г. Д.” по вина на ответника било реализирано ПТП между „М.*“ с ДК № *, собственост на В.Р.П. и управлявано от него, и „Ф.“ с ДК № *, собственост на ЕТ „М.Сл. – М. -*”, управлявано от М. Й. Сл. За произшествието органите на КАТ съставили Констативен протокол за ПТП № * г., в който било отразено, че причините за произшествието се дължат по вина на ответника, който е управлявал автомобила с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата. Поддържа, че към момента на ПТП е осигурявал застрахователното покритие по задължителната застраховкаГражданска отговорност" за увреждащия автомобил с полица № *. За настъпилото застрахователното събитие в дружеството е заведена щета под № *, по която е изплатено застрахователно обезщетение от 4713,63 лв. Сочи, че регересното му вземане произтича от нормата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ, както и че ответникът е уведомен за задължението си, но не го е погасил. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.Р.П., чрез назначения му особен представител – адв. Вл. Д., с който искът се оспорва като неоснователен. Поддържа, че не е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по чл. 5, ал. 3, т.1 ЗДвП при процесното ПТП, чиито механизъм на възникване не оспорва. Сочи, че след първоначалната проба е дал кръвна в МБАЛ „Св. А.“ – С. АД и съгласно Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № * г., концентрацията на алкохол в кръвта му е била точно 0,5 промила. В тази връзка поддържа, че наложеното му административно наказание не е за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, а занесъобразяване на поведението си с пътните знаци и маркировката”. Оспорва ищецът да е платил процесната сума на увреденото лице, като сочи и, че страната не е представила годни доказателства за това. Оспорва като завишен размера на вредите, които ищецът сочи, че са причинени вследствие на ПТП. Оспорва дължимостта и на акцесорното задължение за обезщетение за забава. По изложените съображения моли отхвърляне на исковете. Претендира и разноски.

В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора - ищецът  с депозирано писмено становище, ответникът чрез упълномощения си адвокат.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран е регресен иск на застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” против застрахования, причинил вредата при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, с правно основание чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ

При застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътно-транспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

Безспорно по делото е установено, а и не се спори между страните, че ищецът е обезпечавал застрахователната отговорност за собствения на ответника поГражданска отговорносткъм дата 10.12.2016 г.

От Протокол № * за ПТП от * г., АУАН  * г. и влязло в сила НП № * г., представляващи официални документи ползващи се с материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства, неоспорени от ответника и изцяло кредитирани от съда, безспорно се установява , че отевтникът като водач на лек автомобил „М. *“ с ДК № * ПТП в гр. С. при управление ***, на кръстовището с бул. „Г. Д.“ не спазва маркировка М10 от лента за завой наляво продължава направо, като не пропуска и реализира ПТП с извършващия ляв завой л.а. „Фолксваген Кади“ с ДК № *.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети (предна броня, преден капак, ляв и десен фар, преден ляв и десен калник, предна лява врата, теч от радиатора, предна ходова част, теч на масло и други). Размерът на щетите е определен от застрахователя с използването на експерт и след извършен оглед (видно от приложения доклад по щета) и възлиза на стойност 4713,63 лв. Съдът приема, че тази сума представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането.

В обобщение горепосочените документи, приети и приложени като доказателство по делото доказват както противоправното деяние, така и  причинната връзка между противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат – настъпилото ПТП с посочените вече материални щети. По въпроса за вината важи законовата презумпция по чл.45, ал.2 от ЗЗД, съгласно която вината се предполага до доказване на противното, като оборването ѝ е в тежест на ответника.

Безспорно е установено от представените писмени доказателства и кредитираното като обективно, пълно и компетентно заключение на допуснатата неоспорена ССчЕ, че ищцовото застрахователно дружество е заплатило на дружеството собственик на л.а. „Ф. К.“ с ДК № * – „О К. С.“ АД, застрахователно обезщетение в размер на 4713,63 лв. за претърпените имуществени вреди на дата 01.06.2017 г.

За да възникне регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо застрахованото лице, то следва да е налице и последния кумулативно изискуем елемент от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ – застрахованият при настъпването на ПТП да е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Според настоящия съдебен състав тази предпоставка не е налице в случая по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ е ясна и изчерпателна, като законодателят е имал предвид регресното право на застрахователя да настъпи само ако концентрацията на алкохола в кръвта е над определена, допустима по закон норма, а не винаги, когато водачът е употребил алкохол, независимо от концентрацията. В тази връзка приложимата в случая норма е тази на чл. 5, ал.3 от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. При установена концентрация на алкохол в кръвта равна или под тази норма, за застрахователя не възниква регресното право спрямо застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“.

В случая действително по делото е обявено за безспорно между страните, а и от представените АУАН  * г. и протокол за тест с полеви дрегер се установява, че при изгответната непосредствено след ПТП първоначална проба за алкохол на водача В.Р.П. е отчетена стойност от 0,75 промила в издишания въздух.

По делото обаче са събрани и други официални писмени доказателства - протокол № * г. от УМБАЛ „Св. А.“ – гр. С.АД, сочещи, че водачът на увреждащия лек автомобил „М. *“ с ДК № към момента на реализиране на процесното ПТП – 10.12.2016 г. реално е бил употребил алкохол с концентрация на алкохол в кръвта равна на точно 0,5 промила, установена въз основа на извършена по съответния ред (Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози) химическа експертиза въз основа на издаден от пътните полицаи талон за медицинско изследване на кръв.

Категорично доказателство, че самият административно-наказващ орган – Началник на отдел ПП при СДВР, е приел за меродавна стойността установена с химическата експертиза, а не с полевия дрегер, е и последващото отразяване върху АУАН  * г., съгласно което именно резултатът от кръвната проба от 0,5 промила е послужил като основание за приложение на чл. 54 от ЗАНН, т.е. за прогласяване, че описаното в АУАН № * г. деяние (в частта единствено досежно твърдяната наднормена употереба на алкохол) всъщност не съставлява нарушение, поради което и административно-наказателната преписка е прекратена в тази част ex lege.

При това положение и след като по аргумент от обратното разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ визира максимално допустима норма от 0,5 промила, то и концентрацията на алкохол в кръвта на ответника към момента на реализиране на процесното ПТП от точно 0,5 промила е била в рамките (макар и на границата) на допустимата по закон, поради което не е налице една от кумулативните предпоставки за ангажиране на неговата регресна отговорност спрямо застрахователя.

С оглед изложеното предявения от застрахователя иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има единствено ответника, поради което с оглед своевременно релевираното искане по чл. 78 от ГПК и представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, на ответника следва да се присъди сумата от 605,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния му представител – адв. М.Г., срещу В.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4728,63 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № Щ № * за настъпило на 10.12.2016 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 776,29 лв., представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода 19.07.2017 г. -01.03.2019 г., като неоснователни.

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата 605,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: