Р Е Ш Е Н И Е
№ 1075/02.03.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9476 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния му представител – адв. М. Г., срещу В.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ за
осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 4728,63 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета
№ Щ № * за настъпило на 10.12.2016 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.03.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 776,29 лв., представляващо обезщетение за забава върху главницата
за периода 19.07.2017 г.
-01.03.2019 г.
Ищецът излага, че на
* г. в гр. С., на кръстовището на бул. „Б.” и бул. „Г. Д.” по вина на
ответника било реализирано ПТП между „М.*“ с ДК
№ *, собственост на В.Р.П.
и управлявано от него, и „Ф.“ с ДК № *, собственост
на ЕТ „М.Сл. – М. -*”, управлявано от М. Й. Сл. За произшествието
органите на КАТ съставили Констативен протокол за ПТП № * г., в който било отразено,
че причините за произшествието се дължат по
вина на ответника,
който е управлявал автомобила с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата. Поддържа, че към
момента на ПТП е осигурявал застрахователното покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност" за увреждащия автомобил с полица № *. За настъпилото застрахователното събитие в дружеството е заведена щета под
№ *, по която е изплатено застрахователно обезщетение от 4713,63 лв. Сочи, че
регересното му вземане произтича от нормата на
чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ, както
и че ответникът е уведомен за задължението
си, но не
го е погасил. По изложените съображения
моли за уважаване
на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.Р.П., чрез
назначения му особен представител – адв. Вл. Д., с който искът се оспорва
като неоснователен. Поддържа, че не е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по чл. 5, ал.
3, т.1 ЗДвП при процесното ПТП, чиито механизъм на възникване
не оспорва. Сочи, че след
първоначалната проба е дал кръвна в МБАЛ „Св. А.“ – С. АД и съгласно Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта № * г., концентрацията на алкохол в кръвта му е била точно
0,5 промила. В тази връзка поддържа, че наложеното му
административно наказание не е за управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата, а за „несъобразяване на поведението си с пътните знаци
и маркировката”. Оспорва ищецът да е платил
процесната сума на увреденото лице,
като сочи и, че страната не
е представила годни доказателства за това. Оспорва като
завишен размера на вредите, които
ищецът сочи, че са причинени
вследствие на ПТП. Оспорва дължимостта и на акцесорното задължение за обезщетение
за забава. По изложените съображения
моли отхвърляне на исковете. Претендира
и разноски.
В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора -
ищецът с депозирано писмено становище,
ответникът чрез упълномощения си адвокат.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран е регресен иск на застраховател, платил застрахователно
обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” против застрахования,
причинил вредата при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, с правно основание чл. 500,
ал.1, т.1, предл. първо от КЗ
При застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата.
Съгласно разпоредбата на чл. 500,
ал.1, т.1, предл. първо от КЗ застрахователят има право да получи от застрахования платеното
застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътно-транспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за
застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от
застрахованото лице, управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и плащане от застрахователя
на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
Безспорно по делото е установено, а и не се спори между страните, че ищецът е обезпечавал застрахователната отговорност за собствения на ответника по „Гражданска отговорност“ към дата 10.12.2016 г.
От Протокол № * за ПТП от * г., АУАН № * г. и влязло в сила НП № * г., представляващи официални
документи ползващи се с материална доказателствена
сила относно отразените в тях обстоятелства, неоспорени от ответника и изцяло
кредитирани от съда, безспорно се установява , че отевтникът
като водач на лек автомобил „М. *“ с ДК № * ПТП в гр. С. при управление ***, на кръстовището с бул. „Г. Д.“ не спазва маркировка М10 от лента за завой наляво продължава направо,
като не пропуска и реализира ПТП с извършващия ляв завой л.а. „Фолксваген Кади“ с ДК № *.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без
наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в
протокола за ПТП, са налице материални щети (предна броня, преден капак, ляв и
десен фар, преден ляв и десен калник, предна лява врата, теч от радиатора,
предна ходова част, теч на масло и други). Размерът на щетите е определен от
застрахователя с използването на експерт и след извършен оглед (видно от приложения доклад по щета) и възлиза на стойност 4713,63
лв. Съдът приема, че тази сума представлява размера на щетата под формата на
претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането.
