Решение по дело №1279/2020 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 26.01.2021 год.

                                      

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 

                                                            председател:  Михаил Михайлов,

 

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №1279/2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №43-0000437/ 28.09.2020г., издадено от директора на РД„АА“-Стара Загора. Й.Г.Г. останал недоволен от наложеното му наказание и моли съда да отмени наказателното постановление. В с.з. от негово име се явява процесуален представител.  

                   Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой процесуален представител в с.з. и не изразява становище по жалбата. 

                   Актосъставителят поддържа изложената от него в АУАН фактическа обстановка.

                   В жалбата, а и в с.з.(от процесуалния представител на жалбоподателя), се твърди, че наказателното постановление е неоснователно и незаконосъобразно, поради което се претендира  същото да бъде отменено. Твърди се, че с НП на въззивника били вменени няколко нарушения- не въвел необходимите данни когато е бил извън превозното средство, не вписал в картата си на водач периодите, посочени в §5,б.„б“, подточки (i), (ii), (iii) и (iv) от чл.34 от Регламент(ЕС) №165/2014г., не представял удостоверение за дейности по образец, ръчен запис и тахографски лист, а наложената му глоба била една, като по този начин въззивника не бил наясно за кое нарушение е санкциониран. Не ставало ясно също така кои са тези периоди, още повече, че било налице терминологично разминаване между посочения текст и административно-наказващата разпоредба на чл.93в,ал.11 от ЗАвтП, т.е. съществувало несъответствие между посоченото в описателната част на наказателното постановление и санкционната разпоредба. При описание на обстоятелствата и фактите, при които е било осъществено административното нарушение, не било посочено кога е извършено то, кога е следвало да се извърши дължимото от въззивника действие, както и не било посочено мястото на извършване на нарушението, а било отразено това на проверката. По този начин били нарушени  нормите на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.

                   Съдът, след като извърши проверка на констативния акт(АУАН) и наказателното постановление и като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема за установено следното:     

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Нарушението е констатирано с АУАН №272368 от 28.08.2020г., в който е установено следното: „на 28.08.2020г. около 18:40 часа в гр. Г., ул.„П.“№*, като водач на ППС в състав влекач марка МАН от категория N3, оборудван с дигитален тахограф марка CONTINENTAL AUTOMOTIVE сериен №********** и прикачено полуремарке с рег.№****. Влекачът марка МАН е с рег.№*****. Водачът извършва превоз на товари от гр.Пирдоп за гр.Велико Търново, видно от пътен лист №245491 от 24.08.2020г. Проверката установи следното:

За периода от 00:00ч./UTC/ на 18.08.20г. до 04:55ч./UTC/ на 18.08.20г. в резултат на отсъствие от превозното средство не е можел да използва контролния уред, водачът не е въвел използване на функцията за ръчно въвеждане осигурена от записващото оборудване/дигитален тахограф/ периодите от време посочени в Параграф 5, буква „б“, точка (I), (II), (Ш) и (IV) чл.34 от Регламент №165/2014 така, че да се запишат на картата на водача.“  

Актосъставителят приел, че по този начин жалбоподателя е нарушил нормата на чл.34, §.3, буква „б“ от Регламент(ЕС) №165/ 2014г.

По идентичен начин фактическата обстановка е описана и в издаденото въз основа на акта наказателно постановление, като на основание разпоредбата на чл.93в,ал.11 от ЗАвтП, според която водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това, че е извън превозното средство, жалбоподателя е бил  наказан с глоба в размер на 500 лева.

Наказателното постановление, както и актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са изготвени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган деяние е индивидуализирано надлежно, като са посочени дата и място на  извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с това деяние и съответната норма, въз основа на която следва да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това съдът намира, че с процесните АУАН и НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, определящи и индивидуализиращи административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което, по своята форма и съдържание, те отговарят на изискванията на чл.42 от ЗАНН и чл.57,ал.1 от ЗАНН. Безспорно е установено, че водачът Й.Г.Г. не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.34, §3, буква „б“ от Регламент(ЕС) №165/2014г. и не е въвел ръчно данните за престоя си за времето от 00:00ч. до 04:55ч. на 18.08.2020г., което контролните органи са установили от разпечатка от дигитална карта на водача и последния правилно е наказан, съобразно санкционната норма на чл.93в,ал.11 от ЗАвтП, с фиксирания от законодателя размер на глобата.

В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно-наказателното производство.

Неоснователни са и оплакванията на въззивника, че в АУАН и НП не се съдържали реквизитите, предвидени в чл.42,т.4 от ЗАНН, респективно в чл.57,ал.1,т.5 от същия закон. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано достатъчно пълно и конкретно, с посочване на всички индивидуализиращи го от обективна и субективна страна белези, включително текстовото му описание безспорно кореспондира с посочената като нарушена правна норма на чл.34,§3,б.„б“ от Регламент №165/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 04.02.2014г.  

Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че НП не съдържало релевантна фактическа обстановка, която да съответства точно и ясно на нарушението, за което се твърди да е извършено от жалбоподателя. Напротив- описаната фактическа обстановка кореспондира изцяло с вмененото на водача нарушение.

Предвид изложеното съдът намира, че въззивните оплаквания, изложени в жалбата и в с.з., не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни в тяхната цялост, поради което и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН

                                                           

                                                 Р   Е   Ш   И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №43-0000437/ 28.09.2020г., издадено от директора на РД„АА“-Стара Загора, с което на Й.Г. ***,ЕГН **********, е наложено административно наказание- глоба в размер на 500 (петстотин) лева.  

        

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

 

 

                                                                  Районен съдия: