Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/……..01.2020 г., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на осемнадесети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Силвиян Иванов, изслуша докладваното
от съдията административно дело № 2950/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по исковата
молба на В.Щ.Я. с ЕГН **********, с която е предявен иск срещу Община Варна за
обезщетение за имуществена вреда в размер на 700 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с оспорване на наказателно постановление №
421/16.11.2018 г., издадено от зам. кмета на община Варна, с което на ищеца В. Я.
на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лв., което
по съдебен ред е отменено като незаконосъобразно. Имуществените вреди са настъпили от заплащането на
адвокатски хонорари в размер на 300 /триста/ лв. за процесуално
представителство по н.а.х.д. № 5595/2018 г. по описа на ВРС и в размер на 400
/четиристотин/ лв. за същата адвокатска услуга по кас. н.а.х.д. № 1671/2019 г.
Моли за присъждане на законна лихва върху
главницата на иска от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което
обжалваното НП е окончателно отменено.
В съдебно заседание
ищецът се явява лично и с процесуален представител – адв. Й. Б.. Поддържа се
жалбата на изложените в нея основания. Претендира се присъждане на разноски за настоящото
съдебно производство.
Ответникът – Община
Варна, за нея представител не се явява. Липсва изразено становище по съществото
на правния спор.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище за основателност на предявената
искова претенция.
Административен съд -
Варна, като прецени доводите на страните и наличните по делото доказателства,
по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.
144 АПК, счита, че исковата молба е процесуално допустима, а предявеният иск,
разгледан по същество, е основателен, по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установява и не е спорно между страните в производството, че с
влязло в сила на 11.07.2019 г. решение № 891/ 07.05.2019 г. по АНД № 5595/2018
г. на Районен съд – Вана е отменено наказателно постановление № 421/16.11.2018
година, издадено от зам. кмета на община Варна, с което на ищеца В.Я. на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 20 /двадесет/ лв. Решението на ВРС е оспорено по касационен ред и е
оставено в сила с решение № 1443/11.07.2019 г. на тричленен състав на АС-Варна.
Установява се също, че и пред двете съдебни инстанции ищецът е бил
представляван от адвокат Йорданка Б.. Това се потвърждава от приложените към
доказателствата по съответните дела договори за правна защита и съдействие.
Същите са представени от представителя на ищеца още в хода на самите
производства – л. 27 от н.а.х.д. № 5595/2018 год. и л. 17 от кас. н.а.х.д. №
1671/2019 г. За защитата пред първоинстанционния съд ищецът е заплатил
адвокатски хонорар в размер на 300 /триста/ лева, а пред касационната инстанция
– 400 /четиристотин/ лева, тоест общата сума за осъщественото процесуално
представителство и пред двете съдебни инстанции е 700 лева.
По отношение
основателността на претендираното обезщетение, съдът излага следните
съображения:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава ХІ от същия Кодекс, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Член 1 от
ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Отмененото наказателно
постановление само по себе си не е достатъчно основание за ангажиране на
отговорността на съответния административен орган по чл. 1 от ЗОДОВ. Законът не
презюмира настъпването на вреди като последица само поради факта на отмяна на
даден електронен фиш или наказателно постановление. За да възникне правото на
иск за обезщетение, задължително е необходимо кумулативното наличие на няколко
определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Независимо, че
наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Следователно,
налице е първата материална предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника.
Видно от изложеното
по-горе, друго условие за удовлетворяване на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред. В конкретния случай не
е спорно, че НП № 421/16.11.2018г., издадено от зам. кмета на община Варна е отмененото като незаконосъобразно след като
е било оспорено по съдебен ред. В този смисъл посоченото наказателно
постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт.
Следва да се има предвид, че представените договори за
правна защита и съдействие, коментирани по-горе в изложението, са частни диспозитивни
документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Доколкото
обаче тяхното съдържание не се оспорва от ответника в настоящото производство,
нито в хода на предходните производства пред ВРС и пред АС - Варна, то следва
да се приеме за доказан факта за заплащане на тези хонорари в посочените размери.
За преценка наличието на останалите предпоставки за
удовлетворяване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с оглед задължителния характер
на тълкувателните постановления,
съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съдът следва да
съобрази решението си с Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. №
2/2016 г. на ВАС, според което при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон. Във връзка с горното, съдът приема за доказано, че от издаването на НП №
421/16.11.2018г. на зам. кмета на община
Варна са настъпили за ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в направените разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалването му пред РС-Варна, както и в касационното производство.
Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за
обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не налага
задължително и безусловно извода, че
ангажирането на процесуален представител
не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В
съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато
деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за
реална възможност от увреждане и когато тази възможност се е трансформирала в
действителност. Този извод на съда не се променя от факта, че самият ищец В. Я.
по професия е адвокат. В позитивното право на Република България липсва
ограничение, съгласно което хората, упражняващи адвокатска професия, да не
могат да бъдат представлявани от свои колеги по дела, в които те самите са
главни страни в съответното производство.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от В.Щ.Я. иск е установено и доказано наличието на всеки един от
елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от него имуществени вреди вследствие на издаденото незаконосъобразно НП,
поради което исковата претенция в частта
на претендираната главница се явява
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изложените по-горе мотиви, съдът намира за
основателна и претенцията на ищеца за присъждане на лихви върху главницата,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което обжалваното
НП № 421/16.11.2018г. е отменено, до окончателното изплащане на главницата.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото
производство разноски. Те се констатираха в размер на 310 /триста и десет/ лв.,
от които 300 лв. заплатеното адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса.
Воден от горното, Административен съд – Варна, ХІХ
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА община
Варна да заплати на В.Щ.Я. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 700
/седемстотин/ лв за имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски
възнаграждения във връзка с отменено
незаконосъобразно наказателно постановление № 421/16.11.2018 година на зам.
кмета на община Варна, ведно със законната лихва от 11.07.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В.Щ.Я. с
ЕГН ********** направените в настоящото съдебно производство деловодни разноски
в размер на 310 /триста и десет/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на
Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: