Решение по дело №463/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 138
Дата: 20 декември 2021 г.
Съдия: Маринела Ганчева Дончева
Дело: 20213000500463
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Петя Ив. Петрова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500463 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Срещу решение № 1039/09.06.2021 год по гр.д. № 124/2021 год на
Окръжен съд Варна са подадени въззивни жалби, както следва:
1) От СН. Й. В. с ЕГН ********** чрез адв. Г.П. В. – в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата
над 12 500 лв до претендираните 75 000 лв – обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпяни шок, страх от осъждане, душевни
страдания, негативни отношения и отчуждение от семейството, близките и
колегите, социално дистанциране, нарушени сън и апетит, натрапчиви мисли,
депресия, тревожност, потиснатост и нерешителност, настъпили в резултат от
неоснователното привличане като обвиняема по ДП № 146/2010 год на ВРП
на 30.03.2011 год и повдигането на обвинение по НОХД № 210/2014 год на
ВРС за престъпления по чл. 202 ал.2 т.1 от НК вр. чл. 201 ал.1 и вр. чл. 26 от
НК и по чл. 220 ал.1 от НК вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което обвинение е
призната за невиновна с влязла в сила присъда на 10.11.2015 год, както и за
твърдяните като пряка последица от наказателното производство
физиологични увреждания, (захарен диабет тип 2 неинсулинозависим и
онкологична лезия на дясна гърда, налагащи лечение чрез медикаменти и
съответно операция, лъчетепария и химиотерапия). Въззивницата изразява
несъгласие с мотивите на съда, поради които е отхвърлил претенцията й за
вредите, изразяващи се във настъпилите в резултат от стреса заболявания –
1
диабет и рак на гърдата. В тази част решението се явява необосновано и в
разрез със събраните по делото доказателства, в частност – съдебно-
медицинската експертиза. По изложените съображения въззивницата моли за
отмяна на решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с
което предявения иск бъде изцяло уважен, с произтичащите от това законни
последици. Не претендира разноски.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
2) От Окръжна прокуратура Варна чрез прокурор Златин Златев, -
срещу решението в осъдителната част. По съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на същото, въззивникът моли за
частична отмяна и намаляване на дължимото обезщетение, както и
реципрочна част от разноските.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са
подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:
Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 вр. чл.7 ал.1 от
ЗОДОВ, предявен от СН. Й. В. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в
престъпление, по което е била оправдана.
От събраните по делото доказателства е установено от фактическа
страна следното:
За първи път ищцата е била привлечена като обвиняема на 30.03.2011
год по ДП № 146/2010 год на Районна прокуратура Варна по обвинения в
престъпления по чл. 202 ал.2 т.1, вр. чл. 201 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК и
по отношение на нея е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в
размер на 2000 лв. С присъда по НОХД № 2105/2014 год на ВРС била
призната за невиновна по всички обвинения. Поради оттегляне на подадения
протест, присъдата влязла в сила на 10.11.2015 год.
Ищцата е лекар по професия и през годините е заемала ръководни
длъжности - зам.директор, а впоследствие – директор на „МБАЛ-Девня”
ЕООД и управител на „Амбулатория-Медико-дентален център за
специализирана извънболнична помощ Кооператор” ООД. В това си качество
тя е изградила авторитет както в професионалните среди, така и сред
пациентите, ползвала се с тяхното доверие и уважение. В този смисъл са
показанията на свидетеля С.К., който е колега на ищцата повече от 30 години.
По думите му освен висок професионализъм ищцата притежавала и
управленски качества, затова дълги години била директор на болницата в
Девня. Получила предложение за длъжността експерт по здравеопазване в
Община Суворово, но повлияни от обстоятелството, че срещу нея се води
наказателно производство, от общината оттеглили предложението си. От
личните си контакти с ищцата преди, по време и след приключването на
2
наказателното производство, свидетелят К. споделя впечатленията си за
настъпила рязка промяна в поведението й. По-рано тя била енергична,
жизнена, общителна, но по време на делата станала депресивна, изнервена,
подтисната.
