М О
Т И В И
към
Присъда
№ 260028/07.10.2020г. по НЧХД № 1907
от 2019 по описа на БРС
Съдебното производство е
образувано по тъжба на Ц.Х.К., ЕГН ********** против Д.П.С.-Х., с ЕГН **********,
с обвинениe за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр. чл.148, ал. 1, т.1 и т. 2
вр. чл.147, ал.1 от НК.
Тъжителят
чрез повереника си ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на обвинението.
Моли за осъдителна присъда.
Подсъдимата оспорва
обвинението, не дава обяснения. Заедно с процесуалния си представител ангажира
доказателства, оспорва описаното в тъжбата обвинение и пледира за оправдателна
присъда, поради несъставомерност и недоказаност на обвинението.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните в производството доказателства,
съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Тъжителката Ц.Х.К. била един от учредителите и член на управителния съвет в
неправителствена организация „….“.
Основната цел в тази организация била свързана с благотворителна и доброволна
дейност по осигуряването на средства
за защита на животните с всички законосъобразни действия, работа за укрепване
на човешкия морал, чрез популяризиране на толерантно и отговорно отношение към
животните, развиване на природозащитна етика, способстване за високата
информираност по проблемите с животните, овладяване на популацията на
безстопанствените кучета и котки, набиране на средства, които да се разходват
за храна, лечение, кастрации и ваксинации на животните. С оглед всичко това, била
създадена интернет страница: …., в социалната мрежа „Фейсбук“: „…..”, с оглед по –достъпна комуникация с хората и
запознаването им с дейността на организацията.
На 20.11.2017г., в
общодостъпна публикация в социалната мрежа „Фейсбук“, направена от Д.Х., била
отбелязана неправителствената организация „...“. Във въпросната публикация,
били разгласени множество неверни и позорящи факти и обстоятелства, отнасящи се
до семейството на тъжителката, в часност, касаещи нея и нейната дъщеря - С.К.,
включително в качеството им на членове на неправителствената организация „...“.
Било написано: „Имах принципни различия със семейство К.— основателки на „...”.
Смятам ги за много крайни,
агресивни, конфликтни. Дори психически нестабилни. Сега излезе наяве и тяхната
некоректност по отношение на финансовите средства е организацията.“
С написаното в своята
публикация, според изложеното в тъжбата, Д.П.С. – Х., засегнала положителната
обществена оценка за тъжителката, обидила личността и и оспорила авторитета и
на учредител и член на управителния съвет в неправителствената организация „...“.
Въпросната публикация била многократно споделена и няколко десетки хора
реагирали на съдържанието и.
Описаната фактическа
обстановка, по-конкретно съществуването
на въпросната публикация, се потвърждава от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и не се оспорва от подсъдимата и нейния защитник, като
последнияt единствено оспорва
авторството и.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По делото са разпитани
свидетелите С.С.К., Д.Х.Д. и Щ.П.. Свидетелката К. е дъщеря на тъжителката, а
св. Д. е съучредител в неправителствената организация „...“. Независимо от
гореизложеното, показанията на свидетелите са непротиворечиви, подкрепят се от
събраните по делото доказателства, поради което Съдът намира, че няма основание
същите да не бъдат кредитирани. Св. П., разпитан в качеството на свидетел в
настоящото производство, потвърждава изложеното в тъжбата, а именно че е
установил наличието на профил „...” във „Фейсбук”, заключен за „външни
посетители”, от който е имало комуникация с профила на тъжителката.
Свидетелките К. и Д. заявяват, че са видели обидната публикация от профил с
името на подсъдимата, в следствие на която приходите към „...“ са намалели. Д.
пояснява, че не познава лично подсъдимата, докато К. твърди, че са се виждали
многократно, във връзка със събития в подкрепа на животните, но са развалили
отношенията си, по повод кампания в подкрепа на определена порода кучета.
Последната заявява, че не е видяла лично подсъдимата да пише публикацията.
В настоящия случай, за
да е съставомерно деянието, е необходимо от обективна страна да е разгласено
публично позорно обстоятелство по друг начин – чрез публикация във Facebook, като
в тъжбата конкретните посочени от частната тъжителка, инкриминирани като
„разгласяване на позорни обстоятелства”, са „Имах
принципни различия със семейство К.- основателки на „...”. Смятам ги за много
крайни, агресивни, конфликтни. Дори психически нестабилни. Сега излезе наяве и
тяхната некоректност по отношение на финансовите средства е организацията”, които твърди, че са написани именно от
подсъдимата. На първо място, следва да се отбележи, че законът изисква изрично
разгласяване на позорно обстоятелство, т.е. твърдение, че се е осъществил
позорен, за лицето, до което е отнесен този факт. „Семейство К.” е общо
понятие, като въпросното семейство би могло да включва или да не включва
тъжителката, но при всички случаи, следва името и да е било изрично упоменато.
