Решение по дело №16566/2018 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2479                                      Година 14.06.2019                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        ХІІІ граждански състав

На шестнадесети май                                             две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 16566 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:                  

           Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, предявен от „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, с ЕИК *********, представлявано от ***Д.Я.Я., съдебен адрес:***, офис ***, чрез адв. М.С.П. против Б.К.Д. ЕГН **********,***, чрез адв. Т., с който се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането му в размер на 1 200,00 лв., представляваща менителнично задължение по запис на заповед с дата на издаване 11.11.2016 г. и падеж 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 15.05.2018 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК по ч. гр. д. № 7820/2018 г. на Районен съд- Пловдив, IV гр. с-в.

           Твърди, че в полза на «АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ» ООД бил издаден запис на заповед, по силата на който ответникът Б.К.Д. следвало да заплати на дружеството су мата от 1 200 лв. Твърди, че падежът на това парично задължение бил на 31.12.2016 г.  До датата 15.05.2018 г. г-н Д. не заплатил сумата, поради което на 15.05.2018 г. било подадено до Районен съд - Пловдив заявление по чл. 417 от ГПК, с което било поискано да бъдат издадени Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист за главница в размер на 1 200,00 лв., за законна лихва върху главницата за времето от 15.05.2018 г. до окончателното плащане, какго и за разноски в заповедното производство в размер на 325,00 лв., от които 25,00 лв. държавна такса и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение.

            В рамките на образуваното ч. гр. д. № 7820/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, IV гр. с-в, съдът издал исканите заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

            Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, кредиторът образувал при ЧСИ *** /с per. № *** и р-н на д-е ПОС/ изпълнително дело № ***, като на 13.09.2018 г. съдебният изпълнител  връчил на Б.Д. покана за доброволно изпълнение, придружена с издадените от съда заповед за изпълнение и копие на изпълнителния лист, а също и с копие от записа на заповед.

            На 26.09.2018 г. длъжникът Б.Д. подал възражение по чл. 414 от ГПК. Възражението по чл. 414 от ГПК било подадено в срок.

            Твърди, че и към настоящия момент сумата по записа на заповед не била платена, при все, че тя била дължима.

 

 

            ОТВЕТНИКЪТ Б.К.Д. чрез пълномощника му адв. Ц.Т., не депозира отговор на исковата молба. Заявява в ход по същество, че ищцовата страна не доказва сделка между страните, която да обосновава  претенцията а съществуване на вземането от ответника.

                        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

                        Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК,  с който да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума по вземане, произтичащо от главницата по записа на заповед в размер на 1 200,00 лева.

                       Предявеният иск е допустим по отношение на претендираната главница, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, че е постъпило възражение от длъжника Б.К.Д..

            Според задължителните указания в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 ГПК, при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК, е  съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл.422 ал.1 ГПК, ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154 ал.1 ГПК, като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл.422 ал.1 ГПК менителнично вземане./Решение №17/16.02.2015 по дело №116/2014 на ВКС, ТК, II т.о./

                        От представения по делото  - ч. гр. дело № 7820/2018 г. Запис на заповед  издаден на 11.11.2016 г. се установява, че същият е редовен от външна страна и обективира, съобразно закона, действителна абстрактна сделка. Същият съдържа изискуемите реквизити по чл. 525 от ТЗ, а именно: наименование запис на заповед; безусловното обещание Б.К.Д., да заплати на „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, с ЕИК *********, представлявано от ***Д.Я.Я., сумата от 1 200,00 лв., падеж на определен ден, дата и място на издаване, подпис на издателя.

                        В предвид на това, за ищеца е възникнало правото да събере вземането си на основание на ценната книга.

                        В производството не беше направено възражение за наличие на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед, затова  и не се налага доказване на такова.

            Ето защо, настоящата инстанция намира, че следва да уважи исковата претенция на ищеца и да признае за установено, че ответника му дължи сумата от 1 200,00 лв., представляваща неплатена главница по Запис на заповед от 11.11.2016 г. с падеж 31.12.2016  г., ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 15.05.2018 г. до окончателното плащане.

                        По отношение на  разноските:

                        В хода на заповедното производство заявителят „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, е направил разноски в общ размер на 325,00 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като същите са залегнали в заповедта за изпълнение.

                        Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта за изпълнение.

                        А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в размер на 625,00  лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 600,00 лева за адвокатско възнаграждение.

                        С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Б.К.Д. ЕГН **********,***, чрез адв. Ц.Т., че „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, с ЕИК *********, представлявано от ***Д.Я.Я., съдебен адрес:***, офис ***, чрез адв. М.С.П., има вземане спрямо него в размер на 1 200,00(хиляда и двеста)лева, представляващо неплатена главница по Запис на заповед от 11.11.2016 г. с падеж 31.12.2016  г.,  ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 15.05.2018 г./датата на подаване на заявление по ч. гр. д. № 7820/2018 г. по описа на ПРС, ІV гр.с./  до окончателното плащане.

                       ОСЪЖДА Б.К.Д. ЕГН **********,***, чрез адв. Ц.Т., да заплати на „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, с ЕИК *********, представлявано от ***Д.Я.Я., съдебен адрес:***, офис ***, чрез адв. М.С.П., сумата от 325,00(триста двадесет и пет)лева разноски по направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 7820/2018 г. по описа на ПРС, ІV  гр. с.

            ОСЪЖДА Б.К.Д. ЕГН **********,***, чрез адв. Ц.Т., да заплати на „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, с ЕИК *********, представлявано от ***Д.Я.Я., съдебен адрес:***, офис ***, чрез адв. М.С.П., сумата от 625,00(шестстотин двадесет и пет)лева, разноски по настоящото производство.

                       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

                                                                                                                                           

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