№ 825
гр. Велико Търново, 09.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Любка Милкова
Явор Данаилов
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500652 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази :
С Определение № 349/14.07.2020г. , постановено по гр.д. № 224/2018г . на
Районен съд – Свищов е прекратено производството по делото по отношение
на предявените от ответника Г.А.Ч. с отговора на исковата молба искове,
поради неизпълнение на дадените от съда указания в срок и исковите молби
са върнати на ответника.
Против това определение в законоустановения срок е постъпила въззивна
частна жалба от процесуалния представител на ответника, назначен по реда
на ЗПрП – адвокат Ц.З. – ВТАК.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
постановения първоинстанционен акт, както следва :
Съобщението за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите по
подадените искови молби е получено от процесуалния представител на
09.09.2020г., заедно с разпореждането, с което съдът е прекратил
производството по делото.
Не е възможно към датата на уведомяване на представителя за удължаване на
срока да е изтекъл и едномесечният срок, удължен от съда.
Отправя се искане към съда да отмени обжалваното определение и да
възстанови пропуснатия от жалбоподателя срок за изправяне на
нередовностите на исковите молби.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от
ответниците по същата – ищци в първоинстанционното производство, с който
се заема становище за нейната неоснователност и се отправя искане към съда
да потвърди обжалваното определение.
В рамките на първоинстанциионното производство е починал ответникът по
делото( жалбоподател в настоящото производство), като на негово място са
конституирани неговите наследници, които се представляват от назначени по
1
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особени представители. Същите не заемат
становище по подадената частна жалба.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция ,
като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения :
Ищците по делото – Т.П. и С.Б. са предявили против ответника Г.А.Ч. (
заместен в хода на производството по делото от своите наследници по закон)
иск с правно основание чл. 109 от ЗС .
В постъпил отговор на исковата молба ответникът заявява, че предявява
срещу ищците насрещен иск за заплащане на обезщетение за пропуснати
ползи за периода от 1997 г. до 2018г. и инцидентен иск, с който оспорва
твърдението на двете ищци, че те са майка и дъщеря, както и че те са
собственици на имота, предмет на предявения иск от ищците, и че
притежават сгради, построени в този имот.
На ответника е предоставена правна помощ и назначения му по реда на ЗПрП
процесуален представител е депозирал отговор на исковата молба, с който
предявява насрещен иск за 1200лв. обезщетение за пропуснати ползи и
инцидентен иск,с който се оспорва активната легитимация на ищците и
тяхното качество на собственици на претендирания от тях проход и се иска те
да бъдат осъдени да предадат на ответника ключ за входната врата на външно
стълбище.
С разпореждане на от 08.01.2020г. съдът е оставил без движение двата
предявени от ответника иска и е дал указания по изправяне на исковите
молби, като е определил едноседмичен срок, считано от връчване на
разпореждането, за изпълнение на дадените указания.
С разпореждане от 05.06.2020г. по искане на процесуалния представител на
ответника, срокът за изправяне на нередовностите по подадените от него
искови молби, е удължен с един месец, считано от изтичане на първоначално
определения такъв.
На ответника са разяснени последиците на чл. 129, ал. 3 от ГПК .
В рамките на този удължен срок не са извършвани процесуални действия от
страна на процесуалния представител на ответника или от самия него.
Тези данни от фактическа страна обосновават извода за правилност на
обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено по
отношение на предявените от ответника насрещен иск и „инцидентен иск“.
По отношение на насрещния иск, съдът намира, че процесуалният
представител на ответника е пропуснал определения му срок за изправяне на
нередовностите по исковата молба. Оплакването му, че удълженият срок не е
пропуснат, защото не е започнал да тече, тъй като разпореждането на съда му
е връчено в деня на постановяване на определението за прекратяване на
2
делото и връщане на исковата молба , е неоснователно.
Актът на съда, с който той допуска удължаване на срок за извършване на
определено процесуално действие, не подлежи на самостоятелен
инстанционен контрол, поради което за съда не съществува задължение да
връчи този акт на страната ( аргумент от чл. 7 , ал. 2 от ГПК ).
Разпоредбата на чл. 63 , ал. 2 , изр. 2 от ГПК императивно посочва от кой
момент започва да тече удължаването на срока – от изтичане на първоначално
определения такъв. В случая страната, която е поискала удължаване и има
интерес от това удължаване, следва сама да следи за произнасянето на съда.
Връчването на препис от разпореждането на съда за удължаване на срока на
страната, която го е поискала, има само информативен характер и не бележи
началния момент , от който започва да тече удълженият срок. Очевидно
процесуалният представител на жалбоподателя, а и самият жалбоподател, не
са изпълнили своето процесуално задължение да следят за произнасянето на
съда по искането за удължаване на срока, като това тяхно процесуално
бездействие влече след себе си като последица приложението на чл. 129 , ал.
3 от ГПК .
Ето защо правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по
делото на това основание по отношение на предявения насрещен иск.
По отношение на т- нар „инцидентен иск“ , всъщност, според въззивния съд,
с подадената молба, озаглавена по този начин, ответникът не е предявил
какъвто и да било допустим иск, а е навел възражения срещу иска на ищците,
които съдът следва да разгледа при решаване на спора ( като например
възраженията че ищците не са собственици на реални части от спорния
имот). Отделно от това ответникът е искал установяване на факти, от чието
установяване за него липсва правен интерес и очевидно липсва връзка между
фактите, които той иска да се установят и правния спор (като например
факта, че ищците не са майка и дъщеря).
При това положение нареченият от ответника „инцидентен иск“ е
недопустим и не следва да бъде приеман за разглеждане в производството
по делото ( чл. 130 от ГПК ). Прекратявайки производството по делото по
този иск, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт,
макар и да се е позовал на друго прекратително основание.
Гореизложените констатации на въззивния съд обосновават извода за
правилност на първоинстанционното определение .
Същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 349/14.07.2020г. , постановено по гр.д. №
224/2018г. на Районен съд – Свищов, с което е прекратено производството по
делото по отношение на предявените от ответника Г.А.Ч. с отговора на
3
исковата молба искове.
Определението подлежи на жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4