От разпита на свидетелката Е.М.Т. се установява, че познанството й с
ищцата датира от 1997-1998 год, когато двете следвали заедно в Медицинския
университет. Впоследствие синът на свидетелката и дъщерята на ищцата се
сгодили и създали семейство. Двете семейства често се събирали заедно по
повод различни празници. Ищцата винаги е била ентусиазирана, работела „с
хъс”, помагала на по-младите си колеги, била грижовна към внуците. Веднъж
тя се оплакала, че е приключила дейността си в поликлиниката, че я
освобождават. Тогава не споделила какъв точно е проблема, за да не разберат
младите. Постепенно започнала да става нервна, притеснена, депресирана.
Свидетелката отначало си обяснила причината за промяната в поведението й
с по-голямата служебна ангажираност, защото по това време ищцата
започнала нова работа в поликлиниката на Марешки. Настъпила промяна и в
семейните отношения. По-късно ищцата й споделила за наказателното дело,
но я помолила засега да не казва на дъщеря й, за да не я тревожи. През 2015
год ищцата казала на свидетелката, че са й открили бучка на гърдата и й
предстои операция. Последвал дълъг период на лъчетерапия и химиотерапия,
през който ищцата все повече се затваряла в себе си.
По делото са приети множество писмени доказателства – епикризи и
заключение на съдебно-медицинска експертиза, от които се установява
следното:
Към мес. ноември 2015 год са били диагностицирани следните
заболявания на ищцата С.В.: карцином на дясната млечна жлеза и захарен
диабет тип II, неинсулинозависим. За онкологичното заболяване е проведено
оперативно лечение чрез отстраняване на тумора заедно с млечната жлеза и
регионалните лимфни възли. Проведено е химиотерапевтично и лъчелечение
за срок около две години и ендокринно лечение за срок от 10 години,
продължаващо и в момента. Засега не са открити рецидиви. Захарният диабет
е констатиран за първи път при хоспитализацията на ищцата през м.януари
2016 год. Това заболяване се характеризира с повишено ниво на кръвната
захар и комплексно нарушение в обвяната на веществата в организма. Все
още няма научно обяснение за причините, които го предизвикват, но се
предполага, че то се дължи най-често на генетично предразположение и/или
на недостатъчна продукция на инсулин или инсулинова резистентност на
клетките. Като рискови фактори за появата на диабет се сочат възраст над 40-
45 години, фамилна обремененост, наднормено тегло, заседнал начин на
живот и др. Стресът също е фактор, който може да допринесе за
„отключване” на заболяването. По отношение на онкологичното заболяване
експертизата е поставила акцент върху генетичната предразположеност, но
без да се изключва стресогенния фактор, доколкото все още не е научно
изведена конкретна еднозначна причина. Като цяло рисковите фактори, или
3
по-скоро съчетанието между тях, увеличават вероятността при даден човек
да се развие такова заболяване.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:
Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е
уредена като специална при наличие на предпоставките, визирани в
хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, а деликтният характер на тази отговорност е
подчертан с нормата на чл. 4 от закона, съгласно която обезщетението
обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от конкретно
длъжностно лице.
На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от уврежднето на осн. чл. 4 ал.1 от ЗОДОВ, а при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва
да се ръководи от принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Този принцип изисква във всеки конкретен случай вредите да се преценяват
съобразно техния вид и характер, интензитет, времетраене, отражението на
воденото наказателно производство върху личния живот и професионална
реализация на ищеца, степента на засягане в зависимост от неговия социален
статус и др. от значение при определяне размера на обезщетението.
Необходимо е също да се установи причинна връзка между поведението на
ответника и настъпването на вредите.
Като фактори обуславящи по-високия размер на обезщетението следва
да се посочат:
Продължителността на воденото наказателно производство е 4 години
и 8 месеца, считано от привличането на ищцата като обвиняема до влизане в
сила на оправдателната присъда. През този период с нея са провеждани
редица процесуално-следствени действия в рамките на досъдебното
производство, както и множество съдебни заседания в съдебната фаза на
процеса, които са допринесли за високото ниво на стрес в продължителен
период от време.