В обобщение горепосочените документи, приети и приложени като доказателство
по делото доказват както противоправното деяние, така и причинната връзка между противоправното
поведение на ответника и вредоносния резултат – настъпилото ПТП с посочените вече
материални щети. По въпроса за вината важи законовата презумпция по чл.45, ал.2
от ЗЗД, съгласно която вината се предполага до доказване на противното, като
оборването ѝ е в тежест на ответника.
Безспорно е установено от представените писмени доказателства и
кредитираното като обективно, пълно и компетентно заключение на допуснатата
неоспорена ССчЕ, че ищцовото застрахователно дружество е заплатило на
дружеството собственик на л.а. „Ф. К.“
с ДК № * – „О К. С.“ АД, застрахователно обезщетение в размер на 4713,63 лв. за претърпените имуществени
вреди на дата 01.06.2017 г.
За да възникне регресното право на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ спрямо застрахованото лице, то следва да е налице и
последния кумулативно изискуем елемент от фактическия състав, визиран в
разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от
КЗ – застрахованият при настъпването на ПТП да е управлявал
МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. Според настоящия съдебен състав тази предпоставка
не е налице в случая по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ е ясна и
изчерпателна, като законодателят е имал предвид регресното право на
застрахователя да настъпи само ако концентрацията на алкохола в кръвта е над
определена, допустима по закон норма, а не винаги, когато водачът е употребил
алкохол, независимо от концентрацията. В тази връзка приложимата в случая норма
е тази на чл. 5, ал.3 от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. При установена концентрация на алкохол в
кръвта равна или под тази норма, за застрахователя не възниква регресното право
спрямо застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая действително по делото е обявено за безспорно между страните, а и
от представените АУАН № * г. и протокол за тест с полеви дрегер се установява, че при изгответната
непосредствено след ПТП първоначална проба за алкохол на водача В.Р.П. е
отчетена стойност от 0,75 промила в издишания въздух.
По делото обаче са събрани и други официални писмени доказателства -
протокол № * г. от УМБАЛ „Св. А.“ – гр. С.АД, сочещи, че водачът на увреждащия лек автомобил „М. *“ с ДК № към момента на реализиране на процесното ПТП – 10.12.2016 г. реално
е бил употребил алкохол с концентрация на алкохол в кръвта равна на точно 0,5 промила, установена въз основа на извършена по
съответния ред (Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози) химическа
експертиза въз основа на издаден от пътните полицаи талон за медицинско изследване
на кръв.
Категорично доказателство, че самият административно-наказващ орган –
Началник на отдел ПП при СДВР, е приел за меродавна стойността установена с
химическата експертиза, а не с полевия дрегер, е и последващото отразяване върху АУАН № * г., съгласно което именно
резултатът от кръвната проба от 0,5 промила е послужил като основание за приложение
на чл. 54 от ЗАНН, т.е. за прогласяване, че описаното в АУАН № * г. деяние (в частта единствено досежно твърдяната наднормена употереба на
алкохол) всъщност не съставлява нарушение, поради което и
административно-наказателната преписка е прекратена в тази част ex lege.
При това положение и след като по аргумент от обратното разпоредбата на чл.
500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ визира максимално допустима норма от 0,5
промила, то и концентрацията на алкохол в кръвта на ответника към момента на
реализиране на процесното ПТП от точно 0,5 промила е била в рамките (макар и на
границата) на допустимата по закон, поради което не е налице една от
кумулативните предпоставки за ангажиране на неговата регресна отговорност
спрямо застрахователя.
С оглед изложеното предявения от застрахователя иск е неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
Предвид изхода на
спора, право на разноски в производството има единствено ответника, поради
което с оглед своевременно релевираното искане по чл. 78 от ГПК и представения
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, на ответника
следва да се присъди сумата от 605,00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния му представител – адв. М.Г., срещу В.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове
с правно основание
чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата
от 4728,63 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № Щ №
* за настъпило на 10.12.2016 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
– 05.03.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 776,29 лв., представляващо обезщетение за забава върху
главницата за периода 19.07.2017 г. -01.03.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата 605,00 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: