Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Четвърти касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми
януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН
ДИМОВ
при
секретаря Пенка Михайлова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2714 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.
63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Спедстрой“ЕООД,
представлявано от управителя Ж.К.Ж. против Решение № 260357/09.11.20г. по НАХД
№ 3958/2020г. на ВРС, ХІІІ състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 23-0000683/20.07.20г. на и.д.Директор на РД“АА“-гр.Варна, с
което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за
нарушение и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно
е прието от ВРС, че нарушението е извършено в седалището на дружеството, като
твърди, че в НП не е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, тъй
като са вписани различни местонарушения. Посочено е и че нарушението е
установено на основание проверка във връзка със сигнал за ПТП по телефон за
спешни случаи 112, което е в противоречие с извода, че нарушението е установено
в седалището на дружестото. Посочени са и различни дати на установяване на
нарушението- 29.05.20г. и 04.06.2020г., като неясното посочване на датата и
мястото на извършване на нарушението е съществено нарушение на процесуалните
правила и самостоятелно основание за отмяна на НП. Твърди и че неправилни са
изводите на ВРС, че няма допуснати нарушения във връзка с посочване на
нарушената според наказващия орган разпоредба. Посочването на разпоредбата на
чл.7а ал.2 ЗАвП е бланкетно и е следвало да бъде попълнено чрез препращане към
конкретно правило за поведение, което се приема за нарушено. Твърди и че в НП
липсва надлежно описание на нарушението, както и че постановлението е издадено
при нарушение на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН. Изискванията
за психологическа годност на водачите са посочени в Наредба №36 от
15.05.2006г., а посочената от АНО за нарушена разпоредба на чл.7а ал.2 ЗАвП не
съдържа конкретно изискване за психологическа годност, което предполага при
квалификация на нарушението да се посочи кой текст на приложимия подзаконов акт
е нарушен. В случая не само, че не е посочено на какво изискване за
психологическа годност не е отговарял водача, но дори и къде се съдържа
правната регламентация на тези обществени отношения- наредбата, в която са
уредени изискванията за психологическа годност. Моли да бъде отменено решението
на ВРС, както и издаденото НП и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция “Автомобилна
администрация“-Варна, в писмен отговор, изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна и решението на ВРС следва да
бъде отменено, като се отмени и издаденото НП.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Спедстрой“ЕООД
против наказателно постановление № 23-0000683/20.07.20г. на и.д.Директор на
РД“АА“-гр.Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 3000лв. за нарушение и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП.
За да се произнесе по спора ВРС е установил от
фактическа страна, че на 04.06.2020г. била извършена проверка на
дружеството от служители на ОО „АА“ Варна, сред които св. Йорданов, по получен
сигнал за настъпило ПТП на 29.05.2020г. При проверката било установено, че на
посочената дата в село Дъбравино дружеството като лице по чл.126 ал.1 от ЗДвП,
притежаващо лиценз за Ощността №3215 за международен обществен превоз на товари,
е допуснало водача Станчо Иванов да управлява моторно превозно средство т.а. с
ДК№ В 06 27 ВС, собственост на въззивното дружество, оборудвано с дигитален
тахограф, с което е извършен превоз за собствена сметка на товари, с водач който
не отговаря на изискванията на чл. чл.7а, ал.2,
предл.3 от ЗАвП, а именно бил е без валидно удостоверение за психологическа
годност, издадено по реда на Наредбата по чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДвП. За
констатираното нарушение бил съставен АУАН, в който св.Йорданов
квалифицирал същото по чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП. Актът бил надлежно предявен
и връчен на представляващия дружеството, който го подписал без възражения, а и
такива не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издадено и
обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН
е НП са издадени от компетентни органи и в срок, съдържат реквизитите по чл.42
и чл.57 ЗАНН, ясно и категорично са посочени времето и мястото на извършване на
нарушението, от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен
начин е установено, че дружеството е допуснало управление на автомобил, с който
е извършен превоз на товари, от водач, който не отговаря на изискванията за
психологическа годност, тъй като не притежава валидно удостоверение за такава
годност, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, наложеното наказание е правилно определено по вид и размер. ВРС е
обсъдил направените възражения, като не е констатирал допуснати процесуални
нарушения. Приел е, че в АУАН и НП е описано вмененото нарушение със
съставомерните му признаци, като не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН.
Касационният съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, настоящата инстанция
намира следното:
С обжалваното НП на наказаното лице е ангажирана
административнонаказателна отговорност за нарушение, съставомерно по чл.96г,
ал.1, пр.2 ЗАвП.
ВРС е установил вярно
фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства и твърденията на
страните, и е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление.
Не се спори между
страните, че касаторът притежава лиценз на Общността за извършване на
международен автомобилен превоз на пътници и има качеството на превозвач по
смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвП. От събраните в административнонаказателното
производство доказателства безспорно се установява, че на 29.05.2020г.
дружеството е извършило обществен превоз на товари, като водачът, управлявал
т.а., Станчо Иванов е нямал валидно удостоверение за психологическа годност.
Съгласно чл.7а, ал.2,
пр.3 от ЗАвП лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбите по
чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. В случая
касаторът в нарушение на това задължение е допуснал общественият превоз на товари
да се извърши от водач, който към момента не е имал валидно удостоверение за
психологическа годност, което да удостовери, че отговаря на изискванията за
психологическа годност, с което е извършил нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2
от ЗАвП.
Въззивният съд в решението си е анализирал приложимата правна уредба и с
оглед събраните по делото доказателства правилно и законосъобразно е приел, че
наказаното лице е извършило вмененото му с НП нарушение. Правилно е определена
и санкционната разпоредба и размера на наложеното наказание.
Неоснователни са твърденията относно това, че в АУАН и НП е налице
неяснота относно мястото и датата на извършване на нарушението. Дружеството е
наказано за това, че на 29.05.2020г. е извършило превоз на товари с автомобил с
рег.№ В0627 ВС с водач, който не притежава валидно УПГ, т.е. не отговаря на
изискванията на чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП. Безспорно е установено, че към датата
на нарушението водачът не е имал валидно удостоверение за психологическа
годност.
Нарушението е описано със съставомерните му белези и е безспорно
установено от събраните доказателства. Същото е правилно квалифицирано както в
съставения АУАН, така и в НП.
Решението на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил
събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че
наказаното лице е осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е
определена и санкционната разпоредба и размера на наложеното наказание.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на въззивният съд, че липсва основание нарушението
да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното настоящата касационна
инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не
страда от визираните в жалбата пороци, постановено е при спазване на
изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260357/09.11.20г. по НАХД № 3958/2020г. на ВРС, ХІІІ състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.