Освен периода, през който са търпени вредите, трябва да се има
предвид, че престъпленията, за които ищцата е била привлечена като
обвиняема, са тежки по смисъла на закона, което се отразява на степента и
тежестта на свързаните с това негативни емоции пред угрозата да бъде
лишена от свобода за дълги години.
Следва да се отчете също броя на повдигнатите срещу ищцата
обвинения за тежки умишлени престъпления, съдържащи уличаване за
престъпна злоупотреба със служебно положение на лице, заемащо ръководна
длъжност. По делото е установено значително дискредитиране на ищцата в
личен, социален и професионален план.
4
Освен обичайните негативни преживявания, които едно обвинено в
престъпление лице изпитва, са доказани и специфични такива, а именно:
остра стресова реакция, причинена от незаконното обвинение, чувство на
срам и неудобство пред колеги и познати и дори в най-тесния семеен кръг.
Ищцата е изпитвала тревога дали това, че е обект на наказателно преследване
би могло да урони престижа и да накърни кариерата на децата й: дъщеря й е
лекар в Университетската болница „Св.Марина”, доцент и преподавател в
Медицинския университет, а синът й е адвокат. По тази причина тя дълго
време е крила и подтискала негативните си емоции дори пред най-близките си
хора.
Въпреки, че не може с точност да се определи и количествено да се
премери, подтисканият стрес в продължителен период от време е допринесъл
в значителна степен за отключване на две тежки заболявания – захарен диабет
и карцином с оперативно отстраняване на дясната гърда. В същия смисъл е и
заключението на вещото лице, което подчертава, че продължителният стрес
постепенно изчерпва адаптивната способност на организма и трайно
задържащите се отклонения водят до проява на редица патологични процеси.
Ето защо съдът приема, че макар и да не е единственият фактор за
проявлението на двете тежки заболявания, стресът от продължилото почти
пет години наказателно преследване се намира в пряка причинна връзка с тях.
Същевременно обаче трябва да се има предвид и обстоятелството, че
през цялото време на наказателното производство ищцата е била с лека мярка
за неотклонение, неограничаваща свободата за придвижване и социалните й
контакти. Недоказано е останало твърдението за пропуснати професионални
възможности в резултат от воденото срещу нея наказателно производство.
В заключение, настоящият състав намира, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи при превес на факторите,
обуславящи по-висок размер, а именно 30 000 лв, който в достатъчна степен
удовлетворява критериите за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Разноски за настоящата инстанция не са претендирани.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1039/09.06.2021 год по гр.д. № 124/2021 год на
Окръжен съд Варна, г.о. в частта, с която е отхвърлен иска с правно осн. чл. 2,
ал.1 т.3 от ЗОДОВ, предявен от СН. Й. В. с ЕГН ********** срещу
Прокуратурата на РБ за разликата над 12 500 лв до 30 000 лв, и вместо него

П О С Т А Н О В И:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор
5
на РБ Иван Гешев да заплати на СН. Й. В. с ЕГН ********** сумата 17 500 лв
– обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни шок,
страх от осъждане, душевни страдания, негативни отношения и отчуждение
от семейството, близките и колегите, социално дистанциране, нарушен сън и
апетит, натра пчиви мисли, депресия, тревожност, подтиснатост и
нерешителност, и физиологични увреждания – захарен диабет тип II
неинсулинозависим и онкологична лезия на дясна гърда, налагаща лечение
чрез медикаменти, операция, лъчетерапия и химиотерапия, настъпили в
резултат от неоснователното привличане като обвиняема по ДП № 146/2010
год на Районна прокуратура Варна на 30.03.2011 год и повдигането на
обвинение срещу нея по НОХД № 2105/2014 год на Районен съд Варна, за
престъпления по чл. 202 ал.2 т.1 НК вр. чл. 201 ал.1 и вр. чл. 26 ал.1 от НК и
по чл. 220 ал.1 от НК вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което обвинение е призната за
невиновна с влязла в законна сила присъда на 10.11.2015 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната му част за сумата 12 500
лв – обезщетение за неимуществени вреди, както и в отхвърлителната част за
разликата над 30 000 лв до 75 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6