На следващо място, елемент от състава на престъплението „клевета” е и
„неистинността” на разгласеното позорно обстоятелство. Съгласно съдебната
практика в тази насока, като „позорно обстоятелство” се приемат онези конкретни
факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на личността,
те са недостойни и укорими от гледна точка на общоприетия морал, подронващи
доброто му име и авторитет, като могат да се отнасят до минало и настоящо
поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния живот, както и
отрицателни качества, които характеризират човек негативно пред обществото. За
да е налице посоченото престъпление е необходимо да са направени твърдения с
конкретно съдържание, които да носят информация за точно определено
обстоятелство, време, място, лице, явление. Към тях не се включват общи
съждения, мнения, предположения, оценки, като тези факти трябва обективно да
бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност, както е в случая.
По делото е допусната и
изготвена съдебно техническа експертиза, от заключението на която става ясно,
че „за да стане ясно, дали един профил е на конкретно физическо лице трябва да
има телефон и лични данни, а в случая, това не е налично. Единствено е налична
снимка на един човек, но не са видни публични такива лични данни”. Установени
са три профила с име „...”, но вещото лице, не може да каже със сигурност, дали
някой от тях е на подсъдимата. Установена е комуникация между профил „...” и
профила на тъжителката, но вещото лице уточнява, че става въпрос за
„комуникация между профилите, а не за лицата зад тези профили”. Съдът приема с
доверие изготвените и изслушани съдебно - технически експертизи - основна и
допълнителна, в компетентността на чиито заключения не съществуват основания за
съмнение. От експертното заключение се установява, че съществува фейсбук профил
„...”, но не се доказва, че той е ползван от подсъдимата, още по-малко се
доказва авторството на горепосочения пост.
Липсват доказателства от
които да е видно, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по престъпление по чл.148, ал.2, вр.
чл.148, ал. 1, т.1 и т. 2 вр. чл.147, ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на
чл. 304 от НПК, с оглед на установена по делото фактическа обстановка и след
цялостен анализ на всички събрани доказателства, съдът намери, че подсъдимата Д.П.С.
– Х., ЕГН **********, не е извършила деянието, предмет на обвинението, с правна квалификация по чл.148, ал.2, вр. чл.148, ал. 1, т.1 и т. 2 вр. чл.147,
ал.1 от НК.
Непосредствен обект на
престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК са тези обществени отношения, които
осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и
положителната обществена оценка за личността. Изпълнителното деяние се
осъществява чрез действие и се осъществява чрез две форми - разгласяване на
неистински позорни обстоятелства или приписване на престъпление. От субективна
страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено (пряк или евентуален
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК) - деецът съзнава, че разпространява
позорни обстоятелства за някого, които не отговарят на действителността, или че
му приписва престъпление, което оклеветеният не е извършил, или като допуска,
че обстоятелствата са неистински, т.е., че пострадалият не е извършил
престъпление, но се съгласява с настъпването на престъпния резултат.
Отсъствието на всеки един от посочените обективни или субективни признаци води
до липса на престъпление.
В конкретния случай, по
безспорен начин се установи, че до знанието на тъжителя е достигнала
информацията, публикувана в пост във „Фейсбук” чрез профил „...”, но не се доказа авторството на деянието, от
страна на подсъдимата, от една страна, както и въпросните „клеветнически
твърдение, касаещи именно тъжителката, от друга страна.
По делото липсва
доказателствена основа, от която да се извлече наличието на признаци от
обективната и субективната страна на престъплението клевета, както по основния
състав по чл. 147 от НК, така и по квалифицираните състави по чл. 148 НК.
Предвид изложеното,
съдът счита, че не са доказани съставомерните признаци на престъплението, за
което е повдигнато обвинение с тъжбата, а именно хипотезите по престъпление по
чл.148, ал.2, вр. чл.148, ал. 1, т.1 и т. 2 вр. чл.147, ал.1 от НК.
Поради липсата на
съставомерност на деянието, съдът постанови оправдателна присъда по обвиненията
срещу подсъдимата, като призна същата за невиновна в извършване на приписаното и
с тъжбата престъпление.
Относно разноските, на
основание чл. 190, ал. 1, предл. първо от НПК във вр. с чл. 189, ал. 1 от НПК,
съдът осъди частния тъжител да заплати на подсъдимата сумата от 1534лв. (три
хиляда и петстотин тридесет и четири лева), от които 1500лв. /хиляда и петстотин / за адвокатски хонорар и 34лв. /тридесет и четири лева/
остатък за възнаграждение на вещо лице по изготвената допълнителната съдебно - техническа
експертиза.
Мотивиран от горните
съображения Бургаският районен съд постанови присъдата.